Поданиците на княз Аспарух бяха обявени за говорещи тюрски език

Поданиците на княз Аспарух бяха оповестени за говорещи тюрски език азиатци, а за техните съюзници-старите славени, се споделяше, че са пристигнали от Припятските блата на Украйна.

Как обаче става чудото – три изцяло непознати един на различен народа да се консолидират за рекордно малко време и да образуват страна, която да кара Римската Империя да трепери, никой не изясни приемливо.

Не бе пояснен и различен феномен. Няма спор във връзка с това, че до VI век речта на народа на Орфей е жива. Свидетелствата за това са повече от ясни и не се отхвърлят, само че никой не съумя да уточни повода за какво след VI век, хората познати като траки, внезапно не помнят майчиния си език? Как е допустимо един народ, който се е намирал 600 години под римска окупация, да пази ревниво своя език и просвета, а по-късно, макар, че се радва на цялостна независимост, да не помни корените си?

В науката съществува един доста значим принцип, той е прочут като Бръсначът на Окам – От всички теории даващи пояснение за даден проблем, за желание е най-простата, тази, която употребява минимум догатки.

Най-логично е да се одобри, че през 680 година няма разбъркване на три разнообразни народа, а обединяване на три групи на един и същи народ. Доказателства за това има и то доста.

От IV до XV век старите българи са отъждествявани с мизите, които се явават най-големия тракийски народ. Славените, за които пишат Йордан, Прокопий и други са наречени гети в три книги на Теофилакт Симоката. Доста по-рано, Страбон изяснява, че мизите и гетите са родственици, смесват се бързо и елементарно, а и приказват същия език както останалите траки.

Нека забележим по какъв начин стоят нещата през VII век. Земите сред езерото край град Мурза (Хърватско) и река Днестър (Украйна) са населявани от славените, които Симоката назовава гети. Черноморските степи са дом на свободните българи, които голям брой остарели създатели отъждествяват с мизите. Територията на юг от река Дунав е заселена най-вече с траки, които съгласно Страбон приказват същия език както гетите и мизите.

След 680 година, римските легиони и непознатите колонисти са прогонени от земите ни. Голяма част от свободните траки- гетите и мизите идват на юг от Дунава и по този начин популацията на земята ни е още веднъж многочислено. Става допустимо да се оформи огромна войска, която е способна да се опълчи на римските легиони.

Има ли нещо неестествено и необичайно в това пояснение? Няма нищо комплицирано, само че заради това, че живеещите на север от Дунава траки са известни и под други имена, а по-късно тези имена са признати от други нации, се стига до недоразумения.

Траките са родственици с илирите, част от които са известни под името венети. Точно венетите са дедите на поляци, чехи, руснаци, че даже словените и словаците. Поради това, че езикът на гетите познати като славени е непосредствен до този на венетите, то и венетите биват наречени славени, словени, славяни. Нещо неразбираемо?

Фактът, че траки и илири са родственици изяснява родството на българския език с този на сърби, хървати, словени, поляци и така нататък Родството ни с хърватите-потомци на илирийския народ арвиати бе потвърдено от изследванията на наши и непознати генетици.

В предишното бе подмятано ехидно, че няма по какъв начин българския език да е продължение на тракийския, тъй като спадал към славянската езикова група. Смесване на име на исторически народ с наименование на езикова група, без да се упоменат значими детайлности за произхода и по-старото име на историческия народ е неприемливо, това е груба операция.

Голяма част от езиковедите знаят по какъв начин стоят нещата. Знае се, че тъкмо българския език предлага най-хубави пояснения за тракийските глоси и думите извлечени от персонални имена, топоними и така нататък Поради напън на политици обаче, истината бива изкривявана. Едни лингвисти избират да търсят съпоставения с балтийски думи, други избират да показват албанския като правоприемник на тракийския, а има и такива, които при тълкуването на тракийските думи драговолно употребяват староирански и староиндийски.

