Сянката на диктатурата тегне над Бразилия
Плажове, самба и футбол. Това са нормалните асоциации, които изникват в главата на човек, когато чуе думата „ Бразилия “. Зад тази жизнерадостна фасада обаче най-голямата страна в Южна Америка крие много мрачно минало – а може би и бъдеще. Както и доста други страни от района, Бразилия дълго време е ръководена от военна хунта. Настоящата система на народна власт и свободни избори е открита едвам през 1985 година Именно тя разреши на някой като Дилма Русеф освен да взе участие в политическия живот, само че и да стигне до поста на президент.
В края на тази седмица Бразилия би трябвало да избере нов президент. Първият тур бе извоюван безапелационно от Жаир Болсонаро, само че не му доближиха няколко % и в неделя той ще би трябвало да се изправи още веднъж против Фернандо Хадад от Работническата партия – групировката, към която принадлежи и Дилма Русеф. Въпреки географската си раздалеченост, изборите в Бразилия са значими даже за нас. А в действителност и за целия свят. Бразилия е освен най-голямата страна в Южна Америка, тя е и петата по население страна на планетата и е главен производител на голям брой първични материали и артикули, които използваме всекидневно. От вота в неделя може да зависи ориста на един цялостен континент, което би трябвало да е задоволителен мотив да обърнем взор към нея.
Въпреки отличните резултати, които Бразилия реализира при започване на века под ръководството на Работническата партия, и тя не беше подмината от международната финансова и политическа рецесия. През последните години там се вихри голям скандал, включващ политици от съвсем всички партии, прочут като „ Автомивка “, поради разкритията за корупция и пране на пари с присъединяване на висши политици и предприемачи. В същото време голяма част от бразилското население продължава да живее в изключителна беднотия – общоизвестни са гетата от бараки, наричани „ фавели “. Тази нежелана обстановка, съчетана с арогантността на огромна част от политическата класа разумно провокира гнева на елементарния човек и доверието в политическата система се заменя с готовност за отплата и наказване.
И в случай че преди бедните и онеправданите намираха разтуха в Работническата партия на Дилма и Лула, в този момент и тя е изправена пред тежки времена поради нежеланието или неспособността си да се оправи дефинитивно със системата на топли връзки сред политиката и едрия бизнес, наследена още от колониалните времена и поддържана през годините с разнообразни средства. Разбира се, би трябвало да отчетем, че обвиняванията и към двамата гореспоменати някогашни президенти бяха значително скалъпени и политически стимулирани, само че и не можем да си затваряме очите пред обстоятелството, че лявото ръководство на Работническата партия не направи задоволително, с цел да предотврати този де факто прелом на десните сили, който се разиграва през последните години.
Бразилският Тръмп?
Този прелом към този момент има ясно лице – Жаир Болсонаро. 63-годишният някогашен капитан от армията, преквалифицирал се по-късно в политик се оказа идеалният претендент. Болсонаро увлече в акцията си недоволството на електората с радикална крайнодясна изразителност против политическата система и престъпността. Представяйки се като антисистемен претендент, той съумя да си построи облика на индивидът, който схваща тъгата му и ще реализира по този начин мечтаното възмездие против корумпираните политици. Този облик обаче е, меко казано, неоткровен, защото самият Болсонаро към този момент съвсем 30 години е сенатор от щата Рио де Жанейро. За това време той няма никакви триумфи като законодател, само че все пак непроменяемо печели изборите в изборния си регион в столицата.
Така вместо да прави работа, Болсонаро разчита на изразителност против бедните, черните, дамите, хомосексуалните и така нататък, поради което с право е определян като фашист. Нещо повече, Болсонаро постоянно е бил открит последовател на военната тирания, чиято история е изпълнена с брутални саморазправи с левите. Единствената му рецензия към хунтата е, че не е избила още най-малко 30 000 души...
