По време на мартенските тържества телевизионните и видеокамерите обиколиха площадите

...
По време на мартенските тържества телевизионните и видеокамерите обиколиха площадите
Коментари Харесай

Площадите - ранените сърца на градовете

По време на мартенските тържества телевизионните и видеокамерите обиколиха площадите на доста градове в България. Опитвах се да отлича какво е непокътнато от класическото им оформяне в оня градоустройствен напредък из цялата страна незабавно след Освобождението, само че и сред, та даже и по време на балканските и Първата международна войни, чак до 1944 година, с цел да схвана какво се е трансформирало – за положително или за неприятно.

От края на ХІХ в. е почнало оформянето на площадите като витрина на замогването на най-предприемчивите и образованите, а посредством тях и на родните им градове, на които те са подарявали общински здания, читалища, учебни заведения, даже църкви и монументи, изключително там, където даренията от поданството не са били задоволителни. На места – според от степента на развиване на производството и търговията – е имало и състезание сред вложителите в обособените постройки да създадат нещо по-красиво или в малко по-различен жанр от другото. Но на никое място не се вижда конкуренция по височина, нежели с разлика от няколко етажа. Така в обичайното за всяко населено място площадно каре, формирано от публично значими и то за всички поданици здания, реперите на многообразна дейност– било то административна или търговско-занаятчийска - са разпознаваеми в общата им ансамбловост. А в центъра нормално е поставян монумент на починалите – къде по-скромен, къде по-величествен, само че постоянно излъчващ примирение и горест.

През втората половина на ХХ век обаче хармонията на доста от тези градски площади е нарушена от арогантна, постоянно унищожителна и постоянно нападателна към заобикалящата я среда архитектурна инвазия. Не бих я нарекла и архитектурна, тъй като това изкуство е призвано да зачита творчеството на другите и да се съобрази със средата, в която се изявява – градска или естествена. Но на доста от достолепните градски площади в България са нанесени такива провали през 50-те, 60-те, даже 80-те години на предишния век, каквито не съм виждала в други цивилизовани страни, най-малко колкото съм обиколила.

Най-силно ме изненада дисхармонията на видинския площад " Бдинци ". От остарели фотоси знаех, че до 60-те години Видин е имал един от най-завършените и стилни площади с единение и ансамбловост на архитектурата, повлияна от европейските крайдунавски градове посредством бързо открилите се търговски и транспортни връзки с Германия, Австро-Унгария, Сърбия, Румъния. Изграден е през първата третина на ХХ век като типичен площад, завършен от уместно внушителни здания, две от които подписват пресичащи се улици, и с централно разположен монумент.

Въпреки самостоятелната архитектура на всяка постройка поотделно те влияят в естетика и носят духа на времето. Историята на града споделя за щедростта (а може би и далновидността) на значими персони, упълномощили на знакови архитекти с дипломи от Мюнхен, Щутгарт, Виена и Прага да пренесат в родния им град отзвук от Европа. Например търговецът, фабрикант и бизнесмен Томо Лозанов е наел през 1898 година немския арх. инж. Евгени Гейслер и българския му сътрудник инж. арх. Тодор Кожухаров да проектират и построят за общината прелестната централна барокова постройка на два етажа с комерсиално приземие и висок таван, а двете основни фасади са обединени от закривен ъгъл, емфатичен от кръгла кула с купол. Другата от четирите достолепни здания, подарени от Томо Лозанов на съгражданите му, бил Търговският дом, планиран от чеха арх. Тома Върхота, в неговия по-класически жанр, с висок фронтон като корона над ъгловата фасада сред двете симетрични странични фасади, стъпили на две улици. Тогава донорът получил тържествена признателност и почетното председателство на Търговското сдружението вечно.

Но защото понятията " дарителство " и " благодарност " нямат никаква стойност за властниците в България след 1944 година, общата процедура за градовете с европейски образ е била да се " разчистват " центровете им, с цел да се отвори място за партиен дом или за седалище на друга някаква тоталитарна конструкция.

