Пламен Марков: Не беше редно Любо да си тръгва от днес за утре
Пламен Марков, последният треньор, класирал България на огромно състезание, гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+. През юли ще честваме четвърт век от паметното за българския футбол американско лято на 1994 година За страдание отлетяха и 15 години, в които страната ни не може да се класира на финали на огромно състезание. А по-лошата вест е, че по нищо не проличава, че тази наклонност скоро ще се промени. Красимир Балъков дебютира като народен селекционер в евроквалификациите против Чехия и Косово. За последно Бала беше капитан на България, когато нашите стигнаха до Евро 2004 отпред с Пламен Марков като селекционер. Сега последният мохикан от Златния ни тим се завърна в тима с ново амплоа и остарели упоритости. Но националният тим се прочу като палач на треньори. Кой ли не беше използван в него, даже прочут чужденец като Лотар Матеус се приземи от високо. Срещаме ви с един човек, чийто финален мач като треньор в кариерата му беше точно като селекционер на България – Пламен Марков.
- Здравей, Пламене! Първият въпрос наподобява наложителен – по какъв начин видя мачовете от евроквалификациите против Чехия и Косово?
- За страдание не можах да виждам първия мач с Чехия, защото не бях в България. А може би по този начин бе по-добре. Но имах опция да следя срещата с Косово. Много тъпо освен за загубата, а и за това, което всички ние виждаме и за което естествено сме недоволни. Впрочем аз не съм доста сюрпризиран, тъй като имам визия за посоката на развиване на българския футбол от доста години. Може би с изявлението си за някои ще наподобявам много убеден или забавен, само че смятам, че това никога не е изненада.
- И в този момент отново споделяме, че гледаме напред и обиграваме тим за идващите квалификации – за международното в Катар…
- Може би аз не съм точният човек, към който да се насочи този въпрос, тъй като има управление, което развива българския футбол, прави стратегия, взима ограничения и тактика за бъдещето на играта. Моето мнение по този въпрос съм го казвал в продължение на няколко години, критикувайки, мисля много аргументирано, откакто бях треньор на националния тим. Може би за мнозина тези мои визии са били много странни, допускам и за вас. Но в последна сметка се оказах недобър оракул, за жалост. Като човек, чийто живот е минал напълно във футбола, още от детските и тийнейджърските ми години, по-късно като играч в професионалния футбол, в чужбина и посвещавайки бъдещето си на треньорска работа, доста мощно искам нашият футбол да върви в позитивна тенденция. Да бъде конкурентен най-малко на приблизително европейско ниво, тъй че ние, които работим в тази сфера, да бъдем задоволени със своя принос, който даваме за развиване на играта и надлежно да радваме в някаква степен нашата спортна общност. За страдание, сега в не дребна степен се срамим, тъй като сме длъжници на всички хора, които обичат футбола. Виждаме и големия отлив, който е и при водещите клубни български тимове, както и при националния отбор. Ако има повече фенове, те главно се дължат на съществуването на някаква по-сериозна конспирация.
- Красимир Балъков беше водач във водения от теб отбор при първия ти престой отпред на националите и тогава имаше основно значение за последното класиране на България на огромен конгрес – Евро 2004. Доколко това ще му помогне в новата роля?
- Краси Балъков беше един извънредно мощен играч от доста висока класа. Безспорно с доста значим, да не кажа решителен принос за класирането през 2003 година на националния тим за европейските финали в Португалия. За страдание той взе дефинитивно решение да спре с футболната си кариера тъкмо по средата на квалификационния цикъл и аз като треньор нямах опция да го употребявам на финалите. А това негово неявяване несъмнено повлия отрицателно на нашето показване. Що се отнася до кариерата на Балъков като треньор, мисля, че самата негова спортна кариера му е повлияла в немалка степен за неговите визии по отношение на тактиката на играта, развиването в последните години. А това несъмнено в огромна степен е от изгода за неговото бъдещо развиване, въпреки че има значително треньори, които реализираха доста съществени резултати в европейския и в международния футбол без да са били особени величини като състезатели. Няма да изреждам имената, с цел да не изпадам в детайлности. Но не е наложително да си бил огромен играч и по-късно да бъдеш надлежно огромен треньор. Но аз смятам, че неговата кариера и в клубните тимове, и в националния отбор, единствено може да му бъде от огромна изгода.
- С него щеше ли да бъде по-различно на европейските финали през 2004 година?
- Убеден съм, че с неговото присъединяване щеше да бъде по-различно, тъй като Краси беше един водач. Освен упоменатите спортни качества, той умееше освен с наличието си, само че и с психологическия капацитет като водач да повежда останалите, да ги стимулира и надлежно да им дава в нужните моменти кураж за положителната игра и показване на тима.
- Сега има ли кого да повежда като треньор?
- Това е един от най-важните проблеми в нашия футбол. За никого не е загадка, видно е, че ние нямаме играчи от съвсем към този момент приблизително европейско ниво. Много е мъчно на националния треньор, без значение по какъв начин се споделя той, да направи един боеспособен тим, който да демонстрира атрактивни резултати и игри. В този смисъл Балъков е пред едно прекомерно съществено тестване, тъй като всички хора чакат от него положителни резултати и победи. Макар че към този момент мъчно можем да приказваме за някакво класиране, защото сме последни в групата, от Балъков и от тима, естествено, се чакат резултати.
- Може би чудеса…
- Чудеса може да чакат единствено хората, които не са били във футбола.
- Преживя всичко – „ от осанна до разпни го “ отпред на „ трикольорите “. Сподели по какъв начин се усеща човек на този пост – и на върха, и на дъното? Какво най-ярко си спомняш от тези интервали? Уточнението е, че дъното е 16-о място в Европа, а в този момент при 24 тима не можем да се класираме…
- Искам да стартира малко по-напред. Когато аз поех тима при започване на 2002 година той също нямаше доста сериозен късмет за триумф. Спомняте си последните два мача при моя сътрудник, когато загубихме тук от Дания с 0:2 и по-късно от Чехия с 0:6. Не бяха доста оптимистите и вие сте очевидци, защото работихме през този интервал дружно. Мисля, че в процентно изражение не сме имали повече от 5 % късмет за триумф. Моментът беше много внимателен, бих споделил непосредствено сложен. Но имаше състезатели, на които в действителност можеше да се разчита. За Балъков към този момент стана дума, а другите млади, само че надарени играчи в лицето на Стилиян Петров, Бербатов, Мартин Петров… Още не бяха станали звезди в европейския футбол, само че въпреки всичко бяха футболисти с капацитет, благоприятни условия и упоритости за осъществяване и в националния тим. Още не бяха станали тези фигури в отборите си, само че към този момент бяха привлечени в мощни европейски тимове. Стилиян беше в Селтик, Бербатов беше в Байер Леверкузен, а Мартин в Сервет първоначално. Имаше причина, че при една добра работа можеше да се чака нещо. За мен това бе доста значимо. Без, несъмнено, да недооценявам и играчите от нашето състезание, на които тогава можеше да се разчита. Имаше и чужденци в лицето на Пажин, Зоран Янкович и Загорчич. Не не помня и Кишишев, който в първата част от квалификациите също имаше принос за представянето. Той играеше в Чарлтън. Ивайло Петков беше одобрен играч, играещ в Турция. Милен Петков беше част от гръцкия АЕК. Така че имах състезатели, на които в действителност можех да се облегна. Вярвах, че с позитивните си изяви могат да допринесат за националния тим. Не изключвам Георги Пеев, състезател от Динамо (Киев) тогава, въпреки и с не толкоз твърдо присъединяване в тима си. И надлежно всички футболисти от българския шампионат, без да ги изреждам поименно, които бяха водещи фигури в тимовете си. Така че това е доста основна разлика, в случай че можем да вършим някакъв паралел сред сегашния и тогавашния народен тим. За всеки един треньор е значимо арсеналът от играчи и капацитетът, с който разполагат, с цел да може да разчита на положителни резултати и победи.
- Това е ясно. Повече ни интересува в психически проект по какъв начин се усеща един треньор? Какво е отношението към него, когато е класирал тима? Как се трансформира то на другия полюс, когато надали не се готвят „ клади “ в София, тъй като нямаме победа на европейските финали? А в този момент даже не можем да мечтаем, че ще достигнем до такова ниво…
- Естествено, усеща се доста поласкан, когато реализира положителни резултати. В две трети от престоя ми като народен селекционер получавах похвали от всички равнища – и от политици, и от публицисти като вас, които образуват публичното мнение въз основата на публикации и на ласкателствата, които тимът получава и в частност треньорът. Всички хора, срещайки те на улицата, те поздравяват за класирането, само че очаквайки на самия заключителен кръг едни положителни резултати. Аз бях уверен, че ние нямаме опциите да бъдем конкурентноспособни на противниците ни в групата – Дания, Швеция и Италия. Стремях се в предварителните диалози, още преди заминаването за Португалия по някакъв метод да повлияя в психически проект на играчите, че би трябвало да бъдем извънредно съсредоточени и съществени. Но имаше една еуфория в България, бих споделил национална, която се получи незабавно след класирането и упования за велико показване. Започнаха да се вършат паралели сред тима от САЩ’94 и нашия състав. Започнах да чета изявления на моите футболисти, че с лекост ще преминем групата, което беше едно доста съществено затруднение за мен, че ние към този момент не летим в естествената си орбита и това априори ще докара до един предупреден провал.
- България на крайностите…
- Точно по този начин. Много добре знаете какво се случи след трите загуби, въпреки че в последния мач против Италия имахме опцията да създадем почетен еднакъв, което никога нямаше да бъде незаслужено или нелогично. Но по този начин или другояче си дойдохме след три провали.
- Тогава по какъв начин се почувства?
- Не мога да кажа, че съм се чувствал добре, тъй като никое човешко създание не може да бъде предостатъчно, когато получава перманентни упреци. Спомням си, че моята оставка стартира да се желае още от тръгването от Португалия. Естествено, аз бях на края на контракта си и за себе си бях безапелационен, че няма да го продължа, без значение, че още в Португалия починалият Иван Славков, тогава като президент на БФС, ми удостовери, че аз ще остана, както ми беше заречен. Но бях без контракт и моето решение беше изрично, че няма да го продължа. Мненията, че съм бил заменен от мои сътрудници, които са участвали в Португалия, просто не дават отговор на истината и са единствено спекулации.
- Когато се върна като народен селекционер очевидно беше изменен. Изглеждаше някак затворен, ядосан и с настройката за каквито и да било взаимни отстъпки – имаше ли нещо такова?
- Не мога да дам оценка на себе си. Вие, хората, които сте били към мен под една или друга форма, по-добре може да извършите точния извод. Сърдит никога, тъй като няма на кого да се дразня. Ако бях ядосан, нямаше да поема функционалностите на старши треньор. Не мога да отговоря за какво съм бил по-различен, защото в моите очи смятам, че съм бил същият, само че очевидно, че не е било по този начин. Естествено, че бях окуражен да удостоверяваме в новите квалификации положителното показване на тима. Спомняте си, че тогава направихме три равни мача в първите срещи и надлежно имахме три победи в другарски дуели. След злощастната загуба в Сърбия с 1:6 в юбилейния мач за отказването на Саво Милошевич, бях освободен, т.е. след три равни, три победи и една загуба бях заменен. По-скоро в случай че съм бил ядосан или афектиран, това беше по-късно освобождение, тъй като истината е, че тогава не напуснах аз, а бях освободен след решение на управлението на БФС. А имах контракт за още една година.
- Мислил ли си за какво се получи по този начин на този мач в Белград? Веднага потеглиха клюки, че поради по-твърдата ти ръка в този втори престой, не са играли на максимума и има някаква външна интервенция. Това, несъмнено, е част от международната интрига, само че сме длъжни да попитаме дали знаеш нещо?
- Не знам такова нещо. Доколкото си припомням, този мач беше в края на ноември. Тогава нямаше публична дата от страна на ФИФА или УЕФА. Причината е в мен, че се съгласих да изиграем този мач, без да сме задължени. Но изхождах от желанието си да видя повече играчи в един спомагателен мач, въпреки и най-после на есенния полусезон. Неподходящо време съгласно мен, тъй като нормално тогава хората се настройват новогодишно, най-много за състезатели, разрастващи се по нашите балкански ширини. Не бяхме задоволително стимулирани. Причината за тази злощастна загуба естествено съм аз като треньор. Сърбия имаше тогава мощен състав. Мисля, че класен и първокласен треньор като Антич водеше тима. Отидохме незадоволително стимулирани като тим, аз не съумях като треньор да приготвя в психически проект отбора. Бяхме „ разгащени “ и надлежно получихме сериозна загуба с нокаут. Разбира се, тази среща имаше единствено влиятелно значение за българския футбол. Но отново споделям, че въпреки и след 10 години, публично аз поемам виновността, тъй като първо се съгласих да играем този мач и въпреки това може би не беше подобаващият миг да играем такава среща. Но няма никакво значение. Това е минало и история.
- Накратко генералната неточност на сегашните двама селекционери?
- Това е доста дълъг диалог, само че ще се опитам да бъда доста къс. Трябва да има тактика за развиване на българския футбол. Присъствах на последния конгрес като пратеник, само че на него никой от делегатите не повдигна въпроса по какъв начин развиваме с днешна дата българския футбол или по какъв начин ще го развиваме с утрешна… Мисля, че това е един доста къс и явен отговор. Подробности доста могат да се кажат, само че смятам, че хората пристигнаха, гласоподаваха и си отпътуваха. Освен това от 44 години аз проследявам българския футбол доста от близко, още като състезател на ЦСКА от 1975 година На този конгрес може би към 80% от делегатите аз освен, че не ги познавам, само че не съм ги и виждал в живота си. Мисля, че това също е къс отговор.
- Защо се отхвърли да работиш като треньор след уволнението ти от националния тим?
- Защото не съм мазохист. Направих персоналния си извод, че откакто бях освободен от ЦСКА за два равни мача от президента Александър Томов и за една загуба в другарски мач година и половина по-късно от Михайлов като президент на БФС… Казвал съм му на Томов, че могат да влязат в книгата на Гинес двамата и аз като придатък, тъй като съм освобождаван два пъти за едно проваляне в другарска среща. Това също дава отговор на вашия въпрос. След като с такава лекост стават тези смени… Не мисля, че има треньор в света, който единствено да побеждава. При състояние, че тези промени са ставали в най-високата подчиненост на българския футбол, не считам, че беше редно да продължа в тази сфера.
- Сега си шеф в ЦСКА – кажи за обстановката в клуба. В какви връзки си с Люпко Петрович? Как виждаш новия сезон? ЦСКА направи доста входящи трансфери…
- Люпко Петрович и Димитър Пенев като консултанти на Митов са експерти с голям опит, постигнали изключителни резултати. Единият е четвърти в света, а другият първи в Европа на клубно ниво. Техните познания могат да се употребяват при положително предпочитание, естествено, от страна на по-младите и в тази ситуация на Митов. Това е концепцията за тяхното включване към щаба на тима. Те могат единствено да бъдат от изгода, само че естествено си има треньор, който си носи главната отговорност и главно взима решенията за развиването на отбора. ЦСКА като клуб несъмнено се цели високо, без значение от катаклизмите, които станаха през последните 10 години. Знаете добре, че бяхме стигнали до такава степен, че не се знаеше първо дали ще го има клуба след големите финансови отговорности и оповестяването му в неплатежоспособност. След излизането от тази тежка рецесия, с помощта на двамата притежатели Ганчев и Инджов, които с финансовия си запас сложиха клуба на чисто без никакви отговорности след доста сериозна битка с разнообразни инстанции, сега ЦСКА е чист клуб от финансова позиция. Той се преструктурира и си слага цели, които подхождат на името на клуба и на историята му във времето обратно. Ние естествено ще вършим нужното съгласно нашите благоприятни условия и сили ЦСКА да направи един доста мощен тим и да бъде, както във времето, водещият български отбор, който да стане първенец и да взе участие с триумф в някой от европейските шампионати. Именно това е повода да се взимат нови футболисти. Считам, че привличането им задоволително ясно приказва като удостоверение за нашите упоритости. Почти от първия ден тимът беше окомплектован с тези играчи, които пристигнаха още преди началото на подготовката. Първата част е в Тетевен, след което се отива в Австрия, където ще се играят четири съществени контроли, с цел да може тимът да се обиграва и да реализира нужното качество като подготовка, защото първият мач от предварителния кръг за Лига Европа е на 11 или на 12 юли. Дотогава би трябвало да бъдем в оптимална форма, да успеем да победим и да продължим в идващия кръг.
- Коректно ли постъпи Любослав Пенев с ЦСКА, тръгвайки си на процедура през „ задния вход “? В какво положение остави тима?
- Още тогава споделих, че в оня миг Любо слага ЦСКА в доста тежка обстановка. Считам, че един ден преди мач не е редно да се постъпва по този метод, с такова фрапантно решение. Естествено, той има своите претекстове и причини, с цел да вземе своето решение, което несъмнено му принадлежи. Аз не го разясня, само че мисля, че не беше редно да си тръгне от през днешния ден за на следващия ден. Не мога да отговоря за какво е постъпил по този начин, защото досега не съм разговарял с него. Просто не сме се виждали и не знам какви са претекстовете му. Мисля, че беше по-редно да се изчака края на сезона и в случай че е имало някакви различия със притежателите, тогава да предизвести, че той няма да води повече тима, с цел да може клубът да се приготви и да потърси подобаващ заместител. Това е моята позиция.
- Значи ти не си от хората от управлението, които са работили против него?
- В никакъв случай! Още в първия ден му споделих, че с опциите, които имам, ще го поддържам, тъй че той да прави правилно своята работа на старши треньор. Не съм бил от най-близко стоящите сътрудници до него. Разбира се, това беше негов избор. Но по никакъв метод не се усещам ощетен. Това е негово решение и право.
- Беше ти помощник в националния отбор…
- Да, аз бях индивидът, който му подаде ръка във втория ми престой като селекционер на националния тим, предлагайки му да работим дружно. Той, несъмнено, одобри и една година работихме дружно.
- Как оценяваш селекцията на ЦСКА и пристигнало ли е време „ аленият “ клуб да детронира Лудогорец след тези три поредни втори места?
- По отношение на селекцията това е въпрос с разнообразни отговори. Селекцията на един тим зависи и от финансовия капацитет на клуба. Това е може би най-важното изискване. Другото не по-маловажно е визията на треньора и на какви позиции желае да притегли играчи, с цел да укрепи постовете, на които има потребност. И единият, и другият въпрос са доста тясно свързани. Всеки треньор желае да има допустимо най-хубавите футболисти, само че доста малко имат звездите, които вършат разликата. Нашият клуб се преценява с тези два фактора и с действителностите.
- Влезе в политиката – там по какъв начин са нещата, по-добре или по-зле от българския футбол?
- Като дете мечтаех да стана добър футболист. След това да играя в чужбина, по-късно като играч да стана добър треньор. Никога не съм мечтал да се занимавам с политика, въпреки че още от юношеските си години следях българската преса, в това число преди 10 ноември, с цел да бъда осведомен с процесите, които стават в нашето общество. След като бях освободен от националния тим и дефинитивно взех решението да не се занимавам повече с треньорска активност, все пак, като човек, чийто цялостен живот е минал във футбола, желаех по някакъв метод да бъда потребен на спорта, с помощта на който съм постигнал някакво име и престиж. Исках да „ върна топката “, участвайки в ръководството на българския футбол. След доста персонални старания си дадох сметка, че посредством спортни средства това не може да стане. За всички сегашни резултати в нашия футбол, предвиждах, че ще станат по една-единствена причина – в българския футбол и на клубно, и на национално равнище след измененията през 1989 година се смениха стотици, да не кажа хиляди треньори. Какъв е резултатът? Ако единствено се сменят треньори, се вижда, че резултат няма. Трябват промени. Оттогава до момента минаха 10 години, а няма подхваната промяна и до през днешния ден. Ние продължаваме да бягаме не на място, а обратно, т.е. да смъкваме още от равнището си. По един логически метод стигнах до извода, че нямам съидейници измежду моите сътрудници и се убедих, че българското спортно общество, в случай че въобще мога да кажа, че има такова, няма потребност от каквато и да е смяна. Тогава анализирайки политическите процеси в нашия спорт, се убедих, че би трябвало да опитам и влизайки в политиката, т.е. отивайки на избори. И в случай че с политическата мощ, която ме издигна за лидер на листа, получим поддръжка, да се опитам да повлияя по някакъв метод на тези фрапантно нужни промени за бъдещето развиване на играта. Оказа се, че не получихме по този начин мечтаната поддръжка и стана ясно, че няма смисъл да вземам участие, защото това не е моята мощ. Това не е сферата, в която съм се развивал. Влязох в предизборната акция само с една цел – вероятно при приемане на избор на доверие да бъда потребен за българския спорт. Аз не съм експерт нито в нашето опазване на здравето, нито в обучение, нито в инфраструктурни планове и така нататък Мисля, че задоволително ясно споделям за какво съм взел участие и каква е била моята визия. Просто имах идея и посредством политиката желаех да стигна до осъществяването.
- Пламене, доста ти благодарим! Надяваме се, че идващият път, когато се забележим нещата ще са малко по-оптимистични и няма да копаем толкоз крепко дъното…
- За огромно страдание, аз не съм оптимист, въпреки че доста ми се желае да греша. Защото българите нямаме потребност от никаква смяна, в това число и в спорта. За огромно страдание. Снимки: Булфото
- Здравей, Пламене! Първият въпрос наподобява наложителен – по какъв начин видя мачовете от евроквалификациите против Чехия и Косово?
- За страдание не можах да виждам първия мач с Чехия, защото не бях в България. А може би по този начин бе по-добре. Но имах опция да следя срещата с Косово. Много тъпо освен за загубата, а и за това, което всички ние виждаме и за което естествено сме недоволни. Впрочем аз не съм доста сюрпризиран, тъй като имам визия за посоката на развиване на българския футбол от доста години. Може би с изявлението си за някои ще наподобявам много убеден или забавен, само че смятам, че това никога не е изненада.
- И в този момент отново споделяме, че гледаме напред и обиграваме тим за идващите квалификации – за международното в Катар…
- Може би аз не съм точният човек, към който да се насочи този въпрос, тъй като има управление, което развива българския футбол, прави стратегия, взима ограничения и тактика за бъдещето на играта. Моето мнение по този въпрос съм го казвал в продължение на няколко години, критикувайки, мисля много аргументирано, откакто бях треньор на националния тим. Може би за мнозина тези мои визии са били много странни, допускам и за вас. Но в последна сметка се оказах недобър оракул, за жалост. Като човек, чийто живот е минал напълно във футбола, още от детските и тийнейджърските ми години, по-късно като играч в професионалния футбол, в чужбина и посвещавайки бъдещето си на треньорска работа, доста мощно искам нашият футбол да върви в позитивна тенденция. Да бъде конкурентен най-малко на приблизително европейско ниво, тъй че ние, които работим в тази сфера, да бъдем задоволени със своя принос, който даваме за развиване на играта и надлежно да радваме в някаква степен нашата спортна общност. За страдание, сега в не дребна степен се срамим, тъй като сме длъжници на всички хора, които обичат футбола. Виждаме и големия отлив, който е и при водещите клубни български тимове, както и при националния отбор. Ако има повече фенове, те главно се дължат на съществуването на някаква по-сериозна конспирация.
- Красимир Балъков беше водач във водения от теб отбор при първия ти престой отпред на националите и тогава имаше основно значение за последното класиране на България на огромен конгрес – Евро 2004. Доколко това ще му помогне в новата роля?
- Краси Балъков беше един извънредно мощен играч от доста висока класа. Безспорно с доста значим, да не кажа решителен принос за класирането през 2003 година на националния тим за европейските финали в Португалия. За страдание той взе дефинитивно решение да спре с футболната си кариера тъкмо по средата на квалификационния цикъл и аз като треньор нямах опция да го употребявам на финалите. А това негово неявяване несъмнено повлия отрицателно на нашето показване. Що се отнася до кариерата на Балъков като треньор, мисля, че самата негова спортна кариера му е повлияла в немалка степен за неговите визии по отношение на тактиката на играта, развиването в последните години. А това несъмнено в огромна степен е от изгода за неговото бъдещо развиване, въпреки че има значително треньори, които реализираха доста съществени резултати в европейския и в международния футбол без да са били особени величини като състезатели. Няма да изреждам имената, с цел да не изпадам в детайлности. Но не е наложително да си бил огромен играч и по-късно да бъдеш надлежно огромен треньор. Но аз смятам, че неговата кариера и в клубните тимове, и в националния отбор, единствено може да му бъде от огромна изгода.
- С него щеше ли да бъде по-различно на европейските финали през 2004 година?
- Убеден съм, че с неговото присъединяване щеше да бъде по-различно, тъй като Краси беше един водач. Освен упоменатите спортни качества, той умееше освен с наличието си, само че и с психологическия капацитет като водач да повежда останалите, да ги стимулира и надлежно да им дава в нужните моменти кураж за положителната игра и показване на тима.
- Сега има ли кого да повежда като треньор?
- Това е един от най-важните проблеми в нашия футбол. За никого не е загадка, видно е, че ние нямаме играчи от съвсем към този момент приблизително европейско ниво. Много е мъчно на националния треньор, без значение по какъв начин се споделя той, да направи един боеспособен тим, който да демонстрира атрактивни резултати и игри. В този смисъл Балъков е пред едно прекомерно съществено тестване, тъй като всички хора чакат от него положителни резултати и победи. Макар че към този момент мъчно можем да приказваме за някакво класиране, защото сме последни в групата, от Балъков и от тима, естествено, се чакат резултати.
- Може би чудеса…
- Чудеса може да чакат единствено хората, които не са били във футбола.
- Преживя всичко – „ от осанна до разпни го “ отпред на „ трикольорите “. Сподели по какъв начин се усеща човек на този пост – и на върха, и на дъното? Какво най-ярко си спомняш от тези интервали? Уточнението е, че дъното е 16-о място в Европа, а в този момент при 24 тима не можем да се класираме…
- Искам да стартира малко по-напред. Когато аз поех тима при започване на 2002 година той също нямаше доста сериозен късмет за триумф. Спомняте си последните два мача при моя сътрудник, когато загубихме тук от Дания с 0:2 и по-късно от Чехия с 0:6. Не бяха доста оптимистите и вие сте очевидци, защото работихме през този интервал дружно. Мисля, че в процентно изражение не сме имали повече от 5 % късмет за триумф. Моментът беше много внимателен, бих споделил непосредствено сложен. Но имаше състезатели, на които в действителност можеше да се разчита. За Балъков към този момент стана дума, а другите млади, само че надарени играчи в лицето на Стилиян Петров, Бербатов, Мартин Петров… Още не бяха станали звезди в европейския футбол, само че въпреки всичко бяха футболисти с капацитет, благоприятни условия и упоритости за осъществяване и в националния тим. Още не бяха станали тези фигури в отборите си, само че към този момент бяха привлечени в мощни европейски тимове. Стилиян беше в Селтик, Бербатов беше в Байер Леверкузен, а Мартин в Сервет първоначално. Имаше причина, че при една добра работа можеше да се чака нещо. За мен това бе доста значимо. Без, несъмнено, да недооценявам и играчите от нашето състезание, на които тогава можеше да се разчита. Имаше и чужденци в лицето на Пажин, Зоран Янкович и Загорчич. Не не помня и Кишишев, който в първата част от квалификациите също имаше принос за представянето. Той играеше в Чарлтън. Ивайло Петков беше одобрен играч, играещ в Турция. Милен Петков беше част от гръцкия АЕК. Така че имах състезатели, на които в действителност можех да се облегна. Вярвах, че с позитивните си изяви могат да допринесат за националния тим. Не изключвам Георги Пеев, състезател от Динамо (Киев) тогава, въпреки и с не толкоз твърдо присъединяване в тима си. И надлежно всички футболисти от българския шампионат, без да ги изреждам поименно, които бяха водещи фигури в тимовете си. Така че това е доста основна разлика, в случай че можем да вършим някакъв паралел сред сегашния и тогавашния народен тим. За всеки един треньор е значимо арсеналът от играчи и капацитетът, с който разполагат, с цел да може да разчита на положителни резултати и победи.
- Това е ясно. Повече ни интересува в психически проект по какъв начин се усеща един треньор? Какво е отношението към него, когато е класирал тима? Как се трансформира то на другия полюс, когато надали не се готвят „ клади “ в София, тъй като нямаме победа на европейските финали? А в този момент даже не можем да мечтаем, че ще достигнем до такова ниво…
- Естествено, усеща се доста поласкан, когато реализира положителни резултати. В две трети от престоя ми като народен селекционер получавах похвали от всички равнища – и от политици, и от публицисти като вас, които образуват публичното мнение въз основата на публикации и на ласкателствата, които тимът получава и в частност треньорът. Всички хора, срещайки те на улицата, те поздравяват за класирането, само че очаквайки на самия заключителен кръг едни положителни резултати. Аз бях уверен, че ние нямаме опциите да бъдем конкурентноспособни на противниците ни в групата – Дания, Швеция и Италия. Стремях се в предварителните диалози, още преди заминаването за Португалия по някакъв метод да повлияя в психически проект на играчите, че би трябвало да бъдем извънредно съсредоточени и съществени. Но имаше една еуфория в България, бих споделил национална, която се получи незабавно след класирането и упования за велико показване. Започнаха да се вършат паралели сред тима от САЩ’94 и нашия състав. Започнах да чета изявления на моите футболисти, че с лекост ще преминем групата, което беше едно доста съществено затруднение за мен, че ние към този момент не летим в естествената си орбита и това априори ще докара до един предупреден провал.
- България на крайностите…
- Точно по този начин. Много добре знаете какво се случи след трите загуби, въпреки че в последния мач против Италия имахме опцията да създадем почетен еднакъв, което никога нямаше да бъде незаслужено или нелогично. Но по този начин или другояче си дойдохме след три провали.
- Тогава по какъв начин се почувства?
- Не мога да кажа, че съм се чувствал добре, тъй като никое човешко създание не може да бъде предостатъчно, когато получава перманентни упреци. Спомням си, че моята оставка стартира да се желае още от тръгването от Португалия. Естествено, аз бях на края на контракта си и за себе си бях безапелационен, че няма да го продължа, без значение, че още в Португалия починалият Иван Славков, тогава като президент на БФС, ми удостовери, че аз ще остана, както ми беше заречен. Но бях без контракт и моето решение беше изрично, че няма да го продължа. Мненията, че съм бил заменен от мои сътрудници, които са участвали в Португалия, просто не дават отговор на истината и са единствено спекулации.
- Когато се върна като народен селекционер очевидно беше изменен. Изглеждаше някак затворен, ядосан и с настройката за каквито и да било взаимни отстъпки – имаше ли нещо такова?
- Не мога да дам оценка на себе си. Вие, хората, които сте били към мен под една или друга форма, по-добре може да извършите точния извод. Сърдит никога, тъй като няма на кого да се дразня. Ако бях ядосан, нямаше да поема функционалностите на старши треньор. Не мога да отговоря за какво съм бил по-различен, защото в моите очи смятам, че съм бил същият, само че очевидно, че не е било по този начин. Естествено, че бях окуражен да удостоверяваме в новите квалификации положителното показване на тима. Спомняте си, че тогава направихме три равни мача в първите срещи и надлежно имахме три победи в другарски дуели. След злощастната загуба в Сърбия с 1:6 в юбилейния мач за отказването на Саво Милошевич, бях освободен, т.е. след три равни, три победи и една загуба бях заменен. По-скоро в случай че съм бил ядосан или афектиран, това беше по-късно освобождение, тъй като истината е, че тогава не напуснах аз, а бях освободен след решение на управлението на БФС. А имах контракт за още една година.
- Мислил ли си за какво се получи по този начин на този мач в Белград? Веднага потеглиха клюки, че поради по-твърдата ти ръка в този втори престой, не са играли на максимума и има някаква външна интервенция. Това, несъмнено, е част от международната интрига, само че сме длъжни да попитаме дали знаеш нещо?
- Не знам такова нещо. Доколкото си припомням, този мач беше в края на ноември. Тогава нямаше публична дата от страна на ФИФА или УЕФА. Причината е в мен, че се съгласих да изиграем този мач, без да сме задължени. Но изхождах от желанието си да видя повече играчи в един спомагателен мач, въпреки и най-после на есенния полусезон. Неподходящо време съгласно мен, тъй като нормално тогава хората се настройват новогодишно, най-много за състезатели, разрастващи се по нашите балкански ширини. Не бяхме задоволително стимулирани. Причината за тази злощастна загуба естествено съм аз като треньор. Сърбия имаше тогава мощен състав. Мисля, че класен и първокласен треньор като Антич водеше тима. Отидохме незадоволително стимулирани като тим, аз не съумях като треньор да приготвя в психически проект отбора. Бяхме „ разгащени “ и надлежно получихме сериозна загуба с нокаут. Разбира се, тази среща имаше единствено влиятелно значение за българския футбол. Но отново споделям, че въпреки и след 10 години, публично аз поемам виновността, тъй като първо се съгласих да играем този мач и въпреки това може би не беше подобаващият миг да играем такава среща. Но няма никакво значение. Това е минало и история.
- Накратко генералната неточност на сегашните двама селекционери?
- Това е доста дълъг диалог, само че ще се опитам да бъда доста къс. Трябва да има тактика за развиване на българския футбол. Присъствах на последния конгрес като пратеник, само че на него никой от делегатите не повдигна въпроса по какъв начин развиваме с днешна дата българския футбол или по какъв начин ще го развиваме с утрешна… Мисля, че това е един доста къс и явен отговор. Подробности доста могат да се кажат, само че смятам, че хората пристигнаха, гласоподаваха и си отпътуваха. Освен това от 44 години аз проследявам българския футбол доста от близко, още като състезател на ЦСКА от 1975 година На този конгрес може би към 80% от делегатите аз освен, че не ги познавам, само че не съм ги и виждал в живота си. Мисля, че това също е къс отговор.
- Защо се отхвърли да работиш като треньор след уволнението ти от националния тим?
- Защото не съм мазохист. Направих персоналния си извод, че откакто бях освободен от ЦСКА за два равни мача от президента Александър Томов и за една загуба в другарски мач година и половина по-късно от Михайлов като президент на БФС… Казвал съм му на Томов, че могат да влязат в книгата на Гинес двамата и аз като придатък, тъй като съм освобождаван два пъти за едно проваляне в другарска среща. Това също дава отговор на вашия въпрос. След като с такава лекост стават тези смени… Не мисля, че има треньор в света, който единствено да побеждава. При състояние, че тези промени са ставали в най-високата подчиненост на българския футбол, не считам, че беше редно да продължа в тази сфера.
- Сега си шеф в ЦСКА – кажи за обстановката в клуба. В какви връзки си с Люпко Петрович? Как виждаш новия сезон? ЦСКА направи доста входящи трансфери…
- Люпко Петрович и Димитър Пенев като консултанти на Митов са експерти с голям опит, постигнали изключителни резултати. Единият е четвърти в света, а другият първи в Европа на клубно ниво. Техните познания могат да се употребяват при положително предпочитание, естествено, от страна на по-младите и в тази ситуация на Митов. Това е концепцията за тяхното включване към щаба на тима. Те могат единствено да бъдат от изгода, само че естествено си има треньор, който си носи главната отговорност и главно взима решенията за развиването на отбора. ЦСКА като клуб несъмнено се цели високо, без значение от катаклизмите, които станаха през последните 10 години. Знаете добре, че бяхме стигнали до такава степен, че не се знаеше първо дали ще го има клуба след големите финансови отговорности и оповестяването му в неплатежоспособност. След излизането от тази тежка рецесия, с помощта на двамата притежатели Ганчев и Инджов, които с финансовия си запас сложиха клуба на чисто без никакви отговорности след доста сериозна битка с разнообразни инстанции, сега ЦСКА е чист клуб от финансова позиция. Той се преструктурира и си слага цели, които подхождат на името на клуба и на историята му във времето обратно. Ние естествено ще вършим нужното съгласно нашите благоприятни условия и сили ЦСКА да направи един доста мощен тим и да бъде, както във времето, водещият български отбор, който да стане първенец и да взе участие с триумф в някой от европейските шампионати. Именно това е повода да се взимат нови футболисти. Считам, че привличането им задоволително ясно приказва като удостоверение за нашите упоритости. Почти от първия ден тимът беше окомплектован с тези играчи, които пристигнаха още преди началото на подготовката. Първата част е в Тетевен, след което се отива в Австрия, където ще се играят четири съществени контроли, с цел да може тимът да се обиграва и да реализира нужното качество като подготовка, защото първият мач от предварителния кръг за Лига Европа е на 11 или на 12 юли. Дотогава би трябвало да бъдем в оптимална форма, да успеем да победим и да продължим в идващия кръг.
