Поет, художник, музикален продуцент, светски хроникьор и неподражаем чешит –

Поет, художник, музикален продуцент, всемирски хроникьор и безподобен чудак – всичко това беше Иван Тенев. Авторът на " Вървях един следобяд ", " Черно и бяло ", " На инцидентна гара " и десетки други естрадни шлагери издъхна на 29 октомври във ВМА след неравна борба с подла цироза. През 2025-а той на няколко пъти влизаше в болница, само че докторите нямаше по какъв начин да го излекуват – черният му дроб беше престанал да действа, а без този орган животът е неосъществим.

След кончината на Агента кореспондент на " Уикенд " се свърза с някогашната му брачна половинка Кристина Димитрова и я разпита в детайли за последните му месеци и дни. Певицата и първият ѝ мъж се разведоха преди доста, доста години, само че резервираха другарството си и продължиха да основават дружно хитови песни, до момента в който гибелта не ги раздели.

- Кристина, съболезнования за някогашния ви брачен партньор – неподражаемия Иван Тенев. Кой ви заяви за кончината на Агента?

- Станах към 8 ч. в четвъртък, 30 октомври, и видях пропуснато повикване на мобилния от 7,30 - от стационарен телефонен номер. Първата ми мисъл беше, че са ме търсили от ВМА, където някогашният ми брачен партньор беше в интензивното поделение от 2 седмици и половина. Телефонът отново звънна от същия номер и от болничното заведение ми оповестиха, че Иван е умрял на 29 октомври в 23,30 часа.

- Вие ли съобщихте черната новина на сина ви Димитър?

- След като ми оповестиха вестта за кончината на Иван от ВМА, незабавно звъннах на Димитър и му споделих. И синът ни, както и аз, не бяхме сюрпризирани. Последните 3 седмици Иван беше в извънредно тежко състояние. Не можеше да става от леглото, нищо не ядеше, приемаше единствено течности. 3 дни пред гибелта си изпадна в кома и беше на изкуствено дишане. Нищо не усещаше... Беше доста зле и двамата със сина ни чакахме всеки миг да ни оповестят най-лошото. Така се и случи.

- Как одобри Иван Тенев диагнозата си - цироза на черния дроб?

- Преди 2 години доцент Григоров, едно от най-големите светила по чернодробните болести, му е съобщил диагнозата. Двамата бяха извънредно близки. Иван след това показа на мен и на сина ни за диагнозата. Призна и че преди 4 години не ни е споделил, че доцентът му е разкрил предцирозно положение.

- Иван беше ли уплашен? Оплакваше ли се от сполетялата го неволя?

- Не. До края на дните си Иван в никакъв случай за нищо не се оплака. Таеше вяра, вярваше мощно, че ще пребори заболяването. Прие я умерено. Реши да спре алкохола и пикантните храни, стартира да съблюдава непоколебим режим. В началото се държеше, и то доста. Не падаше духом. Опитваше се да води още по-активен обществен живот. Ежедневно пишеше стихове, които изпращаше на приятелите си. В 6 часа всеки ден ми пускаше със известия стихотворения и есета. Беше деятелен до деня, в който сподели, че не желае никой да му се обажда, тъй като няма сили и да приказва.

- Търсили ли сте разновидности за трансплантация?

- В началото заболяването вървеше доста постепенно и по нищо не личеше, че цирозата се развива бързо и интензивно. Един ден му споделих: " Иване, дано търсим способи за трансплантация в България или Турция ". Той отвърна: " Още е рано, би трябвало да изчакаме. Ще се оправя! ". Въпреки нежеланието му незабавно се свързах с турска клиника, където ни споделиха, че ще коства 100 000 евро. Съгласих се да опитаме, мислейки, че след заплащането на нужните средства незабавно ще се направи трансплантация. Впоследствие се оказа, че би трябвало да се чака намиране на подобаващ донор. Това, което ни отхвърли от трансплантацията, беше, че откакто лекарите видяха проучванията, ни предизвестиха, че заболяването е в много напреднал етап и че може интервенцията да не е сполучлива.

- Вие или синът ви Димитър се грижехте за Иван?

- Със сина ни бяхме неразделно до него, тъй като в последните седмици той нямаше сили. Сутрин ходеше Димитър, с цел да нахрани обичаната сойка на татко си, която Иван избави преди 15 години - откри я в двора на кооперацията си и след това я прибра в дома си в голяма клетка. Митко му помагаше да стане, да си направи тоалет и да закуси. Аз отивах на обяд. Изключение бяха дните, в което отсъствах от България. Иван постоянно ми споделяше: " Криске, искаш ли да те изведа някъде да отидем на обяд? ". Винаги бях подготвена да му посветя част от времето си. Когато съм си била в София, не е имало ден, в който да не съм го посещавала - от време на време даже по 2-3 пъти. Носех му за ядене, помагах му да се облече и се разхождахме из квартала или ходехме на обяд. 3 дни преди да се утежни доста и да постъпи във ВМА, го попитах какво желае за обяд. Пожела суши. Той доста го обичаше. Занесох му го, само че сподели, че по-късно ще хапне. 3 дни по-късно храната си стоеше недокосната. Тогава ми стана ясно, че това е началото на края.

- Той усещаше ли, че краят му е близо?

