Зелената сделка ще се окаже прекалено солена за българските потребители
Пламен Симеонов
Солена ще излезе Зелена договорка на Европейски Съюз за България, в случай че са правилни сметките на енергийните специалисти. Очакванията са, че сред 20 и 25 милиарда евро ще ни коства преходът към нискоемисионна енергетика. Данните бяха показани от енергийния специалист Антон Иванов по време на полемика, проведена от Българския енергиен и минен конгрес (БЕМФ) на 11 февруари. В тази колосална сума е включено и строителството на АЕЦ „ Белене “, оценено на към 10 милиарда евро. Никой от държавното управление досега не е търсил вид тази централа да се строи с пари от Европа. Най-вероятно съзнателно, тъй като Европейски Съюз продължава да е безпристрастен към нуклеарните технологии – просто не желае ТЕЦ-овете да тровят въздуха и земята на Стария континент.
Намаляването на производството на енергийните мощности ще отвори дупка в енергийния ни баланс в интервала 2025-2030 година, уточни Иванов. Той акцентира, че до 2035 година страната ни би трябвало гладко да понижи производството на електрическа енергия от въглища. „ Ще се наложи затваряне на рудници и това ще докара до напън върху производството на ток от въглища “, предвижда специалистът. Според него, въглищните централи могат да бъдат сменени от парогазови централи.
Неговият сътрудник и ръководител на БЕМФ Иван Хиновски съобщи, че е изцяло реалистично върху
старите табани на Мини „ Марица Изток “ да "поникнат " фотоволтаични паркове.
А въглищните Топлоелектрическа централа в региона - да преминат на природен газ или даже на водород. Всичко това обаче би трябвало да бъде оценено и обяснено в една нова енергийна тактика, каквато все още страната ни няма. Именно поради това специалистите се сплотиха към тезата, че оптимално бързо е належащо приемането на подобен документ с ясни прогнози за развиването на енергетиката ни до 2030 година и небосвод до 2050 година
При отпадането на въглищните централи и създаване на нова АЕЦ ще бъде доста мъчно да се балансира енергийната система. „ Ако се прави нова нуклеарна централа, то тя ще е нужна на районния пазар. Но това не се връзва с Националния ни проект климат-енергетика “, напомни още Антон Иванов. Според Хиновски пък е допустимо старите Топлоелектрическа централа на въглища да бъдат заместени с газови централи в композиция с ВЕИ планове. Такива са желанията и на Полша, Германия и други страни от Европа във връзка с задачите на Зелената договорка, изясни той.
От БЕМФ ще изпратят на държавното управление и своята визия за равномерен енергиен преход на България, който може да бъде сбъднат посредством засилено потребление на национални запаси като
водни централи, биомаса и ВЕИ мощности на слънце и вятър.
Въглищните централи пък би трябвало поетапно да преминат от въглища към природен газ и водород. Нужно е и развиване на нуклеарната енергетика у нас, която е беземисионна.
Самите консуматори също могат да оказват помощ доста за намаляването на отровите и фините прахови частици във въздуха. Това може да се случи посредством развиване на газификацията у нас и построяването на здания с нулеви излъчвания. Друг вид е промишлеността и общините да станат „ просюмъри “ – субекти, които както използват сила, по този начин и основават от лични източници.
Ние към момента имаме потребност от въглища, защото не сме създали сюжети и разновидности на прекосяване към други други възможности и източници. В последна сметка ще се стигне до това, както на всички места в Европа, и в България към 2050г – прекосяване към беземисионна енергетика.
Срамно, само че факт -
единствено една постройка у нас е с нулево ползване на сила,
макар политиките на България в тази тенденция, необятно прокламирани от 2015 година насам и посредством утвърждения "Национален проект за здания с близки до нулевото ползване на сила ". Въпреки нормативните актове сега, единствено блок 8 на Техническия университет в София покрива критериите за този тип постройка.
„ Отделно, в страната има 23 здания с енергиен "Клас А ", само че те не покриват условието 55% от електрическата енергия за тях да идва от възобновими източници. Националната стратегия за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни здания също не даде положителни резултати във връзка с енергийното икономисване. След обновяването, всички здания доближиха енергиен "Клас C ", само че това не покрива задачите на Европейски Съюз. И още - в нито една санирана постройка не са сложени устройства за мониторинг на спестяванията ", изясни доктор Драгомир Цанев, изпълнителен шеф на "ЕнЕфект ".
По думите му, страната би трябвало да откри подобаващите финансови принадлежности, тъй че
бизнеса и жителите да вземат участие в идващите схеми за саниране.
Именно ограниченията за енергийна успеваемост могат да изведат голяма част от хората, които сега се дефинират като „ енергийно небогати “, безапелационен бе Цанев. Той добави, че хората всеобщо не схващат какво е това енергийна успеваемост в домовете си. Именно тези планове са от в изгода освен за ползвателите на услугите, само че и за околната среда и здравето ни като цяло. „ Сега е значимо да бъде направена Стратегия за сградния фонд у нас, която да бъде интегрирана към Националния проект – климат енергетика, счита доктор Цанев. Страната ни има забележителен капацитет във връзка с енергийните спестявания при постройките, безапелационен бе специалистът.
"До средата на тази година няма да има никаква смяна в цената на електрическата енергия за битовите консуматори. Що се касае за това, което ще се случи след 1 юли, зависи от това какви промени ще бъдат направени в Закона за енергетиката, което е отговорност на Народното събрание “. Това съобщи ръководителят на КЕВР доцент Иван Иванов по време на полемиката. Той изрази очакване, че точно в измененията на енергийния закон ще бъде обрисувано какво ще се случи във връзка с
следващия стадий от либерализацията на енергийния пазар
и на какви стадии ще стане това.
„ Едва когато видя тази рамка тогава мога да разясня. Така или другояче, какъвто и да е проект графикът, той ще е щадящ, с цел да не допусне по никакъв метод разтърсване за битовите консуматори “, изясни Иванов.
Председателят на КЕВР напомни, че през последните пет години регулаторът постоянно е следял да няма внезапни промени в цената на електрическата енергия. „ Това, което комисията към този момент пет години отстоява е да не позволява внезапни промени в цената на електрическата енергия. Имаме изменение на цената на електрическата енергия два пъти, в сравнение с е по-ниска инфлацията за тези пет години “.
По време на форума Иван Иванов акцентира и нуждата от Пътна карта за либерализацията на електроенергийния пазар. Две от най-важните условия съгласно него са показване на визията за енергийно уязвимите консуматори и
преустановяване на дълготрайните контракти в бранша на енергетиката,
в частност - с двете американски централи. Нито едно от тези две условия към този момент не е налице, стана ясно от думите му.
Очакванията на КЕВР са, че до 2025 година в България към този момент няма да има контролиран пазар на електрическа енергия, а потребителите ще могат да избират посредством електронна платформа от кого и какви количества електрическа енергия да закупят. На тази платформа ще има и информация за цените на другите сегменти от свободния пазар. Според разнообразни специалисти, това начинание най-вероятно много ще наподобява на... договорите, които потребителите подписват с мобилните оператори: разнообразни цени и услуги според от потребностите на даденото домакинство. За страдание обаче пътят, който дели българските консуматори от в действителност свободния енергиен пазар, към момента е прекомерно дълъг, стръмен и... бодлив!
Солена ще излезе Зелена договорка на Европейски Съюз за България, в случай че са правилни сметките на енергийните специалисти. Очакванията са, че сред 20 и 25 милиарда евро ще ни коства преходът към нискоемисионна енергетика. Данните бяха показани от енергийния специалист Антон Иванов по време на полемика, проведена от Българския енергиен и минен конгрес (БЕМФ) на 11 февруари. В тази колосална сума е включено и строителството на АЕЦ „ Белене “, оценено на към 10 милиарда евро. Никой от държавното управление досега не е търсил вид тази централа да се строи с пари от Европа. Най-вероятно съзнателно, тъй като Европейски Съюз продължава да е безпристрастен към нуклеарните технологии – просто не желае ТЕЦ-овете да тровят въздуха и земята на Стария континент.
Намаляването на производството на енергийните мощности ще отвори дупка в енергийния ни баланс в интервала 2025-2030 година, уточни Иванов. Той акцентира, че до 2035 година страната ни би трябвало гладко да понижи производството на електрическа енергия от въглища. „ Ще се наложи затваряне на рудници и това ще докара до напън върху производството на ток от въглища “, предвижда специалистът. Според него, въглищните централи могат да бъдат сменени от парогазови централи.
Неговият сътрудник и ръководител на БЕМФ Иван Хиновски съобщи, че е изцяло реалистично върху
старите табани на Мини „ Марица Изток “ да "поникнат " фотоволтаични паркове.
А въглищните Топлоелектрическа централа в региона - да преминат на природен газ или даже на водород. Всичко това обаче би трябвало да бъде оценено и обяснено в една нова енергийна тактика, каквато все още страната ни няма. Именно поради това специалистите се сплотиха към тезата, че оптимално бързо е належащо приемането на подобен документ с ясни прогнози за развиването на енергетиката ни до 2030 година и небосвод до 2050 година
При отпадането на въглищните централи и създаване на нова АЕЦ ще бъде доста мъчно да се балансира енергийната система. „ Ако се прави нова нуклеарна централа, то тя ще е нужна на районния пазар. Но това не се връзва с Националния ни проект климат-енергетика “, напомни още Антон Иванов. Според Хиновски пък е допустимо старите Топлоелектрическа централа на въглища да бъдат заместени с газови централи в композиция с ВЕИ планове. Такива са желанията и на Полша, Германия и други страни от Европа във връзка с задачите на Зелената договорка, изясни той.
