Българи, участвали в потушаването на Пражката пролет: Не бяхме агресори
Петдесет години откакто са взели участие в смазването на Пражката пролет под командването на Москва някогашни български военни си спомнят за събитията в репортаж на Франс прес. Те споделят, че не съжаляват и считат, че просто са изпълнявали отговорностите си.
" Това беше политическо решение, беше немислимо да оставим Чехословакия да си отиде. Като военни ние изпълнихме нашето обвързване, без да стреляме по цивилни ", твърди полковникът от запаса Любчо Банов, който през днешния ден е на 80 години. През август 1968 година той е командвал рота, която е била натоварена със задачата да пази цивилното и военното летище Ружине в Прага, предава Българска телеграфна агенция.
" Ако ситуирани там от Варшавския пакт ние сме били агресори в Чехословакия, то какво са в наши дни нашите военни, участващи в задачи на НАТО в Ирак или Афганистан ", споделя някогашният офицер.
Пенчо Вълков, бизнесмен от Дряново, който е служил под командването на Банов, пази на гърдите си диря от одраскване от подведен патрон по време на непредвидена пукотевица от къща до летището. " Скрих се, нямах право да откликвам на стрелбата ", спомня си той. Тогава е бил новобранец на 18 години и споделя, че до последно не е знаел, че ще бъде пратен в Чехословакия. Неговият пехотен взвод, нормално основан на българо-турската граница, първо минал през образование за наблюдаване и водене на боеве в обитаемо място, преди да бъде трансфериран със аероплан в Украйна, по това време руска република на 28 юли 1968 година
Според Господин Чонков, който по това време е бил пълководец на взвод, самолетът е летял ниско, на 200-300 мета, с цел да не бъде засечен от турските радари. Военните били сюрпризирани, че са се озовали в Калмия, в Ивано-Франковската област в западната част на Украйна. Подобно отклоняване било належащо, тъй като Румъния се разграничила от съдружниците си от Варшавския пакт по отношение на потушаването на Пражката пролет и не разрешила прелитането на самолети над нейна територия.
Въоръжени с Калашников, българските военни научили задачата на задачата си сега, в който се качили в самолета за Прага сутринта на 21 август 1968 година " Един пълководец ни изясни, че чехословашките братя ни викат на помощ и че това е по-лошо от война, тъй като можело да се чакат изстрели отвред ", споделя Вълков.
Разположени на летището в Ружине на българските военни не им трябвало доста време, с цел да схванат, че не са добре пристигнали. Чонков си спомня по какъв начин младежи са протестирали пред входа на летището с плакати на съветски, на които пишело " Ходете си вкъщи! ". " За първи път виждахме цивилен митинг ", споделя той.
Банов си спомня, че българите в никакъв случай не са стреляли по чехи. Вълков си спомня, че не е желал да го пращат там, а е изпълнявал заповед и не е изстрелял и един патрон. Чонков пък си спомня, че пропагандата ги е била опиянила и че те са били уверени, че не се борят против елементарни хора, а против хора, които желали да откъснат Чехословакия от социалистическата общественост.
Споменът за тази интервенция остава ослепителен. Преди 10 години, за 40-ата годишнина от интервенцията в Прага Чонков събрал десетина от някогашните си братя по оръжие и им подарил тениска с рисунка на Калашников, от който се подава българска роза.
При завръщането си българките военни са дефилирали като герои и получили тридневен отпуск и опция да се запишат в университет, без да се явяват на изпит - рядка привилегия по това време. /24chasa.bg
" Това беше политическо решение, беше немислимо да оставим Чехословакия да си отиде. Като военни ние изпълнихме нашето обвързване, без да стреляме по цивилни ", твърди полковникът от запаса Любчо Банов, който през днешния ден е на 80 години. През август 1968 година той е командвал рота, която е била натоварена със задачата да пази цивилното и военното летище Ружине в Прага, предава Българска телеграфна агенция.
" Ако ситуирани там от Варшавския пакт ние сме били агресори в Чехословакия, то какво са в наши дни нашите военни, участващи в задачи на НАТО в Ирак или Афганистан ", споделя някогашният офицер.
Пенчо Вълков, бизнесмен от Дряново, който е служил под командването на Банов, пази на гърдите си диря от одраскване от подведен патрон по време на непредвидена пукотевица от къща до летището. " Скрих се, нямах право да откликвам на стрелбата ", спомня си той. Тогава е бил новобранец на 18 години и споделя, че до последно не е знаел, че ще бъде пратен в Чехословакия. Неговият пехотен взвод, нормално основан на българо-турската граница, първо минал през образование за наблюдаване и водене на боеве в обитаемо място, преди да бъде трансфериран със аероплан в Украйна, по това време руска република на 28 юли 1968 година
Според Господин Чонков, който по това време е бил пълководец на взвод, самолетът е летял ниско, на 200-300 мета, с цел да не бъде засечен от турските радари. Военните били сюрпризирани, че са се озовали в Калмия, в Ивано-Франковската област в западната част на Украйна. Подобно отклоняване било належащо, тъй като Румъния се разграничила от съдружниците си от Варшавския пакт по отношение на потушаването на Пражката пролет и не разрешила прелитането на самолети над нейна територия.
Въоръжени с Калашников, българските военни научили задачата на задачата си сега, в който се качили в самолета за Прага сутринта на 21 август 1968 година " Един пълководец ни изясни, че чехословашките братя ни викат на помощ и че това е по-лошо от война, тъй като можело да се чакат изстрели отвред ", споделя Вълков.
Разположени на летището в Ружине на българските военни не им трябвало доста време, с цел да схванат, че не са добре пристигнали. Чонков си спомня по какъв начин младежи са протестирали пред входа на летището с плакати на съветски, на които пишело " Ходете си вкъщи! ". " За първи път виждахме цивилен митинг ", споделя той.
Банов си спомня, че българите в никакъв случай не са стреляли по чехи. Вълков си спомня, че не е желал да го пращат там, а е изпълнявал заповед и не е изстрелял и един патрон. Чонков пък си спомня, че пропагандата ги е била опиянила и че те са били уверени, че не се борят против елементарни хора, а против хора, които желали да откъснат Чехословакия от социалистическата общественост.
Споменът за тази интервенция остава ослепителен. Преди 10 години, за 40-ата годишнина от интервенцията в Прага Чонков събрал десетина от някогашните си братя по оръжие и им подарил тениска с рисунка на Калашников, от който се подава българска роза.
При завръщането си българките военни са дефилирали като герои и получили тридневен отпуск и опция да се запишат в университет, без да се явяват на изпит - рядка привилегия по това време. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