По материали от Списание на държавните железници и пристанища на

...
По материали от Списание на държавните железници и пристанища на
Коментари Харесай

Героизмът в БДЖ при Чирпанското земетресение

По материали от Списание на държавните железници и пристанища на България, кн.1-2, год.III, април-май 1928 година

Землетръсът на 14 април (Велика събота, 11.20 часа, с магнитуд 6.8 по Рихтер и епицентър на 8 км СЗ от Чирпан ) и 18 април 1928 г . (21.20 ч., с магнитуд 7,0 по Рихтер и епицентър в Папазли/ дн.Поповица), който покоси живота на доста почтени хора, нанесе огромни вреди и загуби на родното стопанство, не остави незасегнати и железниците. Повредени са освен постройките по линиите в региона на земетръса, само че самия път, директно до епицентъра на землетресението при станция Папазлий (Поповица ) км 150+500 до 152+000. В тази последна част линията бе развалена вследствие поглъщане на почвата.

Пътят, с помощта на взетите бързи ограничения, можа да се поправи доста скоро. По този метод спряното придвижване на влаковете по интернационалната линия можа да се възвърне относително бърже. И този, както във всички други сходни случаи, железопътният личен състав се оказа на висотата си: всички, огромни и дребни, бяха по постовете си и извършиха добросъвестно дълга си. Движението, незабавно възобновено, железниците се сложиха още веднъж в услуга на популацията и на проведената помощ за подкрепяне на потърпевшите от землетресението.

Веднага след възобновяване на придвижването, Главна дирекция изпрати комисия от архитекти и инженери, с цел да прегледа развалените сгради, мостове или съоръжения и пресметна загубите. От рапорта на тази комисия се вижда, че повредите, претърпени от държавните железници са относително дребни: те не възлизат на по-голяма сума от 5,6 милиона лв.. Най-големите повреди са нанесени на приемните сгради на на гарите: Пловдив, Папазли, Борисовград (дн.Първомай), Ябълково, Белозем, Чирпан и депото Ст.Загора.

За естеството и аргументите за землетресението се писа доста във вестниците, така, че по този въпрос на това място не ще се стопираме. Не писано единствено по кой метод се е отразило землетресението върху постройките и на кои разрушителни сили се дължи събарянето или пропукването на постройките. Знае се от опит, изключително от доста по-силните землетресения в Япония, Италия или Америка, че разрушенията на постройките се предизвикват от хоризонталните сили, които се образуват при вибрационните, трептящи придвижвания на земната кора. Тези сили са обилни и тъй като нормално не се вземат под внимание при постройката на постройките, последните изчислени единствено с цел да носят личната си тежест, се оказват слаби да им се опълчват. Всеки може да си изясни тези сили и действието им с един дребен опит. Поставя се един предмет, да вземем за пример кибритена кутийка върху парче книга и се раздвижва мощно и чевръсто наляво-надясно подложената брошура. От раздрусването кутийката стартира да трепери и при мощно придвижване, в случай че не е добре закрепена, се обръща. Тъй треперят зданията при земетръса и даже падат, в случай че вибрационното придвижване на земната кора е доста мощно - пагубно. Тъй се изяснява и изместването на желязната структура на моста върху Марица при Пловдив. Изчислена да противостои единствено на хоризонталните сили, които се появяват при мощен вятър, желязната структура не е съумяла да устои на мощните хоризонтални сили, породени от земетръса и се е изместила към 30 сантиметра.

И у нас се вижда същото събитие, установено и при други землетресения, изключително в Токио, при пагубното земетресение през 1923 година, че силата на земетръса не е идентична на всички места и за всички почви. Който е ходил в Пловдив е забелязал, че постройките, издигнати върху канара - това са всички сгради по тепетата и към тях - са доста малко наранени от землетресенията, до момента в който всички постройки към гарата и р.Марица, гдето теренът е слаб и от неотдавнашен геологически генезис, са доста развалени или даже разрушени. Това се изяснява от известния към този момент факт, че земните трептения, вибрации слдствие земетръса, са доста по-слаби в твърда скалиста почва, в сравнение с в слаба почва, в която се появяват разследване трептенията и опустошения.

