Харпунджията Димитър Франгов: Под водата животът се чува
Подводният лов на риба е екстремът , който съчетава сложни спортни умения с праисторическата ни пристрастеност да подгоним и догоним вечерята . За сантименталните убийства с харпун в описа Димитър Франгов . Митко е част от и член на Управителния съвет на . Срещнахме се напълно покрай Шабленската тузла за бързо встъпление в рисковото му занимание, което хипнотизира дребни и огромни съвсем със силата на инцидентна среща с поогладняла акула.
Любовта на Димитър към морето се ражда в детските години: „ Бях възпитаник, когато имаше клуб „ Млад моряк “ в София, на много извънредно място – в квартал „ Орландовци “. Имаше един капитан –Валентин Златаров. ”
Валентин Златаров е трето потомство в емблематична капитанска фамилия. Син на капитан Анатоли Златаров, бивш шеф на Морското учебно заведение във Варна, и внук на капитан Иван Томов, който жертва личния си живот през 1941-ва, с цел да избави Пирея, като извежда самичък от пристанището пламналия параход „ Княгиня Мария Луиза ”, претрупан със снаряди и бензин, преди да се взриви.
„ Той организираше курсове, ориентирани повече към яхтинг, корабоплаване, дори сме правили две детски образования на Варненското езеро, ходили сме и с Военноморския флот да вършим образования. Беше доста забавно за деца. Животът ми постоянно е бил обвързван с морето . Още преди време, когато се ходеше на смени от по две седмици. На лято изкарвах 3-4 смени – с бабите, дядовците, с нашите, с вуйна ми и чичо ми. И от този момент датира любовта ми към него. Явно откогато съм се родил ” , споделя Димитър.
По-късно животът го води от София в Съединени американски щати, а най-после бракът му го довежда в Шабла, откъдето родом е брачната половинка му: „ Любов от пръв взор – и към дамата, и към нейния край “.
Митко постоянно е обичал и да лови риба. С въдица обикаля язовири, реки и морета, само че в Шабла локалните му оказват помощ да се научи и да се гмурка. Минава през водолазно учебно заведение в Русалка и се потапя вечно в черноморското синьо. „ Подводният свят е обичайно предизвикателство, което си коства да се опита. ”
И в случай че възразите на Димитър, че човек може да се провокира и без да убива друго живо създание, той ще ви признае, че е подлагал на критика ловците и че желанието за лов е необичайно и атавистично, само че самият той се е оказал не по-различен от останалите:
„ Така че малко ме хващате натясно. Убийството си е ликвидиране под всяка една форма. Аз назовавам това ликвидиране малко по-романтично. В избрани моменти рибата те намира, не ти нея. Търсите се, както две души се търсят в живота. Така и под водата се случва, с тази разлика, че имаш доста по-малко време, в нетипична среда си и е малко рисково. Смятам, че по-скоро морето ти дава, в сравнение с ти да взимаш. ”
При сантименталното ликвидиране харпунджията, съвсем като Купидон, отстрелва обичаната със стрелите си, само че не постоянно. Понякога пропуща – несъзнателно или преднамерено, тъй като рибата става някак симпатична , признава Митко и си спомня за обичаната симпатично-романтична, която е пощадил. Лаврак:
„ Бях на едно от обичаните си места по Северното крайбрежие. По едно време на място, безусловно извънредно за мене, в безшумно, умерено, бистро море, се появи огромна риба. Мина най-безцеремонно пред харпуна ми без въобще да се тормози , че мога да натисна спусъка. Истината е, че толкоз се респектирах от това държание, че си дадох сметка – в действителност аз съм в неговите ловни полета, не той в моите . Проявих почитание като ловджия към ловджия и не натиснах спусъка. После още веднъж се засякохме, повторно, само че – разбрахме се, идващ път (тъкмо той ще е по-голям) вероятно да не се получат по този начин прелестно нещата. Но това ми беше една от първите срещи със сериозна риба . Знам хилядите истории, които харпунджиите крият зад всяка среща, те са постоянно доста забавни. Пак споделям, че има известна доза романтика, макар че става въпрос за вечеря . ”
Е, тъкмо този лаврак не станал вечеря за фамилията на Димитър. Описва го с почитание и му признава, че е истински чудак : „ Големият шлем или огромната премия за положения труд. Това е хищникът на хищниците в морето. Излиза при доста странни условия. Обикновено при мътно, бурно море, от време на време може да излезе най-необичайно, безусловно пред тебе, когато минимум очакваш. Такъв беше и казусът с тази риба. Може би беше към 6-7 кг. ”
