Година пандемия. Колко ни струва?
Почти година след началото на коронавирус пандемията. Идва значимият въпрос - каква е цената?
Засега точна сума не се оповестява. Едно, обаче, е несъмнено, страната към момента има пари да потушава паническия пожар, горящ предишния март.
" След първия локдаун министър председателят беше ларж, тъй като преди пандемията държавните управления в България организираха благоразумна антициклична фискална политика, което докара до натрупването на основни по мярка ликвидни буфери под формата на фискален запас и ниско ниво на държавен дълг.
България разполага с фискално пространство за осъществяване на политики, които смекчават отрицателните резултати от рецесията, като в това време не се заплашва директно дълготрайната резистентност на обществените финанси и нивото на рисковата награда за страната ",обобщават икономистите от Института по стопанска система и политики към УНСС в отчета си " Икономиката на България 2020 ".
В отчета " Икономиката на България 2020 " се показва още, че за намаляване на отрицателните стопански резултати върху банковия бранш в България, през 2020 година Българска народна банка одобри навреме пакет от ограничения на стойност 9.3 милиарда лева за в допълнение подсилване на капитала и ликвидността на банките.
Според икономистите от УНСС, цената на рецесията до края на 2020 година е 5.5 милиарда лева Оценката е направена въз основата на чистия държавен дълг първоначално и в края на 2020 година
В същото време данните на Национален статистически институт демонстрират, че икономическият потрес от пандемията е по-малък спрямо първичните упования.
Успокояваща е и зимната прогноза на Европейската комисия, която чака Брутният вътрешен продукт на България да нарасне с 2.7% през 2021 година и с 4.9% през 2022 година В есенната си прогноза от предишния ноември Европейска комисия очакваше по-голямо стесняване на българската стопанска система с 5.1% през 2020 година и по-слаб икономическия напредък от 2.6% през 2021 година и от 3.7% през 2020 година
Въпреки това, шокът може да се окаже по-продължителен, което крие спомагателни опасности. " Подкрепата за бизнеса и семействата нито е целенасочена, нито е в огромен размер, нито следва някакви цели, като да вземем за пример стимулиране на икономическата промяна или поощряване на произвеждане на артикули и услуги на бъдещето ", написа в един от седмичните бюлетини на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) икономистът Калоян Стайков.
" С други думи - фискалната политика в България остава относително настрани от настоящата рецесия, най-малко не наподобява като да я утежнява като през 2009 година, а бизнесът се оправя относително независимо ", обобщава Стайков.
Засега точна сума не се оповестява. Едно, обаче, е несъмнено, страната към момента има пари да потушава паническия пожар, горящ предишния март.
" След първия локдаун министър председателят беше ларж, тъй като преди пандемията държавните управления в България организираха благоразумна антициклична фискална политика, което докара до натрупването на основни по мярка ликвидни буфери под формата на фискален запас и ниско ниво на държавен дълг.
България разполага с фискално пространство за осъществяване на политики, които смекчават отрицателните резултати от рецесията, като в това време не се заплашва директно дълготрайната резистентност на обществените финанси и нивото на рисковата награда за страната ",обобщават икономистите от Института по стопанска система и политики към УНСС в отчета си " Икономиката на България 2020 ".
В отчета " Икономиката на България 2020 " се показва още, че за намаляване на отрицателните стопански резултати върху банковия бранш в България, през 2020 година Българска народна банка одобри навреме пакет от ограничения на стойност 9.3 милиарда лева за в допълнение подсилване на капитала и ликвидността на банките.
Според икономистите от УНСС, цената на рецесията до края на 2020 година е 5.5 милиарда лева Оценката е направена въз основата на чистия държавен дълг първоначално и в края на 2020 година
В същото време данните на Национален статистически институт демонстрират, че икономическият потрес от пандемията е по-малък спрямо първичните упования.
Успокояваща е и зимната прогноза на Европейската комисия, която чака Брутният вътрешен продукт на България да нарасне с 2.7% през 2021 година и с 4.9% през 2022 година В есенната си прогноза от предишния ноември Европейска комисия очакваше по-голямо стесняване на българската стопанска система с 5.1% през 2020 година и по-слаб икономическия напредък от 2.6% през 2021 година и от 3.7% през 2020 година
Въпреки това, шокът може да се окаже по-продължителен, което крие спомагателни опасности. " Подкрепата за бизнеса и семействата нито е целенасочена, нито е в огромен размер, нито следва някакви цели, като да вземем за пример стимулиране на икономическата промяна или поощряване на произвеждане на артикули и услуги на бъдещето ", написа в един от седмичните бюлетини на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) икономистът Калоян Стайков.
" С други думи - фискалната политика в България остава относително настрани от настоящата рецесия, най-малко не наподобява като да я утежнява като през 2009 година, а бизнесът се оправя относително независимо ", обобщава Стайков.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