Д-р Иванов: Наличието на тежки метали в устието на яз. Пчелина показва, че притокът им е пресен
По поръчка на Централната рибоопазваща организация в Перник бяха направени две проучвания на водата в бент. „ Пчелина “ - от лаборатории в Казанлък и във Финландия. Резултатите от тези проучвания Actualno.com даде за разбор и коментар на няколко учени в България. Един от тях е Мирослав Иванов – помощник доктор в ЮЗУ „ Неофит Рилски “, катедра " География, екология и запазване на околната среда ". Представлява и сдружението с нестопанска цел „ Център за естествени и обществени проучвания “. Той категорично акцентира, че с изявлението си по тематиката не ангажира университета и това е личната му професионална позиция по нея.
Д-р Иванов, доколко следите случая със замърсяването и измирането на рибата в бент. Пчелина?
Може да се каже, че съм заинтригуван през цялото време, защото работя в катедра " География, екология и запазване на околната среда " към Югозападния университет. А също така съставлявам неправителствената организация " Център за естествени и обществени проучвания ". Проявявам интерес към всички проблеми в региона на опазването на околната среда. Ако мога да прибавя, разправям се и с отдалечени проучвания - потребление на сателитни изображения за разбор на разнообразни проблеми, свързани с опазването на околната среда. Именно по този начин попаднах на този проблем, а беше и много шумно обявен от средствата за информация.
Вие виждате резултатите от проучвания на водата в две лаборатории и завишенията на някои индикатори. С какво са нездравословни те?
Веществата, които демонстрират превишение в пробите, са нездравословни, защото това са тежки метали. Ние добре знаем, че те се натрупват в крайния гостоприемник на употребяваната храна - индивидът. Те имат своето въздействие. Но на сателитните фотоси също по този начин се вижда, че в интервала от 14 август до 9 септември има и увеличено равнище на хлорофил във водата. Този хлорофил се свързва единствено с едно - с съществуването на фитопланктон или нараснали равнища на еутрофикация в обсъжданото водно тяло. Съответно такива високи равнища на еутрофикация могат да бъдат породени от повишени стойности на физико-химични индикатори като: амониев азот (N-NH4) (mg/l),Нитрати (N-NO3) (mg/l), Нитрити (N-NO2) (mg/l),Орто-фосфати (P-PO4) (mg/l). Наличието на тези субстанции може да докара до утежняване на биологичните индикатори за качество и по-специално наличието на хлорофил. Взетите проби, а и информацията от Регионална инспекция за опазване на околната среда и Басейнова дирекция също удостоверяват тези заключения. Но това не трансформира обстоятелството, че също по този начин има и съществено превишение на някои характерни замърсители като олово, кадмий, цинк, фосфор, манган, никел и други в направените три спомагателни проби.
Моля да преведете какво значи изразът " биологични индикатори за качество "?
Тези индикатори и по-специално съществуването на хлорофил са свързани с съществуването на амониеви съединения, нитрати, фосфор - всички тези, които подкрепят развиването на фитопланктон. или дисбаланс на биогени или т.нар еутрофикация на водния басейн, съществуването на разцвет на водораслите, казано на национален език. Само да загатна, че влошените биологични индикатори за качество нямат директна връзка с тежките метали, които демонстрират повишения. Има съществено замърсяване на язовира както във връзка с биологичните и физико-химчните да вземем за пример разтвореният О2, по този начин и във връзка с някои характерни субстанции, основно тежки метали.
Какви биха могли да бъдат аргументите за завишаването на тези индикатори?
Не мога да предсказвам. Тежките детайли с превишение са цинк, олово, кадмий. Най-вероятно става въпрос за промишлени производства, само че кой е съответният замърсител, аз не мога да злоупотребявам.
Не кой е замърсителят тъкмо, а какъв тип произвеждане го предизвиква?
