Иван Джамбов: Ожених се за втората си любов
По мотив на 70-годишнината на археолога Иван Джамбов пловдивското университетско издателство „ Паисий Хилендарски ” приготвя за издаване специфичен Сборник с проучвания. Със своите над 300 страници, в които вземат участие над 30 създатели, томчето събира в себе си съвсем половинвековния принос на доцент
доктор Иван Джамбов в научноизследователската и преподавателската активност.
Книгата носи името „ Археологически хоризонти ”. Изненадата е, че в нея ще бъдат оповестени някои от най-новите открития в родната археология от последните няколко години.
70 години, от които близо 50 отдадени на археологията, са мотив за равносметка, споделя Иван Джамбов. В ПУ и в цялата колегия го знаят като основател и дълготраен началник на катедра “История и археология ” към университета. В последните години той чете лекции и за приноса на културно-историческото завещание за развиването на туризма ни във Висшето учебно заведение по агробизнес и развиване на районите (ВУАРР). За себе си Джамбов споделя, че е " фамилно съкрушен ". Баща му Христо Джамбов - старши теоретичен помощник - е дълготраен шеф на Археологическия музей в Пловдив. Синът Иван Джамбов също избира археологията за свое предопределение и в годините е работил с имена като починалия Божидар Димитров, Николай Овчаров и Георги Китов, който даже кръщава могила в Средна гора на негово име.
„ Георги Китов беше мой другар, с него работихме в еднакъв регион, през 80-те, този на Средногорието. По това време той проучваше могилните некрополи към Старосел и Красново. Имали сме доста непринудени срещи. На един Трифон Зарезан двамата с Жоро Кита, както го наричахме, взехме решение да се забележим, да поприказваме. И ето ни в същинската Средна гора - в една околност, преди този момент обхождана и от татко ми, и от Димитър Цончев, и от доста други археолози. Седнахме да пийнем по едно вино. Жоро като извади едни колбички, като тези, които ги има в химическите лаборатории - за виното. И започнахме - една колбичка, втора колбичка. Развърза ни се езикът и той споделя: аз знам, че ти си работил преди мен тук, в местността Могилките, където има над 250 тракийски могили. Показа ми една от могилите и продължи: „ Трябва да ти призная нещо. В моя дневник за археологически разкопки би трябвало да кажа кой първи е видял тези могили. Затова съм показал теб. Кръстих една могила на твое име и в този момент тя се назовава Джамбова могила ”. Запаленият археолог обаче бързо се връща към родния Пловдив и прибавя, че за него единствено той е същинският „ град-съкровищница ”. А измежду благосъстоянията му, преди всичко, слага археологията. „ Не споделям, че е единствено тя, само че Пловдив изобилства с находки и всяка година ще дава на археолозите нови и нови открития, като надписа, който излезе на Античния спектакъл. Ако ние, археолозите, не го разкрием това благосъстояние, по какъв начин Пловдив ще е културна столица на Европа ”, безапелационен е Джамбов.
Признава, че първата му огромна обич е музиката. „ Тя стартира, когато бях на 5 години, с първата ми продукция на цигулка ”, спомня си пловдивчанинът. Родителите му го записват да учи солфеж и цигулка в пловдивското Музикално учебно заведение, където негови учители са проф. Асен Диамандиев, Димитър Келбечев, Гаро Саркис Балтаян - все огромни имена в пловдивската музикална школа. „ Музиката и до момента е един от жанровете, които ми дават доста необятен шир в мисленето. Да се докоснеш до струните е нещо доста особено - бих споделил мощно духовно прекарване. ” Музиката го съпътства и в годините, откакто приключва междинното си обучение. Джамбов свири с известни в годините на соца оркестри, върви по турнета с Христо Кидиков, Мими Иванова и артистите Искра Радева и Никола Анастасов.
За всичките му заслуги през годините неотдавна Джамбов получи справедливо самопризнание. През май т.г. той е отличен с най-високото отличие: грамота и почетен знак „ Златен век ” с щемпел на Цар Симеон Велики ” - златен, от министъра на културата Боил Банов. Това стана на годишните награди по случай 24 май - Деня на българската култура и просвета.
Най-вълнуващото изобретение: Крепостта на диктатор Войсил
Средновековният град Копсис до Сопот е една от най-добре непокътнатите замъци у нас. Била е на брата на цар Смилец - диктатор Войсил. Двамата са живели в сложен за страната ни миг - времето на татарската надмощие. Считам, че съм разкрил крепостта на диктатор Войсил, разгласил съм я, това е най-големият ми принос в археологията, прибавя откривателят на античното познание. Става дума за крепостта Аневското кале, оповестена за монумент от национално значение през 1965 година, преди време тя е служила за резиденция на диктатор Войсил. „ Изследвайки я, последователно стигнахме до извода, че става въпрос за феодален град с необикновен статут, не за елементарна цитадела. И по този начин пред нас се откриваше опцията да изследваме седалището, цитаделата на Копсис - една от най-забележителните замъци от Втората българска страна ”, споделя археологът Джамбов.
Фадо онлайн в португалска гостилница
Обиколил съм Египет, Йордания, може да се каже съвсем цяла Европа, както и елементи от Азия и Северна Африка, споделя доцентът. Само че пътувайки по света, той не не помни за уговорките си. „ Всяко пътешестване е било обвързвано с работата ми. Правя снимки, фотографирам документални филми, след това ги демонстрирам на студентите си и им описвам незнайни елементи към всички мои дестинации. ”
Едно от последните му пътувания е в земите на Англия и по-конкретно в Уелс, където посещава редица средновековни крепости. „ Преди броени дни пък се завърнах от Португалия, където стигнах до най-западната точка на континента Европа - Cabo da Roca, там, където се вижда единствено океанът и по-нататък няма земя ”, смее се пловдивчанинът. Най-съкровената фантазия обаче била да посети португалската tasca - там, където свирят fado (фадото е обичайна португалска градска инструментална и вокална музика). „ Това е обичаната ми музика и за мен беше извънредно преживяване да я чувам онлайн в осъществяване на локални музиканти. ”
В Португалия научава още нещо любопитно - открива саркофага на византийска принцеса в църквата „ Санта Мария ” в Коимбра. „ Тя не е толкоз познато име в историческите летописи, само че в действителност е била родственица на цар Иван Александър ”, описа Джамбов.
доктор Иван Джамбов в научноизследователската и преподавателската активност.
Книгата носи името „ Археологически хоризонти ”. Изненадата е, че в нея ще бъдат оповестени някои от най-новите открития в родната археология от последните няколко години.
70 години, от които близо 50 отдадени на археологията, са мотив за равносметка, споделя Иван Джамбов. В ПУ и в цялата колегия го знаят като основател и дълготраен началник на катедра “История и археология ” към университета. В последните години той чете лекции и за приноса на културно-историческото завещание за развиването на туризма ни във Висшето учебно заведение по агробизнес и развиване на районите (ВУАРР). За себе си Джамбов споделя, че е " фамилно съкрушен ". Баща му Христо Джамбов - старши теоретичен помощник - е дълготраен шеф на Археологическия музей в Пловдив. Синът Иван Джамбов също избира археологията за свое предопределение и в годините е работил с имена като починалия Божидар Димитров, Николай Овчаров и Георги Китов, който даже кръщава могила в Средна гора на негово име.
„ Георги Китов беше мой другар, с него работихме в еднакъв регион, през 80-те, този на Средногорието. По това време той проучваше могилните некрополи към Старосел и Красново. Имали сме доста непринудени срещи. На един Трифон Зарезан двамата с Жоро Кита, както го наричахме, взехме решение да се забележим, да поприказваме. И ето ни в същинската Средна гора - в една околност, преди този момент обхождана и от татко ми, и от Димитър Цончев, и от доста други археолози. Седнахме да пийнем по едно вино. Жоро като извади едни колбички, като тези, които ги има в химическите лаборатории - за виното. И започнахме - една колбичка, втора колбичка. Развърза ни се езикът и той споделя: аз знам, че ти си работил преди мен тук, в местността Могилките, където има над 250 тракийски могили. Показа ми една от могилите и продължи: „ Трябва да ти призная нещо. В моя дневник за археологически разкопки би трябвало да кажа кой първи е видял тези могили. Затова съм показал теб. Кръстих една могила на твое име и в този момент тя се назовава Джамбова могила ”. Запаленият археолог обаче бързо се връща към родния Пловдив и прибавя, че за него единствено той е същинският „ град-съкровищница ”. А измежду благосъстоянията му, преди всичко, слага археологията. „ Не споделям, че е единствено тя, само че Пловдив изобилства с находки и всяка година ще дава на археолозите нови и нови открития, като надписа, който излезе на Античния спектакъл. Ако ние, археолозите, не го разкрием това благосъстояние, по какъв начин Пловдив ще е културна столица на Европа ”, безапелационен е Джамбов.
Признава, че първата му огромна обич е музиката. „ Тя стартира, когато бях на 5 години, с първата ми продукция на цигулка ”, спомня си пловдивчанинът. Родителите му го записват да учи солфеж и цигулка в пловдивското Музикално учебно заведение, където негови учители са проф. Асен Диамандиев, Димитър Келбечев, Гаро Саркис Балтаян - все огромни имена в пловдивската музикална школа. „ Музиката и до момента е един от жанровете, които ми дават доста необятен шир в мисленето. Да се докоснеш до струните е нещо доста особено - бих споделил мощно духовно прекарване. ” Музиката го съпътства и в годините, откакто приключва междинното си обучение. Джамбов свири с известни в годините на соца оркестри, върви по турнета с Христо Кидиков, Мими Иванова и артистите Искра Радева и Никола Анастасов.
За всичките му заслуги през годините неотдавна Джамбов получи справедливо самопризнание. През май т.г. той е отличен с най-високото отличие: грамота и почетен знак „ Златен век ” с щемпел на Цар Симеон Велики ” - златен, от министъра на културата Боил Банов. Това стана на годишните награди по случай 24 май - Деня на българската култура и просвета.
Най-вълнуващото изобретение: Крепостта на диктатор Войсил
Средновековният град Копсис до Сопот е една от най-добре непокътнатите замъци у нас. Била е на брата на цар Смилец - диктатор Войсил. Двамата са живели в сложен за страната ни миг - времето на татарската надмощие. Считам, че съм разкрил крепостта на диктатор Войсил, разгласил съм я, това е най-големият ми принос в археологията, прибавя откривателят на античното познание. Става дума за крепостта Аневското кале, оповестена за монумент от национално значение през 1965 година, преди време тя е служила за резиденция на диктатор Войсил. „ Изследвайки я, последователно стигнахме до извода, че става въпрос за феодален град с необикновен статут, не за елементарна цитадела. И по този начин пред нас се откриваше опцията да изследваме седалището, цитаделата на Копсис - една от най-забележителните замъци от Втората българска страна ”, споделя археологът Джамбов.
Фадо онлайн в португалска гостилница
Обиколил съм Египет, Йордания, може да се каже съвсем цяла Европа, както и елементи от Азия и Северна Африка, споделя доцентът. Само че пътувайки по света, той не не помни за уговорките си. „ Всяко пътешестване е било обвързвано с работата ми. Правя снимки, фотографирам документални филми, след това ги демонстрирам на студентите си и им описвам незнайни елементи към всички мои дестинации. ”
Едно от последните му пътувания е в земите на Англия и по-конкретно в Уелс, където посещава редица средновековни крепости. „ Преди броени дни пък се завърнах от Португалия, където стигнах до най-западната точка на континента Европа - Cabo da Roca, там, където се вижда единствено океанът и по-нататък няма земя ”, смее се пловдивчанинът. Най-съкровената фантазия обаче била да посети португалската tasca - там, където свирят fado (фадото е обичайна португалска градска инструментална и вокална музика). „ Това е обичаната ми музика и за мен беше извънредно преживяване да я чувам онлайн в осъществяване на локални музиканти. ”
В Португалия научава още нещо любопитно - открива саркофага на византийска принцеса в църквата „ Санта Мария ” в Коимбра. „ Тя не е толкоз познато име в историческите летописи, само че в действителност е била родственица на цар Иван Александър ”, описа Джамбов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