Ганьо-инвеститор: от банка - в имот
Почти нулевите лихви по депозитите по този начин и не отучиха българския "инвеститор " да тича до банката с всеки икономисан лев. По данни на Българска народна банка към края на юни депозитите на семейства са 49 милиарда лева (47.5% от БВП), което е със 7% повече по отношение на същия месец на 2017 година. Месечният растеж по отношение на май 2018 година е непосредствен до годишния - 6.5 %.
За чистата загуба от влога писахме неколкократно, само че българинът в никакъв случай не се е славил със склонността си да търси различни разновидности, с цел да усили парите си.
Прости сметки демонстрират, че инфлация от 3% годишно (тази година евентуално ще е по-висока) ще изяде половината от покупателната дарба на спестяванията за към 20 години.
Но финансовите специалисти са единомислещи, че най-малко 10-20% от месечните приходи би трябвало да бъдат спестявани. Друг въпрос е в какво.
Когато парите в депозита обаче понабъбнат, българинът се замисля по какъв начин да ги умножи. По-точно - по какъв начин да ги увековечи, като ги трансформира в парцел. Когато тази концепция узрее в закупуване на парцел с капиталова цел, би трябвало да се знае, че предстоящата рентабилност напълно не е за занемаряване.
Все отново добре е да има здрав разсъдък и в тази сякаш сигурна инвестиция. Най-изгодно по принцип е да се купи жилище във ваканционен комплекс. Максимум 7% може да стигне годишната рентабилност от ваканционен парцел в България сега, сподели телефонна анкета на в. "БАНКЕРЪ " Това е оптималният %, само че има редица условия той да бъде доближат. Едно от тях е парцелът, намиращ се във ваканционен комплекс по морето или в планината, да се ръководи професионално, т.е. от компания, профилирана в този вид услуги. Другото е да става въпрос за курорт, който въпреки всичко работи целогодишно, защото, в случай че е сезонен и няма клиенти отвън дейния сезон, такава рентабилност мъчно би била реализирана. Най-важното обаче е комплексът, в който се намира ваканционният парцел, да предлага задоволително услуги и даже развлечения, а това също не е реализирано на всички места.
В момента таксите за ръководство на парцела са 500 евро годишно и не са променяни от две-три години.
Средният размер на инвестицията във ваканционен парцел сега е 50-60 хиляди евро в затворени комплекси и 30-40 хиляди евро в градчета като Поморие, Созопол и други Тази цена се отнася за жилища от 60 кв. с една спалня.
Ако купим апартамент в столицата и го дадем чартърен, можем да чакаме годишна възвръщаемост в рамките сред 3 и 6 %. Това обаче важи, в случай че парцелът е закупен със лични пари. Ако това е станало посредством заем от банка, то следователно в началото сметката ще е на нула, само че в дълготраен проект ще има облага.
Ганьо вложител не припознава "БФБ-София " като уютно място за свое влагане. Слабостта на фондовия пазар у нас е известна и непрекъснато е обект на мнения. Така че надали някой ще се учуди, че показателят на сините чипове - SOFIX, завърши осемте месеца на тази година със загуба от 7.59% - и се свлече до 632.77 пункта. Това значи, че в случай че сте вложили 1000 лева в показателя на сините чипове на "БФБ-София " в края на март тази сума е намаляла със 75.90 лв..
И тъй като "волните самостоятелни осъществявания " през брокер на фондовата борса са съвсем изцяло непознати за българина, той, доколкото демонстрира интерес към акции, показатели и облигации, се ориентира към взаимните фондове. Проучване на в. "БАНКЕРЪ " демонстрира, че единствено 28 от оценените 124 групови капиталови схеми у нас (в уеб страницата на Българската асоциация на ръководещите дружества) регистрират по-голяма загуба от най-стария борсов показател. А това значи, че груповите капиталови схеми пазят капацитета си да бъдат добра опция за влагане, когато фондовият пазар губи, предвиждат множеството от анализаторите. Случилото се обаче е разумно. Индексът просто "следи " представянето на петнадесет компании, до момента в който един контрактуван фонд може да влага парите си в разнообразни принадлежности. Така може да "обира " облагите от някои от тях, с които да компенсира загубата от други.
Три от груповите схеми "бият " доходността на SOFIX, като реализират облага сред 12 и 13 %. Взаимните фондове в България не престават да усилват размера на ръководените от тях средства, въпреки и със забавящ ритъм. Към средата на 2018 година клиентите са им поверили към този момент 3.76 милиарда лева, което съставлява растеж от 21% на годишна база. За съпоставяне, в средата на 2017 година годишното нарастване на активите обаче беше близо 40 на 100.