Спокойно обаче може да доближи и 10. А ето и най-засищащата вечеря, на която Митко явно не е симпатизирал толкоз доста: „ 30-килограмова риба, само че тя е от Карибското крайбрежие на Коста Рика. И от Мексико имам положителни, забавни улови. ”
Димитър е попътувал по света, с цел да се любува на рисковото си занимание. След началото на пандемията тези пътешествия, естествено, секват. Иначе когато е на път, изключително до екзотични места, прави всичко допустимо да се гмурка. Запознаваме ви от близко с 30-килограмовата му изядена другарка, приводнила се сполучливо в тигана и в рибешкия Рай: „ Нарича се Giant Trevally . Има я и в Средиземно море, може би двайсет и няколко кг. Срещал съм и акули, и китове. Не приказваме за тях като за вечеря, по-скоро ние се усещаме там по този начин. ”
Преди 3-4 години в Мексико Димитър се среща от близко с две акули, които го преследвали където и да отиде. И при 30 метра дълбочина, и при 7-8. Кръжейки „ като сенки ”. Не му създали нищо, само че се майтапи, че в такива обстановки харпунджията включва на „ код кафяво ” . Самият той не се уплашил – акулите или щели да го изядат, или не. Нищо не можел да направи и да желае, до момента в който не дойде лодката, с цел да го изтеглят. Тогава Димитър има зад тила си към този момент 7-8 години опит. Те обаче нямали кой знае какво значение, тъй като тамошните условия и риби са радикално разнообразни от черноморските.
„ Ние тук стреляме риби кило-кило и половина. Прилична риба, само че от тяхна позиция това е примамка. ” При нас харпунджиите се крият и дебнат по-плашливите риби, до момента в който там е значима скоростта, с която отстрелваш рибите. Те несмущаемо се движат дружно с гмуркача. Там водата е доста бистра и дистанциите са мъчно преценими. Затова и Митко не всеки път уцелвал рибите.
Определено в оня ден не му е вървяло. Не стигат околните срещи с акули, ами и чисто новият му харпун пуснал ненадейно стрела. Нещо, което е доста рисково , предизвестява Димитър, изключително в случай че харпунджията е некомпетентен. Тук е мястото и за два съвета – харпунът постоянно се държи надолу и в никакъв случай – против човек. Зарежда се единствено под водата.
Екстремни моменти в рисковите спортове колкото желаете. Как обаче човек се управлява по този начин, че да постъпи по верния метод и да резервира хладнокръвие? Особено във водната среда, където тялото е подложено на значително тествания.
„ Там нямаш късмет. Това е рискова обстановка в нетипична среда. Трябва да си освободил съзнанието си, освен с цел да имаш добър улов. Въпрос на оцеляване е да настроиш мисълта си със напълно други планове. ”
И, несъмнено, би трябвало да се гмуркаш душевен квалифициран. Ако ще си на място, където има акули, не можеш да си представяш, че няма да ги срещнеш. Опасностите са доста, само че е значимо да са добре премислени авансово :
„ Тук става въпрос за freediving , гмуркане единствено със личния ти ресурс от О2, не приказваме за инсталация, която да подава сбит въздух. Рискуваш здравето си. Трябва да имаш теоретична подготовка какви процеси протичат физиологично. Оказва се, човешкият организъм е много предразположен на налягания. ”
Според Димитър интерес към обичания му спорт има, освен това пораства. Свързан е с наличната екипировка, каквато у нас в соц-а нямало. Технологичният прогрес през днешния ден не подминава и подводните спортове. Измислят се нови материали, употребяват се компактни водолазни компютри, които оказват помощ на гмуркача да следи развиването си.
Но и преди, и в този момент най-важното измерение в подводните спортове – каквито и да са те, носим в главите си:
„ За страдание, в историята помним случаи, в които сме губили сътрудници, даже на съревнование. (...) Другата прекаленост, в която човек може да отиде, е да надцени себе си. Физическата подготовка е безспорна нужда. ” Димитър дава образец по какъв начин най-опитните съумяват да научат „ да включват и изключват органите си ”, да управляват пулса и да употребяват оптимално рационално кислорода си.
