Как Джон Фрум стана бог за папуасите
" Подаръци от небето " родиха товарните култове в Меланезия 
Островитяните имат вяра, че благосъстоянието на белите ще дойде при тях със аероплан от Съединени американски щати
Жителите на островите в меланезийската част на Океания в продължение на епохи не са знаели за изгодите от цивилизацията. Носели облекла от плява и кожи, ловували и обработвали земята. Всичко се трансформира през 20-ти век с идването на американските военни по време на Втората международна война. Папуасите са изумени от кутии с движимости, хранителни запаси и медикаменти, падащи от небето под куполи от бяла коприна. Цялото им познание за това знамение се вписва в една дума - " товар ", която се произнася от странни непознати, отнемащи им " небесните кутии ". Местните нации не могат да обяснят какво се случва и по тази причина основават лични теории - белите хора просто прихващат даровете на боговете, които в действителност не са предопределени за тях. В цяла Меланезия стартират да се появяват така наречен " товарни култове ". Папуасите стартират да повтарят дейностите на чужденците - да строят дървени самолети, да организират походи - с вярата, че по този начин ще провокират появяването на прелестните товари. Белите обаче си потеглят, изминават десетилетия, а божественият товар не идва. Постепенно култовете стартират да се не помнят и през днешния ден са останали единствено няколко дузини такива странни вълшебен и религиозни практики. Фотографът Влад Сохин пътува до остров Тана във Вануату, където е оживял един от най-известните култове - този към Джон Фрум. Впечатляващите му фотографии са оповестени в " Lenta.ru ".
80-годишният Исак Уанг е лидер и старейшина в село Ламакара на остров Тана - " столицата " на култа към Джон Фрум. Мъжът има американска военна униформа, подарена от туристи от Съединени американски щати, само че я носи единствено на огромни празници.
Исак Уанг споделя, че откакто на островите пристигнал капитан Джеймс Кук, след него пристигнали и християнски мисионери, които забранили на локалните да следват традициите на своите предшественици. " Законът на Тана беше нарушен, към този момент не можехме да изпълняваме танците си, да имаме вяра в нашите богове и да пием кава. Мисионерите ни подтискаха до момента в който Джон Фрум не пристигна в Тана през 1937 година ", споделя той.
Кава е меланезийска наркотична напитка, която се употребява единствено преди залез при безспорна тишина. Леките наркотични свойства на растението провокират положение на транс, което оказва помощ за общуването с духовете на предците.
Джон Фрум става новият избавител за островитяните. Той споделя на старейшините да се върнат към традициите на своите предшественици и да спрат да се подчиняват на колониалните закони. Много островитяни към момента имат вяра, че цялото благосъстояние на белите хора един ден ще стигне до Тана със аероплан от Съединени американски щати, тъкмо както месията им е заречен. Дали Джон Фрум фактически е съществувал или не, е мъчно да се каже. Старейшините от село Ламакара разказват Фрум като висок, мургав американски морски пехотинец. Смята се, че жителите на Вануату са виждали няколко чернокожи американски бойци дружно с белите да се любуват на всички преимущества на цивилизацията, да пият кока-кола и да носят красиви военни униформи. " Ако черни като нас са съумели да получат " товара ", то скоро боговете ще го дадат и на жителите на Тана ", мислят островитяните. Името на Джон Фрум най-вероятно идва от " Джон от Америка ". Но от цялостното " име " са останали единствено първите две думи - John from. Заминавайки си от Вануату, Джон Фрум заречен на локалните да се върне още веднъж, само че не споделил тъкмо по кое време. Възрастните мъже си спомнят датата на тръгване - 15 февруари. Оттогава на този ден се организира фестивалът на Джон Фрум. " Ние знаем деня, само че не знаем точната година на настъпването му, тъй че постоянно би трябвало да сме подготвени ", споделя Исак Уанг.
