Хладнокръвен убиец поиска свобода
Пловдивският апелативен съд отхвърли да промени доживотна присъда
Людвиг Толумов и авера му Иван Сладкото разстрелвали и изнасилвали при магистрални грабежи
Една от жертвите оживяла
Пловдивският апелативен съд отхвърли да размени доживотната присъда на килъра Людвиг Толумов с 30 години отнемане от независимост. Мъжът, чието име смрази кръвта на хората от Южна България, получи през 2006 година най-тежкото наказване за обир, съпроводен с ликвидиране и опит за ликвидиране, различен обир, обезчестяване, незаконно лишаване на автомобил и заличаване и разваляне на непозната движимост. Безчинства дружно с авера си Иван Серафимов-Сладкото. Малко прди да бъде хванат, Людвиг разстрелва и него.
Едно пътешестване ще се окаже съдбовно за 19-годишната Руджие Юсеинова от с. Православен и годеника й Севгин Мюмюнов. На 13 май 2000 година двамата влюбени стопират да си поговорят край пловдивското село Бяла река на път към близка дискотека. В тъмното към автомобила им се доближават двама мъже. Това са Людвиг и Иван, които дебнат за жертви. Мълчаливо измъкват от вътрешната страна 20-годишния Севгин и стартират грубо да го постановат с юмруци. Нахвърлят се и на онемялата от смут Руджие, а когато приятелят й се пробва да я отбрани, го прострелват с два патрона – единият в главата. Изродите завличат девойката до параклис наоколо и свиреп я изнасилват. След това я наръгват 8 пъти с нож в гърдите и шията и я оставят да умира, потънала в кръв. Не не помнят обаче да отмъкнат парите и златните украшения на жертвите. По-късно пред съда Людвиг ще се опита да се оправдае, че Сладкото го бил принудил да извърши зверството.
На Руджие обаче й е съдено да живее – по щастлива случайност 1 милиметър не стига ножът да пререже сънната й артерия. Жертвата няколко часа пълзи и губи на моменти схващане, само че съумява да стигне на път, на който я намира минаващ служител на реда от Първомай. Тя чудесно е запомнила по какъв начин наподобяват душманите й и фотороботът им е основан с удивителна акуратност. Престъпниците обаче и не мислят да се крият или да спрат набезите си. Двамата са неразделни – освен са от едно село - Дуванлии, само че и дружно лежат в пандиза – Людвиг за обир, Иван – за кражба.
Още зад решетките вземат решение, че ще „ работят “ в тандем. Докато полицията ги търси за убийството на Севгин, двамата правят поредност от набези и убийства. На 6 юни 2000 година нападат микробус на прохода Троян-Кърнаре. Под опасността на нож, водачът им дава возилото, а пасажерите парите и скъпите си движимости. Окуражени от „ триумфа “ си, двамата бандитите атакуват дни по-късно таксиметрова шофьорка край село Беловица, по-късно пътуващите в „ Мерцедес “ на автомагистрала „ Тракия “. След нови грабежи, изнасилвания и блудства. Месец по-късно полицията намира край Беклемето натрупа на немския екскурзиант Кристиян Харлем.
Той също е жертва на Людвиг и Иван, както и приятелката му, която преди да бъде убита, също е изнасилена. Това е последното закононарушение, което двамата правят дружно. Бандитите отмъкват автомобила на чужденците и потеглят към Хисар. Между тях обаче витае напрежение. Людвиг се опасява, че Иван Сладкото ще го убие, с цел да няма очевидец на зверствата. По-късно на разпитите Толумов ще разправя, че не бил срещу грабежите, само че не желал да убива. И да хвърля цялата виновност на съучастника си за мъченията, които търпят жертвите им. Версията на Людвиг е, че е решил да изпревари Сладкото като го простреля пръв.