За сигурността на гмуркачите се употребява буй. Той демонстрира на хора, лодки и кораби, че има човек под водата. Макар да има случаи, в които и буят не стопира близките: „ Има такива произшествия, дори мисля, че на международно един от старите именити състезатели Драго Демирев има удари от перка на лодка. ”
Буят има червен байрак с пресечена бяла линия. Гмуркачът е вързан за буя и би трябвало да бъде заобиколен на 100 метра разстояние. Въпреки това и на съревнование в Созопол Митко е бил теглен от любопитни зяпачи на водно колело.
Преди във вътрешните български надпревари по подводен лов на риба печелел този, който удари повече риба, споделя Димитър. Днес разпоредбите са разнообразни. Произтичат от опциите на Черно море, само че следват и международната процедура. Рибите са в категории, а във всяка категория има ограничаване какъв брой животни можеш да отстреляш. За всяка риба има бонификация. Ако гмуркачът извърши квотата си, отново е бонифициран. Допълнителни точки се взимат, в случай че намирането на рибата коства повече старания. Не е значимо да убиеш повече риба, а е значимо да намериш верните риби.
„ Комбинация от доста разнообразни типове риби може да донесе доста повече точки, в сравнение с 10 убити риби от един тип. Което в допълнение развива качествата на състезателя, тъй като има състезатели, които ловуват в по-плитка зона, други, които са профилирани в дълбоките елементи ”, само че всички би трябвало да се развиват сложно, с цел да имат по-големи шансове за победа.
Важно е още да имаш добра пукотевица, изключително в случай че стреляш по риба, наплашена от многото състезатели.
Но най-важно е да излезеш от водата жив , безапелационен е Митко. Споделя, че харпунджиите се грижат да има риба в Черно море. Противник е на дънното тралене и прави видеа, с цел да среща хората с заплахите от него.
„ Подводният лов на риба е най-щадящият. Подбираш рибата съгласно размера, нито мрежата, нито траленето може да подбере рибата. На въдица също има риск да клъвне и дребна, и огромна риба. ”
Застрашените риби са неразрешени за харпунджиите , а за всички останали има квоти. Те не могат да ловуват в язовири, реки и езера, а единствено в морета и океани . Подводният лов на риба е разрешен единствено в светлата част на денонощието .
„ Ние се грижим за морето , дори вършим акции за почистването му. Присъствието ни е непрекъснато наблюдаване , виждаме аномалии , виждаме най-различни обстановки, които ти оставят положителни или неприятни мемоари . ”
Не спомен, а сън. Това е най-лошото, което навестява съзнанието на Митко. То е ужасът да не попадне на удавник . Не му се е случвало, само че на други – да. Иначе в морето могат да се открият всевъзможни предмети, които оставят хубави мемоари. П оследно край Калиакра Димитър попада на топка за американски футбол. Има сбирка с разнообразни движимости, намирани на необикновени места.
В нея обаче няма и помен от необикновените и нормални отпадъци, които изхвърляме в морето. Колкото повече жители в него, толкоз по-мръсно. И въпреки всичко, има разлики, които наблюдателните харпунджии виждат.
„ Северното черноморие е една от най-чистите акватории, в които съм се гмуркал. ” Причините са свързани с по-слабото застрояване и по-малкото население . По-голямата част от подводните отпадъци са довлечени или изпаднали от кораби. „ Морето изхвърля ” , споделя Митко.
Както изхвърли рекордните 169 кг кокаин за 71 милиона лв. край Шабла напролет на 2019-а . Ето какво си спомня харпунджията за онази пролет: „ Имам имот в Тюленово и си оправям терена, а хеликоптери почват да хвърчат и има извънредно доста хора в селото, което в този интервал е безлюдно. Много по-вероятно е да видиш лисица, в сравнение с човек. ”
Многото хора и служители на реда били любопитни за локалните. Почувствали се като през август, а огромната пратка с кокаин кара Димитър да се майтапи, че поради нея лавраците били доста по-бързи от нормалното, а апнеите на гмуркачите – доста по-дълги .
