Пинк Флойд - Wish They Were Here
Пинк Флойд, рок група, (1965 – 1995 - 2014)
Произход: Англия
Участници: Сид Барет, Ник Мейсън, Роджър Уотърс, Ричард Райт, Дейвид Гилмор
Стилове: прогресив рок, арт рок, психoделик
Най-известни албуми: „ Гайдарят пред портите на зората “, „ Умагума “, „ Майката с атомното сърце “, „ Тъмната страна на Луната “, „ Бих желал да си тук “, „ Животните “, „ Стената “
Признание: Една от най-добре продаваните групи в света - към 300 млн. албума
Сид Барет гребна шепа глина и оформи силуета на „ Пинк Флойд “. После се вгради в него, а Мейсън, Райт, Уотърс и Гилмор продължиха с същинска „ музика на небесните сфери “.
10 години лиши на Флойд да стигнат до съвършенството на Wish You Were Here (Бих желал да си тук - прев. англ.). Албумът е отдаден на Сид Барет, самотата, празнотата, лудостта, отсъствието. Тук всичко притихва и се трансформира в съвършенство, затворено в себе си, с цел да се опази.
Музиката на „ Пинк Флойд “ няма предтеча, няма и почитатели. След много блуждаене, те намират това, което желаят да вършат и го вършат.
Парадоксът е, че първите търсения в „ психиделиката “ са като че ли на различен, чужд и чудноват Флойд. Да - на Сид Барет, споделят, само че не напълно.
Всъщност раздялата е потребна – Барет, свободен от общия талант, издава два прелестни солови албума, а групата, свободна от неговата талантливост, намира своята орбита. Там Сид отново участва, само че като знак, персонаж, призракът от тавана, който подтиква въображението и ражда хрумвания.
Всичко стартира с песничка за извратеняка травестит Арнолд Лейн, който краде дамско долни дрехи от просторите. Сингълът е от 1967 и е неразрешен за непристойно наличие. Но същинското начало е 4 години по-рано, когато басистът Роджър Уотърс, барабанистът Ник Мейсън и пианистът Ричард Райт, студенти по архитектура, свирят в група със смешното име „ Сервиз за чай “. После някой довежда Сид Барет, той поема соло-китарата, вокала, композирането и бързо става водач.
Барет сменя името на групата, тя се прочува в ъндърграунда и свири в Каунтдаун клъб. Всяка вечер три сета по 90 минути е голям проблем, само че те вършат гениалното изобретение – тежестта понижава, в случай че се впуснат в дълги импровизации. И запомнят това вечно.
През 1967 е осъществен и първият албум на „ Пинк Флойд “ с фантастичното заглавие „ Гайдарят пред портите на зората “. Заглавието, както и множеството композиции, са на Барет. В края на 1967 той към този момент е напълно отвеян, само че Флойд не желаят да се освободят от него - задържат го като създател, а Мейсън кани за китарист Дейвид Гилмор. След два месеца потеглят на турне с албума Saucerfull of Secrets, Чинията на тайните, а в микробуса някой пита няма ли да вземат Сид. Общото мнение е – да го оставим, където си е. Така „ Пинк Флойд “ стартира огромното пътешестване към същинския „ Пинк Флойд “.
Новото начало се вижда. Групата прави концерт в Хайд Парк, две турнета в Съединени американски щати и двойния албум „ Умагума “, който излиза през 1969 година В първата плоча са записи от концерти онлайн, а във втората всеки показва свои пробни композиции. „ Умагума “ е посрещнат добре, само че още по-добри са отзивите за албума от 1970 година Atom Heart Mother (Майката с атомното сърце - прев. англ.)
Колкото и нереален да е Atom Heart Mother, тласъкът за него идва от действителността - от историята за първата жена с вграден нуклеарен пейсмейкър. А фантастичната му обложка също е действителна – на нея има зелена морава с крава, снимана откъм опашката, само че с глава към фена. Да, това не е рисунка, а фотография, кравата е същинска и се споделя Лулубел Трета.
„ Ако бях лебед, щях да отлетя, в случай че бях трен, щях да закъснея, в случай че бях добър човек, щях да приказвам с теб по-често, в сравнение с го върша “ – пее Дейвид Гилмор и тук новият протест, чиито основен притежател е Роджър Уотърс, към този момент прозира по-ясно. „ Майката с атомното сърце “ е в действителност временен албум, цялостен с търсения, лек безпорядък и някои несполуки. Гилмор го разказва като „ звук от отпадък “ - само че той е и първият им същински огромен триумф.
