Пловдивският театър или тънката копринена нишка на успеха
Пловдивската драма записва следващата мощна година с трите награди Аскеер, които справедливо завоюва нощес на гала в спектакъл " Българска войска ". Призовете бяха за постановка, сценография и костюмография. Трупата имаше и още две номинации – на Стайко Мурджев за „ Укротяване на опърничавата” и за музика на Петя Диманова.
Преди време в коментар бях написала, че след спектакъла " Одисей " (премиера 2019 г.) нищо няма да е същото и че на екипа на театъра му следва най-трудното – да надгражда и да насочва нови провокации към нейно величество публиката. Не скрих и терзанието си, че даже да има нужната сила да продължи да държи в ръцете си тънката копринена нишка на вдъхновението си, трупата ще бъде изправена пред невъзможности поради външни фактори. И в случай че тогава си мислех, че казусът ще е по-скоро обвързван с финансиране, то животът изненада всички ни с кошмарната пандемия с Ковид-19.
Независимо от това трупата малко по малко, хванала крепко в ръце копринения конец продължи напред със „ Закуска в Тифани” и „ Укротяване на опърничавата”. За да пристигна и ефирната и вълнуваща „ Коприна” по Алесандро Барико.
Случва се по този начин, че в едни турболентни времена, когато обществото ни е все по-вторачено в битовизмите, Пловдивският спектакъл направи знамение и стартира да цялостни салона си със съществени сложни за необятна консумация представления. Представления, за които билетите са изкупени месеци напред.
И за всички нас – феновете на театъра, приятелите на Пловдивската драма, остава насладата, че сме очевидци и сме част от прочувственото странствуване, на което ни води трупата.
Няма да изброявам безбройните награди, само че ще изредя заглавията, които театърът ни подари в последните години – „ Възвишение”, „ Сестри Палавееви”, „ Вълци”, Глас”, „ Дебелянов и ангелите”, „ Одисей”, „ Слава”, „ Закуска в Тифани”, „ Укротяване на опърничавата”, „ Коприна”.
Спектакли, които не просто въодушевиха, само че и сътвориха едно театрално общество, една вярна войска от фенове, които не се чудеха, а се редяха на опашки. И не престават да го вършат!
Честити награди на целия екип на Драматичния спектакъл!
Преди време в коментар бях написала, че след спектакъла " Одисей " (премиера 2019 г.) нищо няма да е същото и че на екипа на театъра му следва най-трудното – да надгражда и да насочва нови провокации към нейно величество публиката. Не скрих и терзанието си, че даже да има нужната сила да продължи да държи в ръцете си тънката копринена нишка на вдъхновението си, трупата ще бъде изправена пред невъзможности поради външни фактори. И в случай че тогава си мислех, че казусът ще е по-скоро обвързван с финансиране, то животът изненада всички ни с кошмарната пандемия с Ковид-19.
Независимо от това трупата малко по малко, хванала крепко в ръце копринения конец продължи напред със „ Закуска в Тифани” и „ Укротяване на опърничавата”. За да пристигна и ефирната и вълнуваща „ Коприна” по Алесандро Барико.
Случва се по този начин, че в едни турболентни времена, когато обществото ни е все по-вторачено в битовизмите, Пловдивският спектакъл направи знамение и стартира да цялостни салона си със съществени сложни за необятна консумация представления. Представления, за които билетите са изкупени месеци напред.
И за всички нас – феновете на театъра, приятелите на Пловдивската драма, остава насладата, че сме очевидци и сме част от прочувственото странствуване, на което ни води трупата.
Няма да изброявам безбройните награди, само че ще изредя заглавията, които театърът ни подари в последните години – „ Възвишение”, „ Сестри Палавееви”, „ Вълци”, Глас”, „ Дебелянов и ангелите”, „ Одисей”, „ Слава”, „ Закуска в Тифани”, „ Укротяване на опърничавата”, „ Коприна”.
Спектакли, които не просто въодушевиха, само че и сътвориха едно театрално общество, една вярна войска от фенове, които не се чудеха, а се редяха на опашки. И не престават да го вършат!
Честити награди на целия екип на Драматичния спектакъл!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