Наяве или насън, това, което същински опиянява и те улавя вечно, е самото море: „ Картините се сменят за секунди. 30 секунди под водата са доста забавно време. На сушата са нищо. Там се сменят течения, риби се появяват, изчезват, чуват се най-различни шумове, животът се чува там. Има едно пукане, има нещо жизнерадостно. А където няма живот, просто нищо не се чува. ”
Митко споделя, че във водата постоянно му е по-добре. Там бяга от проблемите и след до момента с нея доста елементарно и без съмнение взима решения. Дори да са съществени или неверни – просто ги взима от раз.
Димитър Франгов е бележит подводен рибар с бележит радиодядо. Димитър Франгов старши, на който Митко е кръстен, работи дълги години в Националното радио.
„ Той е имал доста значима роля в един стадий от развиването на радиото. Дълги години беше и кинокритик, има издадена книга от Фестивала в Кан, на 49-ата годишнина на Кан той беше единственият публицист, който 25 години поред е ходил без спиране . ”
Водил предаване, споделя Митко. А може би не едно, допускаме ние след изследване в Златния фонд, където се пазят няколко записа с изявленията на дядо Франгов. Например среща с огромната френска актриса и певица със забележителна десетилетна кариера Даниел Дарийо, която посещава България през юни 1968-а.
Франгов предлага на Дарийо да посети българското Черноморие, а тя споделя, че има вяра на рекомендацията, както и че брегът ни е доста хубав. Споделя, че обожава морето, само че във Франция посещава Бретан, а не Лазурния бряг, тъй като обича спокойствието. Явно дядо Димитър умеел от млад да влиза под кожата на хората, даже тези, които не понасят елементарно шумотевицата и диалозите с публицисти. Като София Лорен и идната история, обвързвана с кинобреговете на Кан:
„ Да се вземе изявление – това е заданието. Тя обаче изрично отказала да дава изявленията в този ден. В доста неприятно въодушевление, затворена в имение в Кан. Обаче дядо ми не приема „ Не ” за отговор и прескача оградата. Естествено, са го заловили, само че С офия Лорен била толкоз впечатлена от дързостта му, че най-сетне дала изявление и в действителност единственият публицист от целия свят, който в този ден е взел изявление, е той. ”
Уви, то не е в Златния фонд на радиото. Там обаче намерихме диалог с актриса, която по нищо не отстъпва на Лорен. Великолепната Невена Коканова също е била в Кан. За работата ѝ я поздравява Андре Мороа, подавайки ръка, споделя Коканова в изявление на Димитър Франгов от 1970-а.
Все по този начин на Лазурния бряг през 1979-а и през 1980-а Франгов старши се среща и с режисьора Боб Фоси.
След радиото животът води Франгов в Националната телевизия . Там той се пенсионира като заместител програмен шеф в размирните години на демократичните промени. Насред митинги и нови въжделения:
„ С риск да не се пенсионира, той разреши да се пуска Let it Be. С юношески ум, правили непокорен неща, стачката на малкия екран, както и на студентите, той е бил индивидът в сянка, който е подкрепил да се излъчват ” , спомня си Димитър.
Не не помни и синята касетка с българските песни на митинга. Дядо му постоянно е бил антикомунист , въпреки да е живял добре по времето на комунизма. Според внука това се дължи на интелекта и особения темперамент на дядо Франгов. Френски ученик, магнетичен, ерудит и безгрижник, посланик и благородник, квалифициран да свърши работа, каквото малко на брой можели по това време. „ И комунистите са го търпяли ”, споделя Митко, въпреки че баба му на няколко пъти очаквала по-тежки последствия за брачна половинка си от нормалните пречки и удари под кръста за индивида, пътувал в чужбина, без да е член на партията, само че пък с досие.
Отвъд политическите истории за внука Димитър Франгов дядото Димитър Франгов е нещо доста по-важно: „ Той не беше дядо, той просто беше най-хубав другар. С него безусловно всеки ден се чувахме. ”
Липсва на цялото семейство, твърди ме Митко. Като дребен с дядо си постоянно ходел на море, пък и освен. Ходели за риба и на язовира до Горна Диканя.
Кръвта в действителност не става на вода – сладка или не, въпреки водното наличие в кръвоносните съдове на Франгов младши да е впечатляващо. Мислете му, в случай че не сте респектиращ граблив лаврак, осолен в дълбините на Черно море. Към други създания с хриле и люспи поколенията Франгови не биха били по френски галантни.
Можете да се заслушате в тях и в подводната им галактика като чуете цялата история в звуковия файл.
Снимки: персонален списък на Димитър Франгов,
Любовта на Димитър към морето се ражда в детските години: „ Бях възпитаник, когато имаше клуб „ Млад моряк “ в София, на много извънредно място – в квартал „ Орландовци “. Имаше един капитан –Валентин Златаров. ”
Валентин Златаров е трето потомство в емблематична капитанска фамилия. Син на капитан Анатоли Златаров, бивш шеф на Морското учебно заведение във Варна, и внук на капитан Иван Томов, който жертва личния си живот през 1941-ва, с цел да избави Пирея, като извежда самичък от пристанището пламналия параход „ Княгиня Мария Луиза ”, претрупан със снаряди и бензин, преди да се взриви.
„ Той организираше курсове, ориентирани повече към яхтинг, корабоплаване, дори сме правили две детски образования на Варненското езеро, ходили сме и с Военноморския флот да вършим образования. Беше доста забавно за деца. Животът ми постоянно е бил обвързван с морето . Още преди време, когато се ходеше на смени от по две седмици. На лято изкарвах 3-4 смени – с бабите, дядовците, с нашите, с вуйна ми и чичо ми. И от този момент датира любовта ми към него. Явно откогато съм се родил ” , споделя Димитър.
По-късно животът го води от София в Съединени американски щати, а най-после бракът му го довежда в Шабла, откъдето родом е брачната половинка му: „ Любов от пръв взор – и към дамата, и към нейния край “.
Митко постоянно е обичал и да лови риба. С въдица обикаля язовири, реки и морета, само че в Шабла локалните му оказват помощ да се научи и да се гмурка. Минава през водолазно учебно заведение в Русалка и се потапя вечно в черноморското синьо. „ Подводният свят е обичайно предизвикателство, което си коства да се опита. ”
И в случай че възразите на Димитър, че човек може да се провокира и без да убива друго живо създание, той ще ви признае, че е подлагал на критика ловците и че желанието за лов е необичайно и атавистично, само че самият той се е оказал не по-различен от останалите:
„ Така че малко ме хващате натясно. Убийството си е ликвидиране под всяка една форма. Аз назовавам това ликвидиране малко по-романтично. В избрани моменти рибата те намира, не ти нея. Търсите се, както две души се търсят в живота. Така и под водата се случва, с тази разлика, че имаш доста по-малко време, в нетипична среда си и е малко рисково. Смятам, че по-скоро морето ти дава, в сравнение с ти да взимаш. ”
При сантименталното ликвидиране харпунджията, съвсем като Купидон, отстрелва обичаната със стрелите си, само че не постоянно. Понякога пропуща – несъзнателно или преднамерено, тъй като рибата става някак симпатична , признава Митко и си спомня за обичаната симпатично-романтична, която е пощадил. Лаврак:
„ Бях на едно от обичаните си места по Северното крайбрежие. По едно време на място, безусловно извънредно за мене, в безшумно, умерено, бистро море, се появи огромна риба. Мина най-безцеремонно пред харпуна ми без въобще да се тормози , че мога да натисна спусъка. Истината е, че толкоз се респектирах от това държание, че си дадох сметка – в действителност аз съм в неговите ловни полета, не той в моите . Проявих почитание като ловджия към ловджия и не натиснах спусъка. После още веднъж се засякохме, повторно, само че – разбрахме се, идващ път (тъкмо той ще е по-голям) вероятно да не се получат по този начин прелестно нещата. Но това ми беше една от първите срещи със сериозна риба . Знам хилядите истории, които харпунджиите крият зад всяка среща, те са постоянно доста забавни. Пак споделям, че има известна доза романтика, макар че става въпрос за вечеря . ”
Е, тъкмо този лаврак не станал вечеря за фамилията на Димитър. Описва го с почитание и му признава, че е истински чудак : „ Големият шлем или огромната премия за положения труд. Това е хищникът на хищниците в морето. Излиза при доста странни условия. Обикновено при мътно, бурно море, от време на време може да излезе най-необичайно, безусловно пред тебе, когато минимум очакваш. Такъв беше и казусът с тази риба. Може би беше към 6-7 кг. ”
