Певицата и актриса Весела Делчева напълно отговаря на името си

Певицата и актриса Весела Делчева изцяло дава отговор на името си - тя е усмихната, положителна, енергична, отворена към хората, обичаща живота, света, фамилията си, приятелите и сътрудниците си. Раздаваща се към своите близки и най-много на сцената, където разпростира своя гений на актриса, певица и умела танцьорка.

Зрителите обичат да я гледат като Софи в „ Мамма Миа “, Фантин в „ Клетниците “, Фиона в " Шрек ", госпожа Андреева от " Баща ми бояджията " - и четирите мюзикъла се играят при голям триумф на сцената на Софийска опера.

Весела Делчева е родена в София. В фамилията ѝ няма професионални артисти, само че един от дядовците ѝ е бил самообразован китарист, баба ѝ и майка ѝ са пеели в учебни хорове, а татко ѝ учи богословие и пее в някои църкви. От 6-годишна стартира да се занимава с музика. Майка ѝ я води на прослушване във вокално-театралната група „ Таласъмче “ с началник Димитър Констанцалиев. Започва да взе участие в мюзикъли за деца в НДК и да изнасят представления из страната. Заедно със свои приятелки основават момическата група „ Инстинкт “. Детската ѝ фантазия е да бъде доктор.

Учи в природо-математическата паралелка на 164-а Испанска езикова гимназия „ Мигел де Сервантес “ в София. След междинното си обучение кандидатства в Музикалната академия, като се приготвя за изпитите по поп и джаз пеене. Приета е преди всичко и приключва бакалавърска степен и две магистратури по поп и джаз пеене и театрална постановка. Именно в Академията продължава и огромната ѝ обич към мюзикълите, почнала още в годините на “Таласъмче”. Играе в студентските постановки на “Чикаго”, “Мама миа”, “Коса”.

Участва в доста записи, нейна е заслугата и за вокалната подготовка на актьорите от Младежкия, Сатиричния и Старозагорския спектакъл в спектаклите “Стъпка напред”, “Календарни момичета”, “Карлсон, който живее на покрива”, “Само за дами!”, “Пинокио”. Работила е в Младежки спектакъл " Николай Бинев " като музикален началник, в НМА катедра " Поп и джаз изкуство " като хоноруван учител, озвучавала е филми, била е и вокален възпитател в " X Factor " - България. От 2011 до 2020 година е артист-солист в Националния музикален спектакъл „ Стефан Македонски “, а сега е солист в Софийската опера и балет.

С Весела Делчева беседваме за четирите фестивала под намерено небе на Софийска опера през това лято. Един от хитовите и най-любими на феновете мюзикъли " Мамма Миа " стартира своето пето лятно турне из страната и като участник през цялото време на спектакъла в ролята на Софи, прелестната актриса показа прочувствено какво значи тази роля за нея и за какво мюзикълът, който ни придвижва на гръцки остров, където любовта, пристрастеностите и изненадващите обстановки ни въвличат в една завладяваща сантиментална комедия, е толкоз обичан и чакан от феновете. Ключовата дума е обич, споделя Весела и добавя: " Играем го с доста обич и това се усеща от публиката. Това е ключът към триумфа. "

Многобройните фенове ще имат щастието на три места в България - на езерото Панчарево, на Белоградчишките скали и в Пловдив да се насладят на песните на ABBA " Super Trouper ", " Dancing Queen ", " Knowing Me, Knowing You ", " Take a Chance on Me ", " Thank You for the Music ", " Money, Money, Money ", " The Winner Takes It All ", " Voulez-Vous ", " SOS ", основани от гениалните създатели и някогашни членове на групата Бени Андерсон и Бьорн Улвеус.

След десетки постановки по целият свят и над 60 милиона фенове, този супер шлагер под режисурата на акад. Пламен Карталов имаше през юли 2018 премиера с голям триумф и в България, на сцената на Софийска опера и балет.

Весела Делчева описа пред Lupa.bg и за участията си в в други спектакли, както и в плана " Пеещи актьори ".



