Нелегалната японска ракия, която възкръсва от пепелта
Пиенето играе значима роля в японското общество. Консумацията на алкохол, нормално протичаща се в заведенията за хранене и изакая (японските кръчми), е постоянно срещано събитие, употребявано за подсилване на обществени и бизнес връзки. В Япония има огромно многообразие от алкохолни питиета, като някои от най-популярните са бира и нихоншу или саке, както е познато отвън Япония.
Но един бар в Токио се пробва да върне славата на добуроку - една от най-старите и спорни питиета в историята на Япония.
Пивоварната Heiwa Doburoku Kabutocho се намира в квартал Nihombashi в източната част на Токио. По време на интервала Едо (1603 - 1868 г.) тази област процъфтява с огромната си интензивност, заради лодките, пренасящи колета със саке.
Имайки поради това, Heiwa Shuzou (пивоварна), която от 1928 година създава саке в префектура Wakayama, в този момент взема решение да отвори бар в един от първокласните квартали на града. Бар, който обаче предлага и един алкохолен специалитет, а имнно добуроку.
Какво тъкмо е добуроку
Историята на добуроку е толкоз мътна, колкото и самата напитка. Често се счита за предходник на днешното саке. За да се разграничи този вид мъждив японски алкохол от този на вездесъщото и транспарантно саке, има две обособени, въпреки и леко подвеждащи категории: сейшу или чисто саке, и добуроку.
Следователно саке и добуроку имат една основна разлика в съответните си производства. Типичното саке изисква закваска с квас, наречена shubo, и прибавяне на три съществени съставки - задушен ориз, kouji (мухлясала оризова гъба) и вода за интервал от няколко дни. Когато се прави добуроку, всички тези съставки се слагат по едно и също време с маята, което води до относително препълване на получената примес със захари. След това захарите стартират да разграждат маята, което стопира ферментацията доста по-рано. В последна сметка това, което остава, е по-сладка течност с доста по-ниско наличие на алкохол, публично известна като добуроку.
Защо доборуко е бил незаконен
Почти толкоз дълго, колкото оризът се отглежда в Япония, съществува и добуроку. Това е напитка, желана както от фермери, по този начин и от шинтоистки свещеници. Със относително елементарна рецепта - т.е. мятане на всичко в казана едновременно, варенето на добуроку е нормална панорама в цялата провинция. Отворената процедура на домашно пивоварство продължава епохи наред.
Според Уцуномия Хитоши, шеф на Японската асоциация на производителите на саке, през 1855 година е имало 459 производители на добуроку единствено в Едо (днешно Токио). И въпреки всичко, вследствие на края на интервала Едо, всички феодали са принудени да изоставят районните си владения в името на централизираното държавно управление Мейджи, основано в новата столица Токио. Произтичащи от 180-градусовата смяна в ръководството, се появяват мощно структурирани институции, в това число акредитиран и регламентиран орган за събиране на налози.
Осъзнавайки, че лицензираните пивоварни и дестилерии са жизненоважен източник на приходи за новото държавно управление, ограниченията за ограничение на домашното пивоварство стартират да влизат в действие. Уцуномия споделя, че през 1880 година количеството домашно подготвен алкохол стартира да се лимитира, до момента в който през 1882 година е въведена система за лицензиране. След това, през 1896 година, е натрапен налог върху алкохола върху всички домашни пивоварни, което приключи с цялостната възбрана на домашните алкохолни питиета през 1899 година
По създание всички хора, правещи добуроку от този момент нататък, работят незаконно. Въпреки това, даже по време на тази възбрана, добуроку към момента може да се откри в Япония. Показателно е, че шинтоистките светилища могат да продължат да употребяват напитката за ритуали. След Втората международна война, заради дефицит на саке, корейската напитка makgeolli, нефилтриран братовчед на доборуку, изработен от ориз, пшеница, малц и вода, е известна опция.
