По първоначални данни за 2022 г. брутният вътрешен продукт на

...
По първоначални данни за 2022 г. брутният вътрешен продукт на
Коментари Харесай

Икономиката достигна границата от 60% в догонването на Европа

По първични данни за 2022 година брутният вътрешен артикул на човек от популацията по паритет на покупателна дарба в България доближава 59% от междинните равнища за Европейския съюз. Това е сравнението, което най-точно разказва процеса на догонване на средноевропейските приходи и стандарт на живот, защото регистрира и разликите в цените сред обособените страни. През последните три години, макар връхлитащите рецесии от друг темперамент и продължителната политическата неустойчивост, догонваме с по 2 прочие пункта на година. Когато публично се отчетат и данните от преброяването на популацията – надлежно се ревизира популацията в страната надолу, индикаторът ще прескочи границата от 60%. Тази граница, при всички условности на данните в дълъг интервал, най-вероятно е и историческият най-много за страната.



Достигането на границата от 60% е разследване от две следващи десетилетия на резистентен растеж на родната стопанска система. Първото е от 2000 до 2010 година, когато Брутният вътрешен продукт на човек по паритет на покупателна дарба нараства от 29% до 45% по отношение на междинното за Европейски Съюз. Второто е до 2020 година, когато прибавяме нови 10 прочие пункта и доближаваме 55%. Това е интервал от 20 години, в който съвсем непроменяемо догонваме европейските стопански системи. Интересно е, че въпреки третото десетилетия да стартира с поредност от рецесии, както и продължителна политическа неустойчивост, стопанската система ни продължава да дърпа напред. Тук политиците ще се изкушат да датират растежа по отношение на едно или друго ръководство, само че истината е, че конкурентоспособността и трансформацията на родната стопанска система в тези две десетилетия държат юздите и съумяват да прегазят политическите бъркотии.

Историческите данни разрешават да се вършат съпоставения с разнообразни страни и райони в интервал от над 100 години. Ако се съпоставим с обичайно богатите страни от Западна Европа да вземем за пример, виждаме, че през по-голяма част от историята сме били на равнища от към 35% от техния Брутният вътрешен продукт на човек при отчитане разликите в цените. Най-високо равнище реализираме при започване на 1970-те години, когато доближаваме 50-те %. Това още веднъж е разследване от интервал на напредък, привързан с процеса на индустриализация на страната. В края на 50-те и началото на 60-те години отварят някои от най-големите индустриални предприятия, в това число медодобивният цех в Пирдоп, който прочее взе наградата за най-голяма компания в България през 2020 и 2021 година

След средата на 70-те години идват няколко изгубени десетилетия, в това число тежко външно задлъжняване в последните години на социализма и неизбежният макроикономически потрес, породен от големите насъбрани несъответствия. Така стигаме до „ дъно “ от към 25-26% в края на 90-те години. Към днешна дата картината е доста друга, като Брутният вътрешен продукт на човек по паритет на покупателна дарба в България по отношение на Западна Европа е над 50%, като за пръв път е над 50% по отношение на Брутният вътрешен продукт на човек на Германия. Тази наклонност е ясно забележима и в сравнението с Франция. Исторически няколко пъти сме били към или малко над 50-те % по отношение на французите. На графиката по-долу ясно се вижда изгубването на растежа у нас след средата на 70-те и началото на изгубените десетилетия. През 1999 и 2000 година сме едвам на 25% от Франция, по сходство и на сравнението с другите западни страни. След това стартират двете десетилетия на напредък, а съгласно предварителните данни за 2022 година приближаваме границата от 60% по отношение на Франция.



Към всичко това би трябвало да създадем две значими разяснения. Първото е, че оставаме на последно място в Европейски Съюз, като към момента сме на към 8-9 прочие пункта разлика от Словакия и Гърция, които също са на дъното в класацията. Второто е, че даже и в един миг да догоним по Брутният вътрешен продукт на човек в стандарти на покупателна дарба да кажем Гърция, това не значи, че автоматизирано изравняваме стандарта на живот. Напротив, брутният артикул мери настоящото показване на стопанската система през дадена година, само че не и насъбраното благосъстояние. Ако дълги години си бил по-богат, то най-вероятно си имал опцията да инвестираш повече във физически и човешки капитал през годините и да постигнеш по-добро качество на живота. Или с други думи, не просто би трябвало да настигнеш някой по брутен артикул на човек от популацията в дадена година, само че би трябвало и да задържиш това равнище с цел да постигнеш устойчива смяна и догонване. Отчитайки тези две наблюдения, огромното предизвикателство пред страната е дали ще реализираме и трето десетилетие на напредък и догонване, без обилни макроикономически разтърсвания. Това към този момент би ни доближило до границата от 70%, при която клишетата „ най-бедната “ и „ изоставаща “ страна последователно ще изгубят почва.

Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР