Вярно ли е, че почеркът издава характера, темперамента и други черти на човек?
Почеркът е мистериозно нещо: мнозина са уверени, че човек може да бъде преценен по заврънкулките, които написа. В разбор ТАСС прави опит да разбере дали това в действителност е по този начин.
В учебно заведение децата се учат да пишат по един модел, само че макар всеки написа друго. Тези особености са толкоз присъщи, че хората и до през днешния ден поддържат съглашения с подписи и показват резултатите от експертизи в съда, с цел да потвърдят авторството на ръкописи. Лесно е да се заключи, че защото почеркът е самостоятелен, той съдържа информация за характерността: освен на кого принадлежи, само че и какъв човек е.
Тази концепция придобива известност в ерата на романтизма в края на XVIII и началото на XIX век. Писателят Едгар Алън По, като редактор на списание Graham`s Magazine, анализирал почерка на известни писатели и разгласил бележки в списанието със своите изводи. Тиретата и извивките на тези, които не харесвал, били удостоявани с обидни прилагателни, да вземем за пример „ написани от ръцете на най-обикновен служител “.
През втората половина на XIX век френският духовник Жан-Иполит Мишон се опитал да внесе научна основа в тълкуването на почерка. През 1871 година той почнал да издава списание „ Графология “, а по-късно разгласил няколко книги, описващи неговия способ. Идеите на Мишон по-късно били подхванати в Германия. Там те се смесили с теориите на психоаналитиците Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, а след Втората международна война се върнали в Америка и Англия, където били доразвити. В днешно време графологията е необятно публикувана на всички места.
Какво търсят графолозите в почерка?
В елементарните показа графолозите дефинират характера посредством почерка, само че тяхната работа не се лимитира единствено с това. Специалистите в тази област са подготвени да съдят за темперамента, вида на мислене, равнището на просветеност и развиване на личността, прочувствената зрялост, характерностите на нервната система, психическото и физическо здраве, слабостите и мощните страни в работата, съвместимостта на съпрузите и доста други. Подобна диагностика постоянно се прави от психолози по време на работа и за кариерно насочване.
Снимка: Pixabay
„ Чрез почерка може да се проучва по какъв начин човек живее, възприема, реагира и се приспособява към света към себе си “, споделя графологът, претендент на психическите науки Лариса Дригвал. Според нея фините двигателни умения зависят от активността на душeвността - заради това поражда своеобразното изписване на знаци. " Нелепо е да се отхвърля връзката сред мозъка и фината моторика при писане. Почеркът е израз на микрожестове, присъщи за съответен човек със характерни поведенчески модели ", споделя различен графолог - Ирина Бухарева.
Графолозите са уверени, че почеркът е самодостатъчен и не са нужни спомагателни наблюдения и проби за експертизи. Въпреки това Лариса Дригвал при разбора взема поради и биологичната възраст и пола, с цел да дефинира психическата зрялост и метода на реагиране на света: „ мъжки “ или „ женски “. Ирина Бухарева също пита за пола и възрастта, а също и с коя ръка написа индивидът, какво зрение има, има ли пострадвания или болести, които могат да повлияят на писането, дали приема мощни медикаменти. Всичко това се взема поради при разбора.
Малък експеримент
Оказва се, че в сръчни ръце инспекцията на почерка е скъп инструмент за схващане на индивида. Не е изненадващо, че Централно разузнавателно управление на САЩ се заинтересували от него: сигурността на хората и страната от време на време зависи от заключенията на сътрудници и анализатори. Вярно е, че в разкрит отчет, озаглавен „ Оценка на графологията “, успеваемостта му е сложена под въпрос. Говорейки по принцип за всевъзможни способи за оценка на личността, създателят на отчета Рундквист приказва за по този начин наречения резултат на Барнум (известен още като резултат на Форер) - „ най-хубавият другар на шарлатаните “.
Същността на резултата на Барнум е в следното: в случай че дадете на човек неразбираемо изложение на някого, само че му кажете, че то е било квалифицирано точно за него, то такова изложение ще наподобява доста тъкмо. Веднъж Рундквист показал този резултат пред дузина европейски разузнавачи. Помолил ги да напишат нещо на хартия, изчакал и по-късно им дал персонални характерности. Десет от 12 души се съгласили с тях, а по-късно разбрали, че заключението е било едно и също за всички - Рундквист го взел от немски вестник.
