Бъдещето - тунелиране, умни градове и персонализирано образование
Персонализирано обучение
Традиционното образование, при което един преподавател популяризира еднообразно наличие измежду относително огромна група възпитаници, скоро ще завърши. В бъдещето ще учим със собствен ритъм, следвайки личните си ползи, получавайки самостоятелно приспособено обучение, създадено и доставяно от изкуствен интелект. Фондацията „ Гейтс “ подкрепя развиването на набор от цифрови принадлежности за преподаване и оценяване на представянето. Така учителите ще могат да отделят повече време на по-слабите възпитаници.
![Бъдещето в резюме - трендовете за идните 50 години]( "Бъдещето в резюме - трендовете за идните 50 години")
Бъдещето в резюме - трендовете за идните 50 години
В своята книга " Бъдещето в резюме " (изд. Книгомания) Кийт Мансфийлд показва своята визия за света. Ето някои от трендовете...
По-умните също ще имат изгода. Бъдещото обучение няма да завършва със довеждане докрай на учебното заведение или университета. Ученето през целия живот е значимо за преквалифицирането и самоусъвършенстването в бъдеще, в което множеството работа се прави от машини. Масовите отворени онлайн курсове (МООК) разрешават на студентите да се образоват в някои от водещите институции в света. Перспективите са големи – един милион души годишно биха могли да учат за финалния изпит по математика в Кеймбриджкия университет или да придобият магистърска степен в Харвардското бизнес учебно заведение.
Умни градове
Сензационната видеоигра на Уил Райт от 1989 година „ Сим Сити “ въодушеви експертите по градоустройство и компютърните фанатици, прокарвайки концепцията за „ умни “ градове. В тях технологиите контролират трафика и транспортните системи, енергийните централи, водните ресурси, обработката на отпадъците, използването на законите, активността на учебните заведения, библиотеките, лечебните заведения и всички останали услуги. Това ще стане допустимо посредством интернет на нещата. Един от първите образци се появи през 2011 година с мобилното приложение „ Смарт Бъмп “. Докато жителите на Бостъншофират, приложението изпраща до кметството местоположението на засечените посредством акселерометъра на мобилния телефон
дупки по пътя. Дори в бъдеще градовете да се ръководят посредством изкуствен интелект, ще би трябвало да имаме поради, че логаритмите му ще отразяват и политическите решения. Колкото „ по-умни “ стават градовете, толкоз по-надеждна ще би трябвало да бъде дигиталнатаим инфраструктура, изключително когато достигнем до автоматизирани, самоподдържащи се системи, в които роботи чистят улиците, доставят артикули и построяват инфраструктурата по отношение на регистрираните трендове.
![Книга за бъдещето разкрива в 200 футуристични концепции какво ни чака]( "Книга за бъдещето разкрива в 200 футуристични концепции какво ни чака")
Книга за бъдещето разкрива в 200 футуристични концепции какво ни чака
Темата за бъдещето постоянно ни интригува – изключително при започване на всяка календарна година. Търсим прогнози за бъдещето и с мисълта з...
Тунелиране и хиперлупуве
Градовете са триизмерни пространства. Действащият най-вече наземно превоз е ограничителен фактор за положителното действие на градските системи. Откритата през 1863 година лондонска подземна железница е първият опит за тримерен превоз. Много градове са последвали образеца, само че претрупаните наземни градски автомагистрали не престават да разделят общностите. Бостънското „ Голямо копаене “, приключено през 2007 година, е подобрило тази обстановка, само че големият преразход е индикативен за компликациите, свързани с „ тунелирането “. Развитието на подземния превоз ще бъде допустимо единствено при понижаване на разноските с цели порядъци. За да даде подтик на нововъведенията в тази тенденция Илън Мъскосновава „ Боринг Къмпани “, чиято цел е непрекъснато разширяваща се мрежа от тунели с безграничен брой равнища, позволяваща високоскоростен пренос до всяка дестинация – първият тунел-прототип е отворен през 2018 година Когато цялата транспортна мрежа бъде скрита подземен, ще се оформят красиви градски пространства без транспортни средства и транспортни коридори, а в по-далечно бъдеще ще бъдат построени и междуконтинентални тунели.
През 1964 година развиващият 250 км/ч японски „ Шинкансен “ или „ влак-куршум “ открива нова епоха във високоскоростните железници. Когато през 2012 година е утвърдено построяването на скоростна линия сред Сан Франциско и Лос Анджелис, с предстоящо довеждане докрай на първия стадий сред 2027 и 2033 година, Илън Мъск показва разочарованието си от мудния ритъм и предлага коренно нова технология, „ хиперлуп “, която може да редуцира плануваното 160-минутно пътешестване до под половин час при скорост до 1200км/ч. Капсула с електрическа турбина в предната си част, изтласкваща обратно нагнетявания при носа въздух, се движи в тунел с ниско налягане. Тунелът може да бъде построен върху пилони по продължение на съществуваща автомагистрала, черпейки сила от слънчеви панели. В бъдеще тунелите ще преминат подземен.