От този факт, въобще от опита, който имаме от землетресението, и който опит ни коства доста скъпо, би трябвало да се извлече поука. Тази поука е, че би трябвало да се строи съгласно разпоредбите на техниката, като се вземат поради и вероятните раздрусвания на постройките вследствие землетръс, и със здрави и положителни материали. Защото известно е, все от опита, изключително от направеното в последно време в Япония, гдето землетресенията са доста по-чести и доста по-силни, че индивидът може да се бори с този камшик, стига единствено да бъде нащрек и да не се не помни, когато строи.

Министърът на железниците г.Найденов е отправил следната депеша до личния състав по Б.Д.Ж. и Пристанища: " До всички ж.п. и пристанищни служби. №1.1-340 от 3 май 1928 год. Землетресенията в Южна България бяха едно тежко тестване. Бяха нужни доста духовни сили, с цел да се устои трезво против всички ужаси, които природата изпращаше. Не мога да не изкажа възхищението си и хвалба за държането на ж.п. и пристанищен личен състав през тези дни. Между железничарството израснаха герои, които отстояваха на служебния си пост даже, когато техния дом се разрушаваше. Прекъснатите телеграфни известия се възобновяваха бързо, с денонощен труд се поправяха разрушените линии. Това утвърждава в мене вярата, че железничарството е една същинска мощ за националното процъфтяване и като дублирам моята хвалба, изричам предпочитание да се кали проявената воля на ж.п. и прочие чиновници с каузи, постоянно почтени за хвалба и екстаз. Министър: Найденов. "

Помощта от чиновниците по Б.Д.Ж.. и Пр. Нещастието в Южна България разсъни най-благородни усеща у всички българи. Всеки се помъчи да помогне с каквото може на потърпевшите. От средата на българското железничарство излезе самодейността всеки чиновник по Б.Д.Ж. и Пр. да даде най-малко по ½ отплата за потърпевшите. В тая смисъл беше направено и формалното окръжно Болшинството чиновници, обаче, са декларирали пред касиерите да им бъде удържано не по ½ отплата, а по цяла, мнозина са дали и по 2-3 надници. Парите към този момент се събират и в най-скоро време ще се узнае на каква сума ще възлезе помощта на железничарите. Досега единствено от част от службите са събрани към 600 хил.лв. Навярно общата сума ще надмине един милион лв. и тя ще бъде една сензитивна помощ, обаче, по-важни са за случая хубавите качества, с които се демонстрира личния състав на Б.Д.Ж. и Пр.

Наградени железничари. По решение на непрекъснатия съвет, въз основа на донесения на службите, наградени са за проявена смелост, инициативност и себеобладание при осъществяване на службата през време на пагубното землетресение следните чиновници по БДЖ: н-к станция Папазли Георги П. Кутулов, нач.гара Пловдив Цветков, нач. тракция Пловдив инж. С.Гоцев, зав. депото Кр.Б.Груев, машиниста Теко Станчев и общия служащ Никола Г.Коларов с по 5000 лева, а зав.депо Саранбей Дим.Лесичев, машиниста Лазар Радучев и огняра Спас Генов с по 2000 лева Главна дирекция е наредила до всички свои служби да показват за премия чиновниците, които са се показали по време на землетресението.

... Следват други информации за помощи от чужбина и за помощи за българските железничари. ...

По материали от Списание на държавните железници и пристанища на България, кн.3, год.III, юни 1928 година

Наградени железничари. Постоянният съвет в последното си съвещание реши:

... В. Да се наградят чиновниците от службата по придвижване , показали похвални качества по време на страшните часове на землетресението в Южна България:

