„Грийнпийс“ и „За Земята“: Депозитна система и за пластмасов...
Пластмасовият боклук стартира да придобива чудовищни размери в последните години, макар че за казуса най-малко се приказва интензивно. След скорошните проливни дъждове да вземем за пример доста корита на реки се оказаха затлачени от пластмасов боклук, изхвърлен от пишман туристи. Снимките обиколиха медиите, екоактивистите направиха опит да разчистят камарите и въпросът спря дотук.
Екоактивистите направиха минипротест пред Министерство на околната среда и водите, в който с изключение на шумно да показаха опасенията си за бъдещето на планетата, дадоха и допустимо решение. То не е измислено от тях, а към този момент тествано в екополитиките на доста страни - депозит върху всяка бутилка. Депозитът в тази ситуация съставлява възстановяема парична сума в подмяна на върната празна бутилка в магазин. Схемата е същата както при стъклените бутилки за бира. За да спре замърсяването на естествената и градската среда с сходни боклуци, депозитната система би трябвало да включва освен един тип стъклени бутилки, само че всички размери и типове пластмасови, железни и стъклени опаковки за питиета, настояха от „ Грийнпийс “ - България, и Екологично съдружие „ За Земята “.
По данни от Националния проект за ръководство на отпадъците, количествата на употребяваните опаковки от неразградим материал у нас се усилват годишно. През 2008 година те са били малко над 77.5 хиляди тона, през 2018 година стават съвсем двойно повече - 131 хиляди тона, а последният обследван интервал - 2019 година, растеж още веднъж има и пластмасовите опаковки стигат 163 хиляди тона.
Със същата инструкция 2019/904, която не разрешава продуктите от полистирен, Европейски Съюз залага строги правила за всички страни - членки, за преработване особено на пластмасовите бутилки. Определено е равнище на събиране и преправка на 90 % от тях до 2029 година Междинната цел е най-малко 77 % да се рециклират до 2025 година Тези бутилки следва да съдържат минимум 25 % рециклирани пластмаси в тяхното произвеждане до 2025 година („ бутилки от PET “), и 30 % до 2030 година (за всички бутилки), се споделя в директивата.
Амбициозните цели на хартия са факт, само че България към този момент се издъни с проекта за понижение на използването на найлонови торбички. Според данните на Министерство на околната среда и водите, на един човек у нас се падат приблизително по 70 торбички годишно, а до 2028 година броят им би трябвало да падне съвсем на половина - на 40 годишно. Войната с найлоновите пликчета потегли преди близо 10 години, като производителите и вносителите бяха задължени за заплащат продуктова такса за тях, а търговците - да изискват заплащане. Стотинките, вземани от клиента, обаче изобщо не послужиха възпиращо на хората и потреблението на найлонови торбички си продължи със същите темпове. Нещо повече, още първоначално, когато започнаха да се продават, хората дадоха остроумен отпор, като съзнателно слагаха покупките от магазина в пликове, които бяха без дръжки, и надлежно не ги заплащаха на касата. Така, с изключение на стихийни осведомителни акции за разделно събиране на боклуци и повторение на обстоятелството " една найлонова торбичка се разгражда за 400 години в природата ", различен резултат не видяхме.
Екоактивистите направиха минипротест пред Министерство на околната среда и водите, в който с изключение на шумно да показаха опасенията си за бъдещето на планетата, дадоха и допустимо решение. То не е измислено от тях, а към този момент тествано в екополитиките на доста страни - депозит върху всяка бутилка. Депозитът в тази ситуация съставлява възстановяема парична сума в подмяна на върната празна бутилка в магазин. Схемата е същата както при стъклените бутилки за бира. За да спре замърсяването на естествената и градската среда с сходни боклуци, депозитната система би трябвало да включва освен един тип стъклени бутилки, само че всички размери и типове пластмасови, железни и стъклени опаковки за питиета, настояха от „ Грийнпийс “ - България, и Екологично съдружие „ За Земята “.
По данни от Националния проект за ръководство на отпадъците, количествата на употребяваните опаковки от неразградим материал у нас се усилват годишно. През 2008 година те са били малко над 77.5 хиляди тона, през 2018 година стават съвсем двойно повече - 131 хиляди тона, а последният обследван интервал - 2019 година, растеж още веднъж има и пластмасовите опаковки стигат 163 хиляди тона.
Със същата инструкция 2019/904, която не разрешава продуктите от полистирен, Европейски Съюз залага строги правила за всички страни - членки, за преработване особено на пластмасовите бутилки. Определено е равнище на събиране и преправка на 90 % от тях до 2029 година Междинната цел е най-малко 77 % да се рециклират до 2025 година Тези бутилки следва да съдържат минимум 25 % рециклирани пластмаси в тяхното произвеждане до 2025 година („ бутилки от PET “), и 30 % до 2030 година (за всички бутилки), се споделя в директивата.
Амбициозните цели на хартия са факт, само че България към този момент се издъни с проекта за понижение на използването на найлонови торбички. Според данните на Министерство на околната среда и водите, на един човек у нас се падат приблизително по 70 торбички годишно, а до 2028 година броят им би трябвало да падне съвсем на половина - на 40 годишно. Войната с найлоновите пликчета потегли преди близо 10 години, като производителите и вносителите бяха задължени за заплащат продуктова такса за тях, а търговците - да изискват заплащане. Стотинките, вземани от клиента, обаче изобщо не послужиха възпиращо на хората и потреблението на найлонови торбички си продължи със същите темпове. Нещо повече, още първоначално, когато започнаха да се продават, хората дадоха остроумен отпор, като съзнателно слагаха покупките от магазина в пликове, които бяха без дръжки, и надлежно не ги заплащаха на касата. Така, с изключение на стихийни осведомителни акции за разделно събиране на боклуци и повторение на обстоятелството " една найлонова торбичка се разгражда за 400 години в природата ", различен резултат не видяхме.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