Снимка: Агнес Методиева

- Весела, за теб като актриса и певица се обрисува доста парещ летен креативен сезон. Предстоят ти гастроли със Софийска опера на разнообразни подиуми под звездите. Вълнуваш ли се?

- Не единствено се вълнувам, пламтя и всичко в мен пламти дружно с всичките ми сътрудници, тъй като някак си към този момент се усеща една особена независимост – приказвам за вътрешната независимост на нашата душeвност. Умовете ни се освободиха, в сърцата ни се усеща един полет, който от дълго време беше чакан. За страдание, в този момент се намираме в може би една от най-тежките обстановки – на километри от нас бушува война. Това е нещо извънредно.

Това, което можем да създадем, ние, артистите, е да помогнем на душeвностите на хората, освен да съхраним нашата, само че и да помогнем на тяхната да могат самите те не да не помнят войната, защото тя е на всички места към нас, тя се случва, а да повярват, че всичко неприятно ще изчезне, ще премине и че би трябвало да се огледа напред и да се има вяра.

Виждам доста обезверени хора, които изгубиха вярата си. Не бива да е по този начин. Не може от медиите непрестанно да ни залива една сивота. На тази картина би трябвало да се постави и нещо цветно, другояче всичко наподобява доста черно и в един миг и ти ставаш черен.



Снимка: Агнес Методиева

Малко се отклоних от въпроса, само че тази тематика също ме вълнува сега. Без да забравяме войната, която се надявам скоро да бъде прекъсната и да не се дават повече жертви, ние би трябвало да обръщаме внимание и на изкуството. Летните фестивали на Софийска опера и балет са точно такава прелестна опция. Бих желала да благодаря на маестро Пламен Карталов, който за мен е същински будител, който ни води и се бори не с вятърни мелници, а с железни стени, само че съумява да ги пречупи, с цел да се покаже, че от изкуството има смисъл и има смисъл да се живее, да се бориш и да вървиш напред.

Наскоро той го сподели в едно изявление: „ Ние не оцеляваме. Ние еволюираме. “ Ние вършим гражданска война, само че не гражданска война срещу страната, а желаеме да помогнем на тази страна – да съхраним душeвността на хората, с цел да можем да оцелеем и да продължим напред и с религия, вяра и обич да сме щастливи, да се обичаме и в случай че може тази експанзия по улиците да спре. Освен на открито, войната е и вътре в нас. Ако ние сами не я спрем и не си помогнем, тя в никакъв случай няма да спре.



Весела Делчева като Софи в мюзикъла " Mamma Mia! "

- Изкуството има пречистващата мощ да спре експанзията, само че уви тъкмо хората, от които зависи това да е по този начин, малко се интересуват от морала и полезностите на живота и от изкуството.

- За страдание е по този начин. Но аз имам вяра, че добротата би трябвало да бъде разкрита на децата още като са напълно дребни. Да ги срещнем с приказния свят на изкуството във всичките му форми. Когато бях в трупата на Музикалния спектакъл, пристигна един духовник да направи водосвет и той сподели доста мощни думи: „ Вашата задача е доста виновна, тъй като вие сте посланици на положителното. “ Така е!

Артистът би трябвало да възпитава посредством изкуството, а не да предизвика и да основава експанзия. Ние, артистите, би трябвало да сме борците – ангелите на положителното, които да спасяваме душите на хората, доколкото можем. В никакъв случай не сме богове и в никакъв случай няма да бъдем, тъй като хората сме смъртни на тази земя. И както Христос ни учи да царува обич, да има примирение, добрина и да обичаш близък повече, в сравнение с себе си.



Започва петото лято на " Mamma Mia! "

За голямо страдание, някои хора се самозабравиха, тъй като започнаха да обичат повече себе си, в сравнение с близък и оттова съгласно мен идва целият международен проблем. Самозабравиха се тези, които би трябвало да ни поведат. Опитвам се да ги схвана, само че не мога, тъй като те водят народите и би трябвало да са образец за тях.

Говорейки още веднъж за Софийска опера ще кажа, че маестро Пламен Карталов е заслужен образец за това какъв би трябвало да бъде един водач и по тази причина цялата опера го обича. Той си обича артистите, обича всички в операта и ние по тази причина също го обичаме, тъй като виждаме един човек, който милее и дава личното си здраве в името на това ти да оцелееш, ти да се изявиш, ти да живееш на тази сцена и в последна сметка ти да спасиш себе си и другите. Той ни зарежда и това е доста значимо.



Мюзикълът на Пламен Карталов с песните на ABBA по музика и текст Бени Андершон и Бьорн Улвеус се играе при огромен триумф както в Софийската опера, по този начин и измежду естествения фон на езерото Панчарево

- Много значимо е в един спектакъл било то оперен, музикален, трагичен или куклен, както и във филхармониите да има възприятието за единност.

- Да. Без възприятието за единност, няма по какъв начин да има колектив. Винаги би трябвало да работиш и да дишаш дружно с колегата си. Какво съставлява Системата на Станиславски, по която учим ние артистите. Кой е положителният артист? Този, който преди всичко е човек.

Ако ти не си добър човек в живота, ти няма по какъв начин да бъдеш добър артист.

От родителите си съм възпитана първо да погледна индивида против мен и по-късно себе си. И в този момент, когато приказвам за добротата се сещам първо за един мой сътрудник и доста непосредствен другар – Боян Арсов. С него играем дружно в няколко спектакъла. Той е тъкмо от тези положителни хора, които оказват помощ и на другите сътрудници.

- Софийска опера играе на четири летни подиуми – край езерото Панчарево, в парка на Военна академия, на Белоградчишките скали и на Античния спектакъл в Пловдив.

- Да и това е прелестно. Преди дни се откри 13-то издание на „ Опера в парка “ в парка на Военна академия, като тази година там програмата е отдадена още веднъж на децата. Детската аудитория и несъмнено техните родители са добре пристигнали. Целия юли ще има детски представления. Знам за родители, които към този момент няколко години поред водят децата си, даже гледат едни и същи спектакли и обичат Софийска опера и балет, обичат артистите и представленията, които се вършат. Тези родители пазят и съхраняват духовността в децата си.



Романтичата история под безконечните песни на AВВА се играе и на Белоградчишките скали

Другият фестивал, който за мен е извънредно обичан е на Белоградчишките скали – „ Опера на върховете “. Смея да настоявам, че съм обиколила доста от сцените в България, само че за мен това е обичаната сцена. През август там ще изиграем четири представления на мюзикъла „ Mamma Mia! “.

На Белоградчишките скали има една божественост. Ти заставаш там, виждаш небето и пееш по метод, който единствено актьорът може да усети. Много мощна е самата сила, която получаваш от горната страна и от публиката.

Там ще бъде игран и премиерният балетен театър на Софийска опера „ Хиляда и една нощ “, ще бъдат показани и оперите „ Набуко “, „ Аида “ и Норма “.

Другата ми обичана сцена е на езерото Панчарево. Стъпваш и се чувстваш като на морето. Там планираме да изиграем 9 представления на „ Mamma Mia! “. Мюзикълът се случва измежду натурален фон, все едно в действителност си на гръцки остров и е голямо благополучие за всички нас– артистите и феновете.

Този театър е основан с голяма обич, всички го обичаме, непрестанно идват и нови актьори, които желаят да се включат в плана, други излизат заради една или друга причина.

Фестивалът „ Музи на водата “ ще бъде открит на 8 юли с операта „ Летящият холандец “ от Рихард Вагнер. А фестивалът ще бъде закрит с „ Mamma Mia! “ на 4 септември.

- Това е петото лято на „ Mamma Mia! “ в България и ползата към този превъзходен мюзикъл не стихва. На три летни подиуми тази година се чака да изиграете общо 15 представления. Каква е тайната на магията на „ Mamma Mia! “ и на какво мюзикълът, подложен у нас, дължи съгласно триумфа си?