От БЕМФ ще изпратят на държавното управление и своята визия за равномерен енергиен преход на България, който може да бъде сбъднат посредством засилено потребление на национални запаси като
водни централи, биомаса и ВЕИ мощности на слънце и вятър.
Въглищните централи пък би трябвало поетапно да преминат от въглища към природен газ и водород. Нужно е и развиване на нуклеарната енергетика у нас, която е беземисионна.
Самите консуматори също могат да оказват помощ доста за намаляването на отровите и фините прахови частици във въздуха. Това може да се случи посредством развиване на газификацията у нас и построяването на здания с нулеви излъчвания. Друг вид е промишлеността и общините да станат „ просюмъри “ – субекти, които както използват сила, по този начин и основават от лични източници.
Ние към момента имаме потребност от въглища, защото не сме създали сюжети и разновидности на прекосяване към други други възможности и източници. В последна сметка ще се стигне до това, както на всички места в Европа, и в България към 2050г – прекосяване към беземисионна енергетика.
Срамно, само че факт -
единствено една постройка у нас е с нулево ползване на сила,
макар политиките на България в тази тенденция, необятно прокламирани от 2015 година насам и посредством утвърждения "Национален проект за здания с близки до нулевото ползване на сила ". Въпреки нормативните актове сега, единствено блок 8 на Техническия университет в София покрива критериите за този тип постройка.
„ Отделно, в страната има 23 здания с енергиен "Клас А ", само че те не покриват условието 55% от електрическата енергия за тях да идва от възобновими източници. Националната стратегия за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни здания също не даде положителни резултати във връзка с енергийното икономисване. След обновяването, всички здания доближиха енергиен "Клас C ", само че това не покрива задачите на Европейски Съюз. И още - в нито една санирана постройка не са сложени устройства за мониторинг на спестяванията ", изясни доктор Драгомир Цанев, изпълнителен шеф на "ЕнЕфект ".
По думите му, страната би трябвало да откри подобаващите финансови принадлежности, тъй че
бизнеса и жителите да вземат участие в идващите схеми за саниране.
Именно ограниченията за енергийна успеваемост могат да изведат голяма част от хората, които сега се дефинират като „ енергийно небогати “, безапелационен бе Цанев. Той добави, че хората всеобщо не схващат какво е това енергийна успеваемост в домовете си. Именно тези планове са от в изгода освен за ползвателите на услугите, само че и за околната среда и здравето ни като цяло. „ Сега е значимо да бъде направена Стратегия за сградния фонд у нас, която да бъде интегрирана към Националния проект – климат енергетика, счита доктор Цанев. Страната ни има забележителен капацитет във връзка с енергийните спестявания при постройките, безапелационен бе специалистът.
"До средата на тази година няма да има никаква смяна в цената на електрическата енергия за битовите консуматори. Що се касае за това, което ще се случи след 1 юли, зависи от това какви промени ще бъдат направени в Закона за енергетиката, което е отговорност на Народното събрание “. Това съобщи ръководителят на КЕВР доцент Иван Иванов по време на полемиката. Той изрази очакване, че точно в измененията на енергийния закон ще бъде обрисувано какво ще се случи във връзка с
следващия стадий от либерализацията на енергийния пазар
и на какви стадии ще стане това.
„ Едва когато видя тази рамка тогава мога да разясня. Така или другояче, какъвто и да е проект графикът, той ще е щадящ, с цел да не допусне по никакъв метод разтърсване за битовите консуматори “, изясни Иванов.
Председателят на КЕВР напомни, че през последните пет години регулаторът постоянно е следял да няма внезапни промени в цената на електрическата енергия. „ Това, което комисията към този момент пет години отстоява е да не позволява внезапни промени в цената на електрическата енергия. Имаме изменение на цената на електрическата енергия два пъти, в сравнение с е по-ниска инфлацията за тези пет години “.
По време на форума Иван Иванов акцентира и нуждата от Пътна карта за либерализацията на електроенергийния пазар. Две от най-важните условия съгласно него са показване на визията за енергийно уязвимите консуматори и
преустановяване на дълготрайните контракти в бранша на енергетиката,
в частност - с двете американски централи. Нито едно от тези две условия към този момент не е налице, стана ясно от думите му.
Очакванията на КЕВР са, че до 2025 година в България към този момент няма да има контролиран пазар на електрическа енергия, а потребителите ще могат да избират посредством електронна платформа от кого и какви количества електрическа енергия да закупят. На тази платформа ще има и информация за цените на другите сегменти от свободния пазар. Според разнообразни специалисти, това начинание най-вероятно много ще наподобява на... договорите, които потребителите подписват с мобилните оператори: разнообразни цени и услуги според от потребностите на даденото домакинство. За страдание обаче пътят, който дели българските консуматори от в действителност свободния енергиен пазар, към момента е прекомерно дълъг, стръмен и... бодлив!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