Изложба показва моменти от създаването на уникалната Панорама „Плевенска епопея 1877“, открита преди 45 г.
По мотив тържественото разкриване на Панорама „ Плевенска епопея 1877 година “ на 10 декември 1977 година Регионален военноисторически музей – Плевен показва изложбата „ 45 години Панорама „ Плевенска епопея 1877 година ”, коятобешеоткрита на 8 декември -срядав Панорамата.
Идеята за създаване на гледка, отдадена на събитията от Руско-турската война 1877-1878 година, е препоръчана от военачалник Иван Винаров през 1966 година Тя се посреща с възторг от първия секретар на плевенския Окръжен комитет на Българска комунистическа партия – Пенко Герганов. Тъй като на връх Шипка е построен възвишен паметник, се взема решение панорамата да се построи в град Плевен. През април 1972 година Пенко Герганов прави предложение до Централния комитет на Българска комунистическа партия за изграждане на гледка „ Плевенска епопея 1877 година ”, като част от многочислените начинания по случай отбелязване на 100-годишнината от боевете за Плевен и освобождението на града.
През януари 1976 година е разгласен конкурс за разработване на архитектурен и абстрактен план за гледка и диорама в Плевен. В него вземат присъединяване пет колектива. Отличен е планът на арх. Иван Стефанов и арх. Пламена Цачева. По-късно управлението и проектирането се поема от младите архитекти Пламена Цачева и Иво Петров. Те създават нов абстрактен план, който става основа за по-нататъшното планиране и осъществяване.
Мястото за градежа на панорамата е определено от ръководителя на художествения колектив Николай Василиевич Овечкин. Това е бившето полесражение до редута „ Кованлък “, в Скобелев парк. Детайлно осведомен с историята на Руско-турската война 1877-1878 година, Н. Овечкин предлага панорамата да отразява Третия взлом за Плевен, а диорамата – разгрома на армията на Осман паша.
С решение № 1092 от 29 ноември 1976 година Секретариатът на Централен комитет на Българска комунистическа партия дава единодушие за издигане в Плевен на Панорама „ Плевенска епопея 1877 година ” Утвърден е действен щаб за създаване на панорамата с ръководител Пенко Герганов и членове: Иван Бешев, Здравко Иларионов, инж. Пенка Андреева и Славко Николов. В Българска народна банка – Плевен е открита сметка, по която се набират средства от организации и жители по фонд „ Изграждане Панорама „ Плевенска епопея 1877 година ” За строителството и живописната част са изразходени към 5 милиона лв., от които 3,5 милиона са от дарения.
През месеците ноември и декември 1976 година, при сложни условия, за малко време се трасира, проектира и построява пътят, който и в този момент води до панорамата. На 19 януари 1977 година е направена първата копка. Работи се при тежки зимни условия: снегът е бездънен над 55 см. Багерите и самосвалите работят непрекъснато на две смени.
На 2 февруари се поставя първият бетон в основите на постройката и се правят главните строителни работи. Ежедневно в помощ към главната бригада се включват доброволци бригадири от разнообразни предприятия и институции на града и окръга. Те правят общи работи за да се усили продуктивността на главната бригада. Работи се на три смени, като за задачата цялата строителна площадка е осветена с прожектори. Към средата на юли 1977 година е приключен грубият градеж дружно с покривната структура.
Художниците стартират живописната част, работейки по едно и също време със строителите. Панорамното платно е инсталирано и грундирано. Скиците за него са готови авансово в Москва и са показани в България пред комисия с ръководител Дечко Узунов, която ги приема за осъществяване. Почти всички картини от Уводна и Заключителна зала са рисувани във военното студио „ Греков ” в Москва и по-късно са приключени на място.Скиците на обособените фрагменти от живописното платно са пренесени на диапозитиви, които се прожектират с 5 аспектомата върху платното и се обрисуват контурите. Всеки от художниците работи в своя сектор, спазвайки еднообразието в стила и цветовата гама.
На 7 декември 1977 година държавна комисия, ръководена от з.х. Христо Стефанов, дава висока оценка на художественото осъществяване и афишира художествено-архитектурния комплекс за признат.
Сутринта на 10 декември 1977 година на централния градски площад пред Параклис-мавзолей „ Св. Георги Победоносец ” се организира церемониален протест, отдаден на 100-годишнината от Освобождението на Плевен.
След митинга, макар неприятното време, хиляди жители потеглят към панорамата. Поздравление към плевенчани сервира Александър Лилов, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Той прерязва лентата и афишира панорамата за открита. Във фоайето се слага капсула със завет към поколенията, който би трябвало да се отвори на 10 декември 2077 година Официалните посетители се съпровождат от основния художник Николай Овечкин. След тях потеглят и първите гости, нетърпеливи да се срещнат с новия музей.
Изложбата „ 45 години Панорама „ Плевенска епопея 1877 година ” ни връща към времето, когато единствено за 11 месеца изпълнителите поемат това предизвикването в конкуренция с времето. С доста възторг и възрожденски дух, с готовност, религия и увереност, благородната концепция се трансформира в изпълнима цел.
На паметната дата 10 декември 1977 година Панорама „ Плевенска епопея 1877 година ” е тържествено открита.
Шест фототабла демонстрират моменти от строителството, осъществяването на художествената част и откриването на Панорамата.
В изложбата са експонирани палитра, маслени бои, работни и аварийни четки на Н. Овечкин, употребявани по време на художествените работи по панорамното и диорамното платно. Сред експонатите е и магнетофонен запис с сказка на Н. Овечкин за Панорама „ Плевенска епопея 1877 година “.
