Бета - Червен бряг, се продава на метър
Почти 20 години след карикатурната приватизация множеството от предприятията у нас тънат в съсипия, а насъбраните от притежателите им задължения за милиони в никакъв случай няма да бъдат погасени. Емблематичен образец за това е едно от най-големите предприятия на разпродадения Военнопромишлен комплекс - "Бета " - Червен бряг.
То бе приватизирано по схемата на работническо-мениджърската приватизация посредством основаното за задачата сдружение "Бета 99 " " (на 30 юни 1999-а) за сумата от 1 800 000 щ. $. Заводът мина през няколко притежатели, до момента в който най-после се озова в ръцете на печалноизвестния финансов комбинатор Мирчо Петков - Циганина,
Сега синдикът на оповестеното в неплатежоспособност акционерно сдружение "Бета Индъстрис корп " Елвира Танчева се опита през седмицата (на 18 април) да откри покупател за терена и постройките на някогашния цех. Тя разгласи пет търга за разпродаване на обособени елементи от активите на банкрутиралата компания.
к/в на поставка!!!
Тя обаче описа пред в. "БАНКЕРЪ " друга още по-любопитна, да не кажем рискова детайлност.
От месеци Танчева се пробва да алармира до всички виновни институции за екологичните рискове, пред които е изправен целят район (виж факсимилето). В зарязаното дружество са открити 7 т рискови боклуци, за които няма никаква изясненост нито за произхода им, нито за собствеността им. Както можем да се досетим, в сметките на банкрутиралото сдружение пари няма. А за извозването и обезопасяването на рисковите боклуци са нужни 50 хиляди лв.. Странно за какво обаче нито една от сезираните за казуса институции не е реагирала. Или може би още веднъж се чака да се случи нещо необратимо, с цел да се търси метод за избавяне на към този момент обърната кола?!
Петте търга
Първият търг на 18 април е за аграрен парцел от над 14 дка, чиято оценка е за смешната сума от 17 400 лв.. При втория ще се търсят претенденти за четири здания (с обща повърхност над 1000 кв.м), чиято общата пазарна стойност е избрана на 102 860 лв.. Третият търг е за още шест здания, ситуирани върху застроена повърхност от над 6 хиляди кв. м, чиято цена е избрана на 168 400 лв.. Други единадесет здания с обща площ от близо 10 хиляди кв. м са препоръчани за обмен за 620 000 лв..
За по-малко от милион (989 850 лева.) се оферират още 12 здания с обща застроена повърхност от 53 281 кв. метра.
Ще рече, че дори в този момент някой да предложи и по-малко от 2 млн.лв., отново ще получи голям брой индустриални пространства, административни здания и построена инфраструктура - на процедура целия цех. Отделен въпрос е в какво положение са всички тези здания.
Свързахме се със синдик Танчева, с цел да разберем дали има интерес към тази, на пръв взор много примамлива оферта. Оказа се, че до последния миг мераклии по този начин и не са се появили.
При тази обстановка е ясно, че на идващ търг цената на тези парцели ще падне най-малко с още 20 на 100. И в случай че тогава някой ги напазарува, те надали ще са задоволителни, с цел да покрият даже минимална част от насъбраните задължения на сдружението. Ако проследим листата на кредиторите с утвърдени от съда вземания, задълженията на банкрутиралото сдружение са двойно повече. Само Националната организация по приходите има да получава близо 2 млн. лв.
Да не приказваме какви са отговорностите към компании и физически лица. В описът на служащите, които не са получили своите трудови хонорари, има петдесет имена и всеки от тях има да получава сред 500 до 30 хиляди лв.. Простата сметка демонстрира, че тази история няма по какъв начин да завърши в тяхна изгода...
Собственикът призрак
Както в. "БАНКЕРЪ " писа още преди 15-ина години, аналогията сред фамозния мюзикъл "Фантомът " от операта на Андрю Лойд Уебър и случилото се с "Бета " - Червен бряг, може и да не е напълно точна, само че както белязаният Фантом се крие някъде в тъмните подземия на Парижката опера, и в този случай има призрак - един наш предприемач, който владее военния цех.
