30 години след края на СССР: какво се промени, как живеят хората |
Почти половината руснаци не имат вяра в демокрацията, мнозина и до през днешния ден идеализират руската ера. Какъв е животът през днешния ден - 30 години след края на Съюз на съветските социалистически републики? Един руснак, един грузинец, една естонка и един украинец описват пред
Снимката стана световноизвестна: трима държавници от Русия, Украйна и Беларус подписват Договора от Минск (известен и като Беловежкото споразумение), с който бе оповестено, че Съюз на съветските социалистически републики приключва своето битие. На 8 декември 1991 година Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич подписват смъртния акт на една страна, чието сърце в действителност от дълго време е спряло да бие.
Руснакът Игор Тишковец, естонката Пиле Мафучи, грузинецът Иракли Русадзе и украинецът Сергей Собол са виждали историческата фотография единствено в старите летописи - по това време не са били още родени или са били напълно дребни деца. Но все пак имат доста персонално отношение към залязлата руска ера.
Игор от Новосибирск
Не съм последовател на Съветите, не скърбя за руската ера. Наистина става дума за огромна, горда страна, само че аз не споделям нейните хрумвания, споделя Игор Тишковец. Въпреки това съжалява, че е настъпил краят на тази страна. Игор обича родината си – сибирския град Новосибирск, в който по времето на социализма бяха построени огромни индустриални зони и проучвателен центрове. Но комунистическата идеология му е непозната - като православен християнин той поддържа по-скоро консервативна Русия.
Игор твърди, че нейните полезности - фамилията, вярата в Бога и йерархията - са по-важни от демокрацията и свободата на мненията.
Проучвания сочат, че единствено половината от съветското население има вяра в демокрацията. Повечето руснаци биха предпочели политическата система да се управлява от здрава ръка, както по времето на Съюз на съветските социалистически републики. Игор споделя същото мнение: „ Демокрацията е огромна нереалност. Ние, руснаците, не имаме вяра в същинската мощ на народа и се нуждаем от мощен водач, в който да имаме вяра “.
30 години след края на Съветския съюз Русия не е слаба в стопански проект. Но пропастта сред небогати и богати става все по-дълбока - към 20 милиона души живеят под границата на бедността. Според Игор това не е причина за паники: „ За мен идеологическата мощ е по-важна от икономическото богатство. Изкарвам си парите самичък, без да нуждая се от страната “, споделя той. Игор работи като диджей по сватби и печели добре - по към 1000 евро на месец, което за Сибир не е малко. Той е уверен, че Русия предлага задоволително доста благоприятни условия за хората, които знаят какво желаят.
Иракли от Тбилиси
Само след няколко седмици Иракли Русадзе ще показа новата си сбирка на Седмицата на модата в Париж. 30-годишният грузинец е дизайнер по специалност.
Той споделя: „ Намирам хрумвания и ентусиазъм в нашата история, в руските, предсъветските, само че и в постсъветските времена. След 1991 година всичко стартира да се трансформира “, споделя Иракли. „ Току-що съм бил роден тогава. Съветският съюз се разпадна, само че той все пак се усещаше на всички места и във всичко - в множеството руски здания, в диалозите с по-възрастните хора. Всичко това е доста достоверно и ме инспирира и в специалността ми на фешън дизайнер.
Иракли споделя, че изключително по-възрастните и до през днешния ден идеализират положителната остаряла руска ера, в която е имало работа за всички и гратис опазване на здравето. Но мисленето на младите грузинци е друго.
„ Мисля, че креативен настроените и напредничави хора в Съюз на съветските социалистически републики не са имали огромни шансове - тяхната независимост е била мощно лимитирана. Ние, грузинците, имаме през днешния ден опция да наваксаме - защото към момента има доста неща, които отделят Грузия от Европа.
Пиле от Нарва
Естонката Пиле Мафучи посещава два пъти седмично театралните подготовки на дребната, само че съвременно оборудвана сцена в Нарва, на границата с Русия. Театърът е част от един интеграционен център - място, в което се срещат освен две народи, а и два свята - естонци и руснаци.
