Празненства в Йерусалим, кръв в Газа
Перфектната стихия е ужасяващо метеорологично събитие. При рядка композиция от събития и фактори, се появява вихър, който опустошава всичко към себе си. По същия метод, откакто за къс интервал се случиха по едно и също време няколко събития, израелците и палестинците се оказаха в съвършена политическа стихия, която може да опустоши целия район.
На 14 май новинарските излъчвания демонстрираха съвършената стихия в деяние. По едно и също време се разиграваха две дейности, изцяло разнообразни едно от друго като чувство, значение и обръщение – в Йерусалим американска делегация, отпред с дъщерята на Доналд Тръмп, Иванка, откриваше новото посолство на Съединени американски щати, преместено от Тел Авив, до момента в който в това време израелски снайперисти доведоха до гибелта на десетки души по време на митинги в граничната зона сред Ивицата Газа и Израел. Ранени бяха стотици, в това число публицисти.
Сблъсъци по границата с Израел, хиляди палестинци стачкуват
Очакват се нови конфликти в Газа
Тези събития провокираха още по-голяма вълна на неодобрение измежду палестинците и се чакат още демонстрации. Ден по-късно по улиците на Западния бряг още веднъж се събират хора, чиито яд е ориентиран както против решението на Съединени американски щати да реалокират посолството си от Тел Авив в Йерусалим, по този начин и против продължаващата обсада над Газа. Бурята се развихря с цялостна мощ и можем единствено да гадаем до каква степен ще стигне тя.
„ Марш на завръщането “
Не за първи път в историята на Газа и на Палестина като цяло, се следят кървави събития.
Историята на региона е низ от последици на неприятни политики, които слагат на карта ориста на два народа. 14 май отбелязва 70-годишнината от основаването на Израел. 15 май пък е денят, който палестинците назовават „ накба “ или „ злополука “ и разказва травматичното изселване на близо 700 000 палестинци от израелците през 1948 година Това събитие е изключително значимо за историята на Палестина и за груповата памет на палестинците, като значително дефинира самата им еднаквост. Много от проблемите, породени от тогавашните изселвания остават нерешени и до момента, като да вземем за пример правото на завръщане на бежанците в териториите, които са населявали техните родственици преди 1948 година
Тази част от историята оказва помощ в разбирането на насилието сред израелци и палестинци, което избухна още веднъж последните месеци по границата на Газа. На 30 март стартира серия от митинги, наречени „ Марш на завръщането “. Те привлякоха хиляди хора в граничната зона сред Израел и Газа, изправяйки се против израелската войска от другата страна на границата. Граничните пунктове от своя страна блокират достъпа до околните селища, които през днешния ден са в Израел и от които през 1940-те са изселени множеството от семействата, които през днешния ден живеят в Газа. При митингите тогава починаха 37 души, а 4000 бяха ранени.
ЙЕРУСАЛИМ - ЗАЩО Е СВЕЩЕН ЗА ТРИ РЕЛИГИИ - СНИМКИ
Йерусалим и контролът върху палестинските територии от дълго време са причина за разногласия
След Първата международна война, Обществото на нациите (ОН, предходник на ООН) разрушава териториите на победената Османската империя на обособени мандати, които са оставени под командването на колониалните сили Англия и Франция. Сирия и доста други съвременни арабски страни са били в началото под ръководството на някои от двете страни тъкмо поради тази политика на интернационалната общественост.
Земите, които през днешния ден съставляват Израел и палестинските територии, са сложени под английско ръководство, само че с две очевидни и несъвместими цели. Първо, Англия към този момент се е заела да поддържа неотдавна основаното еврейско националистическо придвижване, което се стреми да сътвори еврейска страна. Второ - английският мандат удостоверява тази цел.
Трето - задължението на Англия влиза в несъгласие с наредбите на Обществото на нациите, които показват, че задачата на мандатите – както на Лондон, по този начин и на Париж - е да се обезпечат „ благоденствието и развиването “ на хората, живеещи в тези територии.
Проблемът, който стои пред Лондон е, че към 90% от популацията на Палестина през 1922 година, когато английският мандат е публично иницииран, е формирано от араби мюсюлмани и християни, а евреите са малцинство. През 1917 година, английският външен министър Артур Балфур издава декларация, която афишира поддръжката на Лондон за основаване на „ еврейски народен дом “. Декларацията е доказана и от английските управляващи в Палестина. Текстът на декларацията е оспорен от арабското население и с това се възпламенява фитилът на недоволството, което провокира към този момент десетилетия принуждение сред евреи и араби.
