Западните стратегии и спящите
По-важна от задачата за продобиване на войната е задачата за продобиване на мира след войната
В-к " Завтра ": Сергей Борисович, триумфът на съветската военна спецоперация в Украйна и сривът на западните очаквания за идното привършване на Русия доведоха до обстоятелството, че американците и европейците са принудени да одобряват новата действителност и, преследвайки същите цели, се приготвят с аварийни сюжети. Какви нови неща виждате в хода на СВО и по какъв начин може да се оцени това от позиция на геополитическите ползи?
Сергей ПЕРЕСЛЕГИН: Специалната интервенция продължава повече от 100 дни, което автоматизирано я превключва на 9-месечен цикъл. Критичният миг от интервенцията, когато се дефинира кой ще завоюва и кой ще загуби, към този момент е отминал. В същото време окончателната ни победа може да е към момента надалеч. Но това, че интервенцията ще се забави, тормози най-вече не Русия и даже не Украйна, а Запада.
Клиповото време, краткотрайното мислене, невъзможността да се концентрира върху избрана тематика за дълго време, късите ритми на работата на публичното схващане водят до обстоятелството, че 9-месечната война към този момент наподобява на мнозина необикновено дълга и тзи позиция се тиражира интензивно от медиите.
- Толкова дълготрайни събития не отиват ли просто на назад във времето и не стопират ли да притеглят внимание?
„ Те щяха да отидат на назад във времето, в случай че новите локални вести не се показваха непрекъснато ориентирани към СВO. Може би западните слушатели биха отхвърлили украинския спор, само че не им е разрешено да вършат това: в действителност цялата предоставена информация по някакъв метод се свързва със специфичната военна интервенция в Украйна. СВO съставлява сборната точка на всички отрицателни събития, които се случват в света. В резултат на това има чувството, че това е нещо доста апокалиптично и безпределно дълго.
От март до началото на юни западните медии постоянно оповестяват, че Русия „ изчерпва, свършва всичко “ – бойци, ракети, муниции, танкове, самолети – и няма да отнеме доста време преди да настъпи цялостното проваляне. Но седмица след седмица минават, а обстановката не се утежнява и това провокира много истерична реакция от Запада, където от ден на ден стартират да виждат, че в действителност „ всичко свършва “, единствено че в Украйна.
— Търпението на западните медии не се ли изчерпа бързо?
„ Времето не тече както преди 100 години. А сегашните 9 месеца изцяло дават отговор на 5-6 години от началото или средата на 20-ти век, с други думи, времето на типична международна война. А това значи, че събитията в публичното схващане би трябвало да се развиват доста по-бързо от преди.
Политиката на Запада във връзка с СВO се промени доста. В този подтекст забавен е ленинският способ за оценка на събитията от Първата международна война. През 1916 година той обръща внимание на прехода от политиката на империалистическа война към политиката на империалистически мир. Същото може да се каже и за актуалната обстановка: има преход от политиката на империалистическа война към политиката на империалистически мир.
Първоначално Западът изхождаше от обстоятелството, че посредством удължение на войната, посредством даване на военна помощ на Украйна, посредством доставяне с все по-модерни оръжейни системи, би било допустимо да се реализира действителна победа над Русия. Виждайки, че украинците се бият настойчиво и афишират обща готовност, Западът разчита на решителна контраатака, по време на която Русия ще бъде разрушена.
Сега нашите геополитически съперници внезапно ревизираха тази идея. Оказа се, че Руската федерация в стопански проект никога не е упоменатият исполин с глинени крайници. След три месеца военни дейности в съветската войска нямаше рецесия с боеприпасите и военната техника.
Русия през днешния ден е в положение да компенсира загубите във военна техника. Украйна обаче – не, макар че към момента може да резервира съществуващия капацитет, само че от ден на ден зависи от западната военна помощ, която към този момент изрично липсва. Освен това доставянето на оръжия на територията на Украйна се оказа не толкоз елементарно, колкото се смяташе. Западните страни не могат съществено да усилят размера на доставките, защото просто не разполагат с нужното количество за тези цели.