„ Върджин Хайпърлуп Уан “ на Ричард Брансън е сключила съглашения с няколко държавни управления за насърчаване на технологията видните десетилетия. В още по-далечна вероятност хиперлуповете ще са идеални за ниското атмосферно налягане на Луната или Марс – когато планетата бъде тераформирана.
Традиционното образование, при което един преподавател популяризира еднообразно наличие измежду относително огромна група възпитаници, скоро ще завърши. В бъдещето ще учим със собствен ритъм, следвайки личните си ползи, получавайки самостоятелно приспособено обучение, създадено и доставяно от изкуствен интелект. Фондацията „ Гейтс “ подкрепя развиването на набор от цифрови принадлежности за преподаване и оценяване на представянето. Така учителите ще могат да отделят повече време на по-слабите възпитаници.
В своята книга " Бъдещето в резюме " (изд. Книгомания) Кийт Мансфийлд показва своята визия за света. Ето някои от трендовете...
По-умните също ще имат изгода. Бъдещото обучение няма да завършва със довеждане докрай на учебното заведение или университета. Ученето през целия живот е значимо за преквалифицирането и самоусъвършенстването в бъдеще, в което множеството работа се прави от машини. Масовите отворени онлайн курсове (МООК) разрешават на студентите да се образоват в някои от водещите институции в света. Перспективите са големи – един милион души годишно биха могли да учат за финалния изпит по математика в Кеймбриджкия университет или да придобият магистърска степен в Харвардското бизнес учебно заведение.
Умни градове
Сензационната видеоигра на Уил Райт от 1989 година „ Сим Сити “ въодушеви експертите по градоустройство и компютърните фанатици, прокарвайки концепцията за „ умни “ градове. В тях технологиите контролират трафика и транспортните системи, енергийните централи, водните ресурси, обработката на отпадъците, използването на законите, активността на учебните заведения, библиотеките, лечебните заведения и всички останали услуги. Това ще стане допустимо посредством интернет на нещата. Един от първите образци се появи през 2011 година с мобилното приложение „ Смарт Бъмп “. Докато жителите на Бостъншофират, приложението изпраща до кметството местоположението на засечените посредством акселерометъра на мобилния телефон
дупки по пътя. Дори в бъдеще градовете да се ръководят посредством изкуствен интелект, ще би трябвало да имаме поради, че логаритмите му ще отразяват и политическите решения. Колкото „ по-умни “ стават градовете, толкоз по-надеждна ще би трябвало да бъде дигиталнатаим инфраструктура, изключително когато достигнем до автоматизирани, самоподдържащи се системи, в които роботи чистят улиците, доставят артикули и построяват инфраструктурата по отношение на регистрираните трендове.
Темата за бъдещето постоянно ни интригува – изключително при започване на всяка календарна година. Търсим прогнози за бъдещето и с мисълта з...
Тунелиране и хиперлупуве
Градовете са триизмерни пространства. Действащият най-вече наземно превоз е ограничителен фактор за положителното действие на градските системи. Откритата през 1863 година лондонска подземна железница е първият опит за тримерен превоз. Много градове са последвали образеца, само че претрупаните наземни градски автомагистрали не престават да разделят общностите. Бостънското „ Голямо копаене “, приключено през 2007 година, е подобрило тази обстановка, само че големият преразход е индикативен за компликациите, свързани с „ тунелирането “. Развитието на подземния превоз ще бъде допустимо единствено при понижаване на разноските с цели порядъци. За да даде подтик на нововъведенията в тази тенденция Илън Мъскосновава „ Боринг Къмпани “, чиято цел е непрекъснато разширяваща се мрежа от тунели с безграничен брой равнища, позволяваща високоскоростен пренос до всяка дестинация – първият тунел-прототип е отворен през 2018 година Когато цялата транспортна мрежа бъде скрита подземен, ще се оформят красиви градски пространства без транспортни средства и транспортни коридори, а в по-далечно бъдеще ще бъдат построени и междуконтинентални тунели.
През 1964 година развиващият 250 км/ч японски „ Шинкансен “ или „ влак-куршум “ открива нова епоха във високоскоростните железници. Когато през 2012 година е утвърдено построяването на скоростна линия сред Сан Франциско и Лос Анджелис, с предстоящо довеждане докрай на първия стадий сред 2027 и 2033 година, Илън Мъск показва разочарованието си от мудния ритъм и предлага коренно нова технология, „ хиперлуп “, която може да редуцира плануваното 160-минутно пътешестване до под половин час при скорост до 1200км/ч. Капсула с електрическа турбина в предната си част, изтласкваща обратно нагнетявания при носа въздух, се движи в тунел с ниско налягане. Тунелът може да бъде построен върху пилони по продължение на съществуваща автомагистрала, черпейки сила от слънчеви панели. В бъдеще тунелите ще преминат подземен.
„ Върджин Хайпърлуп Уан “ на Ричард Брансън е сключила съглашения с няколко държавни управления за насърчаване на технологията видните десетилетия. В още по-далечна вероятност хиперлуповете ще са идеални за ниското атмосферно налягане на Луната или Марс – когато планетата бъде тераформирана.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