- Точно преди 4 години – на 18 юли - беше премиерата на „ Mamma Mia! “. Аз съм извънредно горда и щастлива, че съм част от този екип и че съм част от този театър, тъй като с него можем да се наредим до международните подиуми. Приносът на маестро Пламен Карталов, който е режисьор на мюзикъла е, че не направи имитация, а направи чисто нов театър и по тази причина и фенове от чужбина идват да ни гледат. Успехът се дължи на прелестната постановка, сценография, на артистите, на метода, по който се играе мюзикълът, защото спектакълът непрестанно се обновява, непрестанно се развива и то за какво? Защото просто има обич. Това е разковничето – любовта. Тя е ключът към всичко и към триумфа на „ Mamma Mia! “ в България.



Весела Делчева с неспокойствие си спомня за гостуването на " Mamma Mia! " на Античния спектакъл в Пловдив през 2019 година Сега мюзикълът ще се играе през август на това антично място

- Ще играете „ Mamma Mia! “ и на още едно емблематично място – на Античния спектакъл в Пловдив, където има различен сексапил и друга атмосфера, друга от Белоградчишките скали и езерото Панчарево.

- Да. На Античния спектакъл ни чакат изключително жарко. През 2019 година играхме там, за наша наслада беше претъпкано. Мисля, че това беше най-силното ми прочувствено зрелище. Зрителите бяха все едно на футболен мач, по този начин викаха от вдъхновение. Оттогава все ни канят и ето в този момент на 6 и 7 август ще гостуваме, живот и здраве. Заповядайте и там и доста ще се веселя да съпреживеем още веднъж тази магия. Скъпи фенове, знам, че се разтоварвате като викате, само че пазете гласовете си. (смее се)

- Зрителите не пеят в операта, тъй че може да си разрешат да изгубят гласа си от време на време от възторжени крясъци.

- Да, по този начин е, това е разтоварващо човек да извика на зрелище от наслада и да се почувства свободен. (смее се) Много обичам Пловдив като културна столица, доста постоянно вървя там, отпочивам си, виждам представления.



- „ Mamma Mia! “ решително върви към стотното си зрелище. Ти през цялото време на мюзикъла си в ролята на Софи. През тези години погледна ли героинята си под друг ъгъл и преоткриваш ли нови неща у нея, които самата теб те интригуват?

- О, да. Не съм човек, който е като робот. Сега ще имаме много дълъг цикъл на „ Mamma Mia! “. Този театър не е тежък за нас, тъй като той е прочувствено зареждащ и по едно и също време с това разтоварващ. Специално за Софи бих споделила, че помъдря. Аз помъдрях в живота си и осъзнах, че и самата героиня е мъдра. За да вземе това решение да не се омъжи в самия ден на сватбата си и да избра да избави майка си Дона, като й подари личната си женитба, с цел да бъде щастлива, това значи, че Софи не е обикновена госпожица. От самото начало тя е толкоз обвързвана с майка си и няма разбиране какво се случва отвън този остров. И когато намира дневника на майка си, Софи не може да повярва каква жена е била тя.

От една страна майка й я учи да бъде „ кон с капаци “, само че внезапно се оказва, че самата тя е била жена на живота. И Софи схваща, че Дона е напълно различен човек. И когато идва сцената, в която моята героинята подвига скандал на майка си, я упреква, че от самото начало е знаела кой е татко й, а не й е споделила. В последна сметка се оказва, че и майката не знае кой е бащата. Въпреки бурния живот на Дона, Софи я обича и неслучайно най-после й споделя: „ Не ме интересува, в случай че ще да си спала със стотици мъже! Ти си моята майка и аз те обичам. “ В последна сметка всеки взема решение по какъв начин да изживее живота си и не би трябвало да съдиш другите.