Спокойно обаче може да доближи и 10. А ето и най-засищащата вечеря, на която Митко явно не е симпатизирал толкоз доста: „ 30-килограмова риба, само че тя е от Карибското крайбрежие на Коста Рика. И от Мексико имам положителни, забавни улови. ”
Димитър е попътувал по света, с цел да се любува на рисковото си занимание. След началото на пандемията тези пътешествия, естествено, секват. Иначе когато е на път, изключително до екзотични места, прави всичко допустимо да се гмурка. Запознаваме ви от близко с 30-килограмовата му изядена другарка, приводнила се сполучливо в тигана и в рибешкия Рай: „ Нарича се Giant Trevally . Има я и в Средиземно море, може би двайсет и няколко кг. Срещал съм и акули, и китове. Не приказваме за тях като за вечеря, по-скоро ние се усещаме там по този начин. ”
Преди 3-4 години в Мексико Димитър се среща от близко с две акули, които го преследвали където и да отиде. И при 30 метра дълбочина, и при 7-8. Кръжейки „ като сенки ”. Не му създали нищо, само че се майтапи, че в такива обстановки харпунджията включва на „ код кафяво ” . Самият той не се уплашил – акулите или щели да го изядат, или не. Нищо не можел да направи и да желае, до момента в който не дойде лодката, с цел да го изтеглят. Тогава Димитър има зад тила си към този момент 7-8 години опит. Те обаче нямали кой знае какво значение, тъй като тамошните условия и риби са радикално разнообразни от черноморските.
„ Ние тук стреляме риби кило-кило и половина. Прилична риба, само че от тяхна позиция това е примамка. ” При нас харпунджиите се крият и дебнат по-плашливите риби, до момента в който там е значима скоростта, с която отстрелваш рибите. Те несмущаемо се движат дружно с гмуркача. Там водата е доста бистра и дистанциите са мъчно преценими. Затова и Митко не всеки път уцелвал рибите.
Определено в оня ден не му е вървяло. Не стигат околните срещи с акули, ами и чисто новият му харпун пуснал ненадейно стрела. Нещо, което е доста рисково , предизвестява Димитър, изключително в случай че харпунджията е некомпетентен. Тук е мястото и за два съвета – харпунът постоянно се държи надолу и в никакъв случай – против човек. Зарежда се единствено под водата.
Екстремни моменти в рисковите спортове колкото желаете. Как обаче човек се управлява по този начин, че да постъпи по верния метод и да резервира хладнокръвие? Особено във водната среда, където тялото е подложено на значително тествания.
„ Там нямаш късмет. Това е рискова обстановка в нетипична среда. Трябва да си освободил съзнанието си, освен с цел да имаш добър улов. Въпрос на оцеляване е да настроиш мисълта си със напълно други планове. ”
И, несъмнено, би трябвало да се гмуркаш душевен квалифициран. Ако ще си на място, където има акули, не можеш да си представяш, че няма да ги срещнеш. Опасностите са доста, само че е значимо да са добре премислени авансово :
„ Тук става въпрос за freediving , гмуркане единствено със личния ти ресурс от О2, не приказваме за инсталация, която да подава сбит въздух. Рискуваш здравето си. Трябва да имаш теоретична подготовка какви процеси протичат физиологично. Оказва се, човешкият организъм е много предразположен на налягания. ”
Според Димитър интерес към обичания му спорт има, освен това пораства. Свързан е с наличната екипировка, каквато у нас в соц-а нямало. Технологичният прогрес през днешния ден не подминава и подводните спортове. Измислят се нови материали, употребяват се компактни водолазни компютри, които оказват помощ на гмуркача да следи развиването си.
Но и преди, и в този момент най-важното измерение в подводните спортове – каквито и да са те, носим в главите си:
„ За страдание, в историята помним случаи, в които сме губили сътрудници, даже на съревнование. (...) Другата прекаленост, в която човек може да отиде, е да надцени себе си. Физическата подготовка е безспорна нужда. ” Димитър дава образец по какъв начин най-опитните съумяват да научат „ да включват и изключват органите си ”, да управляват пулса и да употребяват оптимално рационално кислорода си.
