De Profundis: Защо в България 2+2 е равно на толкова - и само на толкова - колкото каже Москва
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Знаете ли на какъв брой е равно 2+2, жители?
Не, не бързайте да отговаряте - 4. Спрете за секунда и изчакайте да видите какво ще кажат първо политиците, за които гласувате до момента и ще гласувате на идните изключителни избори.
„ Ще ви кажа, когато му пристигна времето “ - това е много добър отговор, нали. Умерен, леко внимателен, само че и величествен, изпълнен с достолепие. Внушава да вземем за пример, че индивидът знае отговора, само че през времето, до момента в който му пристигна времето, в допълнение ще изследва нещата, може да се допита до експерти, въобще - че когато му пристигна времето, би трябвало да очаквате от него нещо в действителност солидно като резултат.
Лошото на този метод е, че времето му в никакъв случай не идва.
Той бе несметно практикуван от Симеон, който умерено можем да назовем „ бащата на българския политически популизъм “, само че го изповядваше буйно и Бойко Борисов по време на своето ръководство.
Даже той измисли и извънредно забавен вид - по три пъти дневно да дава разнообразни отговори, та всеки човек от ошашавената аудитория да си откри подобаващ съгласно своя усет. Короната на тази политика беше недвусмисленото самопризнание: „ Аз съм елементарен и вий сте елементарни, по тази причина толкоз добре се разбираме “.
Абе, май не е толкоз елементарен той. Дълго време успяваше да служи на доста господари и да прави политически пируети сред Меркел и Путин, без да падне - или най-малко не прекомерно мъчително - и от двата стола.
„ Ще съберем нашето висше управително тяло и ще вземем решение “. Този отговор на въпроса за цената на 2+2 доста го обичам. Той демонстрира, че вашата обичана партия е в действителност демократична. И, както нормално в сходни общности, всеки има мнение, което би трябвало да бъде - и ще бъде - зачетено. Така че може да се чакат забавни отговори, според от това дали решенията се взимат с нормално болшинство или на правилото на най-малкото общо кратно.
Ако множеството хора в управителното тяло са на мнение, че 2+2 е равно на 5, то това се приема без съмнение от форума и се зачита като групова воля - всички са длъжни да се преценяват с него, до момента в който не се вземе друго решение по въпроса, а в случай че има съпротива, тя се изключва от партията.
Ако методът пък е да се съберат стойностите на всички отговори и се разделят на броя присъстващи, се получават същински изненади - 4 ½, 8 без 20, 10 литра ракия и други екзотични отговори.
Най-често съм чувал груповото решение да се търси от Българска социалистическа партия. Всеки от тях поотделно е несръчен да се откри задника с две ръце, само че като колектив са постоянно прекомерно наясно къде са заровени парите на страната и какъв брой от тях могат да откраднат пълноценно, без да ги заловен. Или най-малко - преди да ги заловен и изхвърлят от властта.
Напоследък няколко пъти слушам също, че в Демократична България постоянно се допитват до управителните си тела, само че не съм попадал на случай, когато от това е произлязло нещо положително. Защото концепцията да се коалираш с Българска социалистическа партия да вземем за пример, да не си деен по тематиката „ оръжия на Украйна “, да не настояваш, а да се снишаваш за изгонването на съветския генерал-губернатор от София, не са читави. Напротив, те демонстрират
най-лошото лице на българската десница,
доколкото въобще можем да оценяваме Демократична България като дясна групировка, каквато те имат искания да са.
В България има също и доста политици, които без съмнение дават отговор, че тук 2+2 е равно на толкоз - и единствено на толкоз - колкото каже Москва. И че това е единствената форма на здрав, същински български национализъм, която има право да вирее по нашите земи.
В случая не приказвам единствено за хора като Рубльов, а и за такива като висшия му български патрон Радев. 2+2 служебни държавни управления към този момент прави този човек и при всички се повтаря същата скица - отбой от Европа, НАТО и демократичния свят, завой към Русия, корупцията с съветските енергоносители, плюс опит за нахлуване колкото може по-дълбоко в територията на едноличната власт.
Вижте единствено какво охкане и гънене настана в този момент по газовата тематика. Тия птици от ятото гълъбово преднамерено пуснаха питомното да подивее - мигновено забавиха интерконектора с Гърция и желаеха да се разсрочи контракта за 7 танкера американски полутечен газ.