Малко ще се отклоня от въпроса. Ние доста обичаме да разясняваме хората – по какъв начин се е облякъл, къде е отишъл. Какво те интересува, гледай си личната градинка. Не одобрявам завистта. И да смачкаме някого, тъй като е доста добър. За страдание виждам злоба сред някои сътрудници, както и върху себе си – има хора, които ни завиждат. Не го разбирам. Кому пречим – вършим си работата, радваме хората, развиваме се, за какво би трябвало някой да ни стопира? Защото искаш да си по-добър от мен? Давай, развивай се! Конкуренцията на открито е доста значимо нещо. Тя е градивна, тя не е смазваща, както тук.

И дано се върна на Софи – дръзвам да настоявам, че тази героиня я развих, още повече си я обикнах и доста се веселя, и се надявам да доживеем стотното зрелище. Важното е човек да не се самозабравя. Нито аз, нито моите сътрудници сме такива. Ще се радваме да изиграем стотното зрелище и феновете да станат част от нашия празник.



Талантливият екип на " Mamma Mia! " на Белоградчишките скали - диригентът Светослав Лазаров, Весела Делчева, Владимир Михайлов, Людмила Козарева, режисьорът акад. Пламен Карталов, Боян Арсов и Симеон Владов

- Прави ми усещане, че всички актьори от „ Mamma Mia! “ говорите с огромна любов и почитание един към различен и това не е просто поза, а е напълно откровено. А това колегиално отношение сред вас си проличава и на сцената.

- Така е. Тази обич се предава и на сцената и няма по какъв начин тя да не стигне до публиката. Нямаме сътрудници, които да си споделят: „ Ей в този момент ще направя мръсно на тоя и няма да му подам текста. “ Никой никого не прецаква. И операта, и балетът, и мюзикълът са групови изкуства. Ти работиш за другия, не работиш за себе си. Ако работиш единствено за себе си е огромна неточност. Актьорското изкуство е в тази реципрочност.

Певците от време на време сме малко индивидуалисти, приключила съм въпреки всичко Музикална академия и имам взор над нещата. Когато влязох в академията през цялото време желаех да се занимавам с музикален спектакъл. Това е различен род – там имаш спектакъл, танц и пеене. И ти нямаш право да казваш „ аз “. Егото би трябвало да седи обратно.



Героинята на Весела Делчева - Софи дружно със своите бащи - Николай Павлов като Хари, Александър Георгиев като Бил и Владимир Михайлов като Сам още веднъж ще радват феновете на фестивала " Музи на водата " край Панчаревското езеро

Дразня се на нарцисизма на някои хора, тъй като ти няма по какъв начин да си това, което си, в случай че нямаш хората, които са зад теб. Окей, звезда си, само че до момента в който станеш звезда толкоз доста път би трябвало да извървиш. Безкрайно съм щастлива, че съм солист в Софийска опера и балет – равнището е международно. „ Mamma Mia! “ e най-любимият ми театър, най-любимата ми роля, обичам я и я играя с обич.

Другият ми обичан театър беше „ Фантомът на операта “, играех го с най-голямата ми отдаденост, с която можех, само че се наложи да напусна Музикалния спектакъл. Влизах в облика на 100%, както и Влади Михайлов, който е Фантома. Ние с него бяхме прелестна двойка на сцената и маестро Пламен Карталов, който е режисьор на спектакъла, вярваше в нас и ни поддържаше. И публиката ни показваше на всяко едно зрелище какъв брой доста ни обича.

- След това Владимир Михайлов стана твой татко в „ Mamma Mia! “, където играе ролята на Сам.

- Да и там си партнираме прелестно. Аз се майтапя и му споделям: „ Влади, апелирам те пръсни малко спрей, постави малко беличко на косата, ти може да бъдеш Скай (Скай е обичаният на Софи, б.а.), не да играеш татко ми. “ (смее се) В ролята на Сам играе и Орлин Горанов, който в спектакъла е необикновен татко. Много го обичам – той е добър човек, извънреден актьор и артист. Имаме и още един Сам – Кирил Иванов, който също доста обичам. Моите майки са страхотните Еделина Кънева и Люси Козарева, които са от Музикалния спектакъл. Деница Шопова е огън жена в ролята на вуйна Роузи. Другата ни прелестна вуйна Роузи е Силвана Пръвчева – солист на Софийска опера.



