Оливия - талант, харизма и мечта за милиони мъже
Певицата Оливия Нютън-Джон - звездата от мюзикъла " Брилянтин ", умря на 73. В малко изказване брачният партньор й Джон Ийстърлинг е съобщил, че тя е напуснала този свят в ранчото си в Калифорния. Новината потресе света, тъй като с Оливия угаснаха и доста усмивки. Усмивки, които тя предизвикваше да греят на лицата на хората, обичащи изкуството. Тя беше знак на детството на доста от нас, а какво да приказваме за по-голямата стара публика, наслаждавала се на гения и харизмата й.
Семейството на певицата помоли феновете й да уважат персоналния им живот в този сложен за тях миг. Те приканват вместо да купуват цветя в памет на актрисата, почитателите да дарят парите на учредената от Оливия Нютън-Джон фондация против рак на гърдата, от който умря тя.
Всъщност, тя не се притесняваше да приказва намерено с заболяването и да води война с нея, да дава сили и на още други дами, изпаднали в същата обстановка. Оливия даваше кураж и се впусна в борбата с усмивка - както постоянно го е правила в живота и на сцената.
През септември 2018 година певицата разкри, че се лекува от рак на гръбнака. Това е третата й тежка диагноза след рак на гърдата при започване на 90-те и през 2017 година
Изминаха повече от четири десетилетия, откогато персонажите на Оливия Нютън-Джон, Джон Траволта и останалите участници в актьорския състав на кино лентата мюзикъл " Брилянтин " превзеха сърцата на младежите в целия свят.
Филмът, който е режисьорски дебют на Рандъл Клайсър, не е стар до ден сегашен.
" Смятахме, че " Брилянтин " ще бъде признат добре една-две години от феновете, само че не сме очаквали сходна реакция 40 години по-късно в целия свят и във всички възрастови групи ", сподели режисьорът.
Каква безконечна класика единствено, превъзходен актьорски състав и прелестна игра, а музиката... тя остава даже за идните генерации, обичащи мюзикъли.
Борбена и смела, Оливия продължаваше да бъде ентусиазъм за милиони дами по света. Актрисата беше дсала ясно да се разбере, че не мисли за това, какъв брой време й остава.
Тя бе откровена в свое изявление за програмата " 60 минути Австралия ". Оливия показа, че в случай че някой ви каже, че ви остават шест месеца живот, то евентуално ще повярвате в това, ето за какво тя живее с друга визия за живота и не се затормозява психически.
Актрисата и певица с четири награди " Грами ", беше диагностицирана с рак на гърдата за трети път през 2017 година
" Вярвам, че ще победя заболяването още веднъж ", сподели тогава Оливия Нютън-Джон.
Звездата за първи път е диагностицирана с рак на гърдата през 1992 година След това още веднъж през 2013 година Но тази борба тя реши да резервира за себе си. Сега, когато ракът още веднъж се беше завърнал, Оливия сподели, че приема масло от канабис, което й оказва помощ за болките.
Оливия Нютън-Джон имаше подготвен отговор за всеки, който я наричаше " Мис Двете обувки от Австралия ". Въпреки акцента си от Мелбърн, тя е родена във Англия, в Кеймбридж.
В своята кариера, включваща 100 милиона продадени албума и основна роля в " Брилянтин " (1978 г.), един от най-успешните мюзикъли в историята на киното, тя беше изпълнителката, която минимум се нагърбваше с несъгласия. Въпреки че имаше буйни възгледи, най-много за околната среда и проучванията на рака, тя рядко показваше мощно мнение по други тематики или се ангажираше с отрицателна рецензия.
Особено при започване на 70-те години на предишния век тя е една от дребното млади звезди, които са по-популярни измежду родителите, в сравнение с измежду децата им. Веднъж списание " Rolling Stone " я разказва като " сладка, почтена версия на Дорис Дей през 70-те години ". В края на 70-те, след десетилетие на шлагери, тя провежда една от най-неочакваните промени в музикалната промишленост.