- Коректно ли постъпи Любослав Пенев с ЦСКА, тръгвайки си на процедура през „ задния вход “? В какво положение остави тима?
- Още тогава споделих, че в оня миг Любо слага ЦСКА в доста тежка обстановка. Считам, че един ден преди мач не е редно да се постъпва по този метод, с такова фрапантно решение. Естествено, той има своите претекстове и причини, с цел да вземе своето решение, което несъмнено му принадлежи. Аз не го разясня, само че мисля, че не беше редно да си тръгне от през днешния ден за на следващия ден. Не мога да отговоря за какво е постъпил по този начин, защото досега не съм разговарял с него. Просто не сме се виждали и не знам какви са претекстовете му. Мисля, че беше по-редно да се изчака края на сезона и в случай че е имало някакви различия със притежателите, тогава да предизвести, че той няма да води повече тима, с цел да може клубът да се приготви и да потърси подобаващ заместител. Това е моята позиция.
- Значи ти не си от хората от управлението, които са работили против него?
- В никакъв случай! Още в първия ден му споделих, че с опциите, които имам, ще го поддържам, тъй че той да прави правилно своята работа на старши треньор. Не съм бил от най-близко стоящите сътрудници до него. Разбира се, това беше негов избор. Но по никакъв метод не се усещам ощетен. Това е негово решение и право.
- Беше ти помощник в националния отбор…
- Да, аз бях индивидът, който му подаде ръка във втория ми престой като селекционер на националния тим, предлагайки му да работим дружно. Той, несъмнено, одобри и една година работихме дружно.
- Как оценяваш селекцията на ЦСКА и пристигнало ли е време „ аленият “ клуб да детронира Лудогорец след тези три поредни втори места?
- По отношение на селекцията това е въпрос с разнообразни отговори. Селекцията на един тим зависи и от финансовия капацитет на клуба. Това е може би най-важното изискване. Другото не по-маловажно е визията на треньора и на какви позиции желае да притегли играчи, с цел да укрепи постовете, на които има потребност. И единият, и другият въпрос са доста тясно свързани. Всеки треньор желае да има допустимо най-хубавите футболисти, само че доста малко имат звездите, които вършат разликата. Нашият клуб се преценява с тези два фактора и с действителностите.
- Влезе в политиката – там по какъв начин са нещата, по-добре или по-зле от българския футбол?
- Като дете мечтаех да стана добър футболист. След това да играя в чужбина, по-късно като играч да стана добър треньор. Никога не съм мечтал да се занимавам с политика, въпреки че още от юношеските си години следях българската преса, в това число преди 10 ноември, с цел да бъда осведомен с процесите, които стават в нашето общество. След като бях освободен от националния тим и дефинитивно взех решението да не се занимавам повече с треньорска активност, все пак, като човек, чийто цялостен живот е минал във футбола, желаех по някакъв метод да бъда потребен на спорта, с помощта на който съм постигнал някакво име и престиж. Исках да „ върна топката “, участвайки в ръководството на българския футбол. След доста персонални старания си дадох сметка, че посредством спортни средства това не може да стане. За всички сегашни резултати в нашия футбол, предвиждах, че ще станат по една-единствена причина – в българския футбол и на клубно, и на национално равнище след измененията през 1989 година се смениха стотици, да не кажа хиляди треньори. Какъв е резултатът? Ако единствено се сменят треньори, се вижда, че резултат няма. Трябват промени. Оттогава до момента минаха 10 години, а няма подхваната промяна и до през днешния ден. Ние продължаваме да бягаме не на място, а обратно, т.е. да смъкваме още от равнището си. По един логически метод стигнах до извода, че нямам съидейници измежду моите сътрудници и се убедих, че българското спортно общество, в случай че въобще мога да кажа, че има такова, няма потребност от каквато и да е смяна. Тогава анализирайки политическите процеси в нашия спорт, се убедих, че би трябвало да опитам и влизайки в политиката, т.е. отивайки на избори. И в случай че с политическата мощ, която ме издигна за лидер на листа, получим поддръжка, да се опитам да повлияя по някакъв метод на тези фрапантно нужни промени за бъдещето развиване на играта. Оказа се, че не получихме по този начин мечтаната поддръжка и стана ясно, че няма смисъл да вземам участие, защото това не е моята мощ. Това не е сферата, в която съм се развивал. Влязох в предизборната акция само с една цел – вероятно при приемане на избор на доверие да бъда потребен за българския спорт. Аз не съм експерт нито в нашето опазване на здравето, нито в обучение, нито в инфраструктурни планове и така нататък Мисля, че задоволително ясно споделям за какво съм взел участие и каква е била моята визия. Просто имах идея и посредством политиката желаех да стигна до осъществяването.
- Пламене, доста ти благодарим! Надяваме се, че идващият път, когато се забележим нещата ще са малко по-оптимистични и няма да копаем толкоз крепко дъното…
- За огромно страдание, аз не съм оптимист, въпреки че доста ми се желае да греша. Защото българите нямаме потребност от никаква смяна, в това число и в спорта. За огромно страдание. Снимки: Булфото
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