Икономическата му стратегия пък също е извънредно дясна, изпълнена с проекти за приватизация на съществени държавни предприятия и орязване на обществените стратегии, въведени от Работническата партия. Естествено това му печели поддръжката на едрия бизнес, който има съществена роля за триумфа му на сегашните избори. Наскоро стана известно, че благодарение на известни и авторитетни предприемачи е била основана цяла мрежа за разпространение на подправени вести в интернет, чиято цел е да очерни противниците му и да го показа като спасителя на нацията. Кандидатът за вицепрезидент от Работническата партия Мануела Д`Авила да вземем за пример се оплака, че единствено за един са били публикувани цели 73 погрешни публикации за нея. По бразилските закони обаче медиите не са длъжни да разгласяват опровергаване за погрешна информация и по този метод левите претенденти са безсилни да се оправят с дезинформационната акция.
Дори това обаче не е най-страшното. Крайната изразителност на Болсонаро и политическият безпорядък, в който се намира Бразилия сега, окуражи последователите му и по улиците започнаха да се появяват самобитни шпицкоманди, които при отсъствието на страната взимат нещата в свои ръце и въздават правораздаване по личните си критерии. При това не толкоз на нарушители, колкото на политически съперници. И с цел да не остане подозрение какви възгледи са известни измежду тях, при един от най-скандалните случаи на политическо принуждение върху тялото на жена беше изрисувана свастика... с нож. При различен случай пък бе погубен художник поради изявените му леви възгледи.
Тук може би би трябвало да споменем, че сравнението с Тръмп, което медиите постановиха, не е напълно вярно. Макар и двамата да се възползват от разочарованието на електората от досегашните ръководещи, Тръмп няма ясно завършена идеология, до момента в който Болсонаро - къде намерено, къде не толкоз - постоянно е изразявал благосклонности към фашизма, военната тирания и насилието. "Антисистемните " му послания пък намерено обслужват точно реакционерската част от нея.
Сега накъде?
В такава атмосфера, с мощна пропагандна акция зад себе си, все още Болсонаро се радва на поддръжката на съвсем 60% от бразилците. Получи и непредвиден подтик от известни фигури като футболните митове Роналдиньо и Ривалдо. Изглежда всичко се подрежда в негова изгода и по всяка възможност това ще е идващият президент на Бразилия.
Разбира се, претендентите на Работническата партия не са се отказали и няма да се откажат макар неподходящите условия. А съпротивата против Болсонаро към този момент стартира - през този уикенд в 26 града се организираха следващите митинги против кандидатурата му и идеологията, която съставлява.
Изумително е обаче какъв брой бързо могат да избледнеят спомените от времената преди 1985 година, когато военните колят и бесят наред. Веднага след рухването на диктатурата в страната е неразрешено да се приказва в нейна поддръжка, само че за тези 33 години нещата толкоз са се трансформирали, че към този момент освен не е наказуемо да си последовател на хунтата, а даже можеш да бъдеш определен за президент. Тези процеси се следят на всички места по света, само че може би на никое място до момента не бяха по този начин блестящо изразени и забележими, както са сега в Бразилия. На страната, и изключително на тези нейни поданици, които нямат привилегията да са от горните съсловия или пък не споделят политическите хрумвания на новия президент, явно предстоят турбулентни времена. Разделението към този момент стартира да се показва в принуждение, а след изборите обстановката може да се утежни значително, когато и страната се намеси в тези процеси. Президентът концентрира в себе си огромна власт и в случай че бъде определен, Болсонаро ще има опция да реализира проектите си.
Но въпреки всичко вяра има, освен поради сериозната опозиция, която той ще срещне, а и поради обстоятелството, че до момента Болсонаро в никакъв случай не е бил на ръководеща позиция. Според мненията на бразилски анализатори, прекомерно евентуално е той да срещне огромни компликации, защото ще би трябвало да подписва съдружни покупко-продажби - в бразилския парламент има представители на 30 партии и никоя от тях не може да ръководи независимо. А това е нещо, което възможният президент не умее. Неговата мощ е в разпалването на огъня, не в потушаването му. Така изкачването до върха може да се окаже лесната част от случката на Болсонаро.
