Русия предупреди САЩ с последствия, ако игнорират опасенията ѝ в сигурността
По-нататъшно игнориране на опасенията на Русия за личната ѝ сигурност ще има съществени последици. Това, съгласно съветското външно министерство, е декларирал неговият началник Сергей Лавров на американския си сътрудник Антъни Блинкън при вчерашната им среща в Женева.
Разговорите се състояха на фона на продължаващо скупчване на съветски сили по границата с Украйна и откакто стана ясно, че Москва публично изисква от НАТО да изтегли силите си от България и Румъния.
Според съветското външно министерство Лавров ясно е уведомил Блинкън, че възможни съществени последици са свързани на първо място с „ развиване на военното наличие на Съединени американски щати и техните съдружници от НАТО в Украйна “ и разполагането на сили и средства на алианса наоколо до съветските граници.
Въпреки тази поръчка през вчерашния ден следобяд Лавров заявява още веднъж, че страната му няма желание да атакува Украйна, макар скупчването на към този момент стотици хиляди бойци по границата, както и изпращането на спомагателни сили в Беларус.
Насреща Антъни Блинкън предизвести, че Западът ще отговори съществено и обединено на каквото и да е навлизане на съветски войски в Украйна, само че даде обещание и Москва да получи писмен отговор по настояванията си в областта на сигурността.
Едно от тях е евакуиране на общите сили на алианса от България и Румъния.
Още през декември Кремъл разгласи, че упорства това да се случи във всички страни, включили се към алианса след 1997 - т.е. в някогашните членки на Варшавския контракт. Конкретно за евакуиране на НАТО от нашата страна, като гаранция за сигурността на Русия, външното министерство в Москва излезе с позиция в отговор на въпрос от Българското национално радио.
Тя беше последвана от остра реакция у нас и в Румъния. Премиерът Кирил Петков съобщи, че страната ни сама взема решение военната си политика в границите на НАТО, а от президентството дефинираха съветското искане като "неприемливо и безпредметно ". Петков, както и външното министерство, приканиха Москва да остане ангажирана в разговора за сигурността.
А негова съществена тематика остава възможна съветска инвазия в Украйна. След като вчерашната среща сред Блинкън и Лавров предстоящо не докара до прогрес по тематиката, прибалтийските членки на НАТО и някогашни руски републики Литва, Латвия и Естония оповестиха, че пращат на Киев ракети и противотанкови оръдия. Канада отпусна заем на Украйна в размер на 95 милиона $, а Германия ще й прати полева болница.
Тази заран, съгласно Ройтерс, в Украйна е пристигнала и първата пратка от обещаната Съединени американски щати военна помощ в общ размер 200 милиона $.
Разговорите се състояха на фона на продължаващо скупчване на съветски сили по границата с Украйна и откакто стана ясно, че Москва публично изисква от НАТО да изтегли силите си от България и Румъния.
Според съветското външно министерство Лавров ясно е уведомил Блинкън, че възможни съществени последици са свързани на първо място с „ развиване на военното наличие на Съединени американски щати и техните съдружници от НАТО в Украйна “ и разполагането на сили и средства на алианса наоколо до съветските граници.
Въпреки тази поръчка през вчерашния ден следобяд Лавров заявява още веднъж, че страната му няма желание да атакува Украйна, макар скупчването на към този момент стотици хиляди бойци по границата, както и изпращането на спомагателни сили в Беларус.
Насреща Антъни Блинкън предизвести, че Западът ще отговори съществено и обединено на каквото и да е навлизане на съветски войски в Украйна, само че даде обещание и Москва да получи писмен отговор по настояванията си в областта на сигурността.
Едно от тях е евакуиране на общите сили на алианса от България и Румъния.
Още през декември Кремъл разгласи, че упорства това да се случи във всички страни, включили се към алианса след 1997 - т.е. в някогашните членки на Варшавския контракт. Конкретно за евакуиране на НАТО от нашата страна, като гаранция за сигурността на Русия, външното министерство в Москва излезе с позиция в отговор на въпрос от Българското национално радио.
Тя беше последвана от остра реакция у нас и в Румъния. Премиерът Кирил Петков съобщи, че страната ни сама взема решение военната си политика в границите на НАТО, а от президентството дефинираха съветското искане като "неприемливо и безпредметно ". Петков, както и външното министерство, приканиха Москва да остане ангажирана в разговора за сигурността.
А негова съществена тематика остава възможна съветска инвазия в Украйна. След като вчерашната среща сред Блинкън и Лавров предстоящо не докара до прогрес по тематиката, прибалтийските членки на НАТО и някогашни руски републики Литва, Латвия и Естония оповестиха, че пращат на Киев ракети и противотанкови оръдия. Канада отпусна заем на Украйна в размер на 95 милиона $, а Германия ще й прати полева болница.
Тази заран, съгласно Ройтерс, в Украйна е пристигнала и първата пратка от обещаната Съединени американски щати военна помощ в общ размер 200 милиона $.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