Следва „ Meddle “, Намеса, за чиято крайна комбинация „ Отзвуци “, списание New Musical Express написа: „ Тя е върхът, към който Флойд се стремяха “. Е, в действителност същинският първи връх идва след по-малко от две години с The Dark Side of the Moon (Тъмната страна на луната - прев. англ.). В списание „ Ролинг стоун “ критик го назовава „ изтънчен албум с текстурно и концептуално благосъстояние, който освен те кани, само че и изисква /съ/участие “.
И светът пощурява от съучастничество.
„ Някои търсят тук връзки с Космоса и сходни дивотии. Нищо такова, той е ориентиран напълно във вътрешността, към тъмната страна на индивида “ – споделя Дейвид Гилмор. The Dark Site концентрира типичния за „ Пинк Флойд “ блян към съвършенство – и с обложката, и с куадрофоничния тон, със звуците от околния свят, с най-новите механически изобретения, употребявани с мярка. Албумът е концептуален – друга типична характерност на групата. А сценографията, светлинното и лазерното шоу по турнетата са в действителност с галактически измерения.
И след цялото това съвършенство, те вършат нещо още по-велико – Wish You Were Here, отдаден на Сид Барет. По време на записа в студиото влиза човек с обръсната глава, сяда в ъгъла, слуша малко и си потегля тихо. Не, не е фантом - само че не го разпознават и чак когато изчезва, Гилмор пита: „ Абе, това не беше ли Сид “.
Постигнатите висоти се затвърждават в идващия албум – Animals (Животните - прев. англ.). Основата на албума е построена от Роджър Уотърс, обвързвана е с неговите обществени настройки и се базира на книгата на Оруел „ Животинската плантация “, в която посредством жестокия скотски свят се показва още по-жестокия човешки.
А след тези животни, които не са животни, през 1979 идва и The Wall, Стената. Чрез героя Пинк тук Уотърс отреагира личностни проблеми – от загубата на татко си, превръщането на Сид Барет в сянка, през личните си докосвания до лудостта, та до илюзорното предпочитание на всеки левичар да стане деспот, с цел да усъвършенства живота на хората.
Тук обаче почналите да се натрупат по-рано мощни напрежения избиват и това де факто е действителният завършек на великата група „ Пинк Флойд “ – 6 години, преди де юре тя да се разпадне.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Произход: Англия
Участници: Сид Барет, Ник Мейсън, Роджър Уотърс, Ричард Райт, Дейвид Гилмор
Стилове: прогресив рок, арт рок, психoделик
Най-известни албуми: „ Гайдарят пред портите на зората “, „ Умагума “, „ Майката с атомното сърце “, „ Тъмната страна на Луната “, „ Бих желал да си тук “, „ Животните “, „ Стената “
Признание: Една от най-добре продаваните групи в света - към 300 млн. албума
Сид Барет гребна шепа глина и оформи силуета на „ Пинк Флойд “. После се вгради в него, а Мейсън, Райт, Уотърс и Гилмор продължиха с същинска „ музика на небесните сфери “.
10 години лиши на Флойд да стигнат до съвършенството на Wish You Were Here (Бих желал да си тук - прев. англ.). Албумът е отдаден на Сид Барет, самотата, празнотата, лудостта, отсъствието. Тук всичко притихва и се трансформира в съвършенство, затворено в себе си, с цел да се опази.
Музиката на „ Пинк Флойд “ няма предтеча, няма и почитатели. След много блуждаене, те намират това, което желаят да вършат и го вършат.
Парадоксът е, че първите търсения в „ психиделиката “ са като че ли на различен, чужд и чудноват Флойд. Да - на Сид Барет, споделят, само че не напълно.
Всъщност раздялата е потребна – Барет, свободен от общия талант, издава два прелестни солови албума, а групата, свободна от неговата талантливост, намира своята орбита. Там Сид отново участва, само че като знак, персонаж, призракът от тавана, който подтиква въображението и ражда хрумвания.
Всичко стартира с песничка за извратеняка травестит Арнолд Лейн, който краде дамско долни дрехи от просторите. Сингълът е от 1967 и е неразрешен за непристойно наличие. Но същинското начало е 4 години по-рано, когато басистът Роджър Уотърс, барабанистът Ник Мейсън и пианистът Ричард Райт, студенти по архитектура, свирят в група със смешното име „ Сервиз за чай “. После някой довежда Сид Барет, той поема соло-китарата, вокала, композирането и бързо става водач.
