Лицемерие, нетрансплантирано
По някаква случайност тъкмо по време на Европейската седмица на донорството, у нас умира 29-годишен мъж, който не дочаква трансплантация на бял дроб. И всички са шокирани. Премиерът, който очевидно най-накрая е схванал, че още 15 индивида (всъщност 16) чакат да им бъде вкоренен бял дроб, незабавно разпорежда " Ананиев да реши въпроса ", да запознае депутатите от ръководещата коалиция с проблемите на донорството (другите няма нужда), Дариткова да " отвори дебата за смяна " в Комисията по опазване на здравето в Народното събрание, да се започва акция за донорството и да се наблюдава европейската процедура. Това е, не наподобява мъчно.
Малко по-късно Ананиев и Дариткова са в Народното събрание, прегръщат опечаленото семейство на умрелия Адриан Петков, дават обещание да решат въпроса и изясняват по какъв начин. Ще бъде назначена специфична комисия, която да изследва за какво се стигна до леталния излаз при този пациент, ще се прави електронен указател на чакащите за трансплантация, ще стартира всеобщо разпространение на донорството у нас. И, несъмнено, ще се приготвят законодателни промени... към момента никой няма визия какви.
Защо внезапно се разбързаха? Всички познаваме Адриан Петков от митингите пред Министерството на здравеопазването поради спрелите трансплантации на бял дроб, на които ходеше с кислородната си бутилка. Всички проследихме и сагата с доктор Марияна Симеонова, някогашен шеф на Изпълнителната организация по трансплантации (ИАТ), която два пъти подава оставка и на последната си конференция съобщи огорчена, че институциите у нас освен не й оказват помощ, само че даже й пречат да прави работата си. Всички схванаха и че договорите с Евротрансплант и трансплантационния център във Виена, който оперира българи, се бавят, въпреки че ИАТ е задвижила подготовката за сключването им. Стана ясно и че не организацията, а Комисията за лекуване в чужбина би трябвало да търси предложения за пациентите, които се нуждаят от трансплантация. Всъщност и в тази комисия след това се раздвижиха и съвсем съумяха да обезпечат трансплантиране на Адриан в Италия, само че той не доживя края на договарянията с болничното заведение. Тази развръзка можеше да се планува година по-рано, когато екипът на проф. Клепетко във Виена спря да трансплантира българи.
Изведнъж се оказва, че ще се готви указател на чакащите за трансплантация. Защо е належащо това? За да демонстрираме интензивност? Нали с цел да бъдеш трансплантиран, у нас или в чужбина, наложително би трябвало да си вписан в листата на чакащите орган към ИАТ. Това не е ли указател? Още повече, че с цел да те впишат в него, ти би трябвало да предоставиш куп документи, измежду които епикриза, мнение от лечебното заведение, което следи положението ти, мнения на специалисти, на народен съветник по трансплантология и така нататък На процедура институциите разполагат с цялата информация за пациента, би трябвало единствено да си свършат работата.
Междувременно две български лечебни заведения - " УМБАЛ " Света Екатерина " и УБ " Лозенец " не престават да работят по " план-проекта за съдействие " сред тях и трансплантационния център в Есен, Германия, с цел да се положат основите на този тип интервенции и у нас. Не е надалеч времето, когато българите, нуждаещи се от бял дроб, ще могат да бъдат трансплантирани тук. Това може да е добра вест, само че може и да не е. Защото и сега у нас се вършат трансплантации. Но до момента в който триумфите на едни лечебни заведения са безспорни, успеваемостта на други тъне в тайнственост.
От години родители на деца, нуждаещи се от чернодробна трансплантация да вземем за пример се пробват да схванат каква е преживяемостта на трансплантираните в УБ " Лозенец ". Тази болница е свещена крава и макар спорните си резултати и свадите през годините продължава да трансплантира деца. Вероятно тъй като националният съветник по трансплантации и шефът на центъра, който би трябвало да даде мнение пред Фонда за лекуване на деца дали едно дете може да бъде трансплантирано сполучливо у нас, са едно и също лице. Дори да си затворим очите пред явния спор на ползи, остава фактът, че Общественият съвет на ЦФЛД в последните години редовно отхвърля финансиране на този тип интервенции за деца в чужбина, тъй като у нас към този момент има " обичаи ". Все отново първата чернодробна трансплантация на дете е осъществена още през 2004 година. И тогава, както евентуално ще се случи и с белодробните трансплантации, експертната помощ пристигна от клиниката в Есен. Едно сполучливо начало, последвано от години на изменчив триумф. От началото на тази година в УБ " Лозенец " черен дроб е трансплантиран на 4 деца, едното е умряло. За да са безапелационни резултатите при другите, би трябвало да се наблюдава положението им на първата и петата година от трансплантацията. Обикновено пациентите са бебета и дребни деца с вродени аномалии или генетични увреждания, извънредно редки случаи, някои от които са диагностицирани за пръв път в България. Опит с сходен жанр патологии у нас няма. Има в чужбина, където успеваемостта е над 90 %. Получили отвод от фонда, родителите са принудени да провеждат дарителски акции, да търсят сами предложения от задгранични клиники и да заплащат в пъти повече за трансплантация, която може да бъде платена от НЗОК на преференциални цени с формуляр S 2.
Предвид насъбраното напрежение измежду родителите и към този момент сериозния брой деца с отводи за каквото и да било лекуване в чужбина, може би е време Министерство на здравеопазването да направи обществени резултатите на българските трансплантационни центрове, каквато е европейската процедура, която обичаме да цитираме.
Да, триумфите на едни са безспорни и това е добра вест за новаторската медицина у нас. Но при други са противоречиви, най-малко до доказване на противното. И в случай че един подобен трансплантационен център се е запътил към присаждането на бял дроб у нас не е мъчно да предвиждаме занапред какво ще се случи. За да няма сюрпризирани и да не се постановат незабавни ограничения, както след гибелта на Адриян. Една напълно предизвестена гибел.
Малко по-късно Ананиев и Дариткова са в Народното събрание, прегръщат опечаленото семейство на умрелия Адриан Петков, дават обещание да решат въпроса и изясняват по какъв начин. Ще бъде назначена специфична комисия, която да изследва за какво се стигна до леталния излаз при този пациент, ще се прави електронен указател на чакащите за трансплантация, ще стартира всеобщо разпространение на донорството у нас. И, несъмнено, ще се приготвят законодателни промени... към момента никой няма визия какви.
Защо внезапно се разбързаха? Всички познаваме Адриан Петков от митингите пред Министерството на здравеопазването поради спрелите трансплантации на бял дроб, на които ходеше с кислородната си бутилка. Всички проследихме и сагата с доктор Марияна Симеонова, някогашен шеф на Изпълнителната организация по трансплантации (ИАТ), която два пъти подава оставка и на последната си конференция съобщи огорчена, че институциите у нас освен не й оказват помощ, само че даже й пречат да прави работата си. Всички схванаха и че договорите с Евротрансплант и трансплантационния център във Виена, който оперира българи, се бавят, въпреки че ИАТ е задвижила подготовката за сключването им. Стана ясно и че не организацията, а Комисията за лекуване в чужбина би трябвало да търси предложения за пациентите, които се нуждаят от трансплантация. Всъщност и в тази комисия след това се раздвижиха и съвсем съумяха да обезпечат трансплантиране на Адриан в Италия, само че той не доживя края на договарянията с болничното заведение. Тази развръзка можеше да се планува година по-рано, когато екипът на проф. Клепетко във Виена спря да трансплантира българи.
Изведнъж се оказва, че ще се готви указател на чакащите за трансплантация. Защо е належащо това? За да демонстрираме интензивност? Нали с цел да бъдеш трансплантиран, у нас или в чужбина, наложително би трябвало да си вписан в листата на чакащите орган към ИАТ. Това не е ли указател? Още повече, че с цел да те впишат в него, ти би трябвало да предоставиш куп документи, измежду които епикриза, мнение от лечебното заведение, което следи положението ти, мнения на специалисти, на народен съветник по трансплантология и така нататък На процедура институциите разполагат с цялата информация за пациента, би трябвало единствено да си свършат работата.
Междувременно две български лечебни заведения - " УМБАЛ " Света Екатерина " и УБ " Лозенец " не престават да работят по " план-проекта за съдействие " сред тях и трансплантационния център в Есен, Германия, с цел да се положат основите на този тип интервенции и у нас. Не е надалеч времето, когато българите, нуждаещи се от бял дроб, ще могат да бъдат трансплантирани тук. Това може да е добра вест, само че може и да не е. Защото и сега у нас се вършат трансплантации. Но до момента в който триумфите на едни лечебни заведения са безспорни, успеваемостта на други тъне в тайнственост.
От години родители на деца, нуждаещи се от чернодробна трансплантация да вземем за пример се пробват да схванат каква е преживяемостта на трансплантираните в УБ " Лозенец ". Тази болница е свещена крава и макар спорните си резултати и свадите през годините продължава да трансплантира деца. Вероятно тъй като националният съветник по трансплантации и шефът на центъра, който би трябвало да даде мнение пред Фонда за лекуване на деца дали едно дете може да бъде трансплантирано сполучливо у нас, са едно и също лице. Дори да си затворим очите пред явния спор на ползи, остава фактът, че Общественият съвет на ЦФЛД в последните години редовно отхвърля финансиране на този тип интервенции за деца в чужбина, тъй като у нас към този момент има " обичаи ". Все отново първата чернодробна трансплантация на дете е осъществена още през 2004 година. И тогава, както евентуално ще се случи и с белодробните трансплантации, експертната помощ пристигна от клиниката в Есен. Едно сполучливо начало, последвано от години на изменчив триумф. От началото на тази година в УБ " Лозенец " черен дроб е трансплантиран на 4 деца, едното е умряло. За да са безапелационни резултатите при другите, би трябвало да се наблюдава положението им на първата и петата година от трансплантацията. Обикновено пациентите са бебета и дребни деца с вродени аномалии или генетични увреждания, извънредно редки случаи, някои от които са диагностицирани за пръв път в България. Опит с сходен жанр патологии у нас няма. Има в чужбина, където успеваемостта е над 90 %. Получили отвод от фонда, родителите са принудени да провеждат дарителски акции, да търсят сами предложения от задгранични клиники и да заплащат в пъти повече за трансплантация, която може да бъде платена от НЗОК на преференциални цени с формуляр S 2.
Предвид насъбраното напрежение измежду родителите и към този момент сериозния брой деца с отводи за каквото и да било лекуване в чужбина, може би е време Министерство на здравеопазването да направи обществени резултатите на българските трансплантационни центрове, каквато е европейската процедура, която обичаме да цитираме.
Да, триумфите на едни са безспорни и това е добра вест за новаторската медицина у нас. Но при други са противоречиви, най-малко до доказване на противното. И в случай че един подобен трансплантационен център се е запътил към присаждането на бял дроб у нас не е мъчно да предвиждаме занапред какво ще се случи. За да няма сюрпризирани и да не се постановат незабавни ограничения, както след гибелта на Адриян. Една напълно предизвестена гибел.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