Нов софтуер може да направи градовете по-хубави за живеене
Подходът, основан на данни и визуализации, има капацитет да трансформира градското обмисляне в просвета, учредена на доказателства
Жизненият градски живот може да процъфтява единствено в квартали, които дават отговор на избрани условия (снимка: CCO Public Domain)
Градското обмисляне е по-скоро изкуство, в сравнение с просвета. Но извличането на данни и визуализацията им в мащаб могат да дадат повече научни учредения за вземането на решения по какъв начин да се устройва градската среда.
През 1748 година италианският геодезист Жанбатист Ноли разгласява карта на Рим, която скоро се трансформира в едно от най-влиятелните творби в историята на градоустройството. Картата на Ноли е детайлно изкусен, обстоен организационен проект на града. Той обрисува разположението на постройките и улиците, както и затворените градски пространства като колонадите на площад „ Свети Петър ”.
Оттогава насам методът на Ноли, прочут като иконография, се копира от градските планьори под дърво и камък. Всъщност картите му на Рим са толкоз положителни, че държавното управление продължава да ги употребява за градоустройство чак до 70-те години, отбелязва MIT Technology Review.
По това време градските планьори се интересуват от това по какъв начин могат да съпоставят застроеното и незастроено пространство в градовете, употребявайки карти, сходни на тези на Ноли. Диаграмите демонстрират застроеното пространство в черно и незастроеното – в бяло, което незабавно улеснява задачата.
През 90-те години градоустройственикът Алън Джейкъбс употребява тези графики за съпоставяне на централните елементи на градове от целия свят. Картите ясно разкриват и съпоставят решетъчните структури на градове като Ню Йорк, по-сложните мрежи на по-старите градове като Рим и отворения, функционален метод в модернистичните градове като Бразилия.
Нов метод към градското обмисляне
Геодезисти като Джейкъбс и Ноли постоянно рисуват проектите си на ръка. Това е времеемък развой, тъй че градските планьори имат съображение да приветстват автоматизираните принадлежности за основаване и сравняване на диаграми, изключително цифровите им аналози в днешно време. Един от тях е Джеф Боинг от Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис – той е създал набор от изчислителни принадлежности, които имат капацитета да трансформират метода, по който градските планьори „ виждат ” градовете.
Инструментите могат бързо да основават карти вид „ Ноли ”, фигури и разнообразни други градски диаграми по способи, които слагат основата за гражданска война в градоустройственото обмисляне.
Две направления на софтуерно развиване
Методът на Боинг е резултат от две направления на софтуерно развиване. Едната е основаването на висококачествени карти на планетата, които са свободно налични посредством Open Street Maps. Втората е създаването на самия Боинг – софтуерен пакет, наименуван OSMnx, за анализиране и визуализиране картографските данни с отворен код.
Този програмен продукт разрешава на Боинг да основава голямо количество карти „ Ноли ” и други типове диаграми. Всички те демонстрират какъв брой разнообразни могат да бъдат градовете.
Ученият отива даже по-далеч, експериментирайки с други способи за визуализиране на градските пейзажи. Например, софтуерът му разрешава да учи структурните свойства на градовете и тяхното равнище на разстройство – тяхната ентропия. Той също употребява полярни хистограми, другояче известни като „ роза ”, с цел да очертае броя на градските улици, движещи се в избрани направления. Това незабавно разкрива какъв брой тъкмо градът следва дадена конструкция или по-скоро се развива безредно.
Създаване на „ витални общности ”
Според статистика Едуард Туфте, една от задачите на визуализацията на данните е да се даде опция на феновете да мислят за данни на друго равнище. Добрите диаграми, споделя той, са „ принадлежности за разсъдъка ”. Но по какъв начин могат да се употребяват тези визуализации в интерес на градовете?
Едно от главните свойства на градовете е основаването на така наречен „ витални общности ”. Тази жизнеспособност е нематериално и извънредно качество на градовете. Факт е, че доста градски управляващи се стараят, само че по този начин и не съумяват да реализират оформянето на „ витални общности ”. Те не схващат тъкмо факторите, които вършат градовете сполучливи.
Съществуват разнообразни теории за тази жизнеспособност. Може би най-убедителната е на починалата обществена активистка Джейн Джейкъбс, която разказва „ вълшебните съставки ” на положителния град в книгата си „ Смъртта и живота на огромните американски градове ”. Тя твърди, че виталният градски живот може да процъфтява единствено в квартали, които дават отговор на няколко условия.
Например, те би трябвало да извършват две или повече функционалности, с цел да притеглят хора с разнообразни цели денем и нощта. Градските блокове би трябвало да са дребни, тротоарите – необятни, а кръстовищата – многочислени, с цел да основават голям брой предпоставки хората да се срещат и да си поддържат връзка.
Основната рецензия за работата на Джейкъбс е, че липсват доказателства, които да я поддържат. Съществуващите набори от градски данни обаче могат да се пресъздават и да потвърдят (или да отрекат) теорията, представяйки параметрите на другите градове и техните елементи. Софтуерните принадлежности на Боинг могат да оказват помощ.
Спешна цел
Според градоустройствениците, това би трябвало да се трансформира в „ незабавна цел за градските планьори ” по целия свят. Има прекалено много образци за груби неточности в метода, по който се развиват градовете, постоянно заради неналичието на ясна визия за това, което прави един град витален. Новият метод, основан на данни и визуализации като тези на Боинг, има капацитет да трансформира градското обмисляне в просвета, учредена на доказателства.