Това се разбра около тогавашните разкрития към злоупотребите с Държавния запас, а около това, малко по малко, изплува една емблематична фигура на българския преход - Мирчо Митев Петков. Роденият през 1960-а в циганската махала на Койнаре предприемач за по-малко от десетилетие (след като у нас "избухна " демокрацията) съумя да израсне до изтъкнат бизнесмен, разполагащ с милиони.
Всъщност никой, даже и хора от близкото му обграждане не съумяха да схванат какъв тъкмо е бизнесът му. В началото на кариерата си Мирчо участва в Търговския указател, само че след 1998-а последователно изчезва от него, изграждайки към себе си цяла мрежа от компании - на водачи, секретарки и счетоводителки, които управлява по един или различен метод, вживявайки се в ролята на индивида в сянка. Причината за това преобразяване е, че всички покупко-продажби на Мирчо са свързани с измами на клиенти и съдружници - най-малко по този начин твърдяха по това време някогашни негови сътрудници. Безспорно най-впечатляващия удар предприемачът прави през есента на 2003-а, когато в Ботевград, в Правец, в Червен бряг и в Койнаре плъзва слухът, че е станал притежател и на военния цех "Бета ".
Историята
Преди въпросната приватизация някогашният комбинат "Девети май " минаваше за една от перлите на Военнопромишления комплекс в България. Предприятието произвеждаше бронирана техника от вида МТЛБ и 122 мм "САУ Гвоздика ". В най-хубавите му години - при започване на 80-те, в него работят към 8000 души. После разпадането на Варшавския контракт и затварянето на пазарите за спецпродукция слагат индустриалния исполин на колене. Натрупват се задължения по ЗУНК и към някогашния Държавен фонд за реорганизация и развиване. И "Бета " АД е включено в листата за разпродажба според Закона за финансово излекуване на държавните предприятия. Затова и работническо-мениджърското сдружение БЕТА 99 - единственият кандидат-купувач на закъсалия колос, се явява като избавителна опция. На 30 юни 1999 година то подписва с Агенцията за приватизация договорка, финансирана от австрийската компания "Палфингер Продукционтехник ", която по-късно купува и един от цеховете на завода.
Да се върнем обаче към предприемача от Койнаре (Мирчо Петков) и връзките му с "Бета ", които датират още от времето, когато предприятието е държавно. През 1993-а, посредством Едноличен търговец "Миомит ", Мирчо Петков подписва контракт за експорт в Русия на 50 мотокара и електрокара за 260 хиляди щ. $, само че част от парите не помни да заплати. Шест години по-късно предприятието въпреки всичко съумява да го осъди и изважда изпълнителен лист за главницата от 4888 лева и начислената върху нея рента в размер на 15 902 лв.. Но по този начин и нищо не съумява да си прибере, защото едноличният търговец на процедура не разполага с никакво имущество. Към 2003-а вземанията на "Бета " от компаниите на Петков - Едноличен търговец "Миомит " и "Митам " ООД (контролирана от него, само че с шеф Христина Данчова-Турлашка), възлизат общо на 1.005 млн. лева.- по публична информация от счетоводството на завода. Основно перо в тези отговорности съставляват неплатените покупко-продажби за Помощното стопанство и Младежкия дом в Койнаре, продадени на компания "Митам ". Но върхът във взаимоотношенията сред Мирчо от Койнаре и "Бета " АД е така наречен Косовска договорка, подписана през 1999 година. Под претекст, че ще взе участие в следвоенното възобновяване на Косово, предприемачът убеждава тогавашния шеф на завода Людмил Георгиев да му продаде пътностроителна техника - булдозери и фадроми, като заплащането ще се извърши в 45-дневен период. Като гаранция е публикуван запис на заповед от името на неговото сдружение "Митам ", авалиран от друга негова компания - "Вирджиния " (в нея делът на Петков е 99.6 процента). По този метод заводът е жилнат с 1 млн. лв.. Краят на поредицата от неподходящи за предприятието покупко-продажби е подложен едвам през 2001-ва, когато за негов втори изпълнителен шеф е назначен юристът от София Руслан Иванов. Говори се, а и Информационната система "Дакси " го удостоверява, че точно той посредством "Атлантик Бизнес Мениджмънт Лимитед " е бил действителният мажоритарен притежател на "Бета ". Така или другояче, за една-две години Иванов осъществя стратегия за преструктурирането на неефективния промишлен колос. Създадени са девет сдружения с лимитирана отговорност, обхващащи разнообразни индустриални действия, в които са трансферирани активите на завода. Това са: "Беко ", "Бета " "Кар ", "Бета Газ ", "Бета Пласт ", "Бета Инженеринг ", "Бета Мат ", "ЗДМ Койнаре ", "Бета Трейдинг ", "Бета Нет ". Мажоритарен дял от 83% в тях има "Атлантик Бизнес Мениджмънт България " ЕООД, което е дъщерно сдружение на основаната в Лондон компания "Атлантик Бизнес Мениджмънт Лимитед ". Тя е записана от Руслан Иванов (99.05%) и от българина с британски паспорт Петър Попов, който е и неин административен секретар. Официално "Атлантик " влиза в "Бета " АД (а и в дъщерните му дружества) на 18 април 2003-а. Тогава, с решение на общото заседание на акционерите, е повишен капиталът му (под условие) от 1 076 927 на 2.5 млн. лева посредством издаването на нови 1 423 073 поименни акции с номинална стойност един лев. Условието е новите акции да бъдат записани от "Атлантик Бизнес Мениджмънт България " ЕООД. Само пет месеца по-късно дяловете на Руслан Иванов в "Атлантик Бизнес Мениджмънт Лимитед " по тайнствен метод са трансферирани на друга компания и на процедура той губи контрола освен върху компанията в Лондон, само че и върху завода в Червен бряг. По това време в. „ Банкеръ “ се опита да се свърже с Иванов, само че той отхвърли всевъзможни мнения, свързани с метода, по който е протекла тази интервенция.
Тогава успяхме да открием Попов в Лондон, който описа, че фактически в един миг "Атлантик Бизнес Мениджмънт Лимитед " е държал акции в "Бета " и дялове в дъщерните й сдружения. По-късно, обаче е било издадено пълномощие на Людмил Георгиев, защото „ напътствието “ било той да продаде акциите, което и се е случило. Пълномощното му е било заверено и в българското посолство в Лондон, и във Форин офис (Foreign Office).
Докато чакахме Георгиев да си спомни на кого е продал "Атлантик Лимитед " в Лондон, направихме информация в "Дакси ". Според осведомителната система Софийският градски съд отбелязва на 3 октомври 2003-а смяна във фирмената регистрация на "Атлантик Бизнес Мениджмънт България " ЕООД. Чрез нея то става еднолична благосъстоятелност на друго сдружение с сходно название - "Атлантик Бизнес Мениджмънт Корпорейшън ".
Кой стои зад него?
Броени дни преди този момент - на 30 септември, Софийският областен съд приключва "Миомит " ЕООД (то е приемник на цитирания нагоре Едноличен търговец "Миомит " - Мирчо Петков) след вливането му в "Атлантик Бизнес Мениджмънт Корпорейшън България " ЕООД прекратява присъединяване на Петков в него и го освобождава като шеф. По документи по това време шеф и едноличен притежател на "Атлантик Корпорейшън " е... секретарката на Петков - Таня Николова Георгиева. Само можехме да допускаме по какъв начин предприемачът Мирчо Петков е влезнал във притежание на "Бета " през есента на 2003 година.
Но ще напомним, че тъкмо тогава се развихри шумният скандал към така наречен Суданска договорка, последвана от ареста на двамата шефове на предприятието Руслан Иванов и Людмил Георгиев.
