Глас народен: Тъгувам за времето на „Оркестър без име“. Тогава България бе едно чудесно място за живеене
„ По „ Българска национална телевизия свят “ гледах безконечната класика „ Оркестър без име “ и ме налегна огромна носталгия по това време. България през 80-те години на предишния век бе едно отлично място за живеене. Режимът се беше либерализирал съществено. Горбачовата перестройка тропаше на вратата. Животът беше прекрасен, спокоен, предсказуем. Морето беше същинско, нямаше и първи проблясъци от бетонната джунгла, която ни заля. От бирата не болеше глава, водката бе „ Царевец “, кутия „ Феникс “ и „ БТ “ вървяха по лев, лев и двадесет. И най-много, имахме страна.
А за неповторимите филми, които се правеха, да не разтварям дума. „ Оркестър без име “ е блестящо доказателство за това: „ Любов, разлъка и още нещо… “, пееше певицата Рени (Катерина Евро), а ние вярвахме единствено в любовта. Ех, за какво нямам машина на времето? “
Тошо К., Перущица
Припомняме, че „ Оркестър без име “ е един от най-хубавите български игрални филми, сниман през 1980 и 1981 година. Лентата е дело на режисьора Людмил Кирков, по сюжет на Станислав Стратиев. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във кино лентата е композирана от Борис Карадимчев. Запомнен е с паметните си реплики и песни („ Оставаме “ на Маргарита Хранова или „ Нашият град “ на Тангра). Гледан е от над 2 млн. фенове.
През 1979 година излиза филмът на режисьора Людмил Кирков по сюжет на Станислав Стратиев „ Кратко слънце “, по едноименната повест на сценариста. Филмът се радва на невиждан триумф, само че след 2-3 седмици е свален от екран тихомълком. Причината е излязлата във в. „ Литературен фронт “ публикация, в която „ Кратко слънце “ е упрекнат в неверно идеологическо звучене, усилване на негативизма и нарушена диалектика сред “голямата и дребната истина ”.
Кирков и Стратиев към този момент работят по втори филм – „ Равновесие “, само че продукцията бива замразена поради рецензията по предходния им филм (Равновесие е осъществен чак след 5 години, и то още веднъж със същата критика). По щастливо стичане на събитията в киностудия „ Бояна “ имат пари за асимилиране, по тази причина подреждат на Кирков и Стратиев да създадат радикално друг план от „ Кратко слънце “ и „ Равновесие “ – радостна, смешна и “жизнеутвръждаваща ” комедия. Стратиев към този момент от дълго време има концепция за история. Тя е въодушевена от група музиканти, която свири в родния му софийски квартал „ Коньовица “. Стратиев инцидентно се среща с кварталната група в чужбина и те му описват премеждията си по какъв начин са съумели да изоставен България и да пробият зад граница (за историята им в чужбина Стратиев написа сюжет за втори филм, за който са планувани фотоси през 1993 година, само че заради измененията и ред кавги той не се осъществява). Людмил Кирков харесва сюжета и предлага непосредствено за функциите Велко Кънев, Павел Поппандов, Филип Трифонов и Георги Мамалев.
Източник retro.bg
