По средата на шосето няма нищо друго, освен жълтата хоризонтална ...

По средата на шосето няма нищо друго, освен жълтата хоризонтална

В Европа има сблъсък между либералната демокрация и авторитарния популизъм |

По средата на шосето няма нищо друго, с изключение на жълтата хоризонтална маркировка и някой и различен прегазен броненосец - този известен откъс през днешния ден звучи като аксиома за новата американска политика. Изборите в неделя за благополучие посочиха макар че, че в Германия тази аксиома не важи. Тъкмо противоположното: Германия с най-голяма възможност ще откри идващото си държавно болшинство точно „ в средата на шосето “.

Всеки път, когато се явяваха пред урните през последните две десетилетия, германците не избираха сред две противоположности, а гласоподаваха посред им. Разликата е от значително значение. Ние „ избираме “, когато би трябвало да предпочетем едната от две очевидно различаващи се алтернативи: Доналд Тръмп или Джо Байдън, Ярослав Качински или Доналд Туск. В другия случай ние гласуваме посред им, както постъпиха немските избиратели на последния избор. Да, сред големите политически сили имаше разлики, само че и четирите партии, които имат шанса да влязат в идващото немско държавно управление, се движат вътре в рамката на либералния консенсус. „ Алтернатива за Германия “, която получи малко повече от 10%, по този начин и си остана под карантина в едно отдалечено кьоше на немското политическо пространство.

И до момента в който Германия гладко се придвижва към ерата „ след Меркел “, по всичко проличава, че Европейски съюз занапред би трябвало да се научи по какъв начин да оцелява в един свят без Меркел. При това състояние можем даже да си представим, че държавната промяна в Берлин ще смени политиката на Европейски съюз повече, в сравнение с политиката на самата Германия. Защото „ след Меркел “ и „ без Меркел “ не са едно и също.

Меркел имаше магическото умеене да трансферира мостове над политически пропасти

Последното допитване на Европейския съвет за външна политика в навечерието на немските избори сподели, че в хипотетичната обстановка на избор сред Меркел и френския държавен глава Макрон за „ държавен глава на Европейски съюз “, едно отчетливо болшинство от европейците би дало гласа си за немската канцлерка. Меркел с лекост печели във всички 12 страни, където се организира допитването, в това число и във Франция, а за огромна почуда тя получава поддръжка и от двата противоположни полюса в мощно поляризираните европейски общества. Оказва се, че за своите почитатели тя е „ най-голямата вяра “, а за множеството си съперници – елементарно „ по-малкото зло “.

Досегашната немска канцлерка умееше да хвърля мостове над политическите пропасти и да убеждава всички в близост, че постоянно може да се откри компромис. Тя в действителност въплъщаваше другояче несъществуващия политически център в Европа. И когато Меркел си тръгне, острите политически напрежения, които бушуват към момента единствено в подмолите на по-нататъшната европейска интеграция, ненадейно ще избухнат на повърхността. А идващият немски канцлер, без значение наистина ли ще е мъж или жена, без значение по какъв начин ще се споделя, надали ще има магическото умеене на Меркел да посредничи за постигането на привидно невъзможни политически взаимни отстъпки. Един от рисковете е заплахата да ескалира възпитаната война сред Брюксел и антилибералните държавни управления във Варшава и Будапеща.

В Германия Зелените и либералите имат съществени разлики между тях по отношение на данъчната политика, само че и двете партии считат отбраната на човешките права като основен детайл от своята политическа еднаквост. Като имаме поради и обстоятелството, че таман тези две партии притеглят релативно най-вече млади избиратели, изключително значимо е, че те доста държат на правата на половите малцинства и на самостоятелното правораздаване. С други думи, можем да чакаме, че Берлин даже ще усили рецензиите си против похищенията над правовата страна в Полша и в Унгария. Брюксел към този момент ясно даде да се разбере, че „ градовете, свободни от ЛГБТ “ в Полша ще бъдат лишени от европейски пари. Ще има макар че и противоположна реакция: в Полша и в Унгария ще се усили реториката против Брюксел и против Германия. Привържениците на господин Орбан и на господин Качински може да не имат вяра, че „ Дяволът носи Прада “, само че са кораво уверени, че той гласоподава за Зелените и за либералите в Германия.

Либерална народна власт против властнически популизъм

Пред лицето на такова предизвикване, каквото е отношението към Централна и Източна Европа, съгласно мен новото немско държавно управление би трябвало да не не помни три условия.

Първо, когато става дума за либералните полезности, тази част от континента въобще не е хомогенна. В столици като Будапеща и Варшава политическите желания на жителите, пък и изборните резултати, са по-близки до тези в Берлин и Хамбург, в сравнение с в обезлюдените, селски райони на техните лични страни.

Второ, в случай че ХДС/ХСС не влязат в идващото немско държавно управление, в цяла Западна Европа (ако не броим Ирландия, Австрия и Гърция) няма да остане нито един дясноцентристки държавен началник. Така разломът сред Изток и Запад ще стартира да се привижда като разлом сред дясно и ляво, до момента в който в реалност става дума за конфликт сред либералната народна власт и властническия популизъм.

И трето: господата Орбан и Качински от сърце обичат възпитаните войни, изключително когато те отклоняват вниманието на електората от корумпирания им управнически жанр. Но либералната съпротива на Изток е уверена, че може да реализира същинска политическа смяна само, в случай че се концентрира върху корупцията. Пита се тогава: Каква е най-хубавата допустима политика на Берлин пред лицето на антилибералния поврат в Средна Европа? Очевидно онази, която най-ефикасно ще помогне на либералните среди в тези страни да печелят избори.

; заглавието е на OFFNews.bg

Източник: offnews.bg