За сигурността на гмуркачите се употребява буй. Той демонстрира на хора, лодки и кораби, че има човек под водата. Макар да има случаи, в които и буят не стопира близките: „ Има такива произшествия, дори мисля, че на международно един от старите именити състезатели Драго Демирев има удари от перка на лодка. ”
Буят има червен байрак с пресечена бяла линия. Гмуркачът е вързан за буя и би трябвало да бъде заобиколен на 100 метра разстояние. Въпреки това и на съревнование в Созопол Митко е бил теглен от любопитни зяпачи на водно колело.
Преди във вътрешните български надпревари по подводен лов на риба печелел този, който удари повече риба, споделя Димитър. Днес разпоредбите са разнообразни. Произтичат от опциите на Черно море, само че следват и международната процедура. Рибите са в категории, а във всяка категория има ограничаване какъв брой животни можеш да отстреляш. За всяка риба има бонификация. Ако гмуркачът извърши квотата си, отново е бонифициран. Допълнителни точки се взимат, в случай че намирането на рибата коства повече старания. Не е значимо да убиеш повече риба, а е значимо да намериш верните риби.
„ Комбинация от доста разнообразни типове риби може да донесе доста повече точки, в сравнение с 10 убити риби от един тип. Което в допълнение развива качествата на състезателя, тъй като има състезатели, които ловуват в по-плитка зона, други, които са профилирани в дълбоките елементи ”, само че всички би трябвало да се развиват сложно, с цел да имат по-големи шансове за победа.
Важно е още да имаш добра пукотевица, изключително в случай че стреляш по риба, наплашена от многото състезатели.
Но най-важно е да излезеш от водата жив , безапелационен е Митко. Споделя, че харпунджиите се грижат да има риба в Черно море. Противник е на дънното тралене и прави видеа, с цел да среща хората с заплахите от него.
„ Подводният лов на риба е най-щадящият. Подбираш рибата съгласно размера, нито мрежата, нито траленето може да подбере рибата. На въдица също има риск да клъвне и дребна, и огромна риба. ”
Застрашените риби са неразрешени за харпунджиите , а за всички останали има квоти. Те не могат да ловуват в язовири, реки и езера, а единствено в морета и океани . Подводният лов на риба е разрешен единствено в светлата част на денонощието .
„ Ние се грижим за морето , дори вършим акции за почистването му. Присъствието ни е непрекъснато наблюдаване , виждаме аномалии , виждаме най-различни обстановки, които ти оставят положителни или неприятни мемоари . ”
Не спомен, а сън. Това е най-лошото, което навестява съзнанието на Митко. То е ужасът да не попадне на удавник . Не му се е случвало, само че на други – да. Иначе в морето могат да се открият всевъзможни предмети, които оставят хубави мемоари. П оследно край Калиакра Димитър попада на топка за американски футбол. Има сбирка с разнообразни движимости, намирани на необикновени места.
В нея обаче няма и помен от необикновените и нормални отпадъци, които изхвърляме в морето. Колкото повече жители в него, толкоз по-мръсно. И въпреки всичко, има разлики, които наблюдателните харпунджии виждат.
„ Северното черноморие е една от най-чистите акватории, в които съм се гмуркал. ” Причините са свързани с по-слабото застрояване и по-малкото население . По-голямата част от подводните отпадъци са довлечени или изпаднали от кораби. „ Морето изхвърля ” , споделя Митко.
Както изхвърли рекордните 169 кг кокаин за 71 милиона лв. край Шабла напролет на 2019-а . Ето какво си спомня харпунджията за онази пролет: „ Имам имот в Тюленово и си оправям терена, а хеликоптери почват да хвърчат и има извънредно доста хора в селото, което в този интервал е безлюдно. Много по-вероятно е да видиш лисица, в сравнение с човек. ”
Многото хора и служители на реда били любопитни за локалните. Почувствали се като през август, а огромната пратка с кокаин кара Димитър да се майтапи, че поради нея лавраците били доста по-бързи от нормалното, а апнеите на гмуркачите – доста по-дълги .
Наяве или насън, това, което същински опиянява и те улавя вечно, е самото море: „ Картините се сменят за секунди. 30 секунди под водата са доста забавно време. На сушата са нищо. Там се сменят течения, риби се появяват, изчезват, чуват се най-различни шумове, животът се чува там. Има едно пукане, има нещо жизнерадостно. А където няма живот, просто нищо не се чува. ”
Митко споделя, че във водата постоянно му е по-добре. Там бяга от проблемите и след до момента с нея доста елементарно и без съмнение взима решения. Дори да са съществени или неверни – просто ги взима от раз.
