Учени се заемат да съживят тасманийския тигър -
Почти 100 години след изгубването си тасманийският тигър може още веднъж да oживее. Учените желаят да възкресят хищника, чието публично име е тилацин и е бродел из австралийската пустота.
Научният проект ще употребява достиженията на генетиката, извличането на ДНК и изкуственото размножаване, с цел да върне тилацина към нов живот.
" Силно поддържаме концепцията, че на първо място би трябвало да защитим биологичното си многообразие от по-нататъшно изгубване, само че за жалост не виждаме закъснение на загубата на типове ", споделя Андрю Паск, професор в Университета в Мелбърн и началник на неговата Лаборатория за интегрирано генетично възобновяване на тилацина, който управлява плана.
" Тази технология дава опция да се поправи това и може да се ползва при изключителни условия, когато са изгубени съществени типове ", разяснява той.
Проектът е взаимен с Colossal Biosciences, учредена от софтуерния бизнесмен Бен Лам и генетика от Харвардския медицински институт Джордж Чърч, които работят по също толкоз упорит, в случай че не и по-смел план на стойност 15 млн. $ за връщане на вълнестия мамут в изменена форма.
Тилацинът има размерите на койот, наподобява на вълк е от фамилията на торбестите хищници. Изчезва преди към 2000 години съвсем на всички места, като се изключи австралийския остров Тасмания. Играл е основна роля в екосистемата си. Европейските заселници на острова през XIX в. упрекват тилацините за загубите на добитък (въпреки че в множеството случаи отговорни са дивите кучета и неправилното ръководство на местообитанията от хората) и ловуват плахите, полунощни тасманийски тигри до степен на изгубване.
Последният тилацин, живял в плен, на име Бенджамин, умира от излагане на въздействието на околната среда през 1936 година в зоологическата градина " Бомарис " в Хобарт, Тасмания. Тази грандиозна загуба се случва малко откакто тилацините получават предпазен статут, само че към този момент е прекомерно късно за спасяването на типа.
Как ще бъде възроден
Проектът включва няколко комплицирани стадия с най-съвременните научни достижения и технологии, като да вземем за пример редактиране на гени и създаване на изкуствени утроби. Първо екипът ще конструира обстоен геном на изчезналото животно и ще го съпостави с този на най-близкия му жив родственик - месояден торбест бозайник с размерите на мишка, наименуван дебелоопашат дънарт, с цел да откри разликите.
" След това ще вземем живи кафези от нашия дънарт и ще редактираме тяхната ДНК на всяко място, където тя се разграничава от тази на тилацина. По създание проектираме клетката на дънарта да се трансформира в клетка на тасманийския тигър ", изяснява Паск.
След като екипът сполучливо програмира клетката, техниките за стволови кафези и репродукция, включващи дънарти като заместители, ще " трансфорат тази клетка още веднъж в живо животно ".
Крайната цел е възобновеният тип да бъде интегриран сполучливо в дивата природа.
Научният проект ще употребява достиженията на генетиката, извличането на ДНК и изкуственото размножаване, с цел да върне тилацина към нов живот.
" Силно поддържаме концепцията, че на първо място би трябвало да защитим биологичното си многообразие от по-нататъшно изгубване, само че за жалост не виждаме закъснение на загубата на типове ", споделя Андрю Паск, професор в Университета в Мелбърн и началник на неговата Лаборатория за интегрирано генетично възобновяване на тилацина, който управлява плана.
" Тази технология дава опция да се поправи това и може да се ползва при изключителни условия, когато са изгубени съществени типове ", разяснява той.
Проектът е взаимен с Colossal Biosciences, учредена от софтуерния бизнесмен Бен Лам и генетика от Харвардския медицински институт Джордж Чърч, които работят по също толкоз упорит, в случай че не и по-смел план на стойност 15 млн. $ за връщане на вълнестия мамут в изменена форма.
Тилацинът има размерите на койот, наподобява на вълк е от фамилията на торбестите хищници. Изчезва преди към 2000 години съвсем на всички места, като се изключи австралийския остров Тасмания. Играл е основна роля в екосистемата си. Европейските заселници на острова през XIX в. упрекват тилацините за загубите на добитък (въпреки че в множеството случаи отговорни са дивите кучета и неправилното ръководство на местообитанията от хората) и ловуват плахите, полунощни тасманийски тигри до степен на изгубване.
Последният тилацин, живял в плен, на име Бенджамин, умира от излагане на въздействието на околната среда през 1936 година в зоологическата градина " Бомарис " в Хобарт, Тасмания. Тази грандиозна загуба се случва малко откакто тилацините получават предпазен статут, само че към този момент е прекомерно късно за спасяването на типа.
Как ще бъде възроден
Проектът включва няколко комплицирани стадия с най-съвременните научни достижения и технологии, като да вземем за пример редактиране на гени и създаване на изкуствени утроби. Първо екипът ще конструира обстоен геном на изчезналото животно и ще го съпостави с този на най-близкия му жив родственик - месояден торбест бозайник с размерите на мишка, наименуван дебелоопашат дънарт, с цел да откри разликите.
" След това ще вземем живи кафези от нашия дънарт и ще редактираме тяхната ДНК на всяко място, където тя се разграничава от тази на тилацина. По създание проектираме клетката на дънарта да се трансформира в клетка на тасманийския тигър ", изяснява Паск.
След като екипът сполучливо програмира клетката, техниките за стволови кафези и репродукция, включващи дънарти като заместители, ще " трансфорат тази клетка още веднъж в живо животно ".
Крайната цел е възобновеният тип да бъде интегриран сполучливо в дивата природа.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