Печелившият ѝ дънков дрешник е сменен с черна кожа, а безгрижните корици на албумите (често снимани на поляни, с цел да подчертаят свежестта ѝ на момиче) - с тъмни тонове, които я застигат. За това преобразяване оказа помощ доста осъществяването ѝ на ролята на Санди, положителното момиче в " Брилянтин ", а шлагерът от 1981 година " Physical " ( " Искам да се раздвижим... Нека чуя по какъв начин тялото ти приказва ", се пее в песента) раздвижи още повече нещата. Междувременно безразсъдната й екранна химия с сътрудника й от " Брилянтин " Джон Траволта е употребена за основаването на два сингъла №1 - " Summer Nights " и " You`re the One That I Want ".
Кариерата ѝ потегля стремително нагоре, като " Physical " прекарва 10 седмици на върха на американската ранглиста, само че Нютън-Джон в никакъв случай не е изглеждала изцяло удобно в ролята на върколак. Продължавайки да поддържа концепцията, че е сигурната ръка на поп музиката, тя разяснява: " Хората не желаят да чуят, че си хубава, само че аз съм такава. Всъщност съм много скучна. "
Младежите от 70-те години на предишния век, които са били опиянени от нея като Санди, не са съгласни с това. За милиони тийнейджърки тя е оказала формиращо въздействие, а скучна не е била. По-вероятно е просто да е желала да се хареса. Красноречив образец за това е присъединяване ѝ в песенния конкурс " Евровизия " през 1974 година, на който тя показва Англия. Едва години по-късно тя се усеща способна да признае, че е ненавиждала освен плачевно подскачащата ария - " Long Live Love ", която се класира на четвърто място, а първото място зае ABBA с " Waterloo " - само че и " пенливата " рокля, която е носила. Искала е да има панталони, само че когато публиката е била интервюирана, тя е гласувала за роклята и не е желала да я разочарова.
Този тип почитание я направи извънредно известна измежду консервативната публика в Съединени американски щати, където тя реализира най-големия си триумф, само че не способства доста за доверието към нея. През останалата част от живота си, през която се бори и за правата на животните и основава Центъра за излекуване и проучване на рака на Оливия Нютън-Джон в Мелбърн, тя се отличава с учтивост. По мнението на Траволта: " Оливия по принцип е блага и прелестна. "
Тя е най-малкото от трите деца, родени от Ирене (по татко Борн) и Бринли Нютън-Джон. Семейството се реалокира от Англия в Австралия през 1954 година, когато Бринли - преподавател, приема работа в университета в Мелбърн. Обвързан от Закона за служебните секрети, той държи децата си в незнание за предходната си кариера - едвам когато Оливия е стара, тя открива, че по време на Втората международна война татко ѝ е бил офицер от МИ5, назначен в звеното за разтрошаване на кодове на " Енигма " в Блетчли Парк. Дядо ѝ по майчина линия е физикът Макс Борн - Нобелов лауреат.
Оливия желае да стане ветеринар, само че се съмнява, че ще успее да издържи изпитите по естествени науки, и вместо това се насочва към другия си интерес - театралното изкуство. Следват постоянни участия под името Lovely Livvy в австралийското радио и телевизия, а на 16 години печели телевизионно шоу за гении. Наградата е пътешестване до Лондон, където идва през 1964 година Две години по-късно дебютният ѝ сингъл " Till You Say You`ll be Mine " не съумява да доближи до класациите, а идващото ѝ начинание - певчески дует, образуван с австралийския ѝ сътрудник Пат Карол, също е несполучливо. Тя е привлечена за въодушевената от " Monkees " - поп група, която назовават още " Toomorrow ", която стига до издаването на несполучлив " галактически музикален " филм от 1970 година и два сингъла.
Съдбата ѝ се трансформира през 1971 година, когато се среща с Клиф Ричард, който по това време води лично телевизионно вариететно шоу, и е поканена да стане постоянна гост-певица. Брус Уелч и Джон Фарар - членове на съпровождащата Ричард група - " The Shadows ", са очаровани от нейния момичешки глас и я канят да запише демо записи в тяхното студио. По принцип тя е поп певица, само че Уелч и Фарар считат, че способността ѝ да сервира песни със сладостен възторг може да се употребява с добър резултат в кънтри песни.