Както споделя Пиле, в пиесата става дума за ориста на рускоговорящото малцинство, което не се приема добре в балтийската страна, въпреки да живее там от години. Двата народа и до през днешния ден си остават разграничени освен от езиковите бариери, само че и от културно-исторически разлики.
Пиле Мафучи е една от тези, които се пробват да трансформират това. Преди три години учителката по естонски се мести от столицата Талин в Нарва. „ В Нарва живеят единствено четири % естонци - останалите са руснаци. Чувствам се необичайно - като малцинство в личната си страна “, споделя тя.
За нея интеграцията на руснаците е един от най-наболелите обществени проблеми в Естония. Много от тях от 30 години насам по този начин и не получават естонски паспорт, най-много тъй като би трябвало да знаят естонски. Това визира 7000 души, които нямат нито право да гласоподават, нито да работят в администрацията. Въпреки това Пиле Мафучи има вяра в общото бъдеще на естонци и руснаци - има вяра, че любовта ще измести разделянето.
Сергей от Першотравенск
Сергей е роден в Донбас, региона, в която от 2014 година насам се води война. Днес той живее в дребното миньорското градче Першотравенск.
„ По руско време ние, миньорите, бяхме добре “, Украйна беше богата. Всеки миньор от източната част можеше да си купи самолетен билет до Лвов и да прекара уикенда там “, споделя Сергей Собол. Разказът му за идващите години издава мъка: „ В годините на независимостта страната ни беше разграбена и провалена стопански. Досега по този начин и не сме имали рационално държавно управление “, прибавя той.
Работното място на Сергей е на 30 метра подземен.
„ Миньорската работа остава рискова. Важното е да имаме сигурност, да си вършим работата и да се връщаме наред у дома “, споделя 35-годишният Сергей.
В мина „ Степная “ той изкарва положителни пари - към 800 евро месечно.
Мината, в която работи Сергей, е една от дребното, които са рентабилни, само че и тя следва да бъде закрита след три години. Украйна желае да постави завършек на въгледобивната индустрия. Съдбата на хиляди фамилии, които се препитават живеят от нея, е незнайна. Въпреки това Сергей се надява, че въпреки всичко не всички мини ще бъдат затворени и той ще успее да си откри работа другаде. Не храни илюзии, че миньорите ще живеят царски, както в Съюз на съветските социалистически републики. Но и никога не желае да се върне остарялото време и руската епоха.
Снимката стана световноизвестна: трима държавници от Русия, Украйна и Беларус подписват Договора от Минск (известен и като Беловежкото споразумение), с който бе оповестено, че Съюз на съветските социалистически републики приключва своето битие. На 8 декември 1991 година Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич подписват смъртния акт на една страна, чието сърце в действителност от дълго време е спряло да бие.
Руснакът Игор Тишковец, естонката Пиле Мафучи, грузинецът Иракли Русадзе и украинецът Сергей Собол са виждали историческата фотография единствено в старите летописи - по това време не са били още родени или са били напълно дребни деца. Но все пак имат доста персонално отношение към залязлата руска ера.
Игор от Новосибирск
Не съм последовател на Съветите, не скърбя за руската ера. Наистина става дума за огромна, горда страна, само че аз не споделям нейните хрумвания, споделя Игор Тишковец. Въпреки това съжалява, че е настъпил краят на тази страна. Игор обича родината си – сибирския град Новосибирск, в който по времето на социализма бяха построени огромни индустриални зони и проучвателен центрове. Но комунистическата идеология му е непозната - като православен християнин той поддържа по-скоро консервативна Русия.
Игор твърди, че нейните полезности - фамилията, вярата в Бога и йерархията - са по-важни от демокрацията и свободата на мненията.
Проучвания сочат, че единствено половината от съветското население има вяра в демокрацията. Повечето руснаци биха предпочели политическата система да се управлява от здрава ръка, както по времето на Съюз на съветските социалистически републики. Игор споделя същото мнение: „ Демокрацията е огромна нереалност. Ние, руснаците, не имаме вяра в същинската мощ на народа и се нуждаем от мощен водач, в който да имаме вяра “.