Експонирани са истински документи, свързани с изработката на архитектурно-скулптурна облицовъчна панела по план на скулптора Кирил Мескин за Панорамата, ордени и медали, грамоти и свидетелства за интензивно присъединяване, юбилейни комплекти и други материали, напомнящи за построяването на Панорама „ Плевенска епопея 1877 година “.
Идеята за създаване на гледка, отдадена на събитията от Руско-турската война 1877-1878 година, е препоръчана от военачалник Иван Винаров през 1966 година Тя се посреща с възторг от първия секретар на плевенския Окръжен комитет на Българска комунистическа партия – Пенко Герганов. Тъй като на връх Шипка е построен възвишен паметник, се взема решение панорамата да се построи в град Плевен. През април 1972 година Пенко Герганов прави предложение до Централния комитет на Българска комунистическа партия за изграждане на гледка „ Плевенска епопея 1877 година ”, като част от многочислените начинания по случай отбелязване на 100-годишнината от боевете за Плевен и освобождението на града.
През януари 1976 година е разгласен конкурс за разработване на архитектурен и абстрактен план за гледка и диорама в Плевен. В него вземат присъединяване пет колектива. Отличен е планът на арх. Иван Стефанов и арх. Пламена Цачева. По-късно управлението и проектирането се поема от младите архитекти Пламена Цачева и Иво Петров. Те създават нов абстрактен план, който става основа за по-нататъшното планиране и осъществяване.
Мястото за градежа на панорамата е определено от ръководителя на художествения колектив Николай Василиевич Овечкин. Това е бившето полесражение до редута „ Кованлък “, в Скобелев парк. Детайлно осведомен с историята на Руско-турската война 1877-1878 година, Н. Овечкин предлага панорамата да отразява Третия взлом за Плевен, а диорамата – разгрома на армията на Осман паша.
С решение № 1092 от 29 ноември 1976 година Секретариатът на Централен комитет на Българска комунистическа партия дава единодушие за издигане в Плевен на Панорама „ Плевенска епопея 1877 година ” Утвърден е действен щаб за създаване на панорамата с ръководител Пенко Герганов и членове: Иван Бешев, Здравко Иларионов, инж. Пенка Андреева и Славко Николов. В Българска народна банка – Плевен е открита сметка, по която се набират средства от организации и жители по фонд „ Изграждане Панорама „ Плевенска епопея 1877 година ” За строителството и живописната част са изразходени към 5 милиона лв., от които 3,5 милиона са от дарения.
През месеците ноември и декември 1976 година, при сложни условия, за малко време се трасира, проектира и построява пътят, който и в този момент води до панорамата. На 19 януари 1977 година е направена първата копка. Работи се при тежки зимни условия: снегът е бездънен над 55 см. Багерите и самосвалите работят непрекъснато на две смени.
На 2 февруари се поставя първият бетон в основите на постройката и се правят главните строителни работи. Ежедневно в помощ към главната бригада се включват доброволци бригадири от разнообразни предприятия и институции на града и окръга. Те правят общи работи за да се усили продуктивността на главната бригада. Работи се на три смени, като за задачата цялата строителна площадка е осветена с прожектори. Към средата на юли 1977 година е приключен грубият градеж дружно с покривната структура.
Художниците стартират живописната част, работейки по едно и също време със строителите. Панорамното платно е инсталирано и грундирано. Скиците за него са готови авансово в Москва и са показани в България пред комисия с ръководител Дечко Узунов, която ги приема за осъществяване. Почти всички картини от Уводна и Заключителна зала са рисувани във военното студио „ Греков ” в Москва и по-късно са приключени на място.Скиците на обособените фрагменти от живописното платно са пренесени на диапозитиви, които се прожектират с 5 аспектомата върху платното и се обрисуват контурите. Всеки от художниците работи в своя сектор, спазвайки еднообразието в стила и цветовата гама.
На 7 декември 1977 година държавна комисия, ръководена от з.х. Христо Стефанов, дава висока оценка на художественото осъществяване и афишира художествено-архитектурния комплекс за признат.
Сутринта на 10 декември 1977 година на централния градски площад пред Параклис-мавзолей „ Св. Георги Победоносец ” се организира церемониален протест, отдаден на 100-годишнината от Освобождението на Плевен.
След митинга, макар неприятното време, хиляди жители потеглят към панорамата. Поздравление към плевенчани сервира Александър Лилов, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Той прерязва лентата и афишира панорамата за открита. Във фоайето се слага капсула със завет към поколенията, който би трябвало да се отвори на 10 декември 2077 година Официалните посетители се съпровождат от основния художник Николай Овечкин. След тях потеглят и първите гости, нетърпеливи да се срещнат с новия музей.
Изложбата „ 45 години Панорама „ Плевенска епопея 1877 година ” ни връща към времето, когато единствено за 11 месеца изпълнителите поемат това предизвикването в конкуренция с времето. С доста възторг и възрожденски дух, с готовност, религия и увереност, благородната концепция се трансформира в изпълнима цел.
На паметната дата 10 декември 1977 година Панорама „ Плевенска епопея 1877 година ” е тържествено открита.
Шест фототабла демонстрират моменти от строителството, осъществяването на художествената част и откриването на Панорамата.
В изложбата са експонирани палитра, маслени бои, работни и аварийни четки на Н. Овечкин, употребявани по време на художествените работи по панорамното и диорамното платно. Сред експонатите е и магнетофонен запис с сказка на Н. Овечкин за Панорама „ Плевенска епопея 1877 година “.
Експонирани са истински документи, свързани с изработката на архитектурно-скулптурна облицовъчна панела по план на скулптора Кирил Мескин за Панорамата, ордени и медали, грамоти и свидетелства за интензивно присъединяване, юбилейни комплекти и други материали, напомнящи за построяването на Панорама „ Плевенска епопея 1877 година “.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