Инвестициите на семействата в депозитите са над 55 пъти повече от тези във взаимни фондове (886 млн. лева.).
Според друга сметка единствено 1 от 50, или под 2%, от българските семейства влагат във фондове. За разлика от нас, в Европа този индикатор е над 10 %. На първо място пък се подрежда Съединени американски щати, където над 45% от семействата влагат в сходен вид артикули. Просто казано, капиталовият фонд съставлява групово вложение на свободни средства на клиентите.
Българинът мисли за пенсията си като за нещо далечно и независещо от него. Държавата нека да се погрижи! Малко хора си дават сметка, че могат хем да подсигуряват старините си, хем да умножат спестените си пари. При това те могат да изтеглят цялата или част от сумата по персоналната си партида във всеки миг. А този тип капиталови схеми - доброволните пенсионни фондове, демонстрират забележителни резултати. За предходната година номинална рентабилност на фондовете за в допълнение пенсионно обезпечаване е повече от добра: ДПФ "ДСК-Родина " - 9.56%, ДПФ "Доверие " - 8.73%, ДПФ "Съгласие " - 8.47%, ДПФ "Пенсионно-осигурителен институт " - 8.50 %. Всички фондове в тази група регистрират позитивна рентабилност.
Безспорен шлагер напоследък са финтех фирмите, които дават обещание до 15% рентабилност. Вече съвсем две години у нас оперират няколко капиталови платформи от този тип. Базирана в Естония компания предлага на вложителите да закупуват елементи от заеми, качени на платформата от лицензирани небанкови финансови институции. Възвръщаемостта на заемите, които са качени сега на уеб страницата на компанията, може да доближи до 15% - според от рисковия им клас. Интерес да влагат по сходен метод демонстрират основно младежи със спестявания и с висше обучение - 95% от тях са мъже със междинен и над междинния приход. Начин за привличане на клиенти на платформата е, че заемите са със 100% buy-back гаранция, което значи, че небанковата финансова институция ще възвърне 100% от вложенията на потребителя във всеки заем, който не се обслужва за повече от 60 дни, настояват естонците. За малко повече от година посредством платформата са вложени близо 9 млн. евро от консуматори от 76 страни от целия свят.
Друга известна платформа пък предлага на клиентите си да купуват елементи от доста заеми, отпуснати на търсещите средства. От компанията настояват, че сортират единствено кредитонадеждните претенденти. Веднъж утвърден, заемът се финансира със средства на компанията и неотложно се разгласява на пазара. Статистиката на компанията демонстрира, че междинната годишна рентабилност е близка до 7 %.
Важно е вложителите да знаят, че средствата, вложени през платформите, не са депозити и заради това не са обезпечени от закона, нито е обезпечена тяхната рентабилност. Дейността на платформите не се контролира от законодателството, засягащо капиталовите медиатори.
Вместо обобщениe ето какви са резултатите от неотдавнашно изследване на финансовия портал moitepari.bg. Според проучването най-новата капиталова опция - Р2Р кредитирането (Peer to Peer lending), към момента остава непозната за необятната общност у нас. На нея се доверяват едвам 3% от интервюираните.
Изследването сочи, че 60% от българите пробват да икономисват, като 37% заделят някаква сума всеки месец, а 23% се стараят да вършат това постоянно, когато могат. И до момента в който за половината (52%) от спестовните представители на обществото банковият депозит е формата за предпазване на свободните средства, 17% влагат парите си в непринуден пенсионен фонд, а 15% в спестовна застраховка.
Общо 64% от хората със спестявания търсят някаква форма на инвестиция. Най-популярно и желано от 30% от запитаните е вложението в неподвижен парцел, бил той жилище или земеделска земя. С 13% разпространяване е вложението във съвместен фонд или друга форма на групово вложение, до момента в който вложенията във валута и финансови принадлежности като акции и облигации са процедура на 8% от запитаните.
Застраховката "Живот " с капиталов детайл е малко по-особен артикул и при нея не се цели толкоз оптималната рентабилност, колкото оптимално комбиниране сред сигурност за бъдещето и увеличение на вложените пари. Практиката е сходна застраховка да се прави за най-малко 10 години, като заплащанията от страна на клиента се договарят съгласно неговите благоприятни условия и се вършат на всеки месец, тримесечие или един път годишно. И един образец: при импортирани 10 000 лева за първите пет години клиентът ще може да си върне не повече от 4270 лева при средногодишна рентабилност от 3% и при наказателна такса от 0.5% за предварително преустановяване на контракта. Повечето компании не разрешават такова по-рано от две години след сключването й. В същото време обаче при средногодишна рентабилност от 3% до края на застрахователния интервал от 10 години клиентът ще получи най-после на контракта към 9600 лв.. Това ще значи, че на него десетте години застраховка живот му е коствала 400 лв..