Димитър Франгов е бележит подводен рибар с бележит радиодядо. Димитър Франгов старши, на който Митко е кръстен, работи дълги години в Националното радио.
„ Той е имал доста значима роля в един стадий от развиването на радиото. Дълги години беше и кинокритик, има издадена книга от Фестивала в Кан, на 49-ата годишнина на Кан той беше единственият публицист, който 25 години поред е ходил без спиране . ”
Водил предаване, споделя Митко. А може би не едно, допускаме ние след изследване в Златния фонд, където се пазят няколко записа с изявленията на дядо Франгов. Например среща с огромната френска актриса и певица със забележителна десетилетна кариера Даниел Дарийо, която посещава България през юни 1968-а.
Франгов предлага на Дарийо да посети българското Черноморие, а тя споделя, че има вяра на рекомендацията, както и че брегът ни е доста хубав. Споделя, че обожава морето, само че във Франция посещава Бретан, а не Лазурния бряг, тъй като обича спокойствието. Явно дядо Димитър умеел от млад да влиза под кожата на хората, даже тези, които не понасят елементарно шумотевицата и диалозите с публицисти. Като София Лорен и идната история, обвързвана с кинобреговете на Кан:
„ Да се вземе изявление – това е заданието. Тя обаче изрично отказала да дава изявленията в този ден. В доста неприятно въодушевление, затворена в имение в Кан. Обаче дядо ми не приема „ Не ” за отговор и прескача оградата. Естествено, са го заловили, само че С офия Лорен била толкоз впечатлена от дързостта му, че най-сетне дала изявление и в действителност единственият публицист от целия свят, който в този ден е взел изявление, е той. ”
Уви, то не е в Златния фонд на радиото. Там обаче намерихме диалог с актриса, която по нищо не отстъпва на Лорен. Великолепната Невена Коканова също е била в Кан. За работата ѝ я поздравява Андре Мороа, подавайки ръка, споделя Коканова в изявление на Димитър Франгов от 1970-а.
Все по този начин на Лазурния бряг през 1979-а и през 1980-а Франгов старши се среща и с режисьора Боб Фоси. След радиото животът води Франгов в Националната телевизия . Там той се пенсионира като заместител програмен шеф в размирните години на демократичните промени. Насред митинги и нови въжделения:
„ С риск да не се пенсионира, той разреши да се пуска Let it Be. С юношески ум, правили непокорен неща, стачката на малкия екран, както и на студентите, той е бил индивидът в сянка, който е подкрепил да се излъчват ” , спомня си Димитър.
Не не помни и синята касетка с българските песни на митинга. Дядо му постоянно е бил антикомунист , въпреки да е живял добре по времето на комунизма. Според внука това се дължи на интелекта и особения темперамент на дядо Франгов. Френски ученик, магнетичен, ерудит и безгрижник, посланик и благородник, квалифициран да свърши работа, каквото малко на брой можели по това време. „ И комунистите са го търпяли ”, споделя Митко, въпреки че баба му на няколко пъти очаквала по-тежки последствия за брачна половинка си от нормалните пречки и удари под кръста за индивида, пътувал в чужбина, без да е член на партията, само че пък с досие.
Отвъд политическите истории за внука Димитър Франгов дядото Димитър Франгов е нещо доста по-важно: „ Той не беше дядо, той просто беше най-хубав другар. С него безусловно всеки ден се чувахме. ”
Липсва на цялото семейство, твърди ме Митко. Като дребен с дядо си постоянно ходел на море, пък и освен. Ходели за риба и на язовира до Горна Диканя.
Кръвта в действителност не става на вода – сладка или не, въпреки водното наличие в кръвоносните съдове на Франгов младши да е впечатляващо. Мислете му, в случай че не сте респектиращ граблив лаврак, осолен в дълбините на Черно море. Към други създания с хриле и люспи поколенията Франгови не биха били по френски галантни.
Можете да се заслушате в тях и в подводната им галактика като чуете цялата история в звуковия файл.
Снимки: персонален списък на Димитър Франгов,
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