Съседна Аржентина също дава визия какво може да се случи с ръководството му. По сходен метод там десният Маурисио Макри размени Нестор Киршнер и жена му Кристина на поста. Но едвам 3 години след избирането му страната още веднъж затъна в тежка рецесия, стачките и митингите са всекидневие, а към този момент намерено се приказва за завръщане на "киршнеризма " на изборите следващата година. А той даже не е толкоз краен като Болсонаро. При това състояние даже Бразилия да направи неточност в неделя, евентуално скоро ще има опция да я поправи.
В края на тази седмица Бразилия би трябвало да избере нов президент. Първият тур бе извоюван безапелационно от Жаир Болсонаро, само че не му доближиха няколко % и в неделя той ще би трябвало да се изправи още веднъж против Фернандо Хадад от Работническата партия – групировката, към която принадлежи и Дилма Русеф. Въпреки географската си раздалеченост, изборите в Бразилия са значими даже за нас. А в действителност и за целия свят. Бразилия е освен най-голямата страна в Южна Америка, тя е и петата по население страна на планетата и е главен производител на голям брой първични материали и артикули, които използваме всекидневно. От вота в неделя може да зависи ориста на един цялостен континент, което би трябвало да е задоволителен мотив да обърнем взор към нея.
Въпреки отличните резултати, които Бразилия реализира при започване на века под ръководството на Работническата партия, и тя не беше подмината от международната финансова и политическа рецесия. През последните години там се вихри голям скандал, включващ политици от съвсем всички партии, прочут като „ Автомивка “, поради разкритията за корупция и пране на пари с присъединяване на висши политици и предприемачи. В същото време голяма част от бразилското население продължава да живее в изключителна беднотия – общоизвестни са гетата от бараки, наричани „ фавели “. Тази нежелана обстановка, съчетана с арогантността на огромна част от политическата класа разумно провокира гнева на елементарния човек и доверието в политическата система се заменя с готовност за отплата и наказване.
И в случай че преди бедните и онеправданите намираха разтуха в Работническата партия на Дилма и Лула, в този момент и тя е изправена пред тежки времена поради нежеланието или неспособността си да се оправи дефинитивно със системата на топли връзки сред политиката и едрия бизнес, наследена още от колониалните времена и поддържана през годините с разнообразни средства. Разбира се, би трябвало да отчетем, че обвиняванията и към двамата гореспоменати някогашни президенти бяха значително скалъпени и политически стимулирани, само че и не можем да си затваряме очите пред обстоятелството, че лявото ръководство на Работническата партия не направи задоволително, с цел да предотврати този де факто прелом на десните сили, който се разиграва през последните години.
Бразилският Тръмп?
Този прелом към този момент има ясно лице – Жаир Болсонаро. 63-годишният някогашен капитан от армията, преквалифицирал се по-късно в политик се оказа идеалният претендент. Болсонаро увлече в акцията си недоволството на електората с радикална крайнодясна изразителност против политическата система и престъпността. Представяйки се като антисистемен претендент, той съумя да си построи облика на индивидът, който схваща тъгата му и ще реализира по този начин мечтаното възмездие против корумпираните политици. Този облик обаче е, меко казано, неоткровен, защото самият Болсонаро към този момент съвсем 30 години е сенатор от щата Рио де Жанейро. За това време той няма никакви триумфи като законодател, само че все пак непроменяемо печели изборите в изборния си регион в столицата.
Така вместо да прави работа, Болсонаро разчита на изразителност против бедните, черните, дамите, хомосексуалните и така нататък, поради което с право е определян като фашист. Нещо повече, Болсонаро постоянно е бил открит последовател на военната тирания, чиято история е изпълнена с брутални саморазправи с левите. Единствената му рецензия към хунтата е, че не е избила още най-малко 30 000 души...
Икономическата му стратегия пък също е извънредно дясна, изпълнена с проекти за приватизация на съществени държавни предприятия и орязване на обществените стратегии, въведени от Работническата партия. Естествено това му печели поддръжката на едрия бизнес, който има съществена роля за триумфа му на сегашните избори. Наскоро стана известно, че благодарение на известни и авторитетни предприемачи е била основана цяла мрежа за разпространение на подправени вести в интернет, чиято цел е да очерни противниците му и да го показа като спасителя на нацията. Кандидатът за вицепрезидент от Работническата партия Мануела Д`Авила да вземем за пример се оплака, че единствено за един са били публикувани цели 73 погрешни публикации за нея. По бразилските закони обаче медиите не са длъжни да разгласяват опровергаване за погрешна информация и по този метод левите претенденти са безсилни да се оправят с дезинформационната акция.