- Германия в действителност спря доставките на оръжие за Украйна, полските арсенали също пресъхнаха. Но към момента има много съществени източници за доставяне на въоръжените сили на Украйна с оръжие. Друг е въпросът дали украинските военнослужещи ще съумеят да го овладеят бързо? Ако не, огромната готовност, осъществена от Киев, ще избави ли ситуацията?
- Армия, която има опит в бойни дейности, ще може да разбере по какъв начин да работи с едно или друго оръжие. Освен това има задгранични инструктори. Друг въпрос е положението на въоръжените сили на Украйна в този момент. Ако на новобранците се доставят оръжия, то тогава е малко евентуално те да могат бързо да овладеят непознати оръжия. Следователно бойците от тези обединения има огромна възможност да получат психически срив.
- Западът не е ли пресметнал авансово такава обстановка?
Тук би трябвало да се отбележат три момента.
Първият. Фактът, че Германия спря да доставя оръжия, може да значи прекосяване от политика на война към политика на мир. Думата " мир " тук би трябвало да се схваща извънредно в ленинския смисъл – като империалистическият свят. Западът не желае да спре войната, а да я трансферира в друга повърхност.
Ако си напомним провокацията с отхвърли на България, Черна гора и Северна Македония да пропуснат самолета на съветския външен министър Лавров, който летеше за Сърбия за договаряния, то евентуално към този момент можем да приказваме за преход към нова тактика на Запада. към Русия. Това е вторият миг.
И трето, западните медии все по-често оповестяват, че украинската войска е на лимита си, има изострен дефицит на тежка артилерия и реактивни системи за залпов огън.
Днес Украйна се оказа в почти същата обстановка като съветската имперска войска през Първата международна война, когато количеството на живата мощ от наша страна беше огромно, само че съветската войска понесе големи загуби от немския артилерийски огън, против който нямаше нищо в отговор. Това докара до психически срив в армията и до последвалата гражданска война.
Западните наблюдаващи през днешния ден слагат сходна диагноза за украинската войска: спад в морала заради огромни загуби на фронта, неспособност да устои на артилерийски и ракетен обстрел от Руската федерация, става все по-трудно да се задържат териториите... Загубата на съвсем цялостен Северодонецк е доста значимо проваляне за Украйна. Разбира се, позиционната му отбрана ще продължи още 5-8 седмици, само че в един миг цялата ще се разпадне. Това е съвсем неизбежно.
Възможно ли е в този момент силите на НАТО да влязат във войната? Или Западът ще избере друга тактичност?
- За да помогнем съществено на украинската войска, са ни нужни не батальони, които биха се притекли на помощ, а бригади, оборудвани с всички нужни оръжия. Изключително подозрително е, че да вземем за пример Полша ще може да изпрати задоволителен брой такива бойни бригади даже при мощно предпочитание.
Да, Северноатлантическият алианс в тази обстановка може да промени обстановката, само че това е чревато със опасността от международна война. Големият въпрос е до каква степен НАТО е готово за огромни военни дейности. Това не е единствено жива мощ и оръжия, това е и логистика, доставки, потребност от огромно количество гориво.
Войната с Русия в всеобщ мащаб трябваше да стартира по-рано. Сега този вид е малко евентуален, а провалянето на Украйна, от позиция на западните военни анализатори, е неизбежно. А това значи, че Западът би трябвало фрапантно да промени политиката си по отношение на Русия. И това не е краят на антируските наказания и подобряването на връзките с нас, приказваме за тъкмо противоположното.
Възможен е сюжет, при който Западът ще въвлече Русия в продължителни дипломатически договаряния и благодарение на известна рационална отстъпка да убеди Москва да спре военните дейности за известно време. Разбираема тактика, само че е сложна за Украйна.
Или по-скоро не за самата нея и даже не за украинското държавно управление и войска (Въоръжените сили на Украйна ще се вкопчат в този вид моментално), това е огромен проблем за Зеленски. Те към този момент учтиво му загатват: най-хубавото, което може да направи за страната си в този момент, е да загине героично на фронтовата линия.
И тогава се появява идващият президент, който, задавен от сълзи от гибелта на Зеленски от „ съветските варвари “, ще стигне до заключението, че „ след такава покруса “ е належащо да се прекратят военните дейности в Украйна и да се съгласи да спре войските в достигнатите позиции. Друг е въпросът дали самият Зеленски желае да почине героично?