Подобен опит бил извършен и в редакцията на ТАСС. Десет публицисти дали мостри от почерка си. На идващия ден получили резултатите от две „ експертизи “ и оценили до каква степен са точни. Всяка съдържала 12 изказвания. Едната „ експертиза “ била взета от уеб страницата на графолог от отчет за някакъв комплициран мъж, другата – от хороскоп за Водолеите в астрологичен уебсайт. Колегите не знаели за уловката – считали, че специалисти ще проучват почерка им.
Снимка: iStock
В първото умозаключение всичките 10 души били изцяло или отчасти съгласни с две изказвания: считат се за педантични реализатори, считат, че одобряват живота съществено, виновни са и проведени, само че не са лишени от недостатъци. Вероятно можете да кажете същото за себе си. От останалите 10 изказвания болшинството не били съгласни единствено с едно. С хороскопа се получила същата картина, единствено че всички публицисти изцяло или отчасти се съгласили не с две, а с четири изказвания за себе си.
Разбира се, опитът не дава отговор на строгите научни стандарти и резултатите би трябвало да се поясняват с нараснало внимание. Може би просто публицистите не познават добре себе си и са приели мнението на " престижи ". Или може би в действителност си наподобяват и това е просто съвпадане.
Случайни изводи
Надеждността на графологичните способи също понякога се ревизира и от учените. Графолозите обичат да споделят, че множеството проучвания би трябвало да разсеят подозренията на скептиците по отношение на точността на разбора на почерка. Това е пресилване. Психолозите Карла Даци и Луиджи Педрабиси от университета в Падуа пишат, че няма единодушие в научната общественост по отношение на графологията. Повечето научни публикации, които се застъпват за разбора на почерка, са от 70-те и 90-те години на предишния век или даже по-рано. В тях става дума главно за проучвания, в които се ревизира способността на графолозите да предвиждат триумфа на хората в работа и образование.
Но даже и във връзка с подбора на личен състав резултатите са нееднозначни. Психолозите Ефрат Нетер и Гершон Бен-Шахар от Еврейския университет в Йерусалим обработили резултатите от 17 проучвания. Общо в тях са взели участие 63 графолози и 51 души без специфична подготовка, на които също били дадени ръкописни текстове за инспекция. Оказало се, че лаиците предсказвали бъдещия триумф на претендентите за работа даже по-добре от графолозите, изключително когато текстът съдържал биографична информация.
Анализът на почерка бил още по-малко потребен за установяване на личностните черти и равнището на разсъдък. Учени от Лондонския академични лицей провели два опита, в които студентите изпълнявали психически проби за оценка на тяхната персона и просветеност. Резултатите били съпоставени със заключенията на графолози, които проверявали единствено ръкописите. Специалистите по почерк се провалили: техните изводи се оказали правилни не по-често, в сравнение с това става по случайност. Споменатите нагоре Даци и Педрабиси провели сходни опити и също не намерили доказателства, че графологичният разбор може да каже нещо за личността. Не е изненадващо, че Британското психическо сдружение слага графологията на едно равнище с астрологията във връзка с надеждността на резултатите.
Снимка: iStock
Може в почерка в действителност е скрита някаква информация за индивида. Тази догадка не е опровергана и при писането в действителност вземат участие области на мозъка, които с изключение на всичко друго въздействат на личността и интелигентността. Но, съдейки по всичко, в случай че нещо значимо е прикрито в заврънкулките върху хартията, то графолозите не са в положение да го разпознаят. Те просто креативен изясняват това, което виждат, благодарение на метафори, аналогии и знаци.
Простотата може да бъде измамна
Като преимущество на разбора на почерка Лариса Дригвал и Ирина Бухарева сочат простотата: с цел да се организира графологична експертиза, от човек се изисква единствено да седне, да се отпусне и да напише половин страница текст - не е належащо да върви някъде, а експертът не се нуждае от скъпо съоръжение - с изключение на може би микроскопа, употребен от графолозите за надникване в линиите на хартията. Но простотата може да бъде лъжлива.
Анализаторът на Централно разузнавателно управление на САЩ Рундквист поучава за оценка на индивида да се прегледат неговата биография, обучение, работните места, общественият статус, приходите и други сходни. Психолозите употребяват въпросници със стотици въпроси и организират дълги изявленията, от време на време по няколко пъти, с цел да дефинират личностни черти, проблеми и пристрастености, а за премерване на интелигентността са създадени специфични проби.
Тези способи лишават доста старания, време и разрешават да се създадат единствено приблизителни изводи, само че нищо по-добро към момента не е измислено. Като цяло имаме малко точни отговори за себе си и един за различен, само че от това простотата не става по-добра.
