По думите на проф. Тодор Кантарджиев скарлатината е често заболяванеОт

По думите на проф. Тодор Кантарджиев скарлатината е постоянно заболяване

От пролетта до момента случаите на скарлатина у нас са се нараснали три пъти. Това заяви проф. Тодор Кантарджиев, консултант на Столичната община по здравните въпроси в ефира на.

" Откакто махнахме маските пролетта, имаме три пъти увеличение на броя на случаите на скарлатина, което е нещо предстоящо, защото маските в действителност пазят и ограниченията, които бяха за COVID-19, бяха потиснали скарлатината ", съобщи проф. Кантарджиев.

По думите му скарлатината е постоянно заболяване изключително есента и зимата.

Какво да създадат родителите, в случай че детето се оплаче, че го боли гърлото?

„ Най-важното за скарлатината и за ангината, най-честата зараза при децата, това са бързите проби, които преди 15 години ги бяхме въвели. Тестът се прави както за Коронавирус – бърка се в гърлото и в границите на 10 минути може да се каже това стрептококова зараза ли е или не е “, изясни проф. Кантарджиев.

" Ако е стрептококова зараза, наложително би трябвало да се даде антибиотик ", означи професорът.

„ Не най-скъпият, а най-хубавият. Това са пеницилиновите антибиотици и цефалоспорините. Антибиотиците се изписват от лекар, както и лекар слага диагнозата “, добави проф. Кантарджиев.

Какви са признаците на скарлатината?

„ Зачервено гърло, демаркация в гърлото, малинов език и лимфни възли под челюстта. Нещо доста значимо – диференциална диагноза – при скарлатина и при стрептококова зараза на гърлото, при ангина - няма кашлица “, заяви проф. Кандарджиев.

По думите му, има ли кашлица, би трябвало да се мисли за вирусна зараза.

Тревожни данни за смъртни случаи във Англия

Във Англия подценяват смисъла на антибиотиците, сподели специалистът.

„ Там от години вършат едни акции по масмедиите да приказват против антибиотиците, само че антибиотиците са най-успешните медикаменти. Даже преди 15 години, когато правеха една акция за понижаване използването на антибиотици при лекуване на респираторни инфекции се стигна до там – понижиха с 40% „ ненужната “ приложимост на антибиотици, усилиха детската смъртност и смъртността при възрастните. Такова нещо не трябва да се позволява “, означи проф. Кантарджиев.