Въпреки обстоятелството, че домашното пивоварство към момента е нелегално, през 2003 година японското държавно управление позволява на ханове и заведения за хранене в специфични дерегулирани зони, най-вече в райони, където икономическият напредък е в застой, да продават комерсиално добуроку. Към 2021 година в страната към този момент има цели 193 заведения, с позволение да продават добуроку, което възкръсва от пепелта, с цел да съперничи на сакето.
Но един бар в Токио се пробва да върне славата на добуроку - една от най-старите и спорни питиета в историята на Япония.
Пивоварната Heiwa Doburoku Kabutocho се намира в квартал Nihombashi в източната част на Токио. По време на интервала Едо (1603 - 1868 г.) тази област процъфтява с огромната си интензивност, заради лодките, пренасящи колета със саке.
Имайки поради това, Heiwa Shuzou (пивоварна), която от 1928 година създава саке в префектура Wakayama, в този момент взема решение да отвори бар в един от първокласните квартали на града. Бар, който обаче предлага и един алкохолен специалитет, а имнно добуроку.
Какво тъкмо е добуроку
Историята на добуроку е толкоз мътна, колкото и самата напитка. Често се счита за предходник на днешното саке. За да се разграничи този вид мъждив японски алкохол от този на вездесъщото и транспарантно саке, има две обособени, въпреки и леко подвеждащи категории: сейшу или чисто саке, и добуроку.
Следователно саке и добуроку имат една основна разлика в съответните си производства. Типичното саке изисква закваска с квас, наречена shubo, и прибавяне на три съществени съставки - задушен ориз, kouji (мухлясала оризова гъба) и вода за интервал от няколко дни. Когато се прави добуроку, всички тези съставки се слагат по едно и също време с маята, което води до относително препълване на получената примес със захари. След това захарите стартират да разграждат маята, което стопира ферментацията доста по-рано. В последна сметка това, което остава, е по-сладка течност с доста по-ниско наличие на алкохол, публично известна като добуроку.
Защо доборуко е бил незаконен
Почти толкоз дълго, колкото оризът се отглежда в Япония, съществува и добуроку. Това е напитка, желана както от фермери, по този начин и от шинтоистки свещеници. Със относително елементарна рецепта - т.е. мятане на всичко в казана едновременно, варенето на добуроку е нормална панорама в цялата провинция. Отворената процедура на домашно пивоварство продължава епохи наред.
Според Уцуномия Хитоши, шеф на Японската асоциация на производителите на саке, през 1855 година е имало 459 производители на добуроку единствено в Едо (днешно Токио). И въпреки всичко, вследствие на края на интервала Едо, всички феодали са принудени да изоставят районните си владения в името на централизираното държавно управление Мейджи, основано в новата столица Токио. Произтичащи от 180-градусовата смяна в ръководството, се появяват мощно структурирани институции, в това число акредитиран и регламентиран орган за събиране на налози.
Осъзнавайки, че лицензираните пивоварни и дестилерии са жизненоважен източник на приходи за новото държавно управление, ограниченията за ограничение на домашното пивоварство стартират да влизат в действие. Уцуномия споделя, че през 1880 година количеството домашно подготвен алкохол стартира да се лимитира, до момента в който през 1882 година е въведена система за лицензиране. След това, през 1896 година, е натрапен налог върху алкохола върху всички домашни пивоварни, което приключи с цялостната възбрана на домашните алкохолни питиета през 1899 година
По създание всички хора, правещи добуроку от този момент нататък, работят незаконно. Въпреки това, даже по време на тази възбрана, добуроку към момента може да се откри в Япония. Показателно е, че шинтоистките светилища могат да продължат да употребяват напитката за ритуали. След Втората международна война, заради дефицит на саке, корейската напитка makgeolli, нефилтриран братовчед на доборуку, изработен от ориз, пшеница, малц и вода, е известна опция.
Въпреки обстоятелството, че домашното пивоварство към момента е нелегално, през 2003 година японското държавно управление позволява на ханове и заведения за хранене в специфични дерегулирани зони, най-вече в райони, където икономическият напредък е в застой, да продават комерсиално добуроку. Към 2021 година в страната към този момент има цели 193 заведения, с позволение да продават добуроку, което възкръсва от пепелта, с цел да съперничи на сакето.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