С 5000 лева: 1. Хр.Иванов, областен контрольор Пловдив, който след станалия трус на 18.4. в Пловдив, тъй като се намирал в станция Филипово, пътувайки с трен 15, наредил влакът да прекъсне пътуването си в станция Филипово, а той дружно с инженер Гоцев, пеша минали по линията, установили повредата на моста над Марица стигнал в гара Пловдив измежду трусовете, които нагъсто се явявали през цялата нощ и идващите няколко дни , разпореждал за редовността и сигурността на придвижването на влаковете.
Ив.Алдев, асистент шеф гара Пловдив, за гдето съобразил да изтегли от линията, минаваща наоколо до пожара на Военния склад 20 вагони, които избавил от опожаряване. Запазил хладнокръвие и оказал помощ измежду трусовете на някои от живущите на етажа на гарата да слезат долу.
С 4000 лева: 1. Методи Хранов, изп.ученик при станция Папазли, който измежду трусовете на 18.4, посрещнал влакове №№ 1 и 15 на входната стрелка в качеството си на дежурен служител. Угасил благодарение на помпиера падналата на пода горяща лампа и избавил гарата от опожаряване.
Мирчо Димов, стрелочник Папазли. Останал на поста си на входната стрелка на гарата, тъй като бил дежурен за посрещане на влаковете, макар че му съобщили, че фамилията му било затрупано от срутената къща.
С 3000 лева: 1. Тенчо Петров, шеф ст.Борисовград, угасил падналата горяща лампа и избавил гарата от опожаряване.
Никола Илиев, служител, Д.Тодоров и Ст.Стефанов, надзорници, Никола Ив.Пеювски, уч.надзорник, от гара Пловдив, всички по време на трусовете влизали в апаратната на работят и поправят телеграфните и телефонни известия, въпреки това да е било рисково за живота им. Освен това началникът Илиев и уч.надзорник Пеювски помагали на пожарната команда при гасене на пожара на военния склад до идване на бойците.
С 2000 лева: 1. Стойко Арсениев, служител гара Филипово. Посред трусовете влизал постоянно в апаратната да работи по апаратите, макар заплахата за живота му.
Н.Крахтов, и.д. маневрист в гара Пловдив. През нощта на трусовете дружно с пом.началник на гарата Алдев, изтеглили 20 вагони тъй като били на покрай пожара на военния склад и ги избавили от опожаряване.
Г. Да се наградят чиновници от службата по поддържането (от VIII-ма IX-та секции), показали похвални качества през часовете на землетресението в Южна България:

