Контранастъплението на Юлия Кръстева
Под заглавие " Истината на досиетата " седмичникът " Ди Цайт " помества обширна публикация по случая Юлия Кръстева. Най-интересното в нея е телефонното изявление, което тя е дала на вестника и което е интегрирано в публикацията, споделя " Дойче веле " в текста " Каква е истината за Юлия Кръстева? ".
Експертите фактически считат, че досието на Юлия Кръстева е достоверно, само че не и изключително обременяващо. То не съдържа, съгласно тях, недвусмислени доказателства за доброволна агентурна активност на известната интелектуалка. Въпреки това досието е значим документ за лудницата на 20 век, написа " Ди Цайт ".
За пръв път през живота си Кръстева се вижда показана в неприятна светлина. Кой се интересува от нейните многочислени награди и почести, когато става дума за шпионаж? Историята е прекомерно понятна и се популяризира със светкавична експедитивност. И тази история е следната: една млада, красива и бедна българка идва през 1965 година в Париж. И скоро левият интелектуален хайлайф на френската столица е в нозете й. По-късно тя въодушевява и демократичен Ню Йорк. А в реалност същата тази блестяща интелектуалка е била единствено дребна шпионка от България?!
" Постфактическа политика "
В нашия телефонен диалог, не престават по-нататък създателите на обявата, Кръстева споделя нещо напълно друго от това, което споделя " Сабина " съгласно досието: " Никой не ме е разпитвал преди заминаването ми за Франция. Вероятно някой от апарата се е застъпил за мен. Никога не съм се опитвала да схвана тъкмо ".
" Лицето в това досие не наподобява на мен. То не ме допира и въпреки всичко ме скандализира ", споделя Кръстева в телефонното изявление за " Ди Цайт ". Същевременно тя осъзнава, че тоталното отказване не оказва помощ. Досието наподобява " достоверно " и в нейните очи, само че тя изрично се съмнява в истинността на наличието му. " Аз имам един огромен въпрос към Комисията [по досиетата]: ревизирали ли са те дали така наречените обстоятелства, за които става дума тук, не са били манипулирани от създателите? ".
Кръстева не е сигурна, четем по-нататък в обявата, дали ще може да продължи необезпокоявано досегашното си всекидневие и работа - или ще би трябвало да се заеме съществено с отправените й обвинявания. Едно не може да одобри: " Дали са ми номер! Все едно, че като на пандизчия са ми татуирали някакъв номер на ръката ", възмущава се тя. " Явно комунистите още тогава са се занимавали с постфактическа политика ".
Кръстева не е съгласна с оневиняващата я позиция, че през 70-те, както преди този момент и в София, тя фактически е разговаряла с българските приятели, само че без да подозира, че тези диалози ще прераснат в досие от тайните служби. Тя продължава да държи на личната си версия, показва " Ди Цайт ".
" Илюстрация на полицейските способи в работа на един тоталитерен режим "
Кръстева, четем по-нататък, не може да си изясни съществуването на своето досие по различен метод, с изключение на като изфабрикувано от неговите създатели. Още в края на 60-те тя била към този момент известна фигура в Париж. Всички я познавали. Поддържала тесни връзки с иконите на френския структурализъм, с Дерида и Фуко. Още през 1970 Ролан Барт обществено хвалел теорията й за интертекстуалността.
Нямало нищо правилно в изказванията за срещи в някакво си " укритие " или в кафене " Клозери дьо Лила ". Тя твърди, че не познава сътрудника Лука Драганов, до който е изпратила картичка от Брюксел: " Не познавам този човек, името му не ми приказва нищо ". Още една небивалица: в досието написа, че по време на Пражката пролет тя заела страната на Българска комунистическа партия. Глупости, декларира Кръстева. Навремето заемала позицията на ревизионист, не била против Пражката пролет, а против линията на Съветския съюз, показва Кръстева в изявлението за " Ди Цайт ". " Те вършат от мен човек, какъвто аз не съм ", стачкува авторката на именитата книга " Чужденци на самите себе си ".
" Пълно с неточности! ", възмущава се Кръстева, само че изключително се ядосва, че таман " Ню Йорк Таймс " в публикацията си по случая се въздържа от всякаква оценка за истинността на обвиняванията. " Това досие е идеална илюстрация на полицейските способи в работа на един тоталитарен режим ", написа тя в своята интернет страница.