На 15 юли 2000 година двамата пътували, като зад кормилото бил Иван. Неочаквано приятелят му извадил пищов и го гръмнал в придвижване. Захвърлил тялото на Сладкото край пътя и умерено се прибира при жена си и децата си в град Хисаря. Това е единственото ликвидиране, за което Толумов по-късно ще си признае и пред полицията, и пред магистратите. Той и до момента твърди, че не е правил други изтезания. Хората от Дуванлии настояват, че Людвиг от млади години си падал спекулант и постоянно разполагал с доста пари, само че им е мъчно да повярват, че е невъзмутим палач. Преди години той ходел да работи по Европа и Южна Африка, откъдето се върналс изключително самочувствие. Обичал първокласния живот и не се спирал пред нищо, с цел да си го обезпечи.
Нещастията за Людвиг не свършили със залавянето и осъждането му. Няколко години след присъдата му се обесил сина му. Той не можел да се помири с закононарушенията на татко си и изпаднал в тежка меланхолия. Жената на килъра – Пенка, не може да му елементарни гибелта на сина им и не желае да чува даже името му. Людвиг обаче твърди, че в килията е станал набожен и се надява, че Бог ще му елементарни греховете, които не били чак толкоз огромни.
За незаконния си живот
Людвиг написа книга зад решетките
Зад решетките Людвиг написа книга за живота си – за приключенията в чужбина и неговата истина за незаконния му живот. Цялото време е негово в единичната му килия, която се е постарал да трансформира, доколкото е допустимо, в хотелска стая. Пари има задоволително – родственици са продали жилището му в Хисаря и са му купили плазмен тв приемник, пишеща машина и даже дограма на прозореца. За доста неща съжалява – за разрушения си живот и семейство, за изгубения разкош. „ Имах всичко. Бях си построил комунизма, на степен „ н-та “. Вкъщи бяха цветя и рози. Лъскаво жилище, коли, камиони и в един миг изгубих всичко. Какво да върша в този момент? И аз ли да си сложа въжето? Не че е толкова значимо, че пребивавам... И споделям, че има неща, с които не се гордея. Можеше доста по-мъжки да постъпя “, приказва Толумов. И се надява, че макар доживотната присъда, все някой ден ще излезе на независимост.
Людвиг Толумов и авера му Иван Сладкото разстрелвали и изнасилвали при магистрални грабежи
Една от жертвите оживяла
Пловдивският апелативен съд отхвърли да размени доживотната присъда на килъра Людвиг Толумов с 30 години отнемане от независимост. Мъжът, чието име смрази кръвта на хората от Южна България, получи през 2006 година най-тежкото наказване за обир, съпроводен с ликвидиране и опит за ликвидиране, различен обир, обезчестяване, незаконно лишаване на автомобил и заличаване и разваляне на непозната движимост. Безчинства дружно с авера си Иван Серафимов-Сладкото. Малко прди да бъде хванат, Людвиг разстрелва и него.
Едно пътешестване ще се окаже съдбовно за 19-годишната Руджие Юсеинова от с. Православен и годеника й Севгин Мюмюнов. На 13 май 2000 година двамата влюбени стопират да си поговорят край пловдивското село Бяла река на път към близка дискотека. В тъмното към автомобила им се доближават двама мъже. Това са Людвиг и Иван, които дебнат за жертви. Мълчаливо измъкват от вътрешната страна 20-годишния Севгин и стартират грубо да го постановат с юмруци. Нахвърлят се и на онемялата от смут Руджие, а когато приятелят й се пробва да я отбрани, го прострелват с два патрона – единият в главата. Изродите завличат девойката до параклис наоколо и свиреп я изнасилват. След това я наръгват 8 пъти с нож в гърдите и шията и я оставят да умира, потънала в кръв. Не не помнят обаче да отмъкнат парите и златните украшения на жертвите. По-късно пред съда Людвиг ще се опита да се оправдае, че Сладкото го бил принудил да извърши зверството.
