Глоба за директор на детска градина, склонил две служителки да подпишат заявление за напускане
По предложение на Районна прокуратура – Сливен, съдът наложи наказване „ санкция “ на шеф на детска градина, който склонил две служителки да подпишат заявление за преустановяване на трудов контракт по взаимно единодушие, посредством машинация. Това оповестиха от пресцентъра на Районна прокуратура – Сливен.
Глобата е в размер на 1000 лв. и е наложена по отношение на шефа на Детска градина „ МАК “. Наказанието е наложено по реда на чл.78А от Наказателен кодекс. То е наложено за това, че на 11.01.2018 година шефът на ДГ „ МАК “ – Йордан И. е посетил работното място на потърпевшата С.Д. в група „ Смехорани “. Обяснил на нея и колежките ѝ в групата, че носи документи – спомагателни съглашения към трудов контракт, които служителките би трябвало да подпишат.
Директорът поставил документите на бюрото в стаята. Те били два екземпляра на в допълнение съглашение към трудов контракт, като листите са били сложени един върху различен, тъй че се четяло наличието на горния лист, а на долния се виждало единствено обозначението „ Работник “ и „ Ръководител “. Две служителки подписали документите и взели по един образец за себе си. След тях до бюрото отишла потърпевшата, която видяла подредени един върху различен три документа като единствено на първия лист се виждало, че е в допълнение съглашение към трудов контракт и текста под него. На втория и третия лист се виждала единствено най-долната част на документа, там където било изписано „ Работник “.
Д
иректорът бил прибързан и сочел с пръст местата, където следвало С.Д. да постави автограф. Тя положила подписа си против „ Работник “ и на трите документа, без да повдигне и прочете наличието на втория и третия лист, които подписала.
Същият ден шефът влезнал в група „ Щурчета “, още веднъж забързан с листи в ръка. В този миг в групата били потърпевшата Х.Г. Казал им, че би трябвало да подпишат спомагателни съглашения към трудов контракт, които оставил на бюрото. Първо отишла свидетелката Ч., която видяла три документа, ситуирани стъпаловидно един под различен, като се виждало наличието единствено на най-горния документ.
На него пишело „ в допълнение съглашение към трудов контракт “. Свидетелката Ч. видяла, че в документа са изписани нейните имена, видяла заплатата и се подписала и на трите документа против „ Работник “, без да е видяла наличието на втория и третия документ.
След нея до бюрото отишла потърпевшата Х.Г. Директорът и показал три листа, подредени един върху различен стъпаловидно, като първия лист покривал наличието на втория и третия лист, на които се виждал единствено долния край с изписано „ Работник “.
Х.Г. попитала шефа тези документи за нарастване на заплатата ли са и той дал отговор утвърдително. Посочил с пръст къде би трябвало да постави подписа си.
След като подписала най-горния лист, на който било изписано в допълнение съглашение към трудов контракт, Х.Г. го повдигнала, видяла, че изпод документът е същият и положила автограф както на него, по този начин и на третия документ, чието наличие не прочела.
На 12 януари 2018 година шефът повикал в кабинета си две служителки от ДГ “МАК “. Обяснил им, че би трябвало да участват като очевидци при връчване на заповеди за преустановяване на трудово правно отношение.
След малко в кабинета пристигнала С.Д. В наличието на двете свидетелки, шефът връчил на потърпевшата заповед от 12 януари 2018 година на съображение чл.325, ал.1, т.1 от КТ и по подадено заявление (за преустановяване на трудовото правоотношение). С.Д. попитала шефа какво е това и той и дал отговор, че е заповед за овакантяване по взаимно единодушие.
Пострадалата му дала отговор, че няма да подпише заповед преди да види молбата или заявката, което е подала за овакантяване. Директорът копирал някакъв документ и й подал копието. Жената видяла, че това е копие на заявление, под наличието на което против служащ бил положен нейния автограф. С.Д. скъсала копието и декларирала на шефа,че не е желала да напуща и в никакъв случай не е подписвала заявление за овакантяване на работа. Между двамата зародил спор, при който С.Д. принудително била изведена от кабинета на Йордан И. На място пристигнали и полицейски чиновници.
След това, шефът повикал в кабинета си потърпевшата Х.Г. Директорът подал на постаралата лист и и споделил, че приключва трудовото правно отношение с нея по взаимно единодушие. Х.Г. не схванала какво става и попитала дали става въпрос за нея.