За чистата загуба от влога писахме неколкократно, само че българинът в никакъв случай не се е славил със склонността си да търси различни разновидности, с цел да усили парите си.
Прости сметки демонстрират, че инфлация от 3% годишно (тази година евентуално ще е по-висока) ще изяде половината от покупателната дарба на спестяванията за към 20 години.
Но финансовите специалисти са единомислещи, че най-малко 10-20% от месечните приходи би трябвало да бъдат спестявани. Друг въпрос е в какво.
Когато парите в депозита обаче понабъбнат, българинът се замисля по какъв начин да ги умножи. По-точно - по какъв начин да ги увековечи, като ги трансформира в парцел. Когато тази концепция узрее в закупуване на парцел с капиталова цел, би трябвало да се знае, че предстоящата рентабилност напълно не е за занемаряване.
Все отново добре е да има здрав разсъдък и в тази сякаш сигурна инвестиция. Най-изгодно по принцип е да се купи жилище във ваканционен комплекс. Максимум 7% може да стигне годишната рентабилност от ваканционен парцел в България сега, сподели телефонна анкета на в. "БАНКЕРЪ " Това е оптималният %, само че има редица условия той да бъде доближат. Едно от тях е парцелът, намиращ се във ваканционен комплекс по морето или в планината, да се ръководи професионално, т.е. от компания, профилирана в този вид услуги. Другото е да става въпрос за курорт, който въпреки всичко работи целогодишно, защото, в случай че е сезонен и няма клиенти отвън дейния сезон, такава рентабилност мъчно би била реализирана. Най-важното обаче е комплексът, в който се намира ваканционният парцел, да предлага задоволително услуги и даже развлечения, а това също не е реализирано на всички места.
В момента таксите за ръководство на парцела са 500 евро годишно и не са променяни от две-три години.
Средният размер на инвестицията във ваканционен парцел сега е 50-60 хиляди евро в затворени комплекси и 30-40 хиляди евро в градчета като Поморие, Созопол и други Тази цена се отнася за жилища от 60 кв. с една спалня.
Ако купим апартамент в столицата и го дадем чартърен, можем да чакаме годишна възвръщаемост в рамките сред 3 и 6 %. Това обаче важи, в случай че парцелът е закупен със лични пари. Ако това е станало посредством заем от банка, то следователно в началото сметката ще е на нула, само че в дълготраен проект ще има облага.
Ганьо вложител не припознава "БФБ-София " като уютно място за свое влагане. Слабостта на фондовия пазар у нас е известна и непрекъснато е обект на мнения. Така че надали някой ще се учуди, че показателят на сините чипове - SOFIX, завърши осемте месеца на тази година със загуба от 7.59% - и се свлече до 632.77 пункта. Това значи, че в случай че сте вложили 1000 лева в показателя на сините чипове на "БФБ-София " в края на март тази сума е намаляла със 75.90 лв..
И тъй като "волните самостоятелни осъществявания " през брокер на фондовата борса са съвсем изцяло непознати за българина, той, доколкото демонстрира интерес към акции, показатели и облигации, се ориентира към взаимните фондове. Проучване на в. "БАНКЕРЪ " демонстрира, че единствено 28 от оценените 124 групови капиталови схеми у нас (в уеб страницата на Българската асоциация на ръководещите дружества) регистрират по-голяма загуба от най-стария борсов показател. А това значи, че груповите капиталови схеми пазят капацитета си да бъдат добра опция за влагане, когато фондовият пазар губи, предвиждат множеството от анализаторите. Случилото се обаче е разумно. Индексът просто "следи " представянето на петнадесет компании, до момента в който един контрактуван фонд може да влага парите си в разнообразни принадлежности. Така може да "обира " облагите от някои от тях, с които да компенсира загубата от други.
Три от груповите схеми "бият " доходността на SOFIX, като реализират облага сред 12 и 13 %. Взаимните фондове в България не престават да усилват размера на ръководените от тях средства, въпреки и със забавящ ритъм. Към средата на 2018 година клиентите са им поверили към този момент 3.76 милиарда лева, което съставлява растеж от 21% на годишна база. За съпоставяне, в средата на 2017 година годишното нарастване на активите обаче беше близо 40 на 100.
Инвестициите на семействата в депозитите са над 55 пъти повече от тези във взаимни фондове (886 млн. лева.).