В търсене на истината се опитахме да си отговорим на въпроса: "За какво му е на Мирчо цех? " Според осведомени с битието му по това време аргументите били три. Първо, "Бета " по това време е външен съхранител на Държавната организация "Държавен запас и военновременни ресурси ", поради "сделките " с която по-късно Петков беше наказан. Освен това в складовете на предприятието по това време е имало ресурси от черни и цветни метали, горива и аварийни елементи, които сполучливо са били осъществени. На второ място, посредством "Бета " и посредством дъщерните й сдружения са били налице положителни благоприятни условия през тях да преминат милиони левове, без да се задават доста въпроси.
И на трето място - претекст нещата да се развият по този метод са милионите, които са били прибрани от това, че всички по-ценни машини, в това число и неповторимите преси "Мюлер ", са били разпродадени, въпреки че върху тях е бил вписан необикновен залог в интерес на Агенцията за приватизация.
Каква пък е връзката
сред оповестеното в неплатежоспособност сдружение „ Бета индъстрис Корп “ АД и казаното дотук?
Регистрациите на тази компания демонстрират, че през 2004-а като нейни притежатели са вписани същата тази Таня Георгиева, която има 1.0% от общия капитал, и записаната в Панама "Каспен Индъстрис корп “, която владее останалите 99% от капитала.
В извлечение №9 от книгата на акционерите към 14 май 2009-а, оповестено в Търговския указател, още веднъж Таня, само че към този момент под името Банчевска (но ЕГН-то е едно и също) е вписана като акционер, притежаващ 1% в "Бета индъстрис Корп ". Останалите 99% към този момент са благосъстоятелност на "Ен и Би консулт " АД. През 2012-а обаче нейното акционерно присъединяване е сменено с това на Митко Мирчев Петков от Койнаре...
Самата "Ен и Би консулт " АД пък е владеене на Йорданка Кузманова (99%) и Цоко Бънчев (1%). За Кузманова се знае, че е била изпълнителен шеф на сдружението, само че също и че е третата жена на Мирчо Циганина, с която той живее, въпреки двамата да нямат публично подписан брак.
То бе приватизирано по схемата на работническо-мениджърската приватизация посредством основаното за задачата сдружение "Бета 99 " " (на 30 юни 1999-а) за сумата от 1 800 000 щ. $. Заводът мина през няколко притежатели, до момента в който най-после се озова в ръцете на печалноизвестния финансов комбинатор Мирчо Петков - Циганина,
Сега синдикът на оповестеното в неплатежоспособност акционерно сдружение "Бета Индъстрис корп " Елвира Танчева се опита през седмицата (на 18 април) да откри покупател за терена и постройките на някогашния цех. Тя разгласи пет търга за разпродаване на обособени елементи от активите на банкрутиралата компания.
к/в на поставка!!!
Тя обаче описа пред в. "БАНКЕРЪ " друга още по-любопитна, да не кажем рискова детайлност.
От месеци Танчева се пробва да алармира до всички виновни институции за екологичните рискове, пред които е изправен целят район (виж факсимилето). В зарязаното дружество са открити 7 т рискови боклуци, за които няма никаква изясненост нито за произхода им, нито за собствеността им. Както можем да се досетим, в сметките на банкрутиралото сдружение пари няма. А за извозването и обезопасяването на рисковите боклуци са нужни 50 хиляди лв.. Странно за какво обаче нито една от сезираните за казуса институции не е реагирала. Или може би още веднъж се чака да се случи нещо необратимо, с цел да се търси метод за избавяне на към този момент обърната кола?!
Петте търга
Първият търг на 18 април е за аграрен парцел от над 14 дка, чиято оценка е за смешната сума от 17 400 лв.. При втория ще се търсят претенденти за четири здания (с обща повърхност над 1000 кв.м), чиято общата пазарна стойност е избрана на 102 860 лв.. Третият търг е за още шест здания, ситуирани върху застроена повърхност от над 6 хиляди кв. м, чиято цена е избрана на 168 400 лв.. Други единадесет здания с обща площ от близо 10 хиляди кв. м са препоръчани за обмен за 620 000 лв..
