Пилотен проект за дигитализация в Специализираната болница по онконкохематология скъсява

Пилотен план за цифровизация в Специализираната болница по онконкохематология съкратява времето на пациента с 35 на 100 в първа фаза, като се чака във втора това да е към този момент с 50 на 100. Това стана ясно на семинар за " Онкохематологичните болести през призмата на бъдещия Националния раков проект и благоприятни условия за новаторско лекуване ".



Дискусията се провежда в границите на осведомителната акция „ Иновация за живот “, сътрудници в която са: Българското съдружие „ Лимфом “, Българското здравно съдружие по хематология (БМСХ), Българско здравно сдружение по детска хематология и онкология (БМДДХО) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).



Йордан Илиев и доктор Вера Стоева от Специализираната болница за интензивно лекуване на хематологични болести показаха пилотния план за цифрова промяна, който се осъществя в националната хематология. Въвеждането на единната болнична система разрешава да се усъвършенства и цифровизира огромна част от болничните процеси и да се редуцира времето за тяхното осъществяване.

Преди старта на платформата

„ За нас беше значимо да разберем по какъв начин се ръководи едно лечебно заведение. За задачата преди всичко би трябвало имаме видимост какво се случва в едно лечебно заведение и какви са всички  взаимовръзки сред лекари, различен медицински личен състав и пациентите и къде могат да се усъвършенстват процесите ",  сподели инженер Йордан Илиев по отношение на новата цифрова платформа.
" Така че, ние си поставихме за цел да създадем стойностно основаното опазване на здравето и по този начин да изчислим действителната стойност на здравната услуга. Поставихме на пациентите по една карта до момента в който са в болничното заведение, с цел да изчислим къде какъв брой време се губи. Измерването ставаше посредством три източника на информация. Данните демонстрираха 90 на 100 меродавност.
Така стана ясно, че приблизително с 35 на 100 се съкратява времето на пациента след въвеждането на цифровата платформа. Но чакаме този % във фаза две да нарасне до 50 на 100 ", разясни още инж. Илиев.

" Най-много време се губеше в ходенето на пациентите до лабораториите, това след това се усъвършенства. Така и пациентите се разделиха на потоци, което в пандемията е доста значимо, сподели още специалистът.

След внедряването на новата цифрова стратегия

„ Целта на дигитализацията е да подкрепя лекарите в административната им активност, само че и понижава броя на часовете, които пациентите прекарват в болничното заведение “, разяснява и доктор Вера Стоева от столичната хематология.



" Работим към този момент 10 месеца и макар преходния интервал на настройка към новостите, към този момент сме доста удовлетворени .

Така да вземем за пример от времето за процеса от поръчка до преливане на животоспасяващи кръвни артикули е понижено със 70%. Дигитализацията и автоматизациите на равнище аптека редуцира времето за назначение на лекуване сред 40 и 60%. Дигитализацията и оптимизациите на равнище лаборатории понижиха времето от назначение на съответни проучвания до приемане на резултатите с близо 80%. Единната болнична система даде опция и за създаване на електронно пациентско досие , което концентрира и автоматизира събирането на огромния размер от разнородни данни за всеки обособен пациент.

Друг образец е изписването на лечението за лекуване на пациента със злокачествено заболяване. Ако преди този момент се извършваше чрез две електронни системи, в този момент те са обединени в една. Така се реализира точна и точно установяване на лекуването, като се заобикалят грешките.
Другото облекчение е по отношение на големия размер от проучвания на пациента, които са на хартия. Сега те се вкарват автоматизирано в досието на пациента, като се генерирани непосредствено и в епикризата на пациент а.

Тази платформа ще ни даде опция също така да вършим и бъдещи разбори, само че най-важното за нас е,че имаме повече време за работа с пациентите ни “, разяснява още доктор Стоева.



Какви са бъдещите цели на сходни платформи

" Целта на внедряването на сходен тип цифрови планове е обществото и здравните институции - лечебни заведения, съсловни организации, министерство, здравна каса да схванат, че фокусът би трябвало да бъде изместен – да се насочват средствата към действия, които ще дадат по-добри резултати в лекуването на пациента, а не да се влага единствено в скъпа инсталация и да се ползват най-скъпите лекарства и проучвания ", счита инж. Илиев.

По думите му всяка болница би следвало да има интерес от внедряването на сходни електорнни платформи. Посредством платформата би могло в бъдеще да се пресметна и каква е цената на лекарския труд и на всяка  клинична пътека или здравна активност.