Директорът повторил, че приключва трудовото правно отношение с нея по взаимно единодушие. Пострадалата съумяла да види, че на листа, който и подава шефът написа „ Заповед “. Тя декларирала, че не знае какво се случва, отказала да подпише заповедта, само че я взела от ръцете на шефа и напуснала кабинета му.
В стаята си, Х.Г. прочела наличието на Заповедта за преустановяване на трудовото правно отношение и се върнала в кабинета на Йордан И. Този път той бил самичък в кабинета си. Х.Г. го попитала по кое време е подавала заявление за овакантяване на работа, при което шефът и дал отговор, че през вчерашния ден го е подала. Казал й още, че би трябвало да гледа какво подписва. Пострадалата поискала да види заявката, което била подала. Йордан И. извадил документ, копирал го и предал копието на Х.Г. Жената забелязала, че копието няма входящ номер. Била шокирана и объркана, тъй като видяла, че против „ Работник “ в заявката стои нейния автограф.
От събраните при следствието доказателства, прегледани в тяхната цялост, се открива, че с дейностите си Йордан И. е осъществил от справедлива и субективна страна състава на закононарушението по чл.315, ал.2, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от Наказателен кодекс, защото на 11 януари 2018 година в гр.Сливен, в постройката на ДГ „ МАК “, в изискванията на продължавано закононарушение, посредством машинация склонил поредно С.Д. и Х.Г. да подпишат документи – заявление за преустановяване на трудовия контракт по взаимно единодушие по чл.325, ал.1, т.1 от КТ, което не подхожда на волята им.
За закононарушението е планувано наказване „ отнемане от свобода” до 2 години. С действието не са нанесени съставомерни имуществени вреди. Обвиняемият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава 8 от Наказателен кодекс. Деянието не е осъществено в пияно положение и не съставлява голям брой от закононарушения, заради което са налице предпоставките, визирани в чл.78А от Наказателен кодекс и обвиненият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказване.
Прилагането на посочената законова норма е императивна за използване в посочения случай. Това значи, че наблюдаващия прокурор е бил длъжен от закона да предложи на съда да бъде наложена санкция по отношение на Йордан И. и шефът да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказване за осъществените от него незаконни действия.
За наложеното по отношение на Йордан И. административно наказване е известен Регионалният инспекторат по образованието в град Сливен.
Глобата е в размер на 1000 лв. и е наложена по отношение на шефа на Детска градина „ МАК “. Наказанието е наложено по реда на чл.78А от Наказателен кодекс. То е наложено за това, че на 11.01.2018 година шефът на ДГ „ МАК “ – Йордан И. е посетил работното място на потърпевшата С.Д. в група „ Смехорани “. Обяснил на нея и колежките ѝ в групата, че носи документи – спомагателни съглашения към трудов контракт, които служителките би трябвало да подпишат.
Директорът поставил документите на бюрото в стаята. Те били два екземпляра на в допълнение съглашение към трудов контракт, като листите са били сложени един върху различен, тъй че се четяло наличието на горния лист, а на долния се виждало единствено обозначението „ Работник “ и „ Ръководител “. Две служителки подписали документите и взели по един образец за себе си. След тях до бюрото отишла потърпевшата, която видяла подредени един върху различен три документа като единствено на първия лист се виждало, че е в допълнение съглашение към трудов контракт и текста под него. На втория и третия лист се виждала единствено най-долната част на документа, там където било изписано „ Работник “.
Д
иректорът бил прибързан и сочел с пръст местата, където следвало С.Д. да постави автограф. Тя положила подписа си против „ Работник “ и на трите документа, без да повдигне и прочете наличието на втория и третия лист, които подписала.
Същият ден шефът влезнал в група „ Щурчета “, още веднъж забързан с листи в ръка. В този миг в групата били потърпевшата Х.Г. Казал им, че би трябвало да подпишат спомагателни съглашения към трудов контракт, които оставил на бюрото. Първо отишла свидетелката Ч., която видяла три документа, ситуирани стъпаловидно един под различен, като се виждало наличието единствено на най-горния документ.
На него пишело „ в допълнение съглашение към трудов контракт “. Свидетелката Ч. видяла, че в документа са изписани нейните имена, видяла заплатата и се подписала и на трите документа против „ Работник “, без да е видяла наличието на втория и третия документ.
