Каква е истинската цена на храните
" Почти никой не осъзнава, че производството на хранителни артикули основава 25% от всички международни излъчвания, нездравословни за климата. Става дума за доста по-голямо количество въглероден двуокис, в сравнение с създават всички влакове, самолети, коли и кораби по света, взети дружно “, съобщи неотдавна Томас Гой, началник на немска компания за соеви питиета. Изводът: изборът на питателните артикули, които купуваме и консумираме, въздейства доста на международния климат.
Има редица производители, които молят да се вкара знак, с който върху опаковките на храните да се отбелязва количеството на нездравословните излъчвания, породени от производството на съответния артикул. Те се аргументират с това, че измененията в световния климат със честите засушавания и слаби реколти оказват въздействие и върху бизнес модела на производителите. Суровините нарастват и все по-трудно се намират.
Концернът „ Нестле “ да вземем за пример си е сложил за цел до 2050 година да създава храни с „ неутрални излъчвания “ - т.е. без да вреди на климата. Концернът реагира и на възходящото търсене на артикули с растителен генезис и сложи приоритет върху производството им. Има и рядкости: Известният производител на салами „ Рюгенвалдер Мюле “ в това време осъществя по-голям оборот с артикули за вегетарианци и вегани, в сравнение с с класическите си колбаси.
Колко костват действително храните?
Учени от университета в Аугсбург са пресметнали в свое проучване от 2018 година действителната цена на някои от селскостопанските артикули – т. е. онази част от цената, която не се заплаща нито от производителите, нито от потребителите. В нея са отразени вредите, които се нанасят от всеобщото индустриализирано отглеждане на животни, от пренаторяването на почвите и замърсяването на питейните води – това са последствия, които се отстраняват постепенно и костват скъпо. Става дума също и за последствията за здравето на хората – да вземем за пример от потреблението на антибиотици в отглеждането на животни, които водят до устойчивост и у хората.
За студията си учените от Аугсбург и Грайфсвалд са пресметнали същинската цена на общо осем продукта в два разновидността – стандартно създадени и от биологично чисто произвеждане. За задачата те са осчетоводили и всички въздействия на съответното произвеждане върху околната среда – да вземем за пример отделянето на нездравословни газове за климата, произвеждане на азотен окис, потреблението на сила и изтощаването на земята. Изчислените цени могат да се видят в един филиал на дискаунтъра „ Пени “, който е част от комерсиалната верига на „ Реве “.
Осемте продукта са показани с по две цени: по този начин да вземем за пример прясното мляко с огромна продължителност коства 0,79 евро от стандартно произвеждане, а действителната му индустриална цена би трябвало да възлиза на 1,75 евро. А пакетче кайма „ примес “ от 250 грама, създадена по биологично чист метод, коства в магазина 2,25 Евро, до момента в който действително потребителите би трябвало да заплащат за нея 5,09 евро. Най-огромна е разликата сред комерсиалната и действителната цена при каймата от стандартно произвеждане. В дискаунтъра тя коства 2,79 евро за половин кило, а в реалност за нея би трябвало да се заплащат 7,62 евро.
Германците заплащат прекомерно малко за храна
Но дали хората са склонни да заплащат сходни цени? Повечето клиенти в дискаунтъра клатят негативно с глава: „ Да заплащам тройно по-висока цена за кайма? В никакъв случай. Само в случай че ми вдигнат надлежно заплатата “, споделя един мъж на междинна възраст.
Все отново опитът разкри същината на един значим проблем: че питателните артикули в Германия са прекомерно евтини и в безмилостната конкурентна борба сред комерсиалните вериги постоянно се трансформират в малоценна стока за боклука.
Остава единствено да се види дали възможното маркиране на стоките с действителните им цени ще докара до преосмисляне на потребителското държание или хората ще продължат да се управляват най-вече от цената.
Има редица производители, които молят да се вкара знак, с който върху опаковките на храните да се отбелязва количеството на нездравословните излъчвания, породени от производството на съответния артикул. Те се аргументират с това, че измененията в световния климат със честите засушавания и слаби реколти оказват въздействие и върху бизнес модела на производителите. Суровините нарастват и все по-трудно се намират.
Концернът „ Нестле “ да вземем за пример си е сложил за цел до 2050 година да създава храни с „ неутрални излъчвания “ - т.е. без да вреди на климата. Концернът реагира и на възходящото търсене на артикули с растителен генезис и сложи приоритет върху производството им. Има и рядкости: Известният производител на салами „ Рюгенвалдер Мюле “ в това време осъществя по-голям оборот с артикули за вегетарианци и вегани, в сравнение с с класическите си колбаси.
Колко костват действително храните?
Учени от университета в Аугсбург са пресметнали в свое проучване от 2018 година действителната цена на някои от селскостопанските артикули – т. е. онази част от цената, която не се заплаща нито от производителите, нито от потребителите. В нея са отразени вредите, които се нанасят от всеобщото индустриализирано отглеждане на животни, от пренаторяването на почвите и замърсяването на питейните води – това са последствия, които се отстраняват постепенно и костват скъпо. Става дума също и за последствията за здравето на хората – да вземем за пример от потреблението на антибиотици в отглеждането на животни, които водят до устойчивост и у хората.
За студията си учените от Аугсбург и Грайфсвалд са пресметнали същинската цена на общо осем продукта в два разновидността – стандартно създадени и от биологично чисто произвеждане. За задачата те са осчетоводили и всички въздействия на съответното произвеждане върху околната среда – да вземем за пример отделянето на нездравословни газове за климата, произвеждане на азотен окис, потреблението на сила и изтощаването на земята. Изчислените цени могат да се видят в един филиал на дискаунтъра „ Пени “, който е част от комерсиалната верига на „ Реве “.
Осемте продукта са показани с по две цени: по този начин да вземем за пример прясното мляко с огромна продължителност коства 0,79 евро от стандартно произвеждане, а действителната му индустриална цена би трябвало да възлиза на 1,75 евро. А пакетче кайма „ примес “ от 250 грама, създадена по биологично чист метод, коства в магазина 2,25 Евро, до момента в който действително потребителите би трябвало да заплащат за нея 5,09 евро. Най-огромна е разликата сред комерсиалната и действителната цена при каймата от стандартно произвеждане. В дискаунтъра тя коства 2,79 евро за половин кило, а в реалност за нея би трябвало да се заплащат 7,62 евро.
Германците заплащат прекомерно малко за храна
Но дали хората са склонни да заплащат сходни цени? Повечето клиенти в дискаунтъра клатят негативно с глава: „ Да заплащам тройно по-висока цена за кайма? В никакъв случай. Само в случай че ми вдигнат надлежно заплатата “, споделя един мъж на междинна възраст.
Все отново опитът разкри същината на един значим проблем: че питателните артикули в Германия са прекомерно евтини и в безмилостната конкурентна борба сред комерсиалните вериги постоянно се трансформират в малоценна стока за боклука.
Остава единствено да се види дали възможното маркиране на стоките с действителните им цени ще докара до преосмисляне на потребителското държание или хората ще продължат да се управляват най-вече от цената.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