В ранната заран на фестивала той и неговите сътрудници обличат американски военни униформи, дарени от US доброволци преди няколко години. Следва тържествена гала по издигане на американското знаме, след което туземците дефилират с бамбукови револвери като на боен церемониал. Всички са облечени с дънки, някои изписват с алена маслена багра на гърдите и гърбовете си " Съединени американски щати ". Маршовете и танците не престават през целия ден. Последователите на култа към Джон Фрум вършат освен " револвери " от бамбук, само че и предмети, които наподобяват на слушалки на ръководителите на полети, с които по-късно танцуват. За церемонията на 15 февруари всяка година в селото идват освен хора от целия остров, само че и задгранични туристи. Всеки петък членовете на култа организират нощна гала: събрани на основния площад на селото, те пеят ритуални кънтри песни под съпровода на китари. Така те хвалят Фрум и неговите каубойски апостоли Джонсън, Чаел, Джими и Джери.
Последователите на товарния фетиш към Джон Фрум се майтапят със своите съседи, селяните от Яохнанен, които са членове на различен набожен фетиш - Движение на принц Филип, херцогът на Единбург. Те считат Фрум за брат на английския принц, който е по-малко мощен. Но е мъчно да се спори, тъй като техният избавител е много прочут човек, към момента е жив и приказно богат. Според легендите принц Филип е наследник на локални богове, напуснал Тана, с цел да откри товар в други страни и да го притегли на острова. За задачата той се е превъплътил в човешка форма и се е оженил за могъщата кралица на Англия. След гибелта на кралицата обаче всички нейни бижута и пари ще отидат при него и той ще донесе благосъстоянието на английската корона на жителите на Тана.
Самият принц Филип, без да знае за култа, посети остров Тана през 1974 година Членовете на придвижването съумяха да го видят отдалеко. Години по-късно херцогът на Единбург им изпрати собствен портрет, който и до през днешния ден се съхранява от старейшините на селото. Според някои млади островитяни, товарите в действителност към този момент са доставени в обилие за Тана - няколко полета на ден идват на локалното летище, докарвайки туристи с пари. Жителите на Тана към този момент са се научили по какъв начин да печелят от белите хора. Предприемчиви водачи и притежатели на минихотели в джунглата от дълго време не чакат завръщането на Джон Фрум: за тях култът работи и носи дълго чакания товар.
Островитяните имат вяра, че благосъстоянието на белите ще дойде при тях със аероплан от Съединени американски щати Жителите на островите в меланезийската част на Океания в продължение на епохи не са знаели за изгодите от цивилизацията. Носели облекла от плява и кожи, ловували и обработвали земята. Всичко се трансформира през 20-ти век с идването на американските военни по време на Втората международна война. Папуасите са изумени от кутии с движимости, хранителни запаси и медикаменти, падащи от небето под куполи от бяла коприна. Цялото им познание за това знамение се вписва в една дума - " товар ", която се произнася от странни непознати, отнемащи им " небесните кутии ". Местните нации не могат да обяснят какво се случва и по тази причина основават лични теории - белите хора просто прихващат даровете на боговете, които в действителност не са предопределени за тях. В цяла Меланезия стартират да се появяват така наречен " товарни култове ". Папуасите стартират да повтарят дейностите на чужденците - да строят дървени самолети, да организират походи - с вярата, че по този начин ще провокират появяването на прелестните товари. Белите обаче си потеглят, изминават десетилетия, а божественият товар не идва. Постепенно култовете стартират да се не помнят и през днешния ден са останали единствено няколко дузини такива странни вълшебен и религиозни практики. Фотографът Влад Сохин пътува до остров Тана във Вануату, където е оживял един от най-известните култове - този към Джон Фрум. Впечатляващите му фотографии са оповестени в " Lenta.ru ".
80-годишният Исак Уанг е лидер и старейшина в село Ламакара на остров Тана - " столицата " на култа към Джон Фрум. Мъжът има американска военна униформа, подарена от туристи от Съединени американски щати, само че я носи единствено на огромни празници. Исак Уанг споделя, че откакто на островите пристигнал капитан Джеймс Кук, след него пристигнали и християнски мисионери, които забранили на локалните да следват традициите на своите предшественици. " Законът на Тана беше нарушен, към този момент не можехме да изпълняваме танците си, да имаме вяра в нашите богове и да пием кава. Мисионерите ни подтискаха до момента в който Джон Фрум не пристигна в Тана през 1937 година ", споделя той.
