Ани Ерно, мъдрият глас на френската литература
" Почна се! ", споделя през смях преводачката от френски Валентина Бояджиева, когато ѝ се обаждаме. Тя наскоро е приключила работата си по идното българско издание на романа " Годините " на Ани Ерно и разказва като голяма изненада това, че на 6 октомври френската писателката стана Нобелов лауреат.
Ани Ерно, родена през 1940 година и дебютирала с романа Les Armoires vides през 1974 година, е отличена за " куража и клиничната акуратност, с която разкрива корените, груповите ограничавания и отчуждението в паметта на индивида ".
Въпреки че тя е познато име във Франция, значително, Шведската академия още веднъж изненада литературната общност откакто връчи наградата на относително нишови имена - през 2021 година и през 2020 година
В България, Ерно е съвсем непозната. През 1986 година от " Народна просвета " излиза общо издание с нейния разказ " Масата " (в превод на Светлана Даскалова), " С най-хубав спомен " на Франсоаз Саган " и " Добри момчета " на Патрик Мондиано, който стана нобелист през 2014 година Нона Стефанова превежда Ерно през 1994 година с " Обикновена пристрастеност ", издание на " Прозорец ". Миналата година по кината у нас беше филмът " Събитието " на Одри Диван, по едноименния разказ на Ани Арно.
Реклама
Преводът на Валентина Бояджиева и идното издание на " Лист " ще бъде първи допир на българския четец с Ани Ерно от близо три десетилетия.
" Романът " Годините " се занимава с целия интервал от Втората международна война до наши дни, и по този начин значително разказва и моя живот ", споделя Бояджиева, която е живяла 20 години във Франция и познава културните и политически препратки в писането на Ерно. " За мен тя мъдрият глас на френската литература. Действително прозата ѝ е автобиографична, само че без да се занимава с всекидневието, дребнотемието, намира метод да пречупи всичко през личния си взор. " Това Бояджиева значително отдава на философското обучение на Ерно. Отличителен е и минималистичният ѝ метод на писане. " Тя може да каже доста с пет думи в едно изречение. "
Le Monde написа, че при нея " аз " постоянно се усеща като групово " ние ", а съгласно The New Yorker Ерно тя умее да изважда предишното от опаковката му.
За живеещата във Франция писателка и режисьорка Елица Георгиева извънредно скъпо въздействие от страна на Ерно е погледа ѝ върху автофикацията, построяването на сюжет от персонални и полуавтобиографични прекарвания. " В последното десетилетие, тя се наложи като главен глас на актуалната френска литература и новото потомство писатели непрекъснато я цитират и се опират на нейния опит. "
Реклама
Георгиева има отношение към тъкмо този метод на основаване на истории: написаният на френски разказ е въодушевен от детството и тийнейджърските ѝ в България, а новият ѝ пробен филм " Нашето безшумно местенце " (в момента по кината в границите на ) наблюдава нейно алтер его по пътя на основаването на спомен.
" Първият разказ, който прочетох на Ани Ерно е " Една жена ". Той е отдаден на преди малко умрялата ѝ майка и ме сграбчи с този характерен за нея " бял " жанр на писане (écrtiure blanche) - т.е. изчистен от всевъзможен възторг eзик, който е пряк и на пръв взор обикновен, само че в действителност е мощно въздействащ ", споделя Георгиева.
" Тя също по този начин съумя да покаже, че жена, освен това произхождаща от бедните прослойки на френското общество, която написа " просто за себе си ", може да бъде взета насериозно и то във време, когато това не се е ценяло.
" Годините " ще се появи у нас от издателство " Лист " в края на годината.
Ани Ерно, родена през 1940 година и дебютирала с романа Les Armoires vides през 1974 година, е отличена за " куража и клиничната акуратност, с която разкрива корените, груповите ограничавания и отчуждението в паметта на индивида ".
Въпреки че тя е познато име във Франция, значително, Шведската академия още веднъж изненада литературната общност откакто връчи наградата на относително нишови имена - през 2021 година и през 2020 година
В България, Ерно е съвсем непозната. През 1986 година от " Народна просвета " излиза общо издание с нейния разказ " Масата " (в превод на Светлана Даскалова), " С най-хубав спомен " на Франсоаз Саган " и " Добри момчета " на Патрик Мондиано, който стана нобелист през 2014 година Нона Стефанова превежда Ерно през 1994 година с " Обикновена пристрастеност ", издание на " Прозорец ". Миналата година по кината у нас беше филмът " Събитието " на Одри Диван, по едноименния разказ на Ани Арно.
Реклама
Преводът на Валентина Бояджиева и идното издание на " Лист " ще бъде първи допир на българския четец с Ани Ерно от близо три десетилетия.
" Романът " Годините " се занимава с целия интервал от Втората международна война до наши дни, и по този начин значително разказва и моя живот ", споделя Бояджиева, която е живяла 20 години във Франция и познава културните и политически препратки в писането на Ерно. " За мен тя мъдрият глас на френската литература. Действително прозата ѝ е автобиографична, само че без да се занимава с всекидневието, дребнотемието, намира метод да пречупи всичко през личния си взор. " Това Бояджиева значително отдава на философското обучение на Ерно. Отличителен е и минималистичният ѝ метод на писане. " Тя може да каже доста с пет думи в едно изречение. "
Le Monde написа, че при нея " аз " постоянно се усеща като групово " ние ", а съгласно The New Yorker Ерно тя умее да изважда предишното от опаковката му.
За живеещата във Франция писателка и режисьорка Елица Георгиева извънредно скъпо въздействие от страна на Ерно е погледа ѝ върху автофикацията, построяването на сюжет от персонални и полуавтобиографични прекарвания. " В последното десетилетие, тя се наложи като главен глас на актуалната френска литература и новото потомство писатели непрекъснато я цитират и се опират на нейния опит. "
Реклама
Георгиева има отношение към тъкмо този метод на основаване на истории: написаният на френски разказ е въодушевен от детството и тийнейджърските ѝ в България, а новият ѝ пробен филм " Нашето безшумно местенце " (в момента по кината в границите на ) наблюдава нейно алтер его по пътя на основаването на спомен.
" Първият разказ, който прочетох на Ани Ерно е " Една жена ". Той е отдаден на преди малко умрялата ѝ майка и ме сграбчи с този характерен за нея " бял " жанр на писане (écrtiure blanche) - т.е. изчистен от всевъзможен възторг eзик, който е пряк и на пръв взор обикновен, само че в действителност е мощно въздействащ ", споделя Георгиева.
" Тя също по този начин съумя да покаже, че жена, освен това произхождаща от бедните прослойки на френското общество, която написа " просто за себе си ", може да бъде взета насериозно и то във време, когато това не се е ценяло.
" Годините " ще се появи у нас от издателство " Лист " в края на годината.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