30 години след края на Съветския съюз Русия не е слаба в стопански проект. Но пропастта сред небогати и богати става все по-дълбока - към 20 милиона души живеят под границата на бедността. Според Игор това не е причина за паники: „ За мен идеологическата мощ е по-важна от икономическото богатство. Изкарвам си парите самичък, без да нуждая се от страната “, споделя той. Игор работи като диджей по сватби и печели добре - по към 1000 евро на месец, което за Сибир не е малко. Той е уверен, че Русия предлага задоволително доста благоприятни условия за хората, които знаят какво желаят.
Иракли от Тбилиси
Само след няколко седмици Иракли Русадзе ще показа новата си сбирка на Седмицата на модата в Париж. 30-годишният грузинец е дизайнер по специалност.
Той споделя: „ Намирам хрумвания и ентусиазъм в нашата история, в руските, предсъветските, само че и в постсъветските времена. След 1991 година всичко стартира да се трансформира “, споделя Иракли. „ Току-що съм бил роден тогава. Съветският съюз се разпадна, само че той все пак се усещаше на всички места и във всичко - в множеството руски здания, в диалозите с по-възрастните хора. Всичко това е доста достоверно и ме инспирира и в специалността ми на фешън дизайнер.
Иракли споделя, че изключително по-възрастните и до през днешния ден идеализират положителната остаряла руска ера, в която е имало работа за всички и гратис опазване на здравето. Но мисленето на младите грузинци е друго.
„ Мисля, че креативен настроените и напредничави хора в Съюз на съветските социалистически републики не са имали огромни шансове - тяхната независимост е била мощно лимитирана. Ние, грузинците, имаме през днешния ден опция да наваксаме - защото към момента има доста неща, които отделят Грузия от Европа.
Пиле от Нарва
Естонката Пиле Мафучи посещава два пъти седмично театралните подготовки на дребната, само че съвременно оборудвана сцена в Нарва, на границата с Русия. Театърът е част от един интеграционен център - място, в което се срещат освен две народи, а и два свята - естонци и руснаци.
Както споделя Пиле, в пиесата става дума за ориста на рускоговорящото малцинство, което не се приема добре в балтийската страна, въпреки да живее там от години. Двата народа и до през днешния ден си остават разграничени освен от езиковите бариери, само че и от културно-исторически разлики.
Пиле Мафучи е една от тези, които се пробват да трансформират това. Преди три години учителката по естонски се мести от столицата Талин в Нарва. „ В Нарва живеят единствено четири % естонци - останалите са руснаци. Чувствам се необичайно - като малцинство в личната си страна “, споделя тя.
За нея интеграцията на руснаците е един от най-наболелите обществени проблеми в Естония. Много от тях от 30 години насам по този начин и не получават естонски паспорт, най-много тъй като би трябвало да знаят естонски. Това визира 7000 души, които нямат нито право да гласоподават, нито да работят в администрацията. Въпреки това Пиле Мафучи има вяра в общото бъдеще на естонци и руснаци - има вяра, че любовта ще измести разделянето.
Сергей от Першотравенск
Сергей е роден в Донбас, региона, в която от 2014 година насам се води война. Днес той живее в дребното миньорското градче Першотравенск.
„ По руско време ние, миньорите, бяхме добре “, Украйна беше богата. Всеки миньор от източната част можеше да си купи самолетен билет до Лвов и да прекара уикенда там “, споделя Сергей Собол. Разказът му за идващите години издава мъка: „ В годините на независимостта страната ни беше разграбена и провалена стопански. Досега по този начин и не сме имали рационално държавно управление “, прибавя той.
Работното място на Сергей е на 30 метра подземен.
„ Миньорската работа остава рискова. Важното е да имаме сигурност, да си вършим работата и да се връщаме наред у дома “, споделя 35-годишният Сергей.
В мина „ Степная “ той изкарва положителни пари - към 800 евро месечно.
Мината, в която работи Сергей, е една от дребното, които са рентабилни, само че и тя следва да бъде закрита след три години. Украйна желае да постави завършек на въгледобивната индустрия. Съдбата на хиляди фамилии, които се препитават живеят от нея, е незнайна. Въпреки това Сергей се надява, че въпреки всичко не всички мини ще бъдат затворени и той ще успее да си откри работа другаде. Не храни илюзии, че миньорите ще живеят царски, както в Съюз на съветските социалистически републики. Но и никога не желае да се върне остарялото време и руската епоха.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