Те са били прави. Едно от демо осъществяванията от 1971 година е кавър на " If Not for You " на Боб Дилън, уместно озвучен със слайд китара, и се трансформира в първия ѝ шлагер. През идващите две години следват още няколко сингъла и два албума; една от песните - прекомерно бърза версия на баладата за ликвидиране " Banks of the Ohio " - се показва добре в Обединеното кралство и Австралия.
Истинският й пробив идва през 1973 година с песента " Let Me Be There ". Насочена непосредствено към кънтри плейлистите, вокалната изява на Нютън-Джон опровергава австралийските ѝ корени. Тази ария ѝ обезпечава премията " Грами " за най-хубаво женско кънтри вокално осъществяване през същата година, а поредицата от шлагери, които я следват, в това число и присъщата ѝ ария " I Honestly Love You ", ѝ печелят наградата за женски вокал на годината на премиите на Кънтри музикалната асоциация през 1974 година
Благородството на Нютън-Джон, подкрепено от неоспоримо положителни мелодии, я прави естествена в кънтри радиото, само че някои от най-големите имена в Нашвил са възмутени от концепцията за австралиец, който нахлува на тяхна територия, и основават асоциация, чиято цел е да не позволява поп артисти в техния род. Това не попречи на Нютън-Джон да завоюва още няколко огромни кънтри трофея.
Забележително е, че по-късно тя твърди, че не е знаела за ответната реакция.
" Пътувах и бях на турне, и чух за това по-късно, и чух, че Доли Партън и Лорета Лин са ме подкрепили, тъй че имах огромна съпорт ".
По-трудно е било да се завоюва авторитетната тогава (и преобладаващо мъжка) рок музикална преса, която е мразела очевидната й липса на " достоверност ". В продължение на години тя отразяваше изключително спестовно това, което NME наричаше " лимитираната ѝ театрална хореография, ужасната ѝ връзка, претрупаната ѝ изкуствена визия на съвършенство и гланциране ". Други се концентрираха върху външния ѝ тип.
" Коя певица най-вече бихте желали да седне в скута ви? " - попита американското рок списание " Creem ".
" Кони Франсис? (твърде стара) Шер? (твърде бананова). Отговор: Оливия! "
В персонален проект тя се възмущава от рецензията, само че в никакъв случай не дава отговор. Нямаше потребност. Хитовете продължаваха да се появяват - някои от тях, като " If You Love Me (Let Me Know) ", и до през днешния ден са съществени песни по носталгичните станции. Получава още награди, в това число още три награди " Грами ", а през 1979 година е удостоена с медал на Британската империя. Но продажбите понижават по времето, когато е включена в " Брилянтин " в ролята на девствената Санди Олсън, чиято непорочност сатиризира носталгията на 70-те години по 50-те.
Първоначално тя се колебае дали да одобри, тъй като е на 29 години и ще играе 17-годишна: " Много добре осъзнавах рестриктивните мерки си. "
Въпреки това тя договаря равностойно присъединяване с Траволта и % от приходите в подмяна на преференциален хонорар от 125 000 $.
Огромният триумф на " Брилянтин " и топлите мнения за личното ѝ осъществяване съживяват кариерата на Нютън-Джон. Той проправя пътя към друго отклоняване - ролята ѝ на преродена гръцка муза във кино лентата " Ксанаду " от 1980 година Тя получава междинни мнения, само че всички останали аспекти на кино лентата са подложени на критика, като се изключи саундтрака му в диско жанр. От него излизат два огромни (и отлични) сингъла на Нютън-Джон - заглавната ария, и " Magic ". Песента и албумът " Physical " следват по-късно същата година. От албума са продадени 10 млн. копия, а видеоклипът към сингъла, в който Нютън-Джон е облечена в новаторска за това време аеробно трико, получава премия " Грами ".