Още от ИНТЕРЕСНО:
В учебно заведение децата се учат да пишат по един модел, само че макар всеки написа друго. Тези особености са толкоз присъщи, че хората и до през днешния ден поддържат съглашения с подписи и показват резултатите от експертизи в съда, с цел да потвърдят авторството на ръкописи. Лесно е да се заключи, че защото почеркът е самостоятелен, той съдържа информация за характерността: освен на кого принадлежи, само че и какъв човек е.
Тази концепция придобива известност в ерата на романтизма в края на XVIII и началото на XIX век. Писателят Едгар Алън По, като редактор на списание Graham`s Magazine, анализирал почерка на известни писатели и разгласил бележки в списанието със своите изводи. Тиретата и извивките на тези, които не харесвал, били удостоявани с обидни прилагателни, да вземем за пример „ написани от ръцете на най-обикновен служител “.
През втората половина на XIX век френският духовник Жан-Иполит Мишон се опитал да внесе научна основа в тълкуването на почерка. През 1871 година той почнал да издава списание „ Графология “, а по-късно разгласил няколко книги, описващи неговия способ. Идеите на Мишон по-късно били подхванати в Германия. Там те се смесили с теориите на психоаналитиците Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, а след Втората международна война се върнали в Америка и Англия, където били доразвити. В днешно време графологията е необятно публикувана на всички места.
Какво търсят графолозите в почерка?
В елементарните показа графолозите дефинират характера посредством почерка, само че тяхната работа не се лимитира единствено с това. Специалистите в тази област са подготвени да съдят за темперамента, вида на мислене, равнището на просветеност и развиване на личността, прочувствената зрялост, характерностите на нервната система, психическото и физическо здраве, слабостите и мощните страни в работата, съвместимостта на съпрузите и доста други. Подобна диагностика постоянно се прави от психолози по време на работа и за кариерно насочване.
Снимка: Pixabay
„ Чрез почерка може да се проучва по какъв начин човек живее, възприема, реагира и се приспособява към света към себе си “, споделя графологът, претендент на психическите науки Лариса Дригвал. Според нея фините двигателни умения зависят от активността на душeвността - заради това поражда своеобразното изписване на знаци. " Нелепо е да се отхвърля връзката сред мозъка и фината моторика при писане. Почеркът е израз на микрожестове, присъщи за съответен човек със характерни поведенчески модели ", споделя различен графолог - Ирина Бухарева.
Графолозите са уверени, че почеркът е самодостатъчен и не са нужни спомагателни наблюдения и проби за експертизи. Въпреки това Лариса Дригвал при разбора взема поради и биологичната възраст и пола, с цел да дефинира психическата зрялост и метода на реагиране на света: „ мъжки “ или „ женски “. Ирина Бухарева също пита за пола и възрастта, а също и с коя ръка написа индивидът, какво зрение има, има ли пострадвания или болести, които могат да повлияят на писането, дали приема мощни медикаменти. Всичко това се взема поради при разбора.
Малък експеримент
Оказва се, че в сръчни ръце инспекцията на почерка е скъп инструмент за схващане на индивида. Не е изненадващо, че Централно разузнавателно управление на САЩ се заинтересували от него: сигурността на хората и страната от време на време зависи от заключенията на сътрудници и анализатори. Вярно е, че в разкрит отчет, озаглавен „ Оценка на графологията “, успеваемостта му е сложена под въпрос. Говорейки по принцип за всевъзможни способи за оценка на личността, създателят на отчета Рундквист приказва за по този начин наречения резултат на Барнум (известен още като резултат на Форер) - „ най-хубавият другар на шарлатаните “.
Същността на резултата на Барнум е в следното: в случай че дадете на човек неразбираемо изложение на някого, само че му кажете, че то е било квалифицирано точно за него, то такова изложение ще наподобява доста тъкмо. Веднъж Рундквист показал този резултат пред дузина европейски разузнавачи. Помолил ги да напишат нещо на хартия, изчакал и по-късно им дал персонални характерности. Десет от 12 души се съгласили с тях, а по-късно разбрали, че заключението е било едно и също за всички - Рундквист го взел от немски вестник.