Тук също не мога да се наемам с съответен отговор, тъй като тестът е епизодична. Причините могат да бъдат от много браншове. Мога единствено да установявам, че има превишение и то основно в региона на тежките метали, както и влошени биологични индикатори за качество естествено.
Колко съществено е замърсяването?
Има много огромно превишение в две от пробите на оловото, което при оптимално възможни централизация от14 μg/l, демонстрира 210 μg/L. Другата демонстрира 47 μg/L отново при норма 14. Да отбележа обаче, че съгласно българското законодателство се взимат приблизително годишни стойности и оптимално позволена централизация. Тоест, вършат се 4 проби през 3 месеца и се получават приблизително годишна стойност. И на тяхна база се прави оценка дали има превишения или не. Сега, защото тестът е една, аз залагам на оптимално допустимата централизация на детайла, който отново демонстрира съществени повишения. Например при фосфора - при 40 μg/L норма имаме към 740 μg/l. При цианидите имаме превишение с към 4 μg/L, при хрома с към 2 μg/L от оптимално допустимите концентрации. Но с цел да създадем по-сериозни заключения би трябвало да разполагаме с представителна извадка за цялата година и да го съпоставим с нормативите.
А Вие като академик обезпокоен ли сте от това какво става с този язовир и за какъв брой време съгласно Вас водата може да се почисти, в случай че се спре вливането на мръсотии?
Аз съм обезпокоен за чистотата на водата, тъй като в случай че приказваме за тежките метали, те се акумулират в язовира. Всеки язовир играе ролята на утайник и тежките детайли ще се задържат в него. Въпросът е, че те не би трябвало да постъпват. Не би трябвало да има нови замърсявания. Трябва да се подхващат ограничения да се понижат равнищата на характерните замърсители, които постъпват от река Струма целогодишно. Иначе язовирът е замърсяван не от през вчерашния ден. От доста години се отсрочват тези детайли в него. Притеснително, е че едната проба, която е оценена във Финландия, е взета от устието, а не от придънния пласт. Тоест, взета е от мястото, където Струма се влива в язовира и демонстрира повишени стойности на олово, хром, фосфор и на цинка.
Защо е притеснително, че е взета от устието?
Притеснително е, че е взета от устието и демонстрира повишения, което значи, че има свеж приток на тежки детайли в язовира. Притеснително е също по този начин, че влошените биологични индикатори за качество може би се дължат на субстанции, внасяни в язовир Пчелина най-вероятно от огромното количество битово-фекални води, изливащи се в него. В тази посока би трябвало да се работи наложително, неприемливо е за страна член на Европейски Съюз.
За това май не че говорено до момента?
Не е говорено, само че това всеобщо измиране на рибата най-вероятно се дължи на ниското количество разперен О2 в язовира. Разтвореният О2, в случай че не ме лъже паметта, е към 2 до 3 мг на литър, когато се случва измирането, а един месец преди този момент е бил в порядъка на над 6 мг на литър. Практически неналичието на О2, съгласно мен, води до измиране на рибата, а неналичието на О2 не се свързва с съществуването на тежки метали. Естествено, те са доста сериозен замърсител, само че не могат да причинят понижаване на кислорода. То е единствено разследване на така наречен еутрофикация - разцвет на водорасли или разцвет на водата. Но подобен плевел разцвет е обвързван само с съществуването на замърсители от рода на азотни съединения, фосфор - субстанции, които подхранват развиването на фитопланктон. И когато към този момент самите водорасли изконсумират постъпилата храна в язовира, стартира всеобщо измиране и надлежно привършване на разтворения О2. Затова са значими и температурите, при каква температура става това. Това доста добре го виждам в оценените сателитните фотоси обхващащи интервала 14.08-08.09.2019 година Трябва да прибавя, че сателитните изображения са обработени в Лабораторията за отдалечени проучвания към катедра „ ГЕООС “ от ЮЗУ „ Неофит Рилски “
Може ли да обясните съответно какво се вижда?