Кава е меланезийска наркотична напитка, която се употребява единствено преди залез при безспорна тишина. Леките наркотични свойства на растението провокират положение на транс, което оказва помощ за общуването с духовете на предците.
Джон Фрум става новият избавител за островитяните. Той споделя на старейшините да се върнат към традициите на своите предшественици и да спрат да се подчиняват на колониалните закони. Много островитяни към момента имат вяра, че цялото благосъстояние на белите хора един ден ще стигне до Тана със аероплан от Съединени американски щати, тъкмо както месията им е заречен. Дали Джон Фрум фактически е съществувал или не, е мъчно да се каже. Старейшините от село Ламакара разказват Фрум като висок, мургав американски морски пехотинец. Смята се, че жителите на Вануату са виждали няколко чернокожи американски бойци дружно с белите да се любуват на всички преимущества на цивилизацията, да пият кока-кола и да носят красиви военни униформи. " Ако черни като нас са съумели да получат " товара ", то скоро боговете ще го дадат и на жителите на Тана ", мислят островитяните. Името на Джон Фрум най-вероятно идва от " Джон от Америка ". Но от цялостното " име " са останали единствено първите две думи - John from. Заминавайки си от Вануату, Джон Фрум заречен на локалните да се върне още веднъж, само че не споделил тъкмо по кое време. Възрастните мъже си спомнят датата на тръгване - 15 февруари. Оттогава на този ден се организира фестивалът на Джон Фрум. " Ние знаем деня, само че не знаем точната година на настъпването му, тъй че постоянно би трябвало да сме подготвени ", споделя Исак Уанг.
В ранната заран на фестивала той и неговите сътрудници обличат американски военни униформи, дарени от US доброволци преди няколко години. Следва тържествена гала по издигане на американското знаме, след което туземците дефилират с бамбукови револвери като на боен церемониал. Всички са облечени с дънки, някои изписват с алена маслена багра на гърдите и гърбовете си " Съединени американски щати ". Маршовете и танците не престават през целия ден. Последователите на култа към Джон Фрум вършат освен " револвери " от бамбук, само че и предмети, които наподобяват на слушалки на ръководителите на полети, с които по-късно танцуват. За церемонията на 15 февруари всяка година в селото идват освен хора от целия остров, само че и задгранични туристи. Всеки петък членовете на култа организират нощна гала: събрани на основния площад на селото, те пеят ритуални кънтри песни под съпровода на китари. Така те хвалят Фрум и неговите каубойски апостоли Джонсън, Чаел, Джими и Джери.
Последователите на товарния фетиш към Джон Фрум се майтапят със своите съседи, селяните от Яохнанен, които са членове на различен набожен фетиш - Движение на принц Филип, херцогът на Единбург. Те считат Фрум за брат на английския принц, който е по-малко мощен. Но е мъчно да се спори, тъй като техният избавител е много прочут човек, към момента е жив и приказно богат. Според легендите принц Филип е наследник на локални богове, напуснал Тана, с цел да откри товар в други страни и да го притегли на острова. За задачата той се е превъплътил в човешка форма и се е оженил за могъщата кралица на Англия. След гибелта на кралицата обаче всички нейни бижута и пари ще отидат при него и той ще донесе благосъстоянието на английската корона на жителите на Тана. Самият принц Филип, без да знае за култа, посети остров Тана през 1974 година Членовете на придвижването съумяха да го видят отдалеко. Години по-късно херцогът на Единбург им изпрати собствен портрет, който и до през днешния ден се съхранява от старейшините на селото. Според някои млади островитяни, товарите в действителност към този момент са доставени в обилие за Тана - няколко полета на ден идват на локалното летище, докарвайки туристи с пари. Жителите на Тана към този момент са се научили по какъв начин да печелят от белите хора. Предприемчиви водачи и притежатели на минихотели в джунглата от дълго време не чакат завръщането на Джон Фрум: за тях култът работи и носи дълго чакания товар.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