Учени пренасят жива риба от Антарктика до Пловдив
По новаторски план, който цели превозването на живи риби от Южния полярен кръг до България, работят Кристиян Владов и Стефан Кюркчиев от Природонаучния музей в Пловдив. Това начинание е резултат от съдействие сред български учени, Антарктически откриватели и природонаучни институции и утвърждава България като деен участник в изследването и опазването на полярните екосистеми, заяви Българска телеграфна агенция.
Телеграфната организация описа историята с световно значение:
Според Кристиян Владов, основен организатор в музея, главната цел е да се приближи науката до обществеността. Посетителите – от възпитаници до откриватели – ще имат опция да видят неповторими антарктически организми, които другояче могат да бъдат следени единствено в научни институти. Интерактивните изложения ще демонстрират освен биологията на тези същества, само че и въздействието на климатичните промени върху техните екосистеми.
За Владов този план е сбъдната фантазия. Работата с проф. Христо Пимпирев и визитата на българската база в Антарктика са незабравими прекарвания. Той споделя, че с поддръжката на шефа на музея, гл. ас. доктор Огнян Тодоров, и Българския антарктически институт, концепцията за " полярен аквариум “ е станала действителност. Това е новаторска самодейност в международен мащаб, защото антарктическите риби до момента са били изследвани единствено в лаборатории, без достъп за необятната аудитория.
Снимка: Проф. Христо Пимпирев / Архив
Стефан Кюркчиев, също организатор в музея, вижда в плана извънредно научно и просветително предизвикателство. Той акцентира, че превозването на живи екземпляри до България с научноизследователския транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ е рядка опция. Отглеждането на рибите в следена среда, експонирането им и научните проучвания, които ще последват, са мотивация както за него, по този начин и за цялата музейна общественост. Целта е да се пробуди ползата на младото потомство към биологията и науката.
Как оцеляват рибите
Кристиян Владов, който е хидробиолог, изяснява, че рибите от Антарктика са развили специфични механизми, с цел да оцеляват в ледените води. Например, ледената риба няма хемоглобин и диша през кожата – специфичност, която може да бъде от голяма важност за бъдещи медицински проучвания, свързани с анемията.
Проектът се осъществя с поддръжката на Община Пловдив и ангажираността на шефа на музея, който предизвиква ексцентрични хрумвания. Благодарение на напъните на екипа, посещаемостта на музея е повишена от 15 000 на 120 000 души годишно през последното десетилетие.
„ Това демонстрира, че информацията, която представяме, е разбираема и хората се връщат с жадност за познания “, споделя Владов. Той показва благодарността си към проф. Пимпирев и Българския антарктически институт, без чието подпомагане този план не би бил вероятен.
Телеграфната организация описа историята с световно значение:
Според Кристиян Владов, основен организатор в музея, главната цел е да се приближи науката до обществеността. Посетителите – от възпитаници до откриватели – ще имат опция да видят неповторими антарктически организми, които другояче могат да бъдат следени единствено в научни институти. Интерактивните изложения ще демонстрират освен биологията на тези същества, само че и въздействието на климатичните промени върху техните екосистеми.
За Владов този план е сбъдната фантазия. Работата с проф. Христо Пимпирев и визитата на българската база в Антарктика са незабравими прекарвания. Той споделя, че с поддръжката на шефа на музея, гл. ас. доктор Огнян Тодоров, и Българския антарктически институт, концепцията за " полярен аквариум “ е станала действителност. Това е новаторска самодейност в международен мащаб, защото антарктическите риби до момента са били изследвани единствено в лаборатории, без достъп за необятната аудитория.
Снимка: Проф. Христо Пимпирев / Архив
Стефан Кюркчиев, също организатор в музея, вижда в плана извънредно научно и просветително предизвикателство. Той акцентира, че превозването на живи екземпляри до България с научноизследователския транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ е рядка опция. Отглеждането на рибите в следена среда, експонирането им и научните проучвания, които ще последват, са мотивация както за него, по този начин и за цялата музейна общественост. Целта е да се пробуди ползата на младото потомство към биологията и науката.
Как оцеляват рибите
Кристиян Владов, който е хидробиолог, изяснява, че рибите от Антарктика са развили специфични механизми, с цел да оцеляват в ледените води. Например, ледената риба няма хемоглобин и диша през кожата – специфичност, която може да бъде от голяма важност за бъдещи медицински проучвания, свързани с анемията.
Проектът се осъществя с поддръжката на Община Пловдив и ангажираността на шефа на музея, който предизвиква ексцентрични хрумвания. Благодарение на напъните на екипа, посещаемостта на музея е повишена от 15 000 на 120 000 души годишно през последното десетилетие.
„ Това демонстрира, че информацията, която представяме, е разбираема и хората се връщат с жадност за познания “, споделя Владов. Той показва благодарността си към проф. Пимпирев и Българския антарктически институт, без чието подпомагане този план не би бил вероятен.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