Да. Разполагаме със сателитни фотоси и програмен продукт, който служи за интепретация на добитите данни. Имаме сателитна фотография, на която резолюцията е доста добра - 3 мегапиксела. Тоест, всеки пиксел от фотографията съставлява квадрат 3 на 3 метра от действителността. Сателитът снима в четири дължини на електромагнитния набор, с изключение на във забележимия, и в инфрачервения набор. И на база съотношението сред близко инфра-червения набор и алената светлина се прави показател (NDVI), който прави оценка съществуването на хлорофил във водата. Това е забавно, тъй като с хлорофил асоциираме главно растителността, само че този показател може да послужи и да разграничи пиксели, където има доста високо наличие на хлорофил в самата вода. И добре се вижда на фотосите, че от 14 август стартира развой на бурна еутрофикация. Той стартира от секторите на язовира, където се вливат двете реки и последователно се развива към средата на язовира и от 3-ти до 5-ти септември се концентрира до язовирната стена. След 03.09 внезапно спадат стойностите на пикселите, показващи съществуване на хлорофил във водата. Това аз свързвам единствено с внезапното измиране на органика. Един-два дни по-късно към този момент се изконсумира кислородът, поради разлагането. И тъкмо след два-три дни стартира да се появява първата мъртва риба. И най-силно наранена е бялата риба, която съгласно хората с известна подготвеност в тази област, е по-претенциозна към съществуването на О2, за нея разтвореното количество О2 във водата би трябвало да е с по-високи стойности.
И в случай че би трябвало да обобщите?
И в случай че би трябвало да обобщя - да, язовирът е замърсен; да, има и влошени биологични и физико-химични индикатори за качество. Най-вероятно процесът на еутрофикация и ниските равнища на разперен О2 са причина за измирането на рибата, само че не мога да намеря директна връзка на ниските равнища на О2 със наличието на тежки метали във водата. Ниското наличие на О2 се дължи само на цъфтежа на водораслите надлежно на измирането. Но това не трябва да омаловажава обстоятелството, че направени проучвания също по този начин демонстрират съществени отклонения във връзка с наличието на някои тежки метали. Присъствието им също нанася огромни вреди на екосистемата на язовира и от там на здравето на локалното население. Затова трябват повече старания от виновните институции за ограничение на количествата нездравословни субстанции, постъпващи в язовира.
Д-р Иванов, доколко следите случая със замърсяването и измирането на рибата в бент. Пчелина?
Може да се каже, че съм заинтригуван през цялото време, защото работя в катедра " География, екология и запазване на околната среда " към Югозападния университет. А също така съставлявам неправителствената организация " Център за естествени и обществени проучвания ". Проявявам интерес към всички проблеми в региона на опазването на околната среда. Ако мога да прибавя, разправям се и с отдалечени проучвания - потребление на сателитни изображения за разбор на разнообразни проблеми, свързани с опазването на околната среда. Именно по този начин попаднах на този проблем, а беше и много шумно обявен от средствата за информация.
Вие виждате резултатите от проучвания на водата в две лаборатории и завишенията на някои индикатори. С какво са нездравословни те?
Веществата, които демонстрират превишение в пробите, са нездравословни, защото това са тежки метали. Ние добре знаем, че те се натрупват в крайния гостоприемник на употребяваната храна - индивидът. Те имат своето въздействие. Но на сателитните фотоси също по този начин се вижда, че в интервала от 14 август до 9 септември има и увеличено равнище на хлорофил във водата. Този хлорофил се свързва единствено с едно - с съществуването на фитопланктон или нараснали равнища на еутрофикация в обсъжданото водно тяло. Съответно такива високи равнища на еутрофикация могат да бъдат породени от повишени стойности на физико-химични индикатори като: амониев азот (N-NH4) (mg/l),Нитрати (N-NO3) (mg/l), Нитрити (N-NO2) (mg/l),Орто-фосфати (P-PO4) (mg/l). Наличието на тези субстанции може да докара до утежняване на биологичните индикатори за качество и по-специално наличието на хлорофил. Взетите проби, а и информацията от Регионална инспекция за опазване на околната среда и Басейнова дирекция също удостоверяват тези заключения. Но това не трансформира обстоятелството, че също по този начин има и съществено превишение на някои характерни замърсители като олово, кадмий, цинк, фосфор, манган, никел и други в направените три спомагателни проби.