Според друга сметка единствено 1 от 50, или под 2%, от българските семейства влагат във фондове. За разлика от нас, в Европа този индикатор е над 10 %. На първо място пък се подрежда Съединени американски щати, където над 45% от семействата влагат в сходен вид артикули. Просто казано, капиталовият фонд съставлява групово вложение на свободни средства на клиентите.
Българинът мисли за пенсията си като за нещо далечно и независещо от него. Държавата нека да се погрижи! Малко хора си дават сметка, че могат хем да подсигуряват старините си, хем да умножат спестените си пари. При това те могат да изтеглят цялата или част от сумата по персоналната си партида във всеки миг. А този тип капиталови схеми - доброволните пенсионни фондове, демонстрират забележителни резултати. За предходната година номинална рентабилност на фондовете за в допълнение пенсионно обезпечаване е повече от добра: ДПФ "ДСК-Родина " - 9.56%, ДПФ "Доверие " - 8.73%, ДПФ "Съгласие " - 8.47%, ДПФ "Пенсионно-осигурителен институт " - 8.50 %. Всички фондове в тази група регистрират позитивна рентабилност.
Безспорен шлагер напоследък са финтех фирмите, които дават обещание до 15% рентабилност. Вече съвсем две години у нас оперират няколко капиталови платформи от този тип. Базирана в Естония компания предлага на вложителите да закупуват елементи от заеми, качени на платформата от лицензирани небанкови финансови институции. Възвръщаемостта на заемите, които са качени сега на уеб страницата на компанията, може да доближи до 15% - според от рисковия им клас. Интерес да влагат по сходен метод демонстрират основно младежи със спестявания и с висше обучение - 95% от тях са мъже със междинен и над междинния приход. Начин за привличане на клиенти на платформата е, че заемите са със 100% buy-back гаранция, което значи, че небанковата финансова институция ще възвърне 100% от вложенията на потребителя във всеки заем, който не се обслужва за повече от 60 дни, настояват естонците. За малко повече от година посредством платформата са вложени близо 9 млн. евро от консуматори от 76 страни от целия свят.
Друга известна платформа пък предлага на клиентите си да купуват елементи от доста заеми, отпуснати на търсещите средства. От компанията настояват, че сортират единствено кредитонадеждните претенденти. Веднъж утвърден, заемът се финансира със средства на компанията и неотложно се разгласява на пазара. Статистиката на компанията демонстрира, че междинната годишна рентабилност е близка до 7 %.
Важно е вложителите да знаят, че средствата, вложени през платформите, не са депозити и заради това не са обезпечени от закона, нито е обезпечена тяхната рентабилност. Дейността на платформите не се контролира от законодателството, засягащо капиталовите медиатори.
Вместо обобщениe ето какви са резултатите от неотдавнашно изследване на финансовия портал moitepari.bg. Според проучването най-новата капиталова опция - Р2Р кредитирането (Peer to Peer lending), към момента остава непозната за необятната общност у нас. На нея се доверяват едвам 3% от интервюираните.
Изследването сочи, че 60% от българите пробват да икономисват, като 37% заделят някаква сума всеки месец, а 23% се стараят да вършат това постоянно, когато могат. И до момента в който за половината (52%) от спестовните представители на обществото банковият депозит е формата за предпазване на свободните средства, 17% влагат парите си в непринуден пенсионен фонд, а 15% в спестовна застраховка.
Общо 64% от хората със спестявания търсят някаква форма на инвестиция. Най-популярно и желано от 30% от запитаните е вложението в неподвижен парцел, бил той жилище или земеделска земя. С 13% разпространяване е вложението във съвместен фонд или друга форма на групово вложение, до момента в който вложенията във валута и финансови принадлежности като акции и облигации са процедура на 8% от запитаните.
Застраховката "Живот " с капиталов детайл е малко по-особен артикул и при нея не се цели толкоз оптималната рентабилност, колкото оптимално комбиниране сред сигурност за бъдещето и увеличение на вложените пари. Практиката е сходна застраховка да се прави за най-малко 10 години, като заплащанията от страна на клиента се договарят съгласно неговите благоприятни условия и се вършат на всеки месец, тримесечие или един път годишно. И един образец: при импортирани 10 000 лева за първите пет години клиентът ще може да си върне не повече от 4270 лева при средногодишна рентабилност от 3% и при наказателна такса от 0.5% за предварително преустановяване на контракта. Повечето компании не разрешават такова по-рано от две години след сключването й. В същото време обаче при средногодишна рентабилност от 3% до края на застрахователния интервал от 10 години клиентът ще получи най-после на контракта към 9600 лв.. Това ще значи, че на него десетте години застраховка живот му е коствала 400 лв..
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