На Руджие обаче й е съдено да живее – по щастлива случайност 1 милиметър не стига ножът да пререже сънната й артерия. Жертвата няколко часа пълзи и губи на моменти схващане, само че съумява да стигне на път, на който я намира минаващ служител на реда от Първомай. Тя чудесно е запомнила по какъв начин наподобяват душманите й и фотороботът им е основан с удивителна акуратност. Престъпниците обаче и не мислят да се крият или да спрат набезите си. Двамата са неразделни – освен са от едно село - Дуванлии, само че и дружно лежат в пандиза – Людвиг за обир, Иван – за кражба.
Още зад решетките вземат решение, че ще „ работят “ в тандем. Докато полицията ги търси за убийството на Севгин, двамата правят поредност от набези и убийства. На 6 юни 2000 година нападат микробус на прохода Троян-Кърнаре. Под опасността на нож, водачът им дава возилото, а пасажерите парите и скъпите си движимости. Окуражени от „ триумфа “ си, двамата бандитите атакуват дни по-късно таксиметрова шофьорка край село Беловица, по-късно пътуващите в „ Мерцедес “ на автомагистрала „ Тракия “. След нови грабежи, изнасилвания и блудства. Месец по-късно полицията намира край Беклемето натрупа на немския екскурзиант Кристиян Харлем.
Той също е жертва на Людвиг и Иван, както и приятелката му, която преди да бъде убита, също е изнасилена. Това е последното закононарушение, което двамата правят дружно. Бандитите отмъкват автомобила на чужденците и потеглят към Хисар. Между тях обаче витае напрежение. Людвиг се опасява, че Иван Сладкото ще го убие, с цел да няма очевидец на зверствата. По-късно на разпитите Толумов ще разправя, че не бил срещу грабежите, само че не желал да убива. И да хвърля цялата виновност на съучастника си за мъченията, които търпят жертвите им. Версията на Людвиг е, че е решил да изпревари Сладкото като го простреля пръв.
На 15 юли 2000 година двамата пътували, като зад кормилото бил Иван. Неочаквано приятелят му извадил пищов и го гръмнал в придвижване. Захвърлил тялото на Сладкото край пътя и умерено се прибира при жена си и децата си в град Хисаря. Това е единственото ликвидиране, за което Толумов по-късно ще си признае и пред полицията, и пред магистратите. Той и до момента твърди, че не е правил други изтезания. Хората от Дуванлии настояват, че Людвиг от млади години си падал спекулант и постоянно разполагал с доста пари, само че им е мъчно да повярват, че е невъзмутим палач. Преди години той ходел да работи по Европа и Южна Африка, откъдето се върналс изключително самочувствие. Обичал първокласния живот и не се спирал пред нищо, с цел да си го обезпечи.
Нещастията за Людвиг не свършили със залавянето и осъждането му. Няколко години след присъдата му се обесил сина му. Той не можел да се помири с закононарушенията на татко си и изпаднал в тежка меланхолия. Жената на килъра – Пенка, не може да му елементарни гибелта на сина им и не желае да чува даже името му. Людвиг обаче твърди, че в килията е станал набожен и се надява, че Бог ще му елементарни греховете, които не били чак толкоз огромни.
За незаконния си живот
Людвиг написа книга зад решетките
Зад решетките Людвиг написа книга за живота си – за приключенията в чужбина и неговата истина за незаконния му живот. Цялото време е негово в единичната му килия, която се е постарал да трансформира, доколкото е допустимо, в хотелска стая. Пари има задоволително – родственици са продали жилището му в Хисаря и са му купили плазмен тв приемник, пишеща машина и даже дограма на прозореца. За доста неща съжалява – за разрушения си живот и семейство, за изгубения разкош. „ Имах всичко. Бях си построил комунизма, на степен „ н-та “. Вкъщи бяха цветя и рози. Лъскаво жилище, коли, камиони и в един миг изгубих всичко. Какво да върша в този момент? И аз ли да си сложа въжето? Не че е толкова значимо, че пребивавам... И споделям, че има неща, с които не се гордея. Можеше доста по-мъжки да постъпя “, приказва Толумов. И се надява, че макар доживотната присъда, все някой ден ще излезе на независимост.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