Барет сменя името на групата, тя се прочува в ъндърграунда и свири в Каунтдаун клъб. Всяка вечер три сета по 90 минути е голям проблем, само че те вършат гениалното изобретение – тежестта понижава, в случай че се впуснат в дълги импровизации. И запомнят това вечно.
През 1967 е осъществен и първият албум на „ Пинк Флойд “ с фантастичното заглавие „ Гайдарят пред портите на зората “. Заглавието, както и множеството композиции, са на Барет. В края на 1967 той към този момент е напълно отвеян, само че Флойд не желаят да се освободят от него - задържат го като създател, а Мейсън кани за китарист Дейвид Гилмор. След два месеца потеглят на турне с албума Saucerfull of Secrets, Чинията на тайните, а в микробуса някой пита няма ли да вземат Сид. Общото мнение е – да го оставим, където си е. Така „ Пинк Флойд “ стартира огромното пътешестване към същинския „ Пинк Флойд “.
Новото начало се вижда. Групата прави концерт в Хайд Парк, две турнета в Съединени американски щати и двойния албум „ Умагума “, който излиза през 1969 година В първата плоча са записи от концерти онлайн, а във втората всеки показва свои пробни композиции. „ Умагума “ е посрещнат добре, само че още по-добри са отзивите за албума от 1970 година Atom Heart Mother (Майката с атомното сърце - прев. англ.)
Колкото и нереален да е Atom Heart Mother, тласъкът за него идва от действителността - от историята за първата жена с вграден нуклеарен пейсмейкър. А фантастичната му обложка също е действителна – на нея има зелена морава с крава, снимана откъм опашката, само че с глава към фена. Да, това не е рисунка, а фотография, кравата е същинска и се споделя Лулубел Трета.
„ Ако бях лебед, щях да отлетя, в случай че бях трен, щях да закъснея, в случай че бях добър човек, щях да приказвам с теб по-често, в сравнение с го върша “ – пее Дейвид Гилмор и тук новият протест, чиито основен притежател е Роджър Уотърс, към този момент прозира по-ясно. „ Майката с атомното сърце “ е в действителност временен албум, цялостен с търсения, лек безпорядък и някои несполуки. Гилмор го разказва като „ звук от отпадък “ - само че той е и първият им същински огромен триумф.
Следва „ Meddle “, Намеса, за чиято крайна комбинация „ Отзвуци “, списание New Musical Express написа: „ Тя е върхът, към който Флойд се стремяха “. Е, в действителност същинският първи връх идва след по-малко от две години с The Dark Side of the Moon (Тъмната страна на луната - прев. англ.). В списание „ Ролинг стоун “ критик го назовава „ изтънчен албум с текстурно и концептуално благосъстояние, който освен те кани, само че и изисква /съ/участие “.
И светът пощурява от съучастничество.
„ Някои търсят тук връзки с Космоса и сходни дивотии. Нищо такова, той е ориентиран напълно във вътрешността, към тъмната страна на индивида “ – споделя Дейвид Гилмор. The Dark Site концентрира типичния за „ Пинк Флойд “ блян към съвършенство – и с обложката, и с куадрофоничния тон, със звуците от околния свят, с най-новите механически изобретения, употребявани с мярка. Албумът е концептуален – друга типична характерност на групата. А сценографията, светлинното и лазерното шоу по турнетата са в действителност с галактически измерения.
И след цялото това съвършенство, те вършат нещо още по-велико – Wish You Were Here, отдаден на Сид Барет. По време на записа в студиото влиза човек с обръсната глава, сяда в ъгъла, слуша малко и си потегля тихо. Не, не е фантом - само че не го разпознават и чак когато изчезва, Гилмор пита: „ Абе, това не беше ли Сид “.
Постигнатите висоти се затвърждават в идващия албум – Animals (Животните - прев. англ.). Основата на албума е построена от Роджър Уотърс, обвързвана е с неговите обществени настройки и се базира на книгата на Оруел „ Животинската плантация “, в която посредством жестокия скотски свят се показва още по-жестокия човешки.
А след тези животни, които не са животни, през 1979 идва и The Wall, Стената. Чрез героя Пинк тук Уотърс отреагира личностни проблеми – от загубата на татко си, превръщането на Сид Барет в сянка, през личните си докосвания до лудостта, та до илюзорното предпочитание на всеки левичар да стане деспот, с цел да усъвършенства живота на хората.
Тук обаче почналите да се натрупат по-рано мощни напрежения избиват и това де факто е действителният завършек на великата група „ Пинк Флойд “ – 6 години, преди де юре тя да се разпадне.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