Безцеремонно се срутват архитектурни бижута, издигнати единствено няколко десетки години по-рано и то с материали да устоят епохи, стига да бъдат населявани и обгрижвани като в страните на техните първообразци. На фотоси е запечатано взривяването на видинския Търговски дом през 1967 година! Някогашната Окръжна палата, различен подарък от Лозанов на съгражданите му, е сполетяна от същата орис. На тяхното място на града е натрапена 16-етажна властова централа в четириъгълна кула от железобетон и стъкло. Подобна има и във Варна, нещо сходно - и в Шумен, а в Сливен е по-малка, само че отново върху руините на красиви остарели къщи. Архитектурната конфекция на тогавашните държавни проектантски организации е цялостен анахронизъм по отношение на формата и задачата на сътвореното от архитектите персони преди тях. Техните здания са били предопределени за обществен достъп, за публични действия, а партийните кули обслужваха ползите на единствено една избрана и лимитирана част от популацията. Затова през днешния ден са наказани да стърчат неуместно, безсрамно и даже малко непристойно (при по-внимателно вглеждане в фотографията на пл. " Бдинци " ) в несвойско обграждане от здания с история и популярност. Така стърчи и злощастният мемориал на Бузлуджа – човешко предизвикателство към планинските върхове, изваяни от природата в цялостна естетика.

Като ненужни Пепеляшки след отшумели балове потъват в давност и руини доста от същинските архитектурни полезности на градовете в България. И защото с повдигане на плещи, оправдания и пояснения те няма да бъдат избавени, още по-малко възобновени, остава да ги заснимаме и описваме.

 Разрушената къща на Петракиев
Разрушената къща на Петракиев

Във Видин най-безнадеждно е положението на къщата на Петракиеви, известна в предишното видинска фамилия. Проектирана е от арх. Майер Аладжемов, един от най-изявените градостроители на Видин, приключил в Мюнхен. Била е горделивост на града. По оживелите й остатъци, въпреки и обрасли с трева и клони, може да се съди за величието й. Използвана е за поща - евентуално след национализацията й. Последното й предопределение е било за банка. Докато я има, си остава забележителност на града.

Другият видински проектант, Никола Нешов, е проектирал през 1898 година за семейството Лилкови извънредно стилна постройка в жанр необарок, с изящна аркадна лоджия на етажа и богата архитектурна пластика от пиластри, капители, конзоли, гирлянди, корнизи и други Тя също има към този момент нереален тип, откакто е била употребена за областен съд, учебно заведение за медицински сестри и за туристическа спалня. Отдавна се приказва за възобновяване й, та да се даде за креативен действия и да стане туристически обект.

 Дом на фамилия Лилкови
Дом на фамилия Лилкови

Още по-отчайващо е положението на Синагогата, издигната през 1894 година на мястото на предходен храм, опустошен по времето на Освободителната война. Тя е втората по величина след софийската и прилича синагогата в Будапеща. Строежът е сбъднат най-вече с дарения на локалната еврейската общественост и са употребявани древноеврейски и типичен архитектурни форми.

Навремето интериорът е впечатлявал със своя нюанс и богата орнаментика. Тъй като по-голямата част на еврейската общественост се изселила от Видин през 1948 година, собствеността на храма се прехвърляла от една на друга институция и никой не поемал отговорността за поддръжката й.

 Видинската синагога
Видинската синагога

Напоследък са направени старания от родолюбиви българи и доброжелателни админи, тъй че има вяра неповторимият триъгълник на толерантността, формиран от Синагогата, Митрополията и Джамията, с който Видин се гордее, да не остане без единия си връх.

Наричат града на завоя на Дунав " портал към Европа ", само че в случай че продължава да се разрушава архитектурното благосъстояние на Видин, безличните блокове може да завладяват крепостта на вековната му история.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Градска среда (1561)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР