Плащат за пакетче масло повече, отколкото в Германия, а получават

Плащат за пакетче масло повече, в сравнение с в Германия, а получават едвам 260 евро на месец. Шивашкото произвеждане в България е Made in Europe, само че въобще не е по-хуманно, в сравнение с в Азия, написа немският "Ди Цайт ".

В началото на публикацията на вестник „ Ди Цайт “ авторката Каролин Ванбек споделя за фабриката „ Пирин-Текс " край Гоце Делчев, където 2 000 служащи на две смени шият, гладят, почистват и опаковат продукция за известни марки като "Хуго Бос ". Оттам всяка седмица потеглят към 12 000 подготвени дрехи, най-вече за Германия. „ Тази фабрика надали щеше да я има, в случай че заплатите в България не бяха измежду най-ниските в Европейски Съюз ", установи авторката.

По-нататък в публикацията четем:

„ Изненадващо е какъв брой доста интернационалните производители на облекла са избрали България. Независимо дали става дума H&M, "Адидас ", "Хуго Бос " или "Бърбъри " - редица интернационалните фешън концерни създават продуктите си в еврочленката България. "В съпоставяне с разноските за живот, заплатите са даже по-ниски, в сравнение с в Азия ", споделя Бетина Музиолек от Clean Clothes Campaign (CCC), неправителствена организация, която се бори за по-добри условия на труд в текстилната индустрия по целия свят. "

"Започваш в 8, само че не знаеш по кое време ще си тръгнеш "

Авторката показва, че множеството служащи в българската текстилна промишленост остават на минималната работна заплата от 260 евро и прецизира: „ А разноските за живот в България са единствено два пъти по-ниски от тези в Германия. Някои артикули в България са даже по-скъпи. Дискаунтърът „ Лидъл " има филиал в Гоце Делчев. Там кг банани коства 1,22 евро, а пакетче масло 2,80 евро - повече, в сравнение с в Германия. (…) Шивашкото произвеждане в България е Made in Europe, само че въобще не е по-хуманно, в сравнение с в Далечния изток. Когато човек пообиколи няколко текстилни заводи в България, бързо схваща за какво това е по този начин. "

По-нататък авторката споделя за фабриката „ Куш Мода " в село Трънак, покрай Черноморското крайбрежие, където работят 340 души - най-вече дами, най-вече от турското малцинство. „ Сутрин започваш работа в 8, само че не знаеш по кое време ще си тръгнеш ", споделя пред „ Ди Цайт " една от работничките, която не желае да се загатва името ѝ, тъй като се бои за работното си място. По-нататък в публикацията става дума за това, което са научили представителите на ССС от работнички във фабриката:

„ Според техните изследвания, в „ Куш Мода " всеобщо се поставя ексклузивен труд: вместо законоустановените осем часа, служащите постоянно се трудели по 12 часа, и то седем дни седмично. Автобусите докарвали служащите в 8 часа сутринта и ги откарвали в 20 часа. Според ССС, някои от работничките във фабриката изкарвали до 459 евро, само че с доста ексклузивен труд. А тези, които не упражнявали ексклузивен труд, от време на време не стигали даже до минималната работна заплата. Камо ли пък да изкарат тези 1 200 евро, които съгласно синдиката КНСБ биха задоволили месечните им потребности. "

След като прецизира, че от „ Куш Мода " отхвърлили упреците на деятелите, авторката още веднъж се връща към българските синдикати: „ В България рядко има работническо посланичество. А когато го има, то не е изключително авторитетно. Ето за какво ситуацията на доста текстилни служащи си остава трагично. На очи се набиват и многочислените надомници, които неведнъж шият от у дома за фабриките, даже без контракт. Други пък работят единствено на половин трудов контракт, само че извършват норма за цялостно работно време. В редица заводи няма бистрота, те не поддържат уебстраници, не дават отговор на журналистически запитвания и не позволяват гости. Във фабриката „ Аполо " в Гоце Делчев да вземем за пример, където се създават униформи и ловен дрехи, се работи даже на един празничен ден. Собственикът на фабриката връща репортерката още от вратата: „ Нямам какво да кажа. Освен че българската текстилна промишленост се срутва ". "

"Едва петима служащи съумяват да изпълнят нормата "

На фона на всичко това изискванията на труд във фабриката „ Пирин-Текс " на немския бизнесмен Бертрам Ролман наподобяват напряко положителни. Но с цел да резервира интернационалната конкурентоспособност на своята българска фабрика, Ролман желае да увеличи продуктивността на труда. В отговор на журналистическо питане от „ Хуго Бос " са съобщили, че през последните три години са одобрили повишение на възнагражденията в „ Пирин-Текс " с по 6% годишно. През актуалната година обаче Ролман обвързал възнаграждението още по-тясно с осъществяването на нормата и орязал някои твърди детайли от заплащането, написа авторката и дава думата на синдикалиста Драгинов, който споделя: „ Ролман желае от ден на ден да ни експлоатира. В „ Пирин-Текс " нормата съумяват да изпълнят едвам петима служащи ". Самият Ролман разяснява това изказване с думите, че точно тези служащи доказвали изпълнимостта на нормата.

По-нататък в публикацията четем: „ Собственикът на фабриката не схваща рецензията и препраща към общото икономическо развиване. „ Скоро към този момент няма да бъде допустимо тук да се поддържат толкоз огромни индустриални мощности ", споделя той. И може би е прав. Десетилетия наред текстилната промишленост даваше сериозен принос към българското стопанство. Стотици хиляди евтини служащи шиеха дрехи, за които - без значение от машините - има потребност и от доста човешки ръце. „ Българската текстилна промишленост предлага положително съответствие сред цена и качество ", споделя Георги Милев от организация „ Тексар ", която събира задгранични фешън концерни с български производители. "

Пред немската журналистка Милев споделя за мощните обичаи на българската текстилна индустрия, която преди 1990 година е разполагала с съвременно съоръжение и е обслужвала клиенти както на Запад, по този начин и на Изток. При това освен с артикули на ишлеме (както днес), само че и с дизайн, с платове и лична конфекция. Авторката обобщава, че от преимуществата на България е останало само географското - близостта до пазарите в Германия, Англия и Италия. Плюс плоският налог. По-нататък авторката отбелязва, че доста неща са се трансформирали през последните десетилетия:

„ През 1993 година, когато Ролман открива фабриката си в Гоце Делчев, на опашка за работа са чакали 2 000 души, както твърди самият той. Днес обаче имало дефицит на работна ръка: „ Принуден съм даже да отхвърлям поръчки ". За последните три години единствено в „ Пирин-Текс " са напуснали 1 500 от общо 3 500 служащи. Ролман чака, че скоро личният състав ще се стабилизира на ниво 1 500 души. А при спадащ потенциал, споделя Ролман, би трябвало да се увеличи продуктивността на труда. По този метод Ролман се пробва да се бори против рецесията, само че може би в действителност я задълбочава. Защото причина за нея е тъкмо това: ниските заплати. Вярно е, че с помощта на тях текстилната индустрия остана в страната, само че пък хората започнаха да бягат. "

Все повече хора напущат България

В публикацията е представен и проф. Ганчо Ганчев от Югозападния университет в Благоевград, който разяснява, че със свободата на напредване в Европейски Съюз българите могат да си търсят работа и другаде - и да изкарват до пет пъти повече като чистачи или строителни служащи във Англия и Германия. Ролман разяснява този факт по този начин: Ако се покачат заплатите, България към този момент няма да е толкоз привлекателна за компаниите, които надлежно ще изнесат производството другаде - в Турция или в Камбоджа да вземем за пример.

Към края на публикацията си авторката написа: „ И в действителност, след 1990 година 1,5 милиона души напуснаха България, популацията на страната се сви от близо 9 на малко над 7 милиона. В Германия да вземем за пример от 2007 година насам броят на българите е повишен с цели 563%, както оповестява Федералната статистическа работа. Само през предходната година в Германия са пристигнали 45 000 българи. В резултат: в България липсват служащи. Да използваш ниските заплати за обезпечаване на икономическо преимущество - този модел няма да работи още дълго. Защото ще останат единствено тези, които не могат да изоставен. Единствено по-високите заплати могат да спрат бягството на хората, споделя икономистът Ганчев: „ Това е единственият стопански инструмент за стабилизиране на пазара ". Но промишлеността се развива в друга посока, твърди текстилният медиатор Милев: „ Много компании към този момент се интересуват от едно-единствено нещо: да смъкват цените ". Някъде по средата сред тези два полюса са приклещени текстилните служащи, които към момента остават в България. „ Тук едно заравяне коства 400 евро ", споделя синдикалистът Драгинов. „ А такива спестявания никой няма. Тук човек не може да си разреши даже да почине ", прибавя той. " /epicenter.bg

"Дойче веле "