" Physical " се оказва нейният комерсиален връх, като нито един от идващите ѝ планове не се приближава до триумфа му. Нютън-Джон и Траволта още веднъж си партнират в неприятно оценената сантиментална комедия " Two of a Kind " ( " Добра композиция " от 1983г.), а веригата магазини за облекла на австралийска тема, която тя основава същата година, банкрутира през 1992 година Същата година тя е диагностицирана с рак на гърдата.
След сполучливо лекуване тя издава няколко албума с лечебна тема. През 2017 година Нютон-Джон открива, че ракът се е върнал. Част от лекуването ѝ се организира в центъра за проучване на рака в Мелбърн, за чието финансиране е помогнала през 2008 година Фондът на фондация " Оливия Нютън-Джон " поддържа проучвания на лекуването на рака с растителни препарати. През 2018 година е оповестена автобиографията ѝ " Не преставай да вярваш ", а две години по-късно тя е назначена за дама.
Първият брак на Нютън-Джон, през 1984 година, с артиста Мат Латанци, приключва с бракоразвод през 1995 година Партньорът ѝ от 1996 година нататък, операторът Патрик Макдермот, се изгубва в морето и се допуска, че се е удавил през 2005 година Вторият брачен партньор на Нютън-Джон - Джон Ийстърлинг, за който се омъжва през 2008 година, и щерка ѝ Клои от първия ѝ брак, й оказват помощ да оцелее.
ЦИТАТИ НА ОЛИВИЯ НЮТЪН-ДЖОН
Щастлива съм и имам вяра, че щастието поддържа младежкия тип.
Природата е най-красивото нещо, което имаме. По-добро е от изкуството, тъй като идва от основателя.
Обичам живота и към този момент нищо не ме плаши.
Семейство, природа и здраве - всичко дружно.
Все още не знам кой път е моят. вървя по него.
Харесвам моменти на тишина, когато няма никой, а животните са на всички места, щастливи да ме видят.
Имам прелестен живот, доста сполучлив живот.
Моите мемоари са вътре в мен – те не са неща или места – и мога да ги занеса на всички места.
Нищо, което съм правил професионално, не дава чувството, което имах, когато пях с Джон Фарнъм през 2000 година на Олимпийските игри в Сидни.
Семейството на певицата помоли феновете й да уважат персоналния им живот в този сложен за тях миг. Те приканват вместо да купуват цветя в памет на актрисата, почитателите да дарят парите на учредената от Оливия Нютън-Джон фондация против рак на гърдата, от който умря тя.
Всъщност, тя не се притесняваше да приказва намерено с заболяването и да води война с нея, да дава сили и на още други дами, изпаднали в същата обстановка. Оливия даваше кураж и се впусна в борбата с усмивка - както постоянно го е правила в живота и на сцената.
През септември 2018 година певицата разкри, че се лекува от рак на гръбнака. Това е третата й тежка диагноза след рак на гърдата при започване на 90-те и през 2017 година
Изминаха повече от четири десетилетия, откогато персонажите на Оливия Нютън-Джон, Джон Траволта и останалите участници в актьорския състав на кино лентата мюзикъл " Брилянтин " превзеха сърцата на младежите в целия свят.
Филмът, който е режисьорски дебют на Рандъл Клайсър, не е стар до ден сегашен.
" Смятахме, че " Брилянтин " ще бъде признат добре една-две години от феновете, само че не сме очаквали сходна реакция 40 години по-късно в целия свят и във всички възрастови групи ", сподели режисьорът.
Каква безконечна класика единствено, превъзходен актьорски състав и прелестна игра, а музиката... тя остава даже за идните генерации, обичащи мюзикъли.
Борбена и смела, Оливия продължаваше да бъде ентусиазъм за милиони дами по света. Актрисата беше дсала ясно да се разбере, че не мисли за това, какъв брой време й остава.