Всеки езиковед избира друга посока, единствено хора като Георги Сотиров отхвърлят да вземат участие в операциите и самоуверено настояват, че езикът говорен от Орфей е античен вид на българската тирада. Това е по този начин несъмнено, съберем ли всички тракийски думи, за чието пояснение са употребени български думи, ще се получи дълъг лист. Той е останал незабележим тъй като никой не е посмял да събере и систематизира сведенията на разнообразни лингвисти.

Сега това е направено, в листата по-долу са дадени тракийските думи, за чието пояснение са употребени наши думи. Посочени са и създателите изолирали въпросните думи. Държа да отбележа обаче, че никой от въпросните лингвисти не назовава тракийския език по-стара форма на българския, само че дано имаме вяра на обстоятелствата, а не на мненията. Приятно четене!

аз-аз – Владимир Георгиев

ак-око- Владимир Георгиев

аса-осил - Владимир Георгиев

асду-яздя - Владимир Георгиев

бал-бял - Владимир Георгиев

балан-балан - Владимир Георгиев

барги-брегѫ-грижа се - Владимир Георгиев

бебрус-бобър - Иван Дуриданов

бела-бела, бяла - Владимир Георгиев

берга-брѣгъ-бряг – Иван Дуриданов

берза-бреза – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Димитър Дечев

био-бия –Димитър Дечев

бистр-быстръ-бърз –Владимир Георгиев

братера-братръ -Владимир Георгиев

бриза-брица тип пшеница -Димитър Дечев, Гавраил Кацаров

брилон-бритва-бръснач, брити-бръсна– Владимир Георгиев, Димитъ Дечев, Вилхелм Томашек

брузас- Иван Дуриданов

бурд-брод –Иван Дуриданов, Димитър Дечев

брюнкос-брѧцати-брънча – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

вево-выѫ-вия –Иван Дуриданов

вер-вьрѭ-вра, извирам –Иван Дуриданов

виса-вьсъ-село –Владимир Георгиев

волинт-волъ –вол- Вилхелм Томашек

гава-говети-почитам –Димитър Дечев

гал-голѣмъ –димитър Дечев

галтис- голоть-поледица протослав. Иван Дуриданов

гентон- ген (гнати) –Вилхелм Томашек

гила-жила –Владимир Георгиев

гордо-градъ- Ото Хаас

дарз-държа – Веселин Бешевлиев, Иван Дуриданов

дау-давити-давя Ото Хаас, Владимир Георгиев

дебре-дьбъръ-дълбок –Димитър Дечев

дева-дѣва –дева –Владимир Георгиев

деин-деен –Владимир Георгиев

дела-зелѥ-зеленина –Владимир Георгиев

диту-дѣдъ-дядо –Димитър Дечев

дин-дьнъ-ден – Владимир Георгиев

до-до – Владимир Георгиев

добер-дебра, дол –Димитър Дечев

дорз, дерз – дързъ-дързък –Влдимир Георгиев

друме-дръмъ-горичка – Владимир Георгиев

etargetAllowOtherCheck=!0;