Юлия Кръстева минава в контранастъпление, заключават създателите на обявата в " Ди Цайт ".
Експертите фактически считат, че досието на Юлия Кръстева е достоверно, само че не и изключително обременяващо. То не съдържа, съгласно тях, недвусмислени доказателства за доброволна агентурна активност на известната интелектуалка. Въпреки това досието е значим документ за лудницата на 20 век, написа " Ди Цайт ".
За пръв път през живота си Кръстева се вижда показана в неприятна светлина. Кой се интересува от нейните многочислени награди и почести, когато става дума за шпионаж? Историята е прекомерно понятна и се популяризира със светкавична експедитивност. И тази история е следната: една млада, красива и бедна българка идва през 1965 година в Париж. И скоро левият интелектуален хайлайф на френската столица е в нозете й. По-късно тя въодушевява и демократичен Ню Йорк. А в реалност същата тази блестяща интелектуалка е била единствено дребна шпионка от България?!
" Постфактическа политика "
В нашия телефонен диалог, не престават по-нататък създателите на обявата, Кръстева споделя нещо напълно друго от това, което споделя " Сабина " съгласно досието: " Никой не ме е разпитвал преди заминаването ми за Франция. Вероятно някой от апарата се е застъпил за мен. Никога не съм се опитвала да схвана тъкмо ".
" Лицето в това досие не наподобява на мен. То не ме допира и въпреки всичко ме скандализира ", споделя Кръстева в телефонното изявление за " Ди Цайт ". Същевременно тя осъзнава, че тоталното отказване не оказва помощ. Досието наподобява " достоверно " и в нейните очи, само че тя изрично се съмнява в истинността на наличието му. " Аз имам един огромен въпрос към Комисията [по досиетата]: ревизирали ли са те дали така наречените обстоятелства, за които става дума тук, не са били манипулирани от създателите? ".
Кръстева не е сигурна, четем по-нататък в обявата, дали ще може да продължи необезпокоявано досегашното си всекидневие и работа - или ще би трябвало да се заеме съществено с отправените й обвинявания. Едно не може да одобри: " Дали са ми номер! Все едно, че като на пандизчия са ми татуирали някакъв номер на ръката ", възмущава се тя. " Явно комунистите още тогава са се занимавали с постфактическа политика ".
Кръстева не е съгласна с оневиняващата я позиция, че през 70-те, както преди този момент и в София, тя фактически е разговаряла с българските приятели, само че без да подозира, че тези диалози ще прераснат в досие от тайните служби. Тя продължава да държи на личната си версия, показва " Ди Цайт ".
" Илюстрация на полицейските способи в работа на един тоталитерен режим "
Кръстева, четем по-нататък, не може да си изясни съществуването на своето досие по различен метод, с изключение на като изфабрикувано от неговите създатели. Още в края на 60-те тя била към този момент известна фигура в Париж. Всички я познавали. Поддържала тесни връзки с иконите на френския структурализъм, с Дерида и Фуко. Още през 1970 Ролан Барт обществено хвалел теорията й за интертекстуалността.
Нямало нищо правилно в изказванията за срещи в някакво си " укритие " или в кафене " Клозери дьо Лила ". Тя твърди, че не познава сътрудника Лука Драганов, до който е изпратила картичка от Брюксел: " Не познавам този човек, името му не ми приказва нищо ". Още една небивалица: в досието написа, че по време на Пражката пролет тя заела страната на Българска комунистическа партия. Глупости, декларира Кръстева. Навремето заемала позицията на ревизионист, не била против Пражката пролет, а против линията на Съветския съюз, показва Кръстева в изявлението за " Ди Цайт ". " Те вършат от мен човек, какъвто аз не съм ", стачкува авторката на именитата книга " Чужденци на самите себе си ".
" Пълно с неточности! ", възмущава се Кръстева, само че изключително се ядосва, че таман " Ню Йорк Таймс " в публикацията си по случая се въздържа от всякаква оценка за истинността на обвиняванията. " Това досие е идеална илюстрация на полицейските способи в работа на един тоталитарен режим ", написа тя в своята интернет страница.
Юлия Кръстева минава в контранастъпление, заключават създателите на обявата в " Ди Цайт ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