След нея до бюрото отишла потърпевшата Х.Г. Директорът и показал три листа, подредени един върху различен стъпаловидно, като първия лист покривал наличието на втория и третия лист, на които се виждал единствено долния край с изписано „ Работник “.
Х.Г. попитала шефа тези документи за нарастване на заплатата ли са и той дал отговор утвърдително. Посочил с пръст къде би трябвало да постави подписа си.
След като подписала най-горния лист, на който било изписано в допълнение съглашение към трудов контракт, Х.Г. го повдигнала, видяла, че изпод документът е същият и положила автограф както на него, по този начин и на третия документ, чието наличие не прочела.
На 12 януари 2018 година шефът повикал в кабинета си две служителки от ДГ “МАК “. Обяснил им, че би трябвало да участват като очевидци при връчване на заповеди за преустановяване на трудово правно отношение.
След малко в кабинета пристигнала С.Д. В наличието на двете свидетелки, шефът връчил на потърпевшата заповед от 12 януари 2018 година на съображение чл.325, ал.1, т.1 от КТ и по подадено заявление (за преустановяване на трудовото правоотношение). С.Д. попитала шефа какво е това и той и дал отговор, че е заповед за овакантяване по взаимно единодушие.
Пострадалата му дала отговор, че няма да подпише заповед преди да види молбата или заявката, което е подала за овакантяване. Директорът копирал някакъв документ и й подал копието. Жената видяла, че това е копие на заявление, под наличието на което против служащ бил положен нейния автограф. С.Д. скъсала копието и декларирала на шефа,че не е желала да напуща и в никакъв случай не е подписвала заявление за овакантяване на работа. Между двамата зародил спор, при който С.Д. принудително била изведена от кабинета на Йордан И. На място пристигнали и полицейски чиновници.
След това, шефът повикал в кабинета си потърпевшата Х.Г. Директорът подал на постаралата лист и и споделил, че приключва трудовото правно отношение с нея по взаимно единодушие. Х.Г. не схванала какво става и попитала дали става въпрос за нея.
Директорът повторил, че приключва трудовото правно отношение с нея по взаимно единодушие. Пострадалата съумяла да види, че на листа, който и подава шефът написа „ Заповед “. Тя декларирала, че не знае какво се случва, отказала да подпише заповедта, само че я взела от ръцете на шефа и напуснала кабинета му.
В стаята си, Х.Г. прочела наличието на Заповедта за преустановяване на трудовото правно отношение и се върнала в кабинета на Йордан И. Този път той бил самичък в кабинета си. Х.Г. го попитала по кое време е подавала заявление за овакантяване на работа, при което шефът и дал отговор, че през вчерашния ден го е подала. Казал й още, че би трябвало да гледа какво подписва. Пострадалата поискала да види заявката, което била подала. Йордан И. извадил документ, копирал го и предал копието на Х.Г. Жената забелязала, че копието няма входящ номер. Била шокирана и объркана, тъй като видяла, че против „ Работник “ в заявката стои нейния автограф.
От събраните при следствието доказателства, прегледани в тяхната цялост, се открива, че с дейностите си Йордан И. е осъществил от справедлива и субективна страна състава на закононарушението по чл.315, ал.2, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от Наказателен кодекс, защото на 11 януари 2018 година в гр.Сливен, в постройката на ДГ „ МАК “, в изискванията на продължавано закононарушение, посредством машинация склонил поредно С.Д. и Х.Г. да подпишат документи – заявление за преустановяване на трудовия контракт по взаимно единодушие по чл.325, ал.1, т.1 от КТ, което не подхожда на волята им.
За закононарушението е планувано наказване „ отнемане от свобода” до 2 години. С действието не са нанесени съставомерни имуществени вреди. Обвиняемият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава 8 от Наказателен кодекс. Деянието не е осъществено в пияно положение и не съставлява голям брой от закононарушения, заради което са налице предпоставките, визирани в чл.78А от Наказателен кодекс и обвиненият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказване.
Прилагането на посочената законова норма е императивна за използване в посочения случай. Това значи, че наблюдаващия прокурор е бил длъжен от закона да предложи на съда да бъде наложена санкция по отношение на Йордан И. и шефът да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказване за осъществените от него незаконни действия.
За наложеното по отношение на Йордан И. административно наказване е известен Регионалният инспекторат по образованието в град Сливен.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