Таня се играе от Яница Маслинкова и от Елена Стоянова, също солист на Софийска опера. В ролята на другите евентуални татковци ще видите Симеон Владов и Николай Павлов, в ролята на Хари, както и Александър Георгиев, в ролята на Бил. Моят Скай ще бъдат Радослав Владимиров и Георги Арсов. Както и всички останали обичани сътрудници. Сега се надявам да изиграем всичките си представления.

Бог да е с нас, времето да е с нас, хората да са с нас. А щом хората ни обичат и допираме сърцата им нищо друго няма значение за нас, артистите, тъй като в последна сметка любовта е над всичко и тя би трябвало да победи неприятното.



- Каква страст ти основава присъединяване в детски спектакли? Играеш в „ Шрек” и във „ Весели песнички и Историята на слончето Бабар”.

- Детската аудитория ми е най-любима, тъй като децата в никакъв случай няма да те излъжат. Те са най-чистите създания, те са ангелчета и постоянно ще ти кажат истината. Режисьор на този новаторски концерт-спектакъл „ Весели песнички и Историята на слончето Бабар” е Юлия Кръстева, диригент и пианист на постановката е маестро Светослав Лазаров, сценографията е на Нела Стоянова. Имаме и прелестен хореограф – Мария Йорданова, която е балерина в трупата. Спектакълът се състои от две елементи.

Френският композитор Франсис Пуленк написва музиката за „ Историята на слончето Бабар”. За да може да разчупим спектакъла и да го създадем по-достъпен за по-широка аудитория взехме решение първата част да я кръстим „ Весели песнички “. Песните, които са подбрани са изпети от мен преди 10 години и сега се продават в Съединени американски щати. Цялата продукция на „ Канев мюзик”, които популяризират тези детски песни, е изнесена в Съединените американски щати – „ Чучулига “, „ Пумпалче “ и доста други – всичко това е изпято от мен и от други сътрудници. С тези песни се ангажира незабавно вниманието на децата. Имаме всевъзможни възрасти от 3 до 7.



Първата част на спектакъла е подобаваща за по-малки деца – на 3 и 4 години. Музиката на Пуленк е за 7-8-годишни. Когато свърши първата част, прекосяваме във втората част, като един музикален релакс, към мелодиите на Пуленк. Режисьорът Юлия Кръстева направи спектакъл на сенките и 3D мултимедия, с цел да задържим вниманието на децата.

Мисля, че децата се усещат щастливи. Франсис Пуленк написа музиката по време на Втората международна война и той е от композиторите - шесторката иноватори, които желаят да пречупят съзнанието на хората, да не са захласнати от войната, а да видят, че има и друг свят. Така че сме и настоящи.

- През майските празници играхте „ Шрек “ в Цирк „ Балкански “. Беше нетрадиционно прекарване - мюзикъл в цирка и на арената излязоха актьори, някои от които играеха животни.

- Да, беше необикновено преживяване. Поклон пред акад. Александър Балкански, който е един добър, мил, ухилен човек. По същия метод е и маестро Карталов. Затова те дружно откриха общ език и изиграхме три представления на мюзикъла „ Шрек” на сцената на Академичен Цирк „ Балкански”.

- Готвите ли нов детски театър, с който да зарадвате децата още през лятото?

- Да, вълнувам се да споделя, че сега преговарям един новаторски концерт-спектакъл, който се споделя „ Изгубената принцеса”. Участвам дружно с сътрудниците Георги Джанов, Калин Душков и Рада Тотева. Режисьор още веднъж е Юлия Кръстева, асистент – режисьор Румяна Димитрова, пианист и диригент е Светослав Лазаров, сценографията и костюмите са на Нела Стоянова, хореографията на Мария Йорданова. Премиерата е на 24 юли от 11 часа в Парка на Военна академия. Засега не бих желала да разгадавам повече детайлности, поканвам децата и техните родители да дойдат.