Жизненият градски живот може да процъфтява единствено в квартали, които дават отговор на избрани условия (снимка: CCO Public Domain)
Градското обмисляне е по-скоро изкуство, в сравнение с просвета. Но извличането на данни и визуализацията им в мащаб могат да дадат повече научни учредения за вземането на решения по какъв начин да се устройва градската среда.
През 1748 година италианският геодезист Жанбатист Ноли разгласява карта на Рим, която скоро се трансформира в едно от най-влиятелните творби в историята на градоустройството. Картата на Ноли е детайлно изкусен, обстоен организационен проект на града. Той обрисува разположението на постройките и улиците, както и затворените градски пространства като колонадите на площад „ Свети Петър ”.
Оттогава насам методът на Ноли, прочут като иконография, се копира от градските планьори под дърво и камък. Всъщност картите му на Рим са толкоз положителни, че държавното управление продължава да ги употребява за градоустройство чак до 70-те години, отбелязва MIT Technology Review.
По това време градските планьори се интересуват от това по какъв начин могат да съпоставят застроеното и незастроено пространство в градовете, употребявайки карти, сходни на тези на Ноли. Диаграмите демонстрират застроеното пространство в черно и незастроеното – в бяло, което незабавно улеснява задачата.
През 90-те години градоустройственикът Алън Джейкъбс употребява тези графики за съпоставяне на централните елементи на градове от целия свят. Картите ясно разкриват и съпоставят решетъчните структури на градове като Ню Йорк, по-сложните мрежи на по-старите градове като Рим и отворения, функционален метод в модернистичните градове като Бразилия.
Нов метод към градското обмисляне
Геодезисти като Джейкъбс и Ноли постоянно рисуват проектите си на ръка. Това е времеемък развой, тъй че градските планьори имат съображение да приветстват автоматизираните принадлежности за основаване и сравняване на диаграми, изключително цифровите им аналози в днешно време. Един от тях е Джеф Боинг от Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис – той е създал набор от изчислителни принадлежности, които имат капацитета да трансформират метода, по който градските планьори „ виждат ” градовете.
Инструментите могат бързо да основават карти вид „ Ноли ”, фигури и разнообразни други градски диаграми по способи, които слагат основата за гражданска война в градоустройственото обмисляне.
Две направления на софтуерно развиване
Методът на Боинг е резултат от две направления на софтуерно развиване. Едната е основаването на висококачествени карти на планетата, които са свободно налични посредством Open Street Maps. Втората е създаването на самия Боинг – софтуерен пакет, наименуван OSMnx, за анализиране и визуализиране картографските данни с отворен код.
Този програмен продукт разрешава на Боинг да основава голямо количество карти „ Ноли ” и други типове диаграми. Всички те демонстрират какъв брой разнообразни могат да бъдат градовете.
Ученият отива даже по-далеч, експериментирайки с други способи за визуализиране на градските пейзажи. Например, софтуерът му разрешава да учи структурните свойства на градовете и тяхното равнище на разстройство – тяхната ентропия. Той също употребява полярни хистограми, другояче известни като „ роза ”, с цел да очертае броя на градските улици, движещи се в избрани направления. Това незабавно разкрива какъв брой тъкмо градът следва дадена конструкция или по-скоро се развива безредно.
Създаване на „ витални общности ”
Според статистика Едуард Туфте, една от задачите на визуализацията на данните е да се даде опция на феновете да мислят за данни на друго равнище. Добрите диаграми, споделя той, са „ принадлежности за разсъдъка ”. Но по какъв начин могат да се употребяват тези визуализации в интерес на градовете?
Едно от главните свойства на градовете е основаването на така наречен „ витални общности ”. Тази жизнеспособност е нематериално и извънредно качество на градовете. Факт е, че доста градски управляващи се стараят, само че по този начин и не съумяват да реализират оформянето на „ витални общности ”. Те не схващат тъкмо факторите, които вършат градовете сполучливи.
Съществуват разнообразни теории за тази жизнеспособност. Може би най-убедителната е на починалата обществена активистка Джейн Джейкъбс, която разказва „ вълшебните съставки ” на положителния град в книгата си „ Смъртта и живота на огромните американски градове ”. Тя твърди, че виталният градски живот може да процъфтява единствено в квартали, които дават отговор на няколко условия.
Например, те би трябвало да извършват две или повече функционалности, с цел да притеглят хора с разнообразни цели денем и нощта. Градските блокове би трябвало да са дребни, тротоарите – необятни, а кръстовищата – многочислени, с цел да основават голям брой предпоставки хората да се срещат и да си поддържат връзка.
Основната рецензия за работата на Джейкъбс е, че липсват доказателства, които да я поддържат. Съществуващите набори от градски данни обаче могат да се пресъздават и да потвърдят (или да отрекат) теорията, представяйки параметрите на другите градове и техните елементи. Софтуерните принадлежности на Боинг могат да оказват помощ.
Спешна цел
Според градоустройствениците, това би трябвало да се трансформира в „ незабавна цел за градските планьори ” по целия свят. Има прекалено много образци за груби неточности в метода, по който се развиват градовете, постоянно заради неналичието на ясна визия за това, което прави един град витален. Новият метод, основан на данни и визуализации като тези на Боинг, има капацитет да трансформира градското обмисляне в просвета, учредена на доказателства.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