От XIII-та IX-та секции. 1. Пейчо Тодоров, секционен инженер VIII секция с 5000 лева, Васил Зафиров, пом.секционен инженер при същата секция с 5000 лева, Ангел Бонев секционен инженер на IX секция с 5000 лева, които са взели нужните ограничения за бързата инспекция положението на линиите и поправката им за възобновяване придвижването. Сами са пътували с пробните влакове или машини за констатиране на повредите и са давали нужните нареждания по възобновяване, както и управлявали работата за по-бързата корекция.
Крум Плакунов, уч .архитект* VIII секция, с 3000 лева, който през интервала на земетресението е направил проверка на всички здания в секцията, влизал в тях с риск за живота си, с цел да се добере за по-точни данни повредите, създаде проекта за възобновяване им. Рашко Тороманов, пикьор 8 секция 3 сектор с 5000 лева, който взел немедленно още след землетресението ограничения за инспекция на линията в сектора му, корекция на линията в развалените места към Борисовград и Папазли и мостове при клм.131+800** и 128+400, не е напускал поста си, макар известието за тежко болната му майка, която навестил, откакто извършил дълга си към службата след няколко дни, която заварил към този момент умряла. Никола Стоименов, пикьор VIII секция II сектор, с 2000 лева,, Лука Василев, пикьор при VIII секция, с 1500 лева, които след трусовете са създали обиколка в секторите, организирали поправките за по-бързо възобновяване на придвижването. Ненко Христов, надзорник III сектор 2-а чета с 1000 лева, Юрдан Иванов, надзорник III уч. 3 чета, с 1500 лева, Ангел Танчев надзорник III уч. 1-а чета, с 1000 лева, Никола Димитров, надзорник I уч. I -а чета, с 1000 лева, Делчо Павлов, надзорник IV уч. I-а чета, с 1000 лева, Иван Стоянов, надзорник VII уч. I-а чета, с 1000 лева, Христо Иванов, надзорник II уч. 2-ра чета, с 1000 лева, Георги Киселаров, надз.II уч. IV чета, с 1000 лева,, Тома Златаров, надз.II уч. 3-та чета, с 1000 лева, които директно са управлявали поправките на разваления път за по-бързата му корекция и възобновяване на придвижването, макар че някои от тях самите са били наранени от землетресението. Никола Танев, ст.работник III сектор I чета, с 1500 лева, Вангел Минков, ст.работник III сектор 3 чета, с 1500 лева, Балю Костадинов, ст.работник 2 сектор 2 чета, с 1000 лева, Стефан Лалев ст.работник 2 сектор 1 чета, с 1000 лева, първият от тях е взел присъединяване в угасяване на пожара на санитарния склад покрай гара Пловдив, а останалите директно са управлявали поправките на разваления път за по-бързата му корекция и възобновяване на движеиието, макар че някои от тях сами са били наранени от землетресението. Милуш Модев, билетопродавач при станция Садово, с 1500 лева, който стоял непрестанно на телефонния пост, макар трусовете и давал сведения за повредите по линията с риск да бъде покрит. Илия Митошев и Петър Тошев, кантонери, с по 2000 лева, които при землетресението на 18.4 т.г. незабавно след труса, изоставяйки фамилиите си на произвола на ориста, потеглят към секторите си, установили неприятното състояние на пътя, уведомили прилежащите станции за повредите и прекъсване на влаковете, в резултат на което са избегнати произшествия. Поради щета на телеграфа пренасяли са телеграмите от Папазли до Садово пешком, с което са основали единствена връзка с Катуница и Пловдив. Георги Митошев, кантонер 3 сектор, с 1000 лева, който при землетресението на 18.4. т.г., незабавно след труса е изоставил фамилията на произвола на ориста и тръгнал към сектора си, установил неприятното положение на пътя, уведомявал прилежащите станции за повредите и прекъсване на влаковете, в резултат на което са избегнати произшествия. Поради щета на телеграфа пренасял телеграмите от Папазли до Садово пешком, с което основал единствена връзка с Катуница и Пловдив. Освен това незабавно откакто е установил щета на моста при клм.138+800 при Борисовград е изпратил детето си да заяви на пикьора за повредата и прекъсване на придвижването, с което е избегната злополуката. Постоянни служащи от 3 сектор: Запрян Рангелов, Благой Тодоров, Тодор Димитров, Ник.Кузмов, Георги Запрянов, Аню Тошев и Юри Димитров по 1000 лв; Васил Павлов (2 чета), Георги Христозов, Дим.Михайлов, Дим.Янков и Еню Мирчев по 1500 лева, работили за по-бързото възобновяване на придвижването непрестанно, не обръщайки внимание на събитието, че сами са били от потърпевшите от землетресението. Постоянни служащи от 3 чета: Георги Атанасов, Илия Димитров, Христо Василев, Тодор Иванов, Колю димитров, Грозю Грозев, Георги Стоев, Иван Запрянов, Атанас Петров, Стоян Бончев, Христос Колев, Еню Колев и Тодор Янков по 1000 лв; Тодор Начев и Теньо Петков по 1500 лева, всички са работили за по-бързото възобновяване на придвижването непрестанно, не обръщайки внимание на събитието, че сами са били от потърпевшите от землетресението, изключително се отличили в работата си Тодор Начев и Теньо Петков. Постоянни служащи от 2 сектор 4 чета: Ангел Т.