Коментар | Няма да има многополюсен свят, Жозефин!*
Пламен Моновски е съосновател на многомилиардния бизнес на Blackrock Emerging Markets, а понастоящем поучава институции и огромни частни вложители по избора на активи в портфейли. Ативен вложител на обществените и частните пазари по целия свят.
Когато в последна сметка разбра, че Русия няма късмет да се конкурира със Съединени американски щати или с някой от съдружниците на Америка, Евгений Примаков - разузнавач, трансформирал се в теоретик, трансформирал се в министър-председател, излезе с концепцията за многополюсен свят. Това трябваше да бъде свят с доста центрове, на няколко огромни сили с техните разнообразни ползи и сфери на въздействие. И Русия трябваше да е една от тях. В началото не беше елементарно тази концепция да бъде продадена, само че тогава не беше елементарно и да си Примаков.
Евгений Максимович имаше малшанса да бъде един от най-кратко управлявали министър председатели на Русия, само че искаше историята да го запомни, дружно с неговите хрумвания. Той към този момент имаше опит в измислиците. Като шеф на Службата за външно разузнаване Примаков призна в необичаен миг на разкаяние, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) стои зад изявленията в руските вестници, които лъжеха, че СПИН е основан от държавното управление на Съединени американски щати.
Но концепцията му за многополюсен международен ред не беше просто следващата небивалица, разказвана от шпионите - имаше тежест и наличие, може би тъй като беше открадната от идеологическия му зложелател Хенри Кисинджър. Реклама
Тя беше предопределена да излети, както в действителност се случи.
Мултиполярността стана съвременна в елитните съветски университети. Разпространяваше се шумно през съветските културни центрове, които бяха осеяли света по-гъсто от американските военни бази. (Дори в България сенчестата другояче фондация на Примаков не се сдържа да опише приказката). Този многополюсен бизнес звучеше безапелационно. Имаше увличаща, съвсем научна известност и скоро се приземи в скута на западните левичарски университетски среди, раждайки цяла клика от мозъчни тръстове . Но сигурно апотеозът на тази концепция беше образуването на по този начин наречените BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай) - обединяването на огромните страни с разрастващи се пазари и ядрото на бъдещия многополюсен свят.
Илюзията БРИКС
БРИК обаче са необичайно животно. Акронимът беше фиктивен от моя някогашен сътрудник и добър прочут Джим О`Нийл, авторитетен макроикономист на Goldman Sachs за разрастващите се пазари. Джим беше страховит в доста неща, само че изключително ловък в измислянето на крилати изречения. За да ви виждат в извънредно конкурентния свят на брокерските рекомендации за покупко-продажба на акции и облигации, би трябвало да сте дръзновен и впечатляващ.
BRICS (S пристигна с присъединението по-късно на Южна Африка към клуба) беше маркетингов успех. Историята на Джим се четеше добре. Тя гласеше нещо такова: Бразилия и Русия трябваше да извличат от земята всевъзможни първични материали, които трябваше да бъдат съответно погълнати от бързо индустриализиращите се Индия и Китай. Връзките сред огромните суровинни производители и огромните суровинни консуматори трябваше да доведат до щастлива симбиоза от разцвет и мощност . Сватовничество по Goldman.
Реклама
Центърът на света се измества, сподели " вампирският калмар " (галеното име на " Голдман " в индустрията), тъй че по-добре влезте в час! Тъй като цената на петрола се качва високо, на кого му е притрябвал Западът, припяваха водачите на БРИКС. БРИКС ще победи богатия свят в неговата лична игра - в това число технологиите. Без доста звук някогашният съветски президент/премиер Дмитрий Медведев започва Сколково - високотехнологичен парк в Москва - като идната Силициева котловина! Винаги новаторският Бангалор (град в Индия, именуван " индийската Силициева котловина " - бел. ред.) щеше в допълнение да налее масло в съветския софтуерен жар.
Това беше страхотна история, само че, уви, животът пожела друго. Сривът в цените на петрола и останалите първични материали през 2008 година с един размах приспа и БРИКС, и техните бранители за повече от десетилетие. Но ето, през 2022 година, когато петролът и всички други първични материали се изкачиха на нов повтаряем връх, БРИКС се завръщат, с цел да си отмъстят. Или най-малко това допуска многополюсният шиболет.
Остарели и озлобени
Но нещата не са към този момент същите. След едно изгубено десетилетие на занимателен напредък и намаляващо население БРИКС са остарели и озлобени. Диктаторите са се настанили вечно. Путин и Си се зарекоха да царуват постоянно. Моди и Болсонаро се надяваха да ги последват. Разтърсени от личните си демони, тези страни не са привлекателни за света. Китай със своята банкрутирала банкова система и тоталитарен надзор върху живота на хората надали може да е магнит. А какво да кажем за Русия с нейната десетилетна криза и най-новата й роля на международен изверг? Дори Медведев не е същият. Вместо да открива софтуерни хъбове за стартъпи, в този момент насочва нуклеарни закани към света всякога, когато денят му е почнал изкривено.
БРИКС трябваше да победи богатия свят в неговата лична игра, само че животът пожела друго.
Но аз споделям - не гледайте Медведев старши; гледайте Медведев младши, който по този начин и не вдяна за многополюсния свят и привлекателността на БРИКС. Този радостен юноша избра Калифорния за собствен дом (докато не му беше отнета американската виза) - място, което превъзхожда майка Русия и с стопанската система си, и с опциите за развлечение. Младият Иля Дмитриевич проповядваше на всеослушание своя избор - следвайте международните мигранти и ще разберете къде е същинският център на света.
Когато в последна сметка разбра, че Русия няма късмет да се конкурира със Съединени американски щати или с някой от съдружниците на Америка, Евгений Примаков - разузнавач, трансформирал се в теоретик, трансформирал се в министър-председател, излезе с концепцията за многополюсен свят. Това трябваше да бъде свят с доста центрове, на няколко огромни сили с техните разнообразни ползи и сфери на въздействие. И Русия трябваше да е една от тях. В началото не беше елементарно тази концепция да бъде продадена, само че тогава не беше елементарно и да си Примаков.
Евгений Максимович имаше малшанса да бъде един от най-кратко управлявали министър председатели на Русия, само че искаше историята да го запомни, дружно с неговите хрумвания. Той към този момент имаше опит в измислиците. Като шеф на Службата за външно разузнаване Примаков призна в необичаен миг на разкаяние, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) стои зад изявленията в руските вестници, които лъжеха, че СПИН е основан от държавното управление на Съединени американски щати.
Но концепцията му за многополюсен международен ред не беше просто следващата небивалица, разказвана от шпионите - имаше тежест и наличие, може би тъй като беше открадната от идеологическия му зложелател Хенри Кисинджър. Реклама
Тя беше предопределена да излети, както в действителност се случи.
Мултиполярността стана съвременна в елитните съветски университети. Разпространяваше се шумно през съветските културни центрове, които бяха осеяли света по-гъсто от американските военни бази. (Дори в България сенчестата другояче фондация на Примаков не се сдържа да опише приказката). Този многополюсен бизнес звучеше безапелационно. Имаше увличаща, съвсем научна известност и скоро се приземи в скута на западните левичарски университетски среди, раждайки цяла клика от мозъчни тръстове . Но сигурно апотеозът на тази концепция беше образуването на по този начин наречените BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай) - обединяването на огромните страни с разрастващи се пазари и ядрото на бъдещия многополюсен свят.
Илюзията БРИКС
БРИК обаче са необичайно животно. Акронимът беше фиктивен от моя някогашен сътрудник и добър прочут Джим О`Нийл, авторитетен макроикономист на Goldman Sachs за разрастващите се пазари. Джим беше страховит в доста неща, само че изключително ловък в измислянето на крилати изречения. За да ви виждат в извънредно конкурентния свят на брокерските рекомендации за покупко-продажба на акции и облигации, би трябвало да сте дръзновен и впечатляващ.
BRICS (S пристигна с присъединението по-късно на Южна Африка към клуба) беше маркетингов успех. Историята на Джим се четеше добре. Тя гласеше нещо такова: Бразилия и Русия трябваше да извличат от земята всевъзможни първични материали, които трябваше да бъдат съответно погълнати от бързо индустриализиращите се Индия и Китай. Връзките сред огромните суровинни производители и огромните суровинни консуматори трябваше да доведат до щастлива симбиоза от разцвет и мощност . Сватовничество по Goldman.
Реклама
Центърът на света се измества, сподели " вампирският калмар " (галеното име на " Голдман " в индустрията), тъй че по-добре влезте в час! Тъй като цената на петрола се качва високо, на кого му е притрябвал Западът, припяваха водачите на БРИКС. БРИКС ще победи богатия свят в неговата лична игра - в това число технологиите. Без доста звук някогашният съветски президент/премиер Дмитрий Медведев започва Сколково - високотехнологичен парк в Москва - като идната Силициева котловина! Винаги новаторският Бангалор (град в Индия, именуван " индийската Силициева котловина " - бел. ред.) щеше в допълнение да налее масло в съветския софтуерен жар.
Това беше страхотна история, само че, уви, животът пожела друго. Сривът в цените на петрола и останалите първични материали през 2008 година с един размах приспа и БРИКС, и техните бранители за повече от десетилетие. Но ето, през 2022 година, когато петролът и всички други първични материали се изкачиха на нов повтаряем връх, БРИКС се завръщат, с цел да си отмъстят. Или най-малко това допуска многополюсният шиболет.
Остарели и озлобени
Но нещата не са към този момент същите. След едно изгубено десетилетие на занимателен напредък и намаляващо население БРИКС са остарели и озлобени. Диктаторите са се настанили вечно. Путин и Си се зарекоха да царуват постоянно. Моди и Болсонаро се надяваха да ги последват. Разтърсени от личните си демони, тези страни не са привлекателни за света. Китай със своята банкрутирала банкова система и тоталитарен надзор върху живота на хората надали може да е магнит. А какво да кажем за Русия с нейната десетилетна криза и най-новата й роля на международен изверг? Дори Медведев не е същият. Вместо да открива софтуерни хъбове за стартъпи, в този момент насочва нуклеарни закани към света всякога, когато денят му е почнал изкривено.
БРИКС трябваше да победи богатия свят в неговата лична игра, само че животът пожела друго.
Но аз споделям - не гледайте Медведев старши; гледайте Медведев младши, който по този начин и не вдяна за многополюсния свят и привлекателността на БРИКС. Този радостен юноша избра Калифорния за собствен дом (докато не му беше отнета американската виза) - място, което превъзхожда майка Русия и с стопанската система си, и с опциите за развлечение. Младият Иля Дмитриевич проповядваше на всеослушание своя избор - следвайте международните мигранти и ще разберете къде е същинският център на света.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