Тя бе откровена в свое изявление за програмата " 60 минути Австралия ". Оливия показа, че в случай че някой ви каже, че ви остават шест месеца живот, то евентуално ще повярвате в това, ето за какво тя живее с друга визия за живота и не се затормозява психически.
Актрисата и певица с четири награди " Грами ", беше диагностицирана с рак на гърдата за трети път през 2017 година
" Вярвам, че ще победя заболяването още веднъж ", сподели тогава Оливия Нютън-Джон.
Звездата за първи път е диагностицирана с рак на гърдата през 1992 година След това още веднъж през 2013 година Но тази борба тя реши да резервира за себе си. Сега, когато ракът още веднъж се беше завърнал, Оливия сподели, че приема масло от канабис, което й оказва помощ за болките.
Оливия Нютън-Джон имаше подготвен отговор за всеки, който я наричаше " Мис Двете обувки от Австралия ". Въпреки акцента си от Мелбърн, тя е родена във Англия, в Кеймбридж.
В своята кариера, включваща 100 милиона продадени албума и основна роля в " Брилянтин " (1978 г.), един от най-успешните мюзикъли в историята на киното, тя беше изпълнителката, която минимум се нагърбваше с несъгласия. Въпреки че имаше буйни възгледи, най-много за околната среда и проучванията на рака, тя рядко показваше мощно мнение по други тематики или се ангажираше с отрицателна рецензия.
Особено при започване на 70-те години на предишния век тя е една от дребното млади звезди, които са по-популярни измежду родителите, в сравнение с измежду децата им. Веднъж списание " Rolling Stone " я разказва като " сладка, почтена версия на Дорис Дей през 70-те години ". В края на 70-те, след десетилетие на шлагери, тя провежда една от най-неочакваните промени в музикалната промишленост.
Печелившият ѝ дънков дрешник е сменен с черна кожа, а безгрижните корици на албумите (често снимани на поляни, с цел да подчертаят свежестта ѝ на момиче) - с тъмни тонове, които я застигат. За това преобразяване оказа помощ доста осъществяването ѝ на ролята на Санди, положителното момиче в " Брилянтин ", а шлагерът от 1981 година " Physical " ( " Искам да се раздвижим... Нека чуя по какъв начин тялото ти приказва ", се пее в песента) раздвижи още повече нещата. Междувременно безразсъдната й екранна химия с сътрудника й от " Брилянтин " Джон Траволта е употребена за основаването на два сингъла №1 - " Summer Nights " и " You`re the One That I Want ".
Кариерата ѝ потегля стремително нагоре, като " Physical " прекарва 10 седмици на върха на американската ранглиста, само че Нютън-Джон в никакъв случай не е изглеждала изцяло удобно в ролята на върколак. Продължавайки да поддържа концепцията, че е сигурната ръка на поп музиката, тя разяснява: " Хората не желаят да чуят, че си хубава, само че аз съм такава. Всъщност съм много скучна. "
Младежите от 70-те години на предишния век, които са били опиянени от нея като Санди, не са съгласни с това. За милиони тийнейджърки тя е оказала формиращо въздействие, а скучна не е била. По-вероятно е просто да е желала да се хареса. Красноречив образец за това е присъединяване ѝ в песенния конкурс " Евровизия " през 1974 година, на който тя показва Англия. Едва години по-късно тя се усеща способна да признае, че е ненавиждала освен плачевно подскачащата ария - " Long Live Love ", която се класира на четвърто място, а първото място зае ABBA с " Waterloo " - само че и " пенливата " рокля, която е носила. Искала е да има панталони, само че когато публиката е била интервюирана, тя е гласувала за роклята и не е желала да я разочарова.