Иванов, Никола Стоилов, Камен Тодоров и Стефан Церовски по 1000 лв; взели присъединяване по локализиране на пожара в Пловдив (санитарен склад), с цел да не засегне постройките на железниците и по възобновяване развалената телеграфна линия. Никола Иванов с 750 лева, Кръстю Танев с 1000 лева, Минчо Паунов, Ангел Сотиров, Васил Сотиров, Станое Станков (3 чета), Филип Георгиев, Георги Николов, Атанас Трайчев и и Ангел Николов (и четиримата от 2 чета) с по 750 лева, взели присъединяване за възобновяване на развалената телеграфна линия. Стефан Бекеренов, кондуктор 7 секция с 2000 лева и синът на кантонера Г.Митошев от същата секция, М.Георгиев, с 2000 лева, който по разпореждане на татко си съобщил на пикьора по поддържане 3 сектор, Тороманов, че мостът при Борисовград клм.131+800 е развален, тъй като не е имало различен метод за взаимозависимост. На съображение на което са били взети ограничения за обезпечаване на придвижването. Митю Желев, пикьор 9 секция 1 сектор с 3000 лева, който със своите дейности и инициативност ускорил поправката на линията в сектора му и възстановил придвижването. Не е напуснал поста си, макар че неговата къща в с.Рупките е била съборена.
От техническа секция София. 1. Димитър Золотович, секц.инженер, с 2000 лева, взел присъединяване в поправката на моста клм.3+600 до Пловдив, със своята инициативност ускорил възобновяване на д-нието, както и за другите мостове наредил бърза корекция и с помощта на персоналното му наличие работата е била по-скоро свършена.
Иван Василев, ревиз.жел.конструкции, с 1500 лева, който още след първото землетресение наредил поправката на моста при мина Марица при Борисовград (131+700), ревизирал мостовете от Пловдив до Зл.дол. При втория трус взел интензивно присъединяване за наместване на моста при Пловдив на Марица, за възобновяване на придвижването. Георги Перифанов, ревиз.желез.конструкции, с 1000 лева, след първия трус прегледал в свръска с възобновяване на придвижването мостовете по линията Чирпан - Тулово, а след второто взел присъединяване при наместване на линията при Пловдив на р.Марица.
3а. Тодор Димитров, ревиз.жел.конструкции, с 1000 лева, след първия трус на Велик-ден отпътувал за Оризово, намерил и отстранили аргументите за загубване на водата в станцията. Обиколил и прегледал всички мостове в сектора Пловдив - Чирпан в свързка със сигурността на придвижването.
Иван Бояджиев, ревиз.жел.конструкции, с 1000 лева, след първото земетресение прегледал и поправил всички сигнали и съоръжения в гарите в земетръсната област в взаимозависимост със сигурността на придвижването. Това е осъществено на Велик-ден. Георги Дончев, Крум Алексиев, Атанас Стоянов, Богослов Ранчев, Никола Златков, Георги Стамболиев, Иван Милчев и Трайко Георгиев (майстори специалисти) с по 1000 лева, които са взели присъединяване в поправката на развалените или изместени мостове, без да държат сметка за незнайното състояние, в което са оставили надалеч от себе си своите фамилии.
Да се наградят лицата от тракционната работа със суми по претекстове както са изложени по-долу:
К.Ив.Динков, маш.контрольор при Пловдив, с 3000 лева, който на 18.4. т.г. във време на землетресението пътувал с вл. №7 и през същата нощ взел огромно присъединяване за инспекция на пътя и мостовете към гара Папазли за възобновяване на телеграфните известия сред гарите, за обезпечаване вл.№7 и 1 в гара Папазли и помагал на популацията в Папазли. Роман Касабов, ватман, с 3000 лева, който е показал същата активност както за лицето нагоре. Тома М.Пасков, Пловдив, с 2000 лева, който на 18.4. т.г. през време на трусовете е возил вл.№ 45 сред Нова Загора и Маноле без телеграфни известия. Лазар С.Лазаров, огняр Пловдив, с 3000 лева, който е пътувал с помощна машина от Пловдив до Папазли с ватман Т.Станчев и дружно с началника на тракцията за инспекция на пътя и мостовете. Стефан Кротев, ватман Пловдив, с 3000 лева, който във време на землетресението е возил трен № 14 (бил е в Саранбей), откъдето е тръгнал за Пловдив през време на трусовете и с това е дал опция да да се съберат сведения за пътя и мостовете. Ив.Д.Вакарелски, огняр София, 2000 лева, показал същата активност както нагоре. Андон Мичев, водоснабдител Папазли, 2000 лева, дружно с ученика Методи Хранов погасили падналата горяща лампа и избавили гарата от опожаряване. Стефан Христов, ватман Пловдив, 1000 лева, който дружно с началника тракция Пловдив през време на трусовете на 19.4.т.г. са отпътували да пробват с машина огромния стоманен мост на река Марица и да вземат композицията на вл.15, която бе останала във Филипово. Тодор Илиев, огняр Пловдив, с 1000 лева, пътувал дружно с маш.Ст.Христов и показал същата активност.
* Непосредствено след земетресенията през април 1928 година в архитектурното бюро на БДЖ (Милко Бичев, Крум Плакунов, Панайот Калчев и др.)са проектирани приемни сгради от нов (противо)„ земетръсен вид " , издигнати в интервала 1928-1932 година в гари в земетръсни зони: Милковица, Бутово, Поликраище, Невша, Велики Преслав, Мадара, Гебедже (Белослав), Садово, Маноле, Свобода, Джамбазито (Калояновец), Коньово.

** Началото на километража е било в одринската гара Караагач (бивша Демирташ).

Автор: Инж. Красимир Ангелов, Поповица, април 2018 година

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР