Пловдивският апелативен съд измени мярката за неотклонение на Н. Г.

Пловдивският апелативен съд промени мярката за неотклонение на Н. Г. от „ задържане под стража “ в „ домакински арест “ с електронно устройство за следене.

На Н. Г. е повдигнато обвиняване за това, че интервала март 2024 година – 09.08.2025 година  е взел присъединяване в проведена незаконна група с началник В. А.  и участници още пет лица, като групата е основана с користна цел да се  извършват закононарушения свързани с произвеждане, преправяне, придобиване и държане на наркотични субстанции в огромни размери.

Освен това на 01.08.2025 г.  на автомагистрала „ Тракия “ в автомобил „ Форд Транзит “ и в къща в с. Кокаляне без съответно позволение е държал за разпространяване високорискови наркотични субстанции – 77 кг.  канабис /марихуана/.

Всяко от тези закононарушения е тежко съзнателно по смисъла на закона и е наказуемо с отнемане от независимост.

Обвиняемият в началото е арестуван в Стара Загора, а по-късно материалите по делото са присъединени към следствието на Окръжна прокуратура – Пловдив.

От 19.09.2025 година досега обвиненият е на лекуване в  профилирана болница към Затвора Ловеч.

В пледоарията си прокурорът изиска жалбата на Н. Г. за изменение на мярката му за неотклонение от „ задържане под стража “ в  „ домакински арест “ да бъде почетена заради влошеното му здравословно положение.

Състав на Пловдивския апелативен съд реши, че по делото са налице задоволително доказателства, които дават съображение да се одобри, че е налице обосновано съмнение за съпричастност на Н. Г. към повдигнатите му обвинявания.

Има заплаха при по-лека мярка, обвиненият да извърши закононарушение, която се обуславя, както от високата степен на социална заплаха на всяко от разследваните действия, по този начин и от данните за предишна съдимост на обвинения, обвързвано с наркотични субстанции.

Същевременно има настъпили нови условия, документирани по съответния ред, а точно медицински документи и съдебномедицинска експертиза, от които е видно, че здравословното положение на обвинения е тежко, защото той страда от изострена хронична дихателна непълнота.

Това положение е дало мотив на движимостите лица да заявят, че не е желателно Н. Г. да остане в следствения арест, за който има данни за неприятни атмосферни и битови условия, които биха  предразположили към утежняване на болестта му.

Защитата на обвинения даде на съда контракт за наем на апартамент, в който Н. Г. ще обитава, в случай че бъде изменена мярката му за неотклонение, което съдът взе поради.

Тъй като ограниченията за неотклонение „ задържане под стража “  и „ домакински арест “ са с идентична тежест, доколкото и двете са свързани с ограничавания в правото на свободно напредване на лицето, съдът реши, че предвид на влошеното положение на обвинения по отношение на него следва да бъде взета мярка за неотклонение „ домакински арест “.

Определението на апелативния съд е дефинитивно.