В същото време посегнаха занапред
да опитомяват дивото,
като „ хвърлиха огромни старания “, с цел да приготвят конкурс за доставка на газ. И защото, несъмнено, не са вписали вътре, че поради неизрядното си държание като снабдител, както и поради мръсната война на Русия против Украйна, „ Газпром “ и неговите медиатори са изключени от състезанието, в този момент са клекнали и чакат „ Газпром “ да им подреди при какви условия да му подарят още веднъж българската газова система.
„ Може да приказваме с „ Газпром “, може и да не приказваме “ - утешава ни някакъв хитрец от „ Булгаргаз “. Той и Адам можеше да такова Ева, но можеше и да не я такова, обаче въпреки всичко я такова, нали.
Да ви кажа, жители, тия видове, които ни ръководят сега, воглаве с патрона им Румен Радев, просто се вършат на велики и ни пробутват големи нелепости. Те нямат нито време, нито сили, нито подготвеност да оправят нещо действително в страната, да свършат нещо потребно, да проведат промени или каквото и било положително да сътворят.
Но и не това е задачата им. Целта им е да сътворят оптимално зло, да разбият дребното работещи неща, да слагат нови разграничителни линии и да върнат България оптимално към хаоса, което значи - към лесната
управляемост в полза на Русия
В този смисъл, действителният общ брой на 2+2 за действията на Радев и Ко, занапред мога да кажа, е негативно число - минус 100, минус 1000, не знам, зависи какъв брой нелепости ще съумеят да осъществят.
А какво да кажем за тези, които декларират, че по принцип цената на 2+2 е относителна и не може да се откри разумен отговор на този въпрос.
Чух го в прав текст оня ден от Асен Василев и малко ми падна ченето. „ Вторият разлом, който не сме изживели, е „ за и против “ Русия “ - декларира Василев в изявление за Дойче веле “ и прибавя: „ На този втори разлом съгласно мен няма по какъв начин да му се откри рационално решение, тъй като наподобява на харесването и нехаресването сред хората. Затова тук не би трябвало да приказваме за Русия изобщо, даже не за Путин, а за съответни практики, които вредят на България, каквито са, да кажем, корупцията и пропагандата. “
Това, жители, дали е същият човек, който напълно скоро показа направеното от него извънредно вярно изобретение, че корупцията в България е плод на съветската политика и връзките с Русия, а в случай че желаеме да решим този проблем, би трябвало да пренаредим напълно тези връзки.
Вчера по този начин - а през днешния ден като че ли продължаваме да си играем на детска градина, която не схваща няколко обикновени неща.
Първо, когато простотията се сплоти с продажността и двете дружно застанат против истината, това не значи, че цената им на публичния кантар се изравнява с тази на истината.
Второ, да си в позиция „ за и против Русия “ не е като да хвърлиш зарове и да възприемеш каквото се падне, същинската позиция се базира на информация, история, политически и други действителности. Това, че в България всички тези действителности се трансферират изкуствено в областта на логиката на психиката и опират до „ одобрявам “, „ не одобрявам “, единствено демонстрира по какъв начин не се вършат нещата в политиката. И като цяло не е мъчно да се преодолее този метод, в случай че няма такива, които умишлено го постановат.
Трето, когато приказваш за отрицателните резултати от съветската политика в България, да отказваш да коментираш „ Русия въобще “, както и Путин в частност, значи, че не знаеш какво правиш и надлежно - няма по какъв начин да постигнеш основни резултати, а ще работиш единствено на парче, като следваш събитията, вместо стратегически да ги предвиждаш и управляваш.
Ако не си изясниш и не разкриеш пред публиката
механизмите, по които съветската корупция е станала българска корупция
през годините и десетилетията обратно, каква корупция ще бориш? Ако не познаваш похватите на съветската агитация и нейното развиване през последните най-малко стотина години, каква агитация ще бориш и какво контра агитация ще противопоставиш?
Съжалявам, жители, само че както стоят нещата сега, давам си сметка, че и тази година на 2 октомври ще бъда изправен пред сериозната алтернатива за кого да гласоподавам и дали да гласоподавам въобще. Как пък никой политик до момента не сподели простичкото 4.
Знаете ли на какъв брой е равно 2+2, жители?
Не, не бързайте да отговаряте - 4. Спрете за секунда и изчакайте да видите какво ще кажат първо политиците, за които гласувате до момента и ще гласувате на идните изключителни избори.
„ Ще ви кажа, когато му пристигна времето “ - това е много добър отговор, нали. Умерен, леко внимателен, само че и величествен, изпълнен с достолепие. Внушава да вземем за пример, че индивидът знае отговора, само че през времето, до момента в който му пристигна времето, в допълнение ще изследва нещата, може да се допита до експерти, въобще - че когато му пристигна времето, би трябвало да очаквате от него нещо в действителност солидно като резултат.
Лошото на този метод е, че времето му в никакъв случай не идва.
Той бе несметно практикуван от Симеон, който умерено можем да назовем „ бащата на българския политически популизъм “, само че го изповядваше буйно и Бойко Борисов по време на своето ръководство.
Даже той измисли и извънредно забавен вид - по три пъти дневно да дава разнообразни отговори, та всеки човек от ошашавената аудитория да си откри подобаващ съгласно своя усет. Короната на тази политика беше недвусмисленото самопризнание: „ Аз съм елементарен и вий сте елементарни, по тази причина толкоз добре се разбираме “.
Абе, май не е толкоз елементарен той. Дълго време успяваше да служи на доста господари и да прави политически пируети сред Меркел и Путин, без да падне - или най-малко не прекомерно мъчително - и от двата стола.
„ Ще съберем нашето висше управително тяло и ще вземем решение “. Този отговор на въпроса за цената на 2+2 доста го обичам. Той демонстрира, че вашата обичана партия е в действителност демократична. И, както нормално в сходни общности, всеки има мнение, което би трябвало да бъде - и ще бъде - зачетено. Така че може да се чакат забавни отговори, според от това дали решенията се взимат с нормално болшинство или на правилото на най-малкото общо кратно.
Ако множеството хора в управителното тяло са на мнение, че 2+2 е равно на 5, то това се приема без съмнение от форума и се зачита като групова воля - всички са длъжни да се преценяват с него, до момента в който не се вземе друго решение по въпроса, а в случай че има съпротива, тя се изключва от партията.
Ако методът пък е да се съберат стойностите на всички отговори и се разделят на броя присъстващи, се получават същински изненади - 4 ½, 8 без 20, 10 литра ракия и други екзотични отговори.
Най-често съм чувал груповото решение да се търси от Българска социалистическа партия. Всеки от тях поотделно е несръчен да се откри задника с две ръце, само че като колектив са постоянно прекомерно наясно къде са заровени парите на страната и какъв брой от тях могат да откраднат пълноценно, без да ги заловен. Или най-малко - преди да ги заловен и изхвърлят от властта.
Напоследък няколко пъти слушам също, че в Демократична България постоянно се допитват до управителните си тела, само че не съм попадал на случай, когато от това е произлязло нещо положително. Защото концепцията да се коалираш с Българска социалистическа партия да вземем за пример, да не си деен по тематиката „ оръжия на Украйна “, да не настояваш, а да се снишаваш за изгонването на съветския генерал-губернатор от София, не са читави. Напротив, те демонстрират
най-лошото лице на българската десница,
доколкото въобще можем да оценяваме Демократична България като дясна групировка, каквато те имат искания да са.
В България има също и доста политици, които без съмнение дават отговор, че тук 2+2 е равно на толкоз - и единствено на толкоз - колкото каже Москва. И че това е единствената форма на здрав, същински български национализъм, която има право да вирее по нашите земи.
В случая не приказвам единствено за хора като Рубльов, а и за такива като висшия му български патрон Радев. 2+2 служебни държавни управления към този момент прави този човек и при всички се повтаря същата скица - отбой от Европа, НАТО и демократичния свят, завой към Русия, корупцията с съветските енергоносители, плюс опит за нахлуване колкото може по-дълбоко в територията на едноличната власт.
Вижте единствено какво охкане и гънене настана в този момент по газовата тематика. Тия птици от ятото гълъбово преднамерено пуснаха питомното да подивее - мигновено забавиха интерконектора с Гърция и желаеха да се разсрочи контракта за 7 танкера американски полутечен газ.
В същото време посегнаха занапред
да опитомяват дивото,
като „ хвърлиха огромни старания “, с цел да приготвят конкурс за доставка на газ. И защото, несъмнено, не са вписали вътре, че поради неизрядното си държание като снабдител, както и поради мръсната война на Русия против Украйна, „ Газпром “ и неговите медиатори са изключени от състезанието, в този момент са клекнали и чакат „ Газпром “ да им подреди при какви условия да му подарят още веднъж българската газова система.
„ Може да приказваме с „ Газпром “, може и да не приказваме “ - утешава ни някакъв хитрец от „ Булгаргаз “. Той и Адам можеше да такова Ева, но можеше и да не я такова, обаче въпреки всичко я такова, нали.
Да ви кажа, жители, тия видове, които ни ръководят сега, воглаве с патрона им Румен Радев, просто се вършат на велики и ни пробутват големи нелепости. Те нямат нито време, нито сили, нито подготвеност да оправят нещо действително в страната, да свършат нещо потребно, да проведат промени или каквото и било положително да сътворят.
Но и не това е задачата им. Целта им е да сътворят оптимално зло, да разбият дребното работещи неща, да слагат нови разграничителни линии и да върнат България оптимално към хаоса, което значи - към лесната
управляемост в полза на Русия
В този смисъл, действителният общ брой на 2+2 за действията на Радев и Ко, занапред мога да кажа, е негативно число - минус 100, минус 1000, не знам, зависи какъв брой нелепости ще съумеят да осъществят.
А какво да кажем за тези, които декларират, че по принцип цената на 2+2 е относителна и не може да се откри разумен отговор на този въпрос.
Чух го в прав текст оня ден от Асен Василев и малко ми падна ченето. „ Вторият разлом, който не сме изживели, е „ за и против “ Русия “ - декларира Василев в изявление за Дойче веле “ и прибавя: „ На този втори разлом съгласно мен няма по какъв начин да му се откри рационално решение, тъй като наподобява на харесването и нехаресването сред хората. Затова тук не би трябвало да приказваме за Русия изобщо, даже не за Путин, а за съответни практики, които вредят на България, каквито са, да кажем, корупцията и пропагандата. “
Това, жители, дали е същият човек, който напълно скоро показа направеното от него извънредно вярно изобретение, че корупцията в България е плод на съветската политика и връзките с Русия, а в случай че желаеме да решим този проблем, би трябвало да пренаредим напълно тези връзки.
Вчера по този начин - а през днешния ден като че ли продължаваме да си играем на детска градина, която не схваща няколко обикновени неща.
Първо, когато простотията се сплоти с продажността и двете дружно застанат против истината, това не значи, че цената им на публичния кантар се изравнява с тази на истината.
Второ, да си в позиция „ за и против Русия “ не е като да хвърлиш зарове и да възприемеш каквото се падне, същинската позиция се базира на информация, история, политически и други действителности. Това, че в България всички тези действителности се трансферират изкуствено в областта на логиката на психиката и опират до „ одобрявам “, „ не одобрявам “, единствено демонстрира по какъв начин не се вършат нещата в политиката. И като цяло не е мъчно да се преодолее този метод, в случай че няма такива, които умишлено го постановат.
Трето, когато приказваш за отрицателните резултати от съветската политика в България, да отказваш да коментираш „ Русия въобще “, както и Путин в частност, значи, че не знаеш какво правиш и надлежно - няма по какъв начин да постигнеш основни резултати, а ще работиш единствено на парче, като следваш събитията, вместо стратегически да ги предвиждаш и управляваш.
Ако не си изясниш и не разкриеш пред публиката
механизмите, по които съветската корупция е станала българска корупция
през годините и десетилетията обратно, каква корупция ще бориш? Ако не познаваш похватите на съветската агитация и нейното развиване през последните най-малко стотина години, каква агитация ще бориш и какво контра агитация ще противопоставиш?
Съжалявам, жители, само че както стоят нещата сега, давам си сметка, че и тази година на 2 октомври ще бъда изправен пред сериозната алтернатива за кого да гласоподавам и дали да гласоподавам въобще. Как пък никой политик до момента не сподели простичкото 4.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