дорзе-дързък –Владмир Георгиев

друвета-дърво Владимир Георгиев

еб-ѥбати-оплождам Кирил Влахов

ед-одрина-обор –Димитър Дечев

e(з)вени-язовец –Вилхелм Томашек

ерета-врьти-вра, извирам –Иван Дуриданов

залт-жълт, златен – Владимир Георгиев

з-за, оттатък -Димитър, Дечев

зайка-заек – Владимир Георгиев

залдас-злато –Иван Дуриданов

залде-златъ-златен –Владимир Георгиев

залден-златан – Владимир Георгиев

зелкия-зелка – Владимир Георгиев

земела-землiа –земя –Иван Дуриданов

зер, звер –звѣръ – Иван Дуриданов

зервае-жеравъ- Вилхелм Томашек, Димитър Дечев

зомброс-зубър- Димитър Дечев, Вилхелм Томашек

зора-зора – Георги Сотиров

зум-змьи- дракон, змия – Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

иерасос-роса Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

ил-илъ-кал- Иван Дуриданов

ина-иней-скреж – Димитър Дечев

интос-ендо – говендо- Димитър Дечев

кабир-кобъ-съдба - Димитър Дечев

кал-кал – Иван Дуриданов

карпа-карпа –Владимир Георгиев

картуза-кратъкъ – Вилхелм Томашек

кол-коло-колело – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

кара- гора – Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

коза-коза – Кирил Влахов, Владимир Георгиев

козил-козел –Кирил Влахов, Владимир Георгиев

корубант-жребѧ – Ото Хаас

котиата-котенца –Владимир Георгиев

лингас-лѫгъ-лъг – Иван Дуриданов

луптас-любити-обичам – Кирил Влахов

кентас-чѧдо, начьнѫ- чадо, подемам Иван Дуриданов, Димитър Дечев, Владимир Георгиев

керм-грамада – Димитър Дечев

керсос-чер – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов

кетри-четири – Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

ктисти-чисти – Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев

кол-колесе, коло-колело, кръг Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев

магутис-могѫ-мога – Иван Дуриданов

мари-море – Владимир Георгиев

ме-ме, мене – Владимир Георгиев

мер-мѣръ- Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

мидне-место –Вилхелм Томашек

мундр-мѫдръ-мъдър –Владимир Георгиев

мусас-мъхъ-мъх – Иван Дуриданов

олган-влага – Владимир Георгиев

остас-оустиѥ-устие на река Иван Дуриданов

пинон-пиво, пиръ – Вилхелм Томашек

полт-плотъ-дървена ограда –Владимир Георгиев

ромфея-рофея – Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев

росе-роса Димитър Дечев

сабазиас, сабадиас- свободъ- Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

сама-самъ-сам –Владимир Георгиев

саузу-сух – Владимир Георгиев

светул-светъл – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов

сева-цев – Владимир Георгиев

си-сь-този – Владимир Георгиев

скарас-скоръ-бърз – Иван Дуриданов

скарке-скърцам- Владимир Георгиев

спинт-свѧтъ-светъл, свят –Владимир Георгиев

стаина-стена – Владимир Георгиев

стан-стан- Георги Сотиров

стар-старъ-стар – Владимир Георгиев

страуос-струя- Иван Дуриданов

струм-струя – Димитър Дечев

стур-страна, шир – Иван Дуриданов

сукос-сынъ-син – Иван Дуриданов

талкас-тлъкъ – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

тар (дар) подарък - Димитър Дечев

темено-тъмен – Ото Хаас

темнон-темѧ-теме – Ото Хаас

тим-тьма-тъма – Владимир Георгиев

тинта-свентъ – Владимир Георгиев

трапо-трапъ –трап, яма – Димитър Дечев

траус-троша – Иван Дуриданов

три-три – Владимир Георгиев

трос-тръстъ-тръстика Димитър Дечев

удра-видра – Иван Дуриданов

хердо-чрьда-стадо – Димитър Дечев

Това не са мои спекулации, а съпоставения на експерти. Реално възстановимите тракийски думи са над петстотин, само че в по-голямата си част те са пропуснати от експертите и заради това не са дадени в горния лист.

Едва ли лингвистите не са знаели за тракийското име Гориус, за топонимите Гарескос, Гаргара, Загора, само че в тези антични думи е скрита старобългарската дума гора-планина, имаща диалектна форма гарица-горица.

Не е мъчно да се изтълкува глосата вонасос-вид див бик, като се знае, че животното се отбранява с помоща на вонящиизпражнения, вонасос значи смрадлив, само че още веднъж думата има прекомерно българско звучене, а оповестяването на българския език като правоприемник на речта на Орфей е било и към момента е табу.

Повярвахме на лъжи тъй като от нас бе укрито голямо количество данни. С тази работа известна част от укритото към този момент е обществено притежание. Aко е рекъл Господ, скоро ще показва и останалите 400 думи от речта на античните ни предшественици и товава надали ще останат сънародници, които да имат вяра, че езика на Орфей е мъртъв.

източник: Павел Серафимов, sparotok.blogspot.bg, автентично заглавие ДУМИ ОТ ЕЗИКА НА ОРФЕЙ