Дори това обаче не е най-страшното. Крайната изразителност на Болсонаро и политическият безпорядък, в който се намира Бразилия сега, окуражи последователите му и по улиците започнаха да се появяват самобитни шпицкоманди, които при отсъствието на страната взимат нещата в свои ръце и въздават правораздаване по личните си критерии. При това не толкоз на нарушители, колкото на политически съперници. И с цел да не остане подозрение какви възгледи са известни измежду тях, при един от най-скандалните случаи на политическо принуждение върху тялото на жена беше изрисувана свастика... с нож. При различен случай пък бе погубен художник поради изявените му леви възгледи.
Тук може би би трябвало да споменем, че сравнението с Тръмп, което медиите постановиха, не е напълно вярно. Макар и двамата да се възползват от разочарованието на електората от досегашните ръководещи, Тръмп няма ясно завършена идеология, до момента в който Болсонаро - къде намерено, къде не толкоз - постоянно е изразявал благосклонности към фашизма, военната тирания и насилието. "Антисистемните " му послания пък намерено обслужват точно реакционерската част от нея.
Сега накъде?
В такава атмосфера, с мощна пропагандна акция зад себе си, все още Болсонаро се радва на поддръжката на съвсем 60% от бразилците. Получи и непредвиден подтик от известни фигури като футболните митове Роналдиньо и Ривалдо. Изглежда всичко се подрежда в негова изгода и по всяка възможност това ще е идващият президент на Бразилия.
Разбира се, претендентите на Работническата партия не са се отказали и няма да се откажат макар неподходящите условия. А съпротивата против Болсонаро към този момент стартира - през този уикенд в 26 града се организираха следващите митинги против кандидатурата му и идеологията, която съставлява.
Изумително е обаче какъв брой бързо могат да избледнеят спомените от времената преди 1985 година, когато военните колят и бесят наред. Веднага след рухването на диктатурата в страната е неразрешено да се приказва в нейна поддръжка, само че за тези 33 години нещата толкоз са се трансформирали, че към този момент освен не е наказуемо да си последовател на хунтата, а даже можеш да бъдеш определен за президент. Тези процеси се следят на всички места по света, само че може би на никое място до момента не бяха по този начин блестящо изразени и забележими, както са сега в Бразилия. На страната, и изключително на тези нейни поданици, които нямат привилегията да са от горните съсловия или пък не споделят политическите хрумвания на новия президент, явно предстоят турбулентни времена. Разделението към този момент стартира да се показва в принуждение, а след изборите обстановката може да се утежни значително, когато и страната се намеси в тези процеси. Президентът концентрира в себе си огромна власт и в случай че бъде определен, Болсонаро ще има опция да реализира проектите си.
Но въпреки всичко вяра има, освен поради сериозната опозиция, която той ще срещне, а и поради обстоятелството, че до момента Болсонаро в никакъв случай не е бил на ръководеща позиция. Според мненията на бразилски анализатори, прекомерно евентуално е той да срещне огромни компликации, защото ще би трябвало да подписва съдружни покупко-продажби - в бразилския парламент има представители на 30 партии и никоя от тях не може да ръководи независимо. А това е нещо, което възможният президент не умее. Неговата мощ е в разпалването на огъня, не в потушаването му. Така изкачването до върха може да се окаже лесната част от случката на Болсонаро.
Съседна Аржентина също дава визия какво може да се случи с ръководството му. По сходен метод там десният Маурисио Макри размени Нестор Киршнер и жена му Кристина на поста. Но едвам 3 години след избирането му страната още веднъж затъна в тежка рецесия, стачките и митингите са всекидневие, а към този момент намерено се приказва за завръщане на "киршнеризма " на изборите следващата година. А той даже не е толкоз краен като Болсонаро. При това състояние даже Бразилия да направи неточност в неделя, евентуално скоро ще има опция да я поправи.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