За по-малко от милион (989 850 лева.) се оферират още 12 здания с обща застроена повърхност от 53 281 кв. метра.
Ще рече, че дори в този момент някой да предложи и по-малко от 2 млн.лв., отново ще получи голям брой индустриални пространства, административни здания и построена инфраструктура - на процедура целия цех. Отделен въпрос е в какво положение са всички тези здания.
Свързахме се със синдик Танчева, с цел да разберем дали има интерес към тази, на пръв взор много примамлива оферта. Оказа се, че до последния миг мераклии по този начин и не са се появили.
При тази обстановка е ясно, че на идващ търг цената на тези парцели ще падне най-малко с още 20 на 100. И в случай че тогава някой ги напазарува, те надали ще са задоволителни, с цел да покрият даже минимална част от насъбраните задължения на сдружението. Ако проследим листата на кредиторите с утвърдени от съда вземания, задълженията на банкрутиралото сдружение са двойно повече. Само Националната организация по приходите има да получава близо 2 млн. лв.
Да не приказваме какви са отговорностите към компании и физически лица. В описът на служащите, които не са получили своите трудови хонорари, има петдесет имена и всеки от тях има да получава сред 500 до 30 хиляди лв.. Простата сметка демонстрира, че тази история няма по какъв начин да завърши в тяхна изгода...
Собственикът призрак
Както в. "БАНКЕРЪ " писа още преди 15-ина години, аналогията сред фамозния мюзикъл "Фантомът " от операта на Андрю Лойд Уебър и случилото се с "Бета " - Червен бряг, може и да не е напълно точна, само че както белязаният Фантом се крие някъде в тъмните подземия на Парижката опера, и в този случай има призрак - един наш предприемач, който владее военния цех.
Това се разбра около тогавашните разкрития към злоупотребите с Държавния запас, а около това, малко по малко, изплува една емблематична фигура на българския преход - Мирчо Митев Петков. Роденият през 1960-а в циганската махала на Койнаре предприемач за по-малко от десетилетие (след като у нас "избухна " демокрацията) съумя да израсне до изтъкнат бизнесмен, разполагащ с милиони.
Всъщност никой, даже и хора от близкото му обграждане не съумяха да схванат какъв тъкмо е бизнесът му. В началото на кариерата си Мирчо участва в Търговския указател, само че след 1998-а последователно изчезва от него, изграждайки към себе си цяла мрежа от компании - на водачи, секретарки и счетоводителки, които управлява по един или различен метод, вживявайки се в ролята на индивида в сянка. Причината за това преобразяване е, че всички покупко-продажби на Мирчо са свързани с измами на клиенти и съдружници - най-малко по този начин твърдяха по това време някогашни негови сътрудници. Безспорно най-впечатляващия удар предприемачът прави през есента на 2003-а, когато в Ботевград, в Правец, в Червен бряг и в Койнаре плъзва слухът, че е станал притежател и на военния цех "Бета ".
Историята
Преди въпросната приватизация някогашният комбинат "Девети май " минаваше за една от перлите на Военнопромишления комплекс в България. Предприятието произвеждаше бронирана техника от вида МТЛБ и 122 мм "САУ Гвоздика ". В най-хубавите му години - при започване на 80-те, в него работят към 8000 души. После разпадането на Варшавския контракт и затварянето на пазарите за спецпродукция слагат индустриалния исполин на колене. Натрупват се задължения по ЗУНК и към някогашния Държавен фонд за реорганизация и развиване. И "Бета " АД е включено в листата за разпродажба според Закона за финансово излекуване на държавните предприятия. Затова и работническо-мениджърското сдружение БЕТА 99 - единственият кандидат-купувач на закъсалия колос, се явява като избавителна опция. На 30 юни 1999 година то подписва с Агенцията за приватизация договорка, финансирана от австрийската компания "Палфингер Продукционтехник ", която по-късно купува и един от цеховете на завода.