Подобен опит бил извършен и в редакцията на ТАСС. Десет публицисти дали мостри от почерка си. На идващия ден получили резултатите от две „ експертизи “ и оценили до каква степен са точни. Всяка съдържала 12 изказвания. Едната „ експертиза “ била взета от уеб страницата на графолог от отчет за някакъв комплициран мъж, другата – от хороскоп за Водолеите в астрологичен уебсайт. Колегите не знаели за уловката – считали, че специалисти ще проучват почерка им.
Снимка: iStock
В първото умозаключение всичките 10 души били изцяло или отчасти съгласни с две изказвания: считат се за педантични реализатори, считат, че одобряват живота съществено, виновни са и проведени, само че не са лишени от недостатъци. Вероятно можете да кажете същото за себе си. От останалите 10 изказвания болшинството не били съгласни единствено с едно. С хороскопа се получила същата картина, единствено че всички публицисти изцяло или отчасти се съгласили не с две, а с четири изказвания за себе си.
Разбира се, опитът не дава отговор на строгите научни стандарти и резултатите би трябвало да се поясняват с нараснало внимание. Може би просто публицистите не познават добре себе си и са приели мнението на " престижи ". Или може би в действителност си наподобяват и това е просто съвпадане.
Случайни изводи
Надеждността на графологичните способи също понякога се ревизира и от учените. Графолозите обичат да споделят, че множеството проучвания би трябвало да разсеят подозренията на скептиците по отношение на точността на разбора на почерка. Това е пресилване. Психолозите Карла Даци и Луиджи Педрабиси от университета в Падуа пишат, че няма единодушие в научната общественост по отношение на графологията. Повечето научни публикации, които се застъпват за разбора на почерка, са от 70-те и 90-те години на предишния век или даже по-рано. В тях става дума главно за проучвания, в които се ревизира способността на графолозите да предвиждат триумфа на хората в работа и образование.
Но даже и във връзка с подбора на личен състав резултатите са нееднозначни. Психолозите Ефрат Нетер и Гершон Бен-Шахар от Еврейския университет в Йерусалим обработили резултатите от 17 проучвания. Общо в тях са взели участие 63 графолози и 51 души без специфична подготовка, на които също били дадени ръкописни текстове за инспекция. Оказало се, че лаиците предсказвали бъдещия триумф на претендентите за работа даже по-добре от графолозите, изключително когато текстът съдържал биографична информация.
Анализът на почерка бил още по-малко потребен за установяване на личностните черти и равнището на разсъдък. Учени от Лондонския академични лицей провели два опита, в които студентите изпълнявали психически проби за оценка на тяхната персона и просветеност. Резултатите били съпоставени със заключенията на графолози, които проверявали единствено ръкописите. Специалистите по почерк се провалили: техните изводи се оказали правилни не по-често, в сравнение с това става по случайност. Споменатите нагоре Даци и Педрабиси провели сходни опити и също не намерили доказателства, че графологичният разбор може да каже нещо за личността. Не е изненадващо, че Британското психическо сдружение слага графологията на едно равнище с астрологията във връзка с надеждността на резултатите.
Снимка: iStock
Може в почерка в действителност е скрита някаква информация за индивида. Тази догадка не е опровергана и при писането в действителност вземат участие области на мозъка, които с изключение на всичко друго въздействат на личността и интелигентността. Но, съдейки по всичко, в случай че нещо значимо е прикрито в заврънкулките върху хартията, то графолозите не са в положение да го разпознаят. Те просто креативен изясняват това, което виждат, благодарение на метафори, аналогии и знаци.
Простотата може да бъде измамна
Като преимущество на разбора на почерка Лариса Дригвал и Ирина Бухарева сочат простотата: с цел да се организира графологична експертиза, от човек се изисква единствено да седне, да се отпусне и да напише половин страница текст - не е належащо да върви някъде, а експертът не се нуждае от скъпо съоръжение - с изключение на може би микроскопа, употребен от графолозите за надникване в линиите на хартията. Но простотата може да бъде лъжлива.
Анализаторът на Централно разузнавателно управление на САЩ Рундквист поучава за оценка на индивида да се прегледат неговата биография, обучение, работните места, общественият статус, приходите и други сходни. Психолозите употребяват въпросници със стотици въпроси и организират дълги изявленията, от време на време по няколко пъти, с цел да дефинират личностни черти, проблеми и пристрастености, а за премерване на интелигентността са създадени специфични проби.
Тези способи лишават доста старания, време и разрешават да се създадат единствено приблизителни изводи, само че нищо по-добро към момента не е измислено. Като цяло имаме малко точни отговори за себе си и един за различен, само че от това простотата не става по-добра.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