Подмяната на замърсяващите отоплителни системи с термопомпи може да се

Подмяната на замърсяващите отоплителни системи с термопомпи може да се катализира посредством финансови тласъци, данъчни облекчения и безусловно – добре подготвени техници (снимка: CC0 Public Domain)

Докато светът занапред открива удобствата на отоплението с термопомпа, в скандинавските страни от дълго време това не е нещо ново. Там от години термопомпите са най-евтиният вид за реализиране на термален комфорт на всички места – от домовете до бизнес постройките.

Когато Глен Питърс купува термопомпа за дома си в Осло, той не мисли за въглеродните излъчвания, които ще спести на природата. Удобството е главният фактор. Не че си няма камина, само че тя е жива тъга: усилието да се купуват, приготвят и съхраняват дървата е досадно, изморително и мръсно в дословния смисъл. А и инсталираните на стената радиатори непрекъснато събират прахуляк.

Но основният фактор, съгласно Питърс, който неотдавна е минал към подово отопление, са… парите.

В по-голямата част от Европа инсталирането на термопомпа е едно от най-съществените дейности, които човек може да предприеме, с цел да понижи въглеродния си отпечатък. Но в Норвегия прекосяването към термопомпа постоянно е чисто финансово решение. Всъщност Питърс признава, че е стигнал до това решение предостатъчно късно. Две трети от семействата в скандинавската страна към този момент имат термопомпа. Това е повече от където и да е другаде по света. И е удивително достижение за такава дребна държавица – с 5,4 милиона души население.

В продължение на доста години норвежците и техните съседи отопляват домовете си с изкопаеми горива. Казано простичко – с нафтови печки. Но по време на петролната рецесия от 1973 година, когато цените скачат фрапантно, политическите водачи на страната вършат умишлен избор да насърчат други възможности и, за разлика от своите сътрудници другаде, те не се отхвърлят от своето решение, откакто рецесията отшумява.

По това време Дания вкарва обширни системи за централно отопление. И до през днешния ден страната е първенец по топлофициране. Норвегия, Швеция и Финландия обаче се насочват към отоплението с дърва или електричество. В Норвегия  стартират да дефинират цените на въглеродните излъчвания през 90-те години на предишния век. Това прави скъпо поддържането на отоплителни системи на нафта или въглища. За сметка на това страната въвежда  композиция от помощи посредством безплатни средства и данъчни облекчения. Те накланят везните по този начин, че изкопаемите горива остават некомфортно скъпи дълго след края на рецесията.

„ Норвегия подсигурява [по това време], че отоплението с изкопаеми горива е най-скъпият вид. Това прави термопомпите конкурентоспособни “, споделя доктор Ян Розенов от Regulatory Assistance Project – самодейност за декарбонизиране на постройките. „ Те направиха това, като таксуваха въглеродните излъчвания от изкопаемите горива за отопление. Това беше ключът към стимулирането на внедряването на термопомпи. “

Норвегия прави и друго: образова работна мощ за инсталирането на термопомпите. Въпреки че самите устройства могат да се създават във фабриките елементарно и в огромни количества, монтирането им в домовете изисква характерно внимание, може да бъде мъчно и също по този начин елементарно може да се обърка. Експертите споделят, че в огромна част от Европа неналичието на квалифицирана работна мощ е едно от няколкото спънки, които спъват навлизането на термопомпите.
още по темата
„ Причината да имаме огромен напредък е, че технологията работи “, сподели Ролф Ивер Митинг Хагемоен, началник на лобистката група на Норвежката асоциация за термопомпи. „ Ако имате доста клиенти, които имат недоволства и неприятни прекарвания с термопомпи, те ще кажат на всичките си съседи, че технологията не работи. “

Но в Норвегия не е по този начин. Оле Ойстейн Хоген, пенсиониран металург, който живее в покрайнините на Осло, убедил трима от съседите си да се снабдят с термопомпи с подземно зареждане, откакто той самият се оборудвал с такава преди седем години. Устройството подгрява басейна му през лятото, а през зимата – дома му. Отнема малко повече време за загряване на водата, само че за Хауген „ това е единственото негативно нещо “.

По създание термопомпата е тъкмо като ледник или климатик. Машината не генерира сама мечтаната топлота. Вместо това я „ реалокира “ от едно място до друго, където е нужна. Теххнологията съществува от десетилетия. Първата термопомпа е издигната през 1856 година от австрийския академик Петер декор Ритингер и е употребена за изсушаване на сол в солници. До 30-те години на предишния век швейцарците употребяват термопомпи, с цел да вземат топлота от реки и езера, а няколко десетилетия по-късно американците ги употребяват, с цел да извличат топлота от земята.

Ефективността на термопомпите се е нараснала с десетилетията. Отчасти принос за това има пионерството на инженерите в скандинавските страни. Те съумяват да се доберат до точката, при която една съвременна термопомпа може да достави 3-5 единици топлота за всяка 1 единица електрическа енергия, употребена за зареждането й. Никоя друга технология не може да реализира това. Следователно термопомпата е доста икономична и също по този начин има по-малък въглероден отпечатък от който и да е различен тип отопление.

Кент Ейлертсен е инженер по поддръжката в норвежката пощенска работа Posten Bring и се грижи за две термопомпи в терминал за подбиране в Тромсьо, на към 350 км. северно от Арктическия кръг. „ Работи доста добре на студено “, сподели Ейлерцен. Устройствата могат да станат по-малко ефикасни, когато температурите паднат под -15ºC, прибавя той, само че новите машини работят даже и при -20ºC или -25ºC.

В различен страни разпространяването на термопомпите е по-слабо, само че наред с това има и спънки за тяхното нахлуване. Липсата на поддръжка за високата първична инвестиция е единствено един проблем. Много по-голяма драма са мощните акции против термопомпите, провеждани от лобистките групи на промишлеността на изкопаемите горива. Такива акции вървят с цялостна мощ на доста места, в това число в английската и немската преса, която продължава да твърди, че устройствата са неефективни и се скапват при студено време.

Популярността на термопомпите в скандинавските страни би трябвало да е задоволителна, с цел да разсее този мит – Швеция и Финландия стоят паралелно до Норвегия на върха на класацията по брой термопомпи на 1000 семейства. В умерено леден климат общоприетата термопомпа с въздушен източник създава 2-3 пъти повече потребна топлота от силата, нужна за работата й. Съотношението спада осеземо единствено при рискови студове, само че пък термопомпите с под земята източник нямат този проблем.

Разбира се, положителната изолираност също има значение. Норвежците имат добре изолирани къщи. „ В Норвегия в средата на зимата можете просто да се разхождате по тениска у дома си и вкъщи да е 20 градуса, “ сподели Питърс, който е израснал в Австралия.

Засега термопомпите към момента са малко в световен мащаб. По света междинният им дял е към 10% – от позиция на топлината, употребена в постройките, съгласно Международната организация по енергетика. Ала потребностите ще се утроят до края на десетилетието.

Успехът на Норвегия не е елементарен за повтаряне в другите страни. Това е една от най-богатите страни на планетата. Затова за жителите е по-лесно да си разрешат по-високите първични разноски за термопомпа. Наред с това Норвегия създава на ниска цена, възобновимо електричество от водноелектрически язовири, което понижава месечните сметки на хората, работещи с термопомпа.

Но скандинавският опит демонстрира, че политиците в доста по-топли страни биха могли да намерят метод да подтикват хората да изберат това по-чисто и по-екологично отопление.