Този тип почитание я направи извънредно известна измежду консервативната публика в Съединени американски щати, където тя реализира най-големия си триумф, само че не способства доста за доверието към нея. През останалата част от живота си, през която се бори и за правата на животните и основава Центъра за излекуване и проучване на рака на Оливия Нютън-Джон в Мелбърн, тя се отличава с учтивост. По мнението на Траволта: " Оливия по принцип е блага и прелестна. "
Тя е най-малкото от трите деца, родени от Ирене (по татко Борн) и Бринли Нютън-Джон. Семейството се реалокира от Англия в Австралия през 1954 година, когато Бринли - преподавател, приема работа в университета в Мелбърн. Обвързан от Закона за служебните секрети, той държи децата си в незнание за предходната си кариера - едвам когато Оливия е стара, тя открива, че по време на Втората международна война татко ѝ е бил офицер от МИ5, назначен в звеното за разтрошаване на кодове на " Енигма " в Блетчли Парк. Дядо ѝ по майчина линия е физикът Макс Борн - Нобелов лауреат.
Оливия желае да стане ветеринар, само че се съмнява, че ще успее да издържи изпитите по естествени науки, и вместо това се насочва към другия си интерес - театралното изкуство. Следват постоянни участия под името Lovely Livvy в австралийското радио и телевизия, а на 16 години печели телевизионно шоу за гении. Наградата е пътешестване до Лондон, където идва през 1964 година Две години по-късно дебютният ѝ сингъл " Till You Say You`ll be Mine " не съумява да доближи до класациите, а идващото ѝ начинание - певчески дует, образуван с австралийския ѝ сътрудник Пат Карол, също е несполучливо. Тя е привлечена за въодушевената от " Monkees " - поп група, която назовават още " Toomorrow ", която стига до издаването на несполучлив " галактически музикален " филм от 1970 година и два сингъла.
Съдбата ѝ се трансформира през 1971 година, когато се среща с Клиф Ричард, който по това време води лично телевизионно вариететно шоу, и е поканена да стане постоянна гост-певица. Брус Уелч и Джон Фарар - членове на съпровождащата Ричард група - " The Shadows ", са очаровани от нейния момичешки глас и я канят да запише демо записи в тяхното студио. По принцип тя е поп певица, само че Уелч и Фарар считат, че способността ѝ да сервира песни със сладостен възторг може да се употребява с добър резултат в кънтри песни.
Те са били прави. Едно от демо осъществяванията от 1971 година е кавър на " If Not for You " на Боб Дилън, уместно озвучен със слайд китара, и се трансформира в първия ѝ шлагер. През идващите две години следват още няколко сингъла и два албума; една от песните - прекомерно бърза версия на баладата за ликвидиране " Banks of the Ohio " - се показва добре в Обединеното кралство и Австралия.
Истинският й пробив идва през 1973 година с песента " Let Me Be There ". Насочена непосредствено към кънтри плейлистите, вокалната изява на Нютън-Джон опровергава австралийските ѝ корени. Тази ария ѝ обезпечава премията " Грами " за най-хубаво женско кънтри вокално осъществяване през същата година, а поредицата от шлагери, които я следват, в това число и присъщата ѝ ария " I Honestly Love You ", ѝ печелят наградата за женски вокал на годината на премиите на Кънтри музикалната асоциация през 1974 година
Благородството на Нютън-Джон, подкрепено от неоспоримо положителни мелодии, я прави естествена в кънтри радиото, само че някои от най-големите имена в Нашвил са възмутени от концепцията за австралиец, който нахлува на тяхна територия, и основават асоциация, чиято цел е да не позволява поп артисти в техния род. Това не попречи на Нютън-Джон да завоюва още няколко огромни кънтри трофея.
Забележително е, че по-късно тя твърди, че не е знаела за ответната реакция.
" Пътувах и бях на турне, и чух за това по-късно, и чух, че Доли Партън и Лорета Лин са ме подкрепили, тъй че имах огромна съпорт ".
По-трудно е било да се завоюва авторитетната тогава (и преобладаващо мъжка) рок музикална преса, която е мразела очевидната й липса на " достоверност ". В продължение на години тя отразяваше изключително спестовно това, което NME наричаше " лимитираната ѝ театрална хореография, ужасната ѝ връзка, претрупаната ѝ изкуствена визия на съвършенство и гланциране ". Други се концентрираха върху външния ѝ тип.
" Коя певица най-вече бихте желали да седне в скута ви? " - попита американското рок списание " Creem ".
" Кони Франсис? (твърде стара) Шер? (твърде бананова). Отговор: Оливия! "
В персонален проект тя се възмущава от рецензията, само че в никакъв случай не дава отговор. Нямаше потребност. Хитовете продължаваха да се появяват - някои от тях, като " If You Love Me (Let Me Know) ", и до през днешния ден са съществени песни по носталгичните станции. Получава още награди, в това число още три награди " Грами ", а през 1979 година е удостоена с медал на Британската империя. Но продажбите понижават по времето, когато е включена в " Брилянтин " в ролята на девствената Санди Олсън, чиято непорочност сатиризира носталгията на 70-те години по 50-те.
Първоначално тя се колебае дали да одобри, тъй като е на 29 години и ще играе 17-годишна: " Много добре осъзнавах рестриктивните мерки си. "
Въпреки това тя договаря равностойно присъединяване с Траволта и % от приходите в подмяна на преференциален хонорар от 125 000 $.
Огромният триумф на " Брилянтин " и топлите мнения за личното ѝ осъществяване съживяват кариерата на Нютън-Джон. Той проправя пътя към друго отклоняване - ролята ѝ на преродена гръцка муза във кино лентата " Ксанаду " от 1980 година Тя получава междинни мнения, само че всички останали аспекти на кино лентата са подложени на критика, като се изключи саундтрака му в диско жанр. От него излизат два огромни (и отлични) сингъла на Нютън-Джон - заглавната ария, и " Magic ". Песента и албумът " Physical " следват по-късно същата година. От албума са продадени 10 млн. копия, а видеоклипът към сингъла, в който Нютън-Джон е облечена в новаторска за това време аеробно трико, получава премия " Грами ".
" Physical " се оказва нейният комерсиален връх, като нито един от идващите ѝ планове не се приближава до триумфа му. Нютън-Джон и Траволта още веднъж си партнират в неприятно оценената сантиментална комедия " Two of a Kind " ( " Добра композиция " от 1983г.), а веригата магазини за облекла на австралийска тема, която тя основава същата година, банкрутира през 1992 година Същата година тя е диагностицирана с рак на гърдата.
След сполучливо лекуване тя издава няколко албума с лечебна тема. През 2017 година Нютон-Джон открива, че ракът се е върнал. Част от лекуването ѝ се организира в центъра за проучване на рака в Мелбърн, за чието финансиране е помогнала през 2008 година Фондът на фондация " Оливия Нютън-Джон " поддържа проучвания на лекуването на рака с растителни препарати. През 2018 година е оповестена автобиографията ѝ " Не преставай да вярваш ", а две години по-късно тя е назначена за дама.
Първият брак на Нютън-Джон, през 1984 година, с артиста Мат Латанци, приключва с бракоразвод през 1995 година Партньорът ѝ от 1996 година нататък, операторът Патрик Макдермот, се изгубва в морето и се допуска, че се е удавил през 2005 година Вторият брачен партньор на Нютън-Джон - Джон Ийстърлинг, за който се омъжва през 2008 година, и щерка ѝ Клои от първия ѝ брак, й оказват помощ да оцелее.
ЦИТАТИ НА ОЛИВИЯ НЮТЪН-ДЖОН
Щастлива съм и имам вяра, че щастието поддържа младежкия тип.
Природата е най-красивото нещо, което имаме. По-добро е от изкуството, тъй като идва от основателя.
Обичам живота и към този момент нищо не ме плаши.
Семейство, природа и здраве - всичко дружно.
Все още не знам кой път е моят. вървя по него.
Харесвам моменти на тишина, когато няма никой, а животните са на всички места, щастливи да ме видят.
Имам прелестен живот, доста сполучлив живот.
Моите мемоари са вътре в мен – те не са неща или места – и мога да ги занеса на всички места.
Нищо, което съм правил професионално, не дава чувството, което имах, когато пях с Джон Фарнъм през 2000 година на Олимпийските игри в Сидни.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