- Весела, участваш и в плана на продуцента Игор Марковски „ Пеещи актьори “. Изпълни чувствено песента „ Дишам”, към нея беше сниман и клип. Каква е историята на песента и какво теб те сграбчи в текста и в музиката?

- Проектът „ Пеещи артисти” бе основан, с помощта на Татяна Лолова. Светла й памет! Игор Марковски споделя, че Таня Лолова е светлината и ние би трябвало да продължим тази светлина и тази обич. Неслучайно първата ария, която беше записана е „ Любовта “, изпълнена от Татяна Лолова и Орлин Горанов.

„ Пеещите актьори “ сме голямо семейство – там има доста артисти – като Койна Русева, Симеон Владов, Добрин Досев, Николай Урумов, както и доста артисти – Орлин Горанов, Миро, Николай Урумов и доста други. Биляна Ангелова е извънреден текстописец и композитор, която е създател на песента ме предложения персонално да извърша „ Дишам”. Тази ария доста ми харесва, тъй като в нея откривам себе си.

Игор Марковски ми се обади една година, откакто записах тази ария и ми предложи да презапишем отначало песента и да заснемем клип. Негови режисьори са Васил Стефанов и Стефи Николова. Тонрежисьор е Георги Цветков. Невероятни са. По концепция на Игор Марковски записахме и италианска версия на песента и тя стигна до екипа на Ерос Рамацоти, което за мен е огромно самопризнание. Щастлива съм, че подобен човек е оценил гения ми и е споделил хубави думи за мен и че тази ария се върти в Италия.



Песента „ Дишам “ има доста дълга история. Авторът Биляна Ангелова мина през доста тежка персонална загуба и тази ария се роди поради тази страст. Тя самата го показа. За страдание Биляна загуби брачна половинка си, който умря от коронавирус. И тогава написа тази ария и изля страстта си в думи. Лично за мен „ Дишам “ не е просто да отида в планината и да подишам чист въздух.

Този текст има доста огромна дълбочина. Човек диша, само че за какво диша всеки ден – дишаш, с помощта на майка си и татко си, дишаш, с помощта на близкия човек, до който се събуждаш, дишаш, с помощта на усмивката, която получаваш всеки ден от другари, от публиката, от инцидентни хора по улицата. Дишаш, с помощта на това, че ти си персона, която почита себе си и другите. Цени хората до себе си, до момента в който ги има! И в един миг си казваш: „ Господи, стига ми толкоз страдалчество. Дишай! Този въздух е за това. “ Господ ще ти помогне, отиди в планината, избягай там и просто дишай.

Подтекстът е доста бездънен. Историята, текстът, музиката, клипът са страхотни – видеото е като същинско кино. И когато имаш подобен екип, който има вяра в гения ти това е доста значимо. В Деня на будителите – 1 ноември ще създадем огромен концерт на „ Пеещи актьори “ в зала 1 на НДК. Нашата фантазия се сбъдва – да допираме сърцата и душите на хората. Много се веселя, че съм част и от това семейство.

Имаме и още една хубава вест. На 1септември ще представим премиерата на новата ми ария „ Нямаш право “. Музика – Момчил Колев, текст – Наталия Симеонова. Режисьори на видеото- Васил Стефанов и Стефи Николова, Тонрежисьор – Георги Цветков. Изключително доста се вълнувам от идната ни премиера.



Весела Делчева играе Фантин в най-играния мюзикъл в света - " Клетниците ", подложен в Софийска опера от маестро Пламен Карталов

- Весела, жанрът мюзикъл, към който ти имаш необикновен афинитет, не те ли притегли да отидеш и да пееш на Бродуей в Ню Йорк или в Уест Енд в Лондон, където е меката на мюзикълите?

- Още като студентка всичко, което заработвах, като сервитьорка при нашите, които бяха притежатели на ресторант, го вложих в пътувания до Лондон и билети за мюзикъли, с цел да изгледам цялата стратегия на Уест Енд. Инвестирах в гения си. В продължение на 10 години, колкото продължи моето студентство, всяко лято ходех по 10 дни и гледах всичко на Уест Енд.

Първо приключих „ Поп и джаз пеене “, след това върших магистратура по музикално-сценична постановка, а по-късно две години бях помощник на проф. Андрей Аврамов по актьорско майсторство и вокална подготовка. Обожавах да вървя в галериите и музеите в Лондон. Моите обичани художници са импресионистите. Обиколих всички музеи, гледах балет, опера. В следствие, пътувах постоянно и до Ню Йорк, където имах удоволствието да виждам доста представления на Бродуей. Но Съединени американски щати не е моята среда. Аз обичам България и желая да се развъртвам тук.



Снимка: Агнес Методиева

- Спомена художници. Имаш ли обичана картина на импресионистите?

- „ Розите “ на Ван Гог, само че те са във Вашингтон. Много обичам лилиите с моста на Моне, одобрявам също по този начин Мане, Реноар и Гоген.

- В техните картини доминират нежните и светли тонове. Може би ненапълно и ти се асоциираш с тях.

- Да, да вземем за пример като сезони аз доста обичам пролетта и лятото. Един от обичаните ми градове е Лондон и го обичам всячески – в мъгла, в дъжд, безоблачен. По отношение на емигрантството аз доста желаех да специализирам в Лондон след моите 10 години в Музикалната академия, само че не можех да си го разреша финансово, тъй като моята специализация щеше да коства 30 000 паунда. По това време на една интернационална женитба в България на моята бъдеща кума, се срещнах с бъдещия ми брачен партньор.

Имаме много забавна връзка. Той от 15 години работи на висока позиция в огромна компания в Съединени американски щати. На мен не ми даваха виза за Щатите, тъй като съм актьор и съм евентуален бежанец. Виждахме се в Европа. И двамата доста обичаме да пътуваме и може би, по тази причина нашата връзка се запази без значение от дистанцията. Това е нещо обикновено за нашия свят „ Деца на света “. От една страна е хубаво, от друга – не. Но пък ставаш по-мобилен и по-гъвкав.



Снимка: Агнес Методиева

- И въпреки брачният партньор ти да работи в Съединени американски щати ти не отпътува да работиш там. България те притегля по-силно ли?

- Бог си знае работата, тъй като в Кукления спектакъл пристигнаха трима американски режисьори. По това време бях вокален възпитател в Младежкия спектакъл и те ме поканиха на диалог. Запознах се с Шейли Бътлър, която е дамата на Уест Хайлър, с който работихме в „ Шрек “. Запознах се и с други двама режисьори, които работят на Бродуей. Тези хора доста ме харесаха и с помощта на „ Америка за България “ ме пратиха на уъоркшоп в Ню Йорк. Там се срещнах с прелестни сътрудници – режисьори, музикални шефове, невероятни танцьори, с известни артисти на Бродуей. Всички бяха доста отворени и настроени другарски, доброжелателни.

Присъствах на подготовките и представленията на разнообразни мюзикъли. Бях в меката на мюзикъла и виждах по какъв начин работи системата.

Получих предложение да работя на Бродуей, защото мога да пея и поп, и джаз, и рок, и класика и това е нещо, което се изисква от жанра мюзикъл.

Един реализатор в мюзикъла би трябвало да владее доста стилове, освен поп и джаз. Да е добър артист, артист и танцьор. Но не останах в Съединени американски щати, тъй като толкоз съм обвързвана с родителите си, със средата си, колкото и на моменти да се окайвам от нея, с приятелите си, с духовността и с хубостта на нашата страна.

И ми е доста мъчително, когато български емигранти плюят против страната. Мъчно ми е, че не си ценим хората в нашата страна. А ние имаме невероятни актьори. Всеки един човек тук е персона. И в последна сметка любовта побеждава всичко.



Eто по какъв начин протече подготовката за " Mamma Mia! " на езерото Панчарево през лятото на 2021 година