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В-к " Завтра ": Сергей Борисович, триумфът на съветската военна спецоперация в Украйна и сривът на западните очаквания за идното привършване на Русия доведоха до обстоятелството, че американците и европейците са принудени да одобряват новата действителност и, преследвайки същите цели, се приготвят с аварийни сюжети. Какви нови неща виждате в хода на СВО и по какъв начин може да се оцени това от позиция на геополитическите ползи?
Сергей ПЕРЕСЛЕГИН: Специалната интервенция продължава повече от 100 дни, което автоматизирано я превключва на 9-месечен цикъл. Критичният миг от интервенцията, когато се дефинира кой ще завоюва и кой ще загуби, към този момент е отминал. В същото време окончателната ни победа може да е към момента надалеч. Но това, че интервенцията ще се забави, тормози най-вече не Русия и даже не Украйна, а Запада.
Клиповото време, краткотрайното мислене, невъзможността да се концентрира върху избрана тематика за дълго време, късите ритми на работата на публичното схващане водят до обстоятелството, че 9-месечната война към този момент наподобява на мнозина необикновено дълга и тзи позиция се тиражира интензивно от медиите.
- Толкова дълготрайни събития не отиват ли просто на назад във времето и не стопират ли да притеглят внимание?
„ Те щяха да отидат на назад във времето, в случай че новите локални вести не се показваха непрекъснато ориентирани към СВO. Може би западните слушатели биха отхвърлили украинския спор, само че не им е разрешено да вършат това: в действителност цялата предоставена информация по някакъв метод се свързва със специфичната военна интервенция в Украйна. СВO съставлява сборната точка на всички отрицателни събития, които се случват в света. В резултат на това има чувството, че това е нещо доста апокалиптично и безпределно дълго.
От март до началото на юни западните медии постоянно оповестяват, че Русия „ изчерпва, свършва всичко “ – бойци, ракети, муниции, танкове, самолети – и няма да отнеме доста време преди да настъпи цялостното проваляне. Но седмица след седмица минават, а обстановката не се утежнява и това провокира много истерична реакция от Запада, където от ден на ден стартират да виждат, че в действителност „ всичко свършва “, единствено че в Украйна.
— Търпението на западните медии не се ли изчерпа бързо?
„ Времето не тече както преди 100 години. А сегашните 9 месеца изцяло дават отговор на 5-6 години от началото или средата на 20-ти век, с други думи, времето на типична международна война. А това значи, че събитията в публичното схващане би трябвало да се развиват доста по-бързо от преди.
Политиката на Запада във връзка с СВO се промени доста. В този подтекст забавен е ленинският способ за оценка на събитията от Първата международна война. През 1916 година той обръща внимание на прехода от политиката на империалистическа война към политиката на империалистически мир. Същото може да се каже и за актуалната обстановка: има преход от политиката на империалистическа война към политиката на империалистически мир.
Първоначално Западът изхождаше от обстоятелството, че посредством удължение на войната, посредством даване на военна помощ на Украйна, посредством доставяне с все по-модерни оръжейни системи, би било допустимо да се реализира действителна победа над Русия. Виждайки, че украинците се бият настойчиво и афишират обща готовност, Западът разчита на решителна контраатака, по време на която Русия ще бъде разрушена.
Сега нашите геополитически съперници внезапно ревизираха тази идея. Оказа се, че Руската федерация в стопански проект никога не е упоменатият исполин с глинени крайници. След три месеца военни дейности в съветската войска нямаше рецесия с боеприпасите и военната техника.
Русия през днешния ден е в положение да компенсира загубите във военна техника. Украйна обаче – не, макар че към момента може да резервира съществуващия капацитет, само че от ден на ден зависи от западната военна помощ, която към този момент изрично липсва. Освен това доставянето на оръжия на територията на Украйна се оказа не толкоз елементарно, колкото се смяташе. Западните страни не могат съществено да усилят размера на доставките, защото просто не разполагат с нужното количество за тези цели.
- Германия в действителност спря доставките на оръжие за Украйна, полските арсенали също пресъхнаха. Но към момента има много съществени източници за доставяне на въоръжените сили на Украйна с оръжие. Друг е въпросът дали украинските военнослужещи ще съумеят да го овладеят бързо? Ако не, огромната готовност, осъществена от Киев, ще избави ли ситуацията?