- 3 месеца преди да почине, ми написа известие: " Криске, аз май си отивам ". Приложил беше и текст за това какво да написа на надгробната му плоча, откакто него към този момент няма да го има – част от песента " Черно и бяло ".

- Търсил ли е финансова помощ от свои сътрудници или от институции?

- Не е изискал нищо от никого, даже беше срещу да се оповестява, че е болен. Според мен постъпваше по този начин, тъй като постоянно е бил под светлините на прожекторите, център на внимание, душа на компанията. Беше един от най-хубавите хроникьори. Аз и синът ни сме му помагали финансово и сме се грижели за него. Не е търсил пари от артисти и институции, само че съм признателна, а и Иван изрази благодарност приживе, на хората, които помогнаха финансово за закупуването на животоподдържащите му медикаменти. Един път споделих с Нели Рангелова за положението му и тя възпламени много сътрудници за идеята на Иван - Мими Иванова, Веселин Маринов, Георги Христов, група " Спринт " в лицето на Пейо Пеев, Александър Петров, Живко Колев... Организираха " Музикаутор " да отпусне на два пъти средства за закупуване на лекарства. Благодаря на всички тях за това, че бяха солидарни.

- Страдаше ли Агент Тенев за обичаните си напитки?

- Не, въобще не страдаше за раздялата си с алкохола преди повече от 3 години. Когато видях, че казусът със здравето му е необратим, няколко пъти на празници и при фамилни мотиви му предлагах да пийне чаша вино или малко уиски. Иван постоянно отвръщаше: " Не желая, изобщо не ми се пие ". Държа да поясня за всички, които може би ще си кажат, че Иван много е ял и употребявал алкохол през годините и по тази причина се е разболял от цироза. Не, не е поради това. На млади години е карал хепатит - тази е повода. Често се случва даже и при хора, които в никакъв случай не са пили, да станат жертва на цироза. Самата аз в никакъв случай не съм била очевидец, нито пък съм разбирала, че Иван е злоупотребявал с алкохол.

- Имаше ли жена в живота му?

- Не, до последно той си ми беше извънредно правилен. Знаех, че ме обича безусловно. От десетилетия сме разведени, само че си останахме положителни другари, както в живота, по този начин и в професионално отношение. От 32 години съм с различен мъж и пребивавам с него, само че в никакъв случай не съм пренебрегвала Иван. Винаги съм го уважавала и ценяла. На всички празници съм се стремяла да бъдем дружно.

- Агент Тенев по какъв начин претърпя развода ви?

- Допускам, че го е претърпял доста тежко, само че в никакъв случай не се оплака. След като се разделихме, не се дистанцирахме един от различен. Говорехме си постоянно по телефона, виждахме се, а и продължихме да работим дружно. Ревността му беше повода да желая бракоразвод преди време. Иван Тенев беше извънредно ревностен, а аз като доста свободомислещ човек просто не можех да се примиря с това.

- Кои бяха най-щастливите му моменти?

- Когато се съгласих да се оженя за него, да му стана брачна половинка. Също и раждането на сина ни Димитър, а по-късно и на внука Дамян.

- За какво мечтаеше Иван?

- Мечтаеше по текстовете му да се основат хубави шлагери. Преди няколко месеца излезе песента ми " За кой ли път " по негови стихове и музика на Любомир Дамянов. Друго мое ново парче - " Влюбени ", също е по текст на Иван, и е съвсем готово, само че за жалост, той не можа да го чуе приключено. Мечтаеше да пътува по света в моята компания. Когато тръгвах на почивки в чужбина, постоянно споделяше с усмивка: " Пак не ме взимаш с теб! ". Последно се бяхме разбрали, че като се пооправи от заболяването, ще отидем някъде дружно, само че уви, не доживя... Иван доста обичаше да пътува. Обиколил е целия свят.

- Какви дарове си правехте с Агент Тенев?

- По мотиви постоянно съм получавала дарове от него. Подаряваше ми златни бижута и парфюми. Много обичаше уханията и разбираше от тях повече от мен. Винаги когато тръгвах за чужбина и го питах какъв подарък желае да му донеса, той ми отвръщаше: " Някой финален модел парфюм. ".

- Какво можеше да го ядоса?

- Много се ядосваше, в случай че си контактувах с други хора, когато сме отишли дружно на някакво празненство. Случвало се е даже да избута всички към мен, с цел да си приказвам единствено с него. Иван не ми позволяваше и да вземам текстове за песни от други поети като Михаил Белчев и Живко Колев. Казваше: " Не! Не! Няма да пееш по непознати стихове! Ще пееш единствено по мои! ". В последните години взех решение макар несъгласието му да работя с по-голям кръг от текстописци и той откровено се ядосваше. Все подлагаше на критика думичките на песните, на които не е създател.

- Каква ще бъде ориста на непубликуваните му стихове?

- За страдание, той не съумя да провежда да бъде издадена стихосбирката, която сътвори за внука си Дамян. Ще се опитам аз да сторя това. Някои от текстовете му съм ги дала обещание на мои сътрудници реализатори, с цел да основат песни по тях. В последната година от живота си Иван написа и доста тъжни стихотворения, които не са подобаващи за пеене. Вероятно тях ще ги издадем в стихосбирка.