Да се върнем обаче към предприемача от Койнаре (Мирчо Петков) и връзките му с "Бета ", които датират още от времето, когато предприятието е държавно. През 1993-а, посредством Едноличен търговец "Миомит ", Мирчо Петков подписва контракт за експорт в Русия на 50 мотокара и електрокара за 260 хиляди щ. $, само че част от парите не помни да заплати. Шест години по-късно предприятието въпреки всичко съумява да го осъди и изважда изпълнителен лист за главницата от 4888 лева и начислената върху нея рента в размер на 15 902 лв.. Но по този начин и нищо не съумява да си прибере, защото едноличният търговец на процедура не разполага с никакво имущество. Към 2003-а вземанията на "Бета " от компаниите на Петков - Едноличен търговец "Миомит " и "Митам " ООД (контролирана от него, само че с шеф Христина Данчова-Турлашка), възлизат общо на 1.005 млн. лева.- по публична информация от счетоводството на завода. Основно перо в тези отговорности съставляват неплатените покупко-продажби за Помощното стопанство и Младежкия дом в Койнаре, продадени на компания "Митам ". Но върхът във взаимоотношенията сред Мирчо от Койнаре и "Бета " АД е така наречен Косовска договорка, подписана през 1999 година. Под претекст, че ще взе участие в следвоенното възобновяване на Косово, предприемачът убеждава тогавашния шеф на завода Людмил Георгиев да му продаде пътностроителна техника - булдозери и фадроми, като заплащането ще се извърши в 45-дневен период. Като гаранция е публикуван запис на заповед от името на неговото сдружение "Митам ", авалиран от друга негова компания - "Вирджиния " (в нея делът на Петков е 99.6 процента). По този метод заводът е жилнат с 1 млн. лв.. Краят на поредицата от неподходящи за предприятието покупко-продажби е подложен едвам през 2001-ва, когато за негов втори изпълнителен шеф е назначен юристът от София Руслан Иванов. Говори се, а и Информационната система "Дакси " го удостоверява, че точно той посредством "Атлантик Бизнес Мениджмънт Лимитед " е бил действителният мажоритарен притежател на "Бета ". Така или другояче, за една-две години Иванов осъществя стратегия за преструктурирането на неефективния промишлен колос. Създадени са девет сдружения с лимитирана отговорност, обхващащи разнообразни индустриални действия, в които са трансферирани активите на завода. Това са: "Беко ", "Бета " "Кар ", "Бета Газ ", "Бета Пласт ", "Бета Инженеринг ", "Бета Мат ", "ЗДМ Койнаре ", "Бета Трейдинг ", "Бета Нет ". Мажоритарен дял от 83% в тях има "Атлантик Бизнес Мениджмънт България " ЕООД, което е дъщерно сдружение на основаната в Лондон компания "Атлантик Бизнес Мениджмънт Лимитед ". Тя е записана от Руслан Иванов (99.05%) и от българина с британски паспорт Петър Попов, който е и неин административен секретар. Официално "Атлантик " влиза в "Бета " АД (а и в дъщерните му дружества) на 18 април 2003-а. Тогава, с решение на общото заседание на акционерите, е повишен капиталът му (под условие) от 1 076 927 на 2.5 млн. лева посредством издаването на нови 1 423 073 поименни акции с номинална стойност един лев. Условието е новите акции да бъдат записани от "Атлантик Бизнес Мениджмънт България " ЕООД. Само пет месеца по-късно дяловете на Руслан Иванов в "Атлантик Бизнес Мениджмънт Лимитед " по тайнствен метод са трансферирани на друга компания и на процедура той губи контрола освен върху компанията в Лондон, само че и върху завода в Червен бряг. По това време в. „ Банкеръ “ се опита да се свърже с Иванов, само че той отхвърли всевъзможни мнения, свързани с метода, по който е протекла тази интервенция.