- Армия, която има опит в бойни дейности, ще може да разбере по какъв начин да работи с едно или друго оръжие. Освен това има задгранични инструктори. Друг въпрос е положението на въоръжените сили на Украйна в този момент. Ако на новобранците се доставят оръжия, то тогава е малко евентуално те да могат бързо да овладеят непознати оръжия. Следователно бойците от тези обединения има огромна възможност да получат психически срив.
- Западът не е ли пресметнал авансово такава обстановка?
Тук би трябвало да се отбележат три момента.
Първият. Фактът, че Германия спря да доставя оръжия, може да значи прекосяване от политика на война към политика на мир. Думата " мир " тук би трябвало да се схваща извънредно в ленинския смисъл – като империалистическият свят. Западът не желае да спре войната, а да я трансферира в друга повърхност.
Ако си напомним провокацията с отхвърли на България, Черна гора и Северна Македония да пропуснат самолета на съветския външен министър Лавров, който летеше за Сърбия за договаряния, то евентуално към този момент можем да приказваме за преход към нова тактика на Запада. към Русия. Това е вторият миг.
И трето, западните медии все по-често оповестяват, че украинската войска е на лимита си, има изострен дефицит на тежка артилерия и реактивни системи за залпов огън.
Днес Украйна се оказа в почти същата обстановка като съветската имперска войска през Първата международна война, когато количеството на живата мощ от наша страна беше огромно, само че съветската войска понесе големи загуби от немския артилерийски огън, против който нямаше нищо в отговор. Това докара до психически срив в армията и до последвалата гражданска война.
Западните наблюдаващи през днешния ден слагат сходна диагноза за украинската войска: спад в морала заради огромни загуби на фронта, неспособност да устои на артилерийски и ракетен обстрел от Руската федерация, става все по-трудно да се задържат териториите... Загубата на съвсем цялостен Северодонецк е доста значимо проваляне за Украйна. Разбира се, позиционната му отбрана ще продължи още 5-8 седмици, само че в един миг цялата ще се разпадне. Това е съвсем неизбежно.
Възможно ли е в този момент силите на НАТО да влязат във войната? Или Западът ще избере друга тактичност?
- За да помогнем съществено на украинската войска, са ни нужни не батальони, които биха се притекли на помощ, а бригади, оборудвани с всички нужни оръжия. Изключително подозрително е, че да вземем за пример Полша ще може да изпрати задоволителен брой такива бойни бригади даже при мощно предпочитание.
Да, Северноатлантическият алианс в тази обстановка може да промени обстановката, само че това е чревато със опасността от международна война. Големият въпрос е до каква степен НАТО е готово за огромни военни дейности. Това не е единствено жива мощ и оръжия, това е и логистика, доставки, потребност от огромно количество гориво.
Войната с Русия в всеобщ мащаб трябваше да стартира по-рано. Сега този вид е малко евентуален, а провалянето на Украйна, от позиция на западните военни анализатори, е неизбежно. А това значи, че Западът би трябвало фрапантно да промени политиката си по отношение на Русия. И това не е краят на антируските наказания и подобряването на връзките с нас, приказваме за тъкмо противоположното.
Възможен е сюжет, при който Западът ще въвлече Русия в продължителни дипломатически договаряния и благодарение на известна рационална отстъпка да убеди Москва да спре военните дейности за известно време. Разбираема тактика, само че е сложна за Украйна.
Или по-скоро не за самата нея и даже не за украинското държавно управление и войска (Въоръжените сили на Украйна ще се вкопчат в този вид моментално), това е огромен проблем за Зеленски. Те към този момент учтиво му загатват: най-хубавото, което може да направи за страната си в този момент, е да загине героично на фронтовата линия.
И тогава се появява идващият президент, който, задавен от сълзи от гибелта на Зеленски от „ съветските варвари “, ще стигне до заключението, че „ след такава покруса “ е належащо да се прекратят военните дейности в Украйна и да се съгласи да спре войските в достигнатите позиции. Друг е въпросът дали самият Зеленски желае да почине героично?
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