По-малко от десет дена след формирането си новото италианско правителство,

По-малко от 10 дни след образуването си новото италианско държавно управление, което е определяно като популистко и евроскептично, влезе в изострен конфликт с проевропейските ръководещи във Франция. Поводът бе рецензията, която Париж насочи към него поради решението му да не допусне в своите пристанища транспортен съд с мигранти. Зад конфликта обаче прозира желанието на новите ръководещи в Рим да покажат, че към този момент няма да се преценяват със старите правила.

Всичко стартира с отхвърли на Италия да пусне на своя територия 629-те мигранти, които корабът "Акуариус " на организацията "SOS Медитеране " бе избавил край крайбрежията на Либия с аргумента, че би трябвало да бъдат признати от Малта. След като и Малта отхвърли, Испания се съгласи да одобри плавателния съд, с цел да бъде избегната филантропична злополука.

Френският президент Еманюел Макрон, който бе неодобрен от италианските управляващи, че не е предложил "Акуариус " да дебаркира във френско пристанище, наруши мълчанието си по тематиката по време на държавно съвещание на 12 юни. Той порица "цинизма и безотговорността на италианското държавно управление ". Преди това представител на партията на Макрон "Република, напред! " Габриел Атал съобщи, че "поведението на италианския кабинет провокира гадност ".

Рим отговори с декларация, в която се споделя, че "Италия няма да приема лицемерни уроци от страни, които по въпроса за миграцията постоянно са предпочитали да се обръщат на другата страна ", и предизвести, че плануваната за 15 юни среща сред премиера Джузепе Конте и Еманюел Макрон може и да не се състои. Междувременно италианското външно министерство извика за пояснение френския дипломат в Рим, а визитата в Париж на новия финансов министър Джовани Триа, който трябваше да разиска промените в еврозоната с френския си сътрудник Бруно Льо Мер, бе анулирана.

Докато се караше с Франция обаче, Италия получи поддръжка от Унгария. Унгарският министър председател Виктор Орбан разгласи, че италианското решение е "велик миг, който в действителност може да докара до смяна в европейската миграционна политика ".

Действията на Рим фактически могат да бъдат разчетени като обръщение към Брюксел преди плануваната за 28 юни среща на върха, че Италия гледа съществено на смяната на разпоредбите за приемане на мигранти. В същото време те са индикация за методите, към които счита да се придържа новият италиански вътрешен министър и вицепремиер Матео Салвини. Салвини, който е водач на едната от двете съдружни партии в държавното управление - Северната лига, разгласи решението си да затвори пристанищата на 10 юни, неделя, в миг, в който 7 млн. италианци гласоподаваха на локални избори в 761 обитаеми места.

Случилото се подсказва и кой действително командва в Рим. Италианските медии оповестиха, че министър председателят Джузепе Конте е бил "информиран " за решението на Салвини персонално от него, когато кацнал в италианската столица след срещата на Г-7 в Канада.

Когато новото италианско държавно управление встъпи в служба, огромният боязън на Брюксел бе, че то ще употребява опасността за отдръпване от еврозоната за извиване на ръце. Кабинетът на Конте публично се отхвърли от напускането на общата европейска валута, само че събитията към кораба "Акуариус " демонстрираха, че неговият същински водач Матео Салвини разполага с повече от едно оръжие.