Тогава успяхме да открием Попов в Лондон, който описа, че фактически в един миг "Атлантик Бизнес Мениджмънт Лимитед " е държал акции в "Бета " и дялове в дъщерните й сдружения. По-късно, обаче е било издадено пълномощие на Людмил Георгиев, защото „ напътствието “ било той да продаде акциите, което и се е случило. Пълномощното му е било заверено и в българското посолство в Лондон, и във Форин офис (Foreign Office).
Докато чакахме Георгиев да си спомни на кого е продал "Атлантик Лимитед " в Лондон, направихме информация в "Дакси ". Според осведомителната система Софийският градски съд отбелязва на 3 октомври 2003-а смяна във фирмената регистрация на "Атлантик Бизнес Мениджмънт България " ЕООД. Чрез нея то става еднолична благосъстоятелност на друго сдружение с сходно название - "Атлантик Бизнес Мениджмънт Корпорейшън ".
Кой стои зад него?
Броени дни преди този момент - на 30 септември, Софийският областен съд приключва "Миомит " ЕООД (то е приемник на цитирания нагоре Едноличен търговец "Миомит " - Мирчо Петков) след вливането му в "Атлантик Бизнес Мениджмънт Корпорейшън България " ЕООД прекратява присъединяване на Петков в него и го освобождава като шеф. По документи по това време шеф и едноличен притежател на "Атлантик Корпорейшън " е... секретарката на Петков - Таня Николова Георгиева. Само можехме да допускаме по какъв начин предприемачът Мирчо Петков е влезнал във притежание на "Бета " през есента на 2003 година.
Но ще напомним, че тъкмо тогава се развихри шумният скандал към така наречен Суданска договорка, последвана от ареста на двамата шефове на предприятието Руслан Иванов и Людмил Георгиев.
В търсене на истината се опитахме да си отговорим на въпроса: "За какво му е на Мирчо цех? " Според осведомени с битието му по това време аргументите били три. Първо, "Бета " по това време е външен съхранител на Държавната организация "Държавен запас и военновременни ресурси ", поради "сделките " с която по-късно Петков беше наказан. Освен това в складовете на предприятието по това време е имало ресурси от черни и цветни метали, горива и аварийни елементи, които сполучливо са били осъществени. На второ място, посредством "Бета " и посредством дъщерните й сдружения са били налице положителни благоприятни условия през тях да преминат милиони левове, без да се задават доста въпроси.
И на трето място - претекст нещата да се развият по този метод са милионите, които са били прибрани от това, че всички по-ценни машини, в това число и неповторимите преси "Мюлер ", са били разпродадени, въпреки че върху тях е бил вписан необикновен залог в интерес на Агенцията за приватизация.
Каква пък е връзката
сред оповестеното в неплатежоспособност сдружение „ Бета индъстрис Корп “ АД и казаното дотук?
Регистрациите на тази компания демонстрират, че през 2004-а като нейни притежатели са вписани същата тази Таня Георгиева, която има 1.0% от общия капитал, и записаната в Панама "Каспен Индъстрис корп “, която владее останалите 99% от капитала.
В извлечение №9 от книгата на акционерите към 14 май 2009-а, оповестено в Търговския указател, още веднъж Таня, само че към този момент под името Банчевска (но ЕГН-то е едно и също) е вписана като акционер, притежаващ 1% в "Бета индъстрис Корп ". Останалите 99% към този момент са благосъстоятелност на "Ен и Би консулт " АД. През 2012-а обаче нейното акционерно присъединяване е сменено с това на Митко Мирчев Петков от Койнаре...
Самата "Ен и Би консулт " АД пък е владеене на Йорданка Кузманова (99%) и Цоко Бънчев (1%). За Кузманова се знае, че е била изпълнителен шеф на сдружението, само че също и че е третата жена на Мирчо Циганина, с която той живее, въпреки двамата да нямат публично подписан брак.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