Моля да преведете какво значи изразът " биологични индикатори за качество "?
Тези индикатори и по-специално съществуването на хлорофил са свързани с съществуването на амониеви съединения, нитрати, фосфор - всички тези, които подкрепят развиването на фитопланктон. или дисбаланс на биогени или т.нар еутрофикация на водния басейн, съществуването на разцвет на водораслите, казано на национален език. Само да загатна, че влошените биологични индикатори за качество нямат директна връзка с тежките метали, които демонстрират повишения. Има съществено замърсяване на язовира както във връзка с биологичните и физико-химчните да вземем за пример разтвореният О2, по този начин и във връзка с някои характерни субстанции, основно тежки метали.
Какви биха могли да бъдат аргументите за завишаването на тези индикатори?
Не мога да предсказвам. Тежките детайли с превишение са цинк, олово, кадмий. Най-вероятно става въпрос за промишлени производства, само че кой е съответният замърсител, аз не мога да злоупотребявам.
Не кой е замърсителят тъкмо, а какъв тип произвеждане го предизвиква?
Тук също не мога да се наемам с съответен отговор, тъй като тестът е епизодична. Причините могат да бъдат от много браншове. Мога единствено да установявам, че има превишение и то основно в региона на тежките метали, както и влошени биологични индикатори за качество естествено.
Колко съществено е замърсяването?
Има много огромно превишение в две от пробите на оловото, което при оптимално възможни централизация от14 μg/l, демонстрира 210 μg/L. Другата демонстрира 47 μg/L отново при норма 14. Да отбележа обаче, че съгласно българското законодателство се взимат приблизително годишни стойности и оптимално позволена централизация. Тоест, вършат се 4 проби през 3 месеца и се получават приблизително годишна стойност. И на тяхна база се прави оценка дали има превишения или не. Сега, защото тестът е една, аз залагам на оптимално допустимата централизация на детайла, който отново демонстрира съществени повишения. Например при фосфора - при 40 μg/L норма имаме към 740 μg/l. При цианидите имаме превишение с към 4 μg/L, при хрома с към 2 μg/L от оптимално допустимите концентрации. Но с цел да създадем по-сериозни заключения би трябвало да разполагаме с представителна извадка за цялата година и да го съпоставим с нормативите.
А Вие като академик обезпокоен ли сте от това какво става с този язовир и за какъв брой време съгласно Вас водата може да се почисти, в случай че се спре вливането на мръсотии?
Аз съм обезпокоен за чистотата на водата, тъй като в случай че приказваме за тежките метали, те се акумулират в язовира. Всеки язовир играе ролята на утайник и тежките детайли ще се задържат в него. Въпросът е, че те не би трябвало да постъпват. Не би трябвало да има нови замърсявания. Трябва да се подхващат ограничения да се понижат равнищата на характерните замърсители, които постъпват от река Струма целогодишно. Иначе язовирът е замърсяван не от през вчерашния ден. От доста години се отсрочват тези детайли в него. Притеснително, е че едната проба, която е оценена във Финландия, е взета от устието, а не от придънния пласт. Тоест, взета е от мястото, където Струма се влива в язовира и демонстрира повишени стойности на олово, хром, фосфор и на цинка.
Защо е притеснително, че е взета от устието?
Притеснително е, че е взета от устието и демонстрира повишения, което значи, че има свеж приток на тежки детайли в язовира. Притеснително е също по този начин, че влошените биологични индикатори за качество може би се дължат на субстанции, внасяни в язовир Пчелина най-вероятно от огромното количество битово-фекални води, изливащи се в него. В тази посока би трябвало да се работи наложително, неприемливо е за страна член на Европейски Съюз.
За това май не че говорено до момента?
Не е говорено, само че това всеобщо измиране на рибата най-вероятно се дължи на ниското количество разперен О2 в язовира. Разтвореният О2, в случай че не ме лъже паметта, е към 2 до 3 мг на литър, когато се случва измирането, а един месец преди този момент е бил в порядъка на над 6 мг на литър. Практически неналичието на О2, съгласно мен, води до измиране на рибата, а неналичието на О2 не се свързва с съществуването на тежки метали. Естествено, те са доста сериозен замърсител, само че не могат да причинят понижаване на кислорода. То е единствено разследване на така наречен еутрофикация - разцвет на водорасли или разцвет на водата. Но подобен плевел разцвет е обвързван само с съществуването на замърсители от рода на азотни съединения, фосфор - субстанции, които подхранват развиването на фитопланктон. И когато към този момент самите водорасли изконсумират постъпилата храна в язовира, стартира всеобщо измиране и надлежно привършване на разтворения О2. Затова са значими и температурите, при каква температура става това. Това доста добре го виждам в оценените сателитните фотоси обхващащи интервала 14.08-08.09.2019 година Трябва да прибавя, че сателитните изображения са обработени в Лабораторията за отдалечени проучвания към катедра „ ГЕООС “ от ЮЗУ „ Неофит Рилски “
Може ли да обясните съответно какво се вижда?
Да. Разполагаме със сателитни фотоси и програмен продукт, който служи за интепретация на добитите данни. Имаме сателитна фотография, на която резолюцията е доста добра - 3 мегапиксела. Тоест, всеки пиксел от фотографията съставлява квадрат 3 на 3 метра от действителността. Сателитът снима в четири дължини на електромагнитния набор, с изключение на във забележимия, и в инфрачервения набор. И на база съотношението сред близко инфра-червения набор и алената светлина се прави показател (NDVI), който прави оценка съществуването на хлорофил във водата. Това е забавно, тъй като с хлорофил асоциираме главно растителността, само че този показател може да послужи и да разграничи пиксели, където има доста високо наличие на хлорофил в самата вода. И добре се вижда на фотосите, че от 14 август стартира развой на бурна еутрофикация. Той стартира от секторите на язовира, където се вливат двете реки и последователно се развива към средата на язовира и от 3-ти до 5-ти септември се концентрира до язовирната стена. След 03.09 внезапно спадат стойностите на пикселите, показващи съществуване на хлорофил във водата. Това аз свързвам единствено с внезапното измиране на органика. Един-два дни по-късно към този момент се изконсумира кислородът, поради разлагането. И тъкмо след два-три дни стартира да се появява първата мъртва риба. И най-силно наранена е бялата риба, която съгласно хората с известна подготвеност в тази област, е по-претенциозна към съществуването на О2, за нея разтвореното количество О2 във водата би трябвало да е с по-високи стойности.
И в случай че би трябвало да обобщите?
И в случай че би трябвало да обобщя - да, язовирът е замърсен; да, има и влошени биологични и физико-химични индикатори за качество. Най-вероятно процесът на еутрофикация и ниските равнища на разперен О2 са причина за измирането на рибата, само че не мога да намеря директна връзка на ниските равнища на О2 със наличието на тежки метали във водата. Ниското наличие на О2 се дължи само на цъфтежа на водораслите надлежно на измирането. Но това не трябва да омаловажава обстоятелството, че направени проучвания също по този начин демонстрират съществени отклонения във връзка с наличието на някои тежки метали. Присъствието им също нанася огромни вреди на екосистемата на язовира и от там на здравето на локалното население. Затова трябват повече старания от виновните институции за ограничение на количествата нездравословни субстанции, постъпващи в язовира.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