Пловдивчани си искат лятното часово време По въпроса за ползите

Пловдивчани си желаят лятното часово време

По въпроса за изгодите и вредите от промяната на времето беседваме с Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България, АИКБ

- Навременно ли е отпадането на непрекъснатата промяна на зимно и лятно време?

-Трябваше да стане доста по-рано. Първите два пъти решението беше по-скоро отсрочено.

- При въвеждането на промяната на часовото време главен претекст е била икономията на електрическа енергия. Днес обаче сякаш вредите за бизнеса се оказват повече от изгодите?

- Точно по този начин, главният претекст за въвеждането на промяната на времето е спестовност на електричество главно в производството. В началото на 20. век някои страни го вкарват с този мотив. В България тя се вкарва в края на 1970-те, още веднъж за икономии на електрическа сила.

Изследвания, направени в последните години, демонстрират обаче, че тази спестовност в България е в границите на 4 млн. лв. годишно. Всъщност това е единствената изгода от промяната на времето, до момента в който негативите са доста по-големи - оценени са на 100 пъти повече от изгодата. Т.е. загубата на бизнеса и на обществото от промяната на времето е към 400 млн.

- От какво съответно се генерират тези загуби?

-Основно от нараснали медицински разноски, болнични, понижена работоспособност и продуктивност. Това са директни загуби за бизнеса, които сумарно дават посочената сума от 400 милиона. Особено при промяната към лятно часово време през пролетта, когато часовникът се мести с час напред, се основава огромен дискомфорт на служащите и чиновниците, усилват се трудовите злополуки, усилват се болничните в седмицата след промяната на времето, усилват се инфарктите и инсултите, както и пътните злополуки. Разбира се, човешкото здраве и живот няма цена. Но оценката на медицинските разноски за отплата на неразположението вследствие промяната на стрелките са многократно повече от изгодите.

- Кое време за бизнеса е по-изгодно?

-Несъмнено за туристическия отрасъл е по-важно да е по-дълъг денят през лятото поради атракциите и проведените събития. За земеделските стопани също е значимо да има по-дълъг ден през лятото, когато се реализират главните действия. Смятам, че и за строителите лятното време не би следвало да е проблем, тъй като те също работят при външни атмосферни условия.

Така че в случай че вземем тия три значими за стопанската система ни бранша, би следвало България да избра лятното часово време като непрекъснато. Практиката демонстрира, че южните страни, каквато е Турция, са избрали лятното време, а северни страни като Русия са предпочели зимното.

Според нас Европейската комисия трябваше да избере едно време и то да бъде приложено за целия Европейски Съюз. Иначе рискуваме да стигнем до парадокса България да избере лятно време, а прилежаща Румъния - зимно, т.е. да имаме час разлика със съседите, с които сме в един и същи часови пояс. Впрочем и в този момент имаме случаи на час разлика със западните съседки Македония и Сърбия.

- Няма ли да настъпи безпорядък в превоза, в случай че всяка страна избере свое време?

-Не би трябвало. В началото ще има комплициране, само че то ще се преодолее. И в този момент се качваш в самолета по българска време, кацаш в Брюксел по брюкселско. И след фиксирането на време в обособените страни ще бъде нещо сходно. Въпросът е, че в случай че се натрупат разлики сред зимно и лятно часово време, вместо с разлика 2 часа ще кацнеш с разлика 3 часа, което може би ще основава повече дискомфорт при пътуващите.