Палестинските водачи застават против декларацията на Балфур, защото считат, че тя слага началото на основаване на еврейска страна, в която те няма да имат място. След тежки години на протести, които не престават две десетилетия, избухва открит боен спор през 1947 година
Арабският шовинизъм, който поражда по едно и също време със залеза на Османската империя, през 1930-те и 1940-те е във напредък и приема палестинската идея за самостоятелна палестинска страна за своя цел. След Втората международна война, когато английската империя се разпада, а с това и мандатът в Палестина, Организация на обединените нации предлага делене на територията сред евреи и араби, само че концепцията по този начин и не намира действително приложение.
През 20 век има няколко военни конфликта сред арабските страни и Израел. През 1967 година Израел анексира Западния бряг от Йордания и Газа от Египет.
Хуманитарната обстановка в Газа способства за напрежението. Смята се, че Газа е и най-гъстонаселената територия в света – върху 365 кв.км живеят близо 2 милиона души. Според прогнозите, в случай че обстановката остане същата както в този момент, до 2020 година Газа ще бъде негодна за живот поради пренаселване и липса на запаси. Данните на Организация на обединените нации са показателни: 47% от популацията няма непрекъснат достъп до храна; 42% е безработицата; 39% живеят под линията на бедността; близо 46% нямат непрекъснат достъп до електричество, а 4% нямат директен достъп до питейна вода.
Въпреки споразуменията, предшестващи изтеглянето на израелските сили и заселници от Ивицата Газа през 2005, Израел по този начин и не дава достъп на жителите на Газа до прилежащите селища. Блокадата става причина за напрежение от 2005 насам, в това число се стига до няколко военни спора: през 2006, през 2008-2009, през 2010, през 2012 и през 2014. Блокадата над Газа продължава и до през днешния ден, а пограничните военни конфликти сред силите на Хамас и Израел са непрекъснати.
Решението на Тръмп за Йерусалим единствено задълбочи спора
Напрежението в Газа съответства с церемонията в Йерусалим на 14 май за разкриване на ново американско посолство. Решението на Тръмп от 6 декември 2017 да реалокира посолството на Съединени американски щати от Тел Авив в Йерусалим и да признае градът за столица на Израел, подценява палестинските искания за Йерусалим и подрива десетилетни старания на американската администрация за намиране на решение. Именно поради разногласия за статуса на града, през 1980-те и 2000-те избухват протести на палестинското население.
Йерусалим - за какво нажежава пристрастеностите, какво би трябвало да знаем
Бунтовете, наречени с общото наименование „ интифада “, са против дейностите на израелската администрация в окупираните територии. Първият избухва през 1987 година и продължава до 1993, когато е преустановен с договарянията в Осло, които довеждат до основаването на Палестинската автономност, а Организацията за избавление на Палестина признава Израел.
Ситуацията обаче не се трансформира изключително и през 2000 година избухва Втората интифада, откакто Израел заплашва да отстрани храмовият комплекс Ал Акса. Бунтът продължава до 2005 година и води до построяването на израелска разграничителна стена на Западния бряг.
Години по-късно, през 2018, формалната вечеря на 14 май в Йерусалим, наподобява не отразява с нищо тежките исторически събития до момента. Иванка Тръмп усмихната откри американското посолство, до момента в който татко й беше сравняван от американски и израелски консерватори с Месия. Републиканци даже обявиха, че Тръмп извършва знамение. Религиозността на събитието се засилваше от цялостната атмосфера и изявления на присъстващите.
Дни след събитията в Газа и Йерусалим на 14 май, израелски анализатори се питаха по какъв начин ли ще реагира Нетаняху и неговото националистическо обграждане. Реакцията пристигна не от израелския министър председател, а от генералния щаб, който отбрани дейностите на бойците с това, че Израел има право да отбрани границите си.
Междувременно, събитията в Газа през последния месец и изключително тези от 14 май могат действително да доведат до същинска унищожителна стихия като през 2000-те, когато палестинският протест на Западния бряг докара до улични сражения, офанзиви и човешки загуби. Тази мрачна опция, обаче, към този момент не се преглежда съществено от израелските водачи, които – както разказа публицист от „ Аарец “ - се усещат на гребена на вълната на успеха.
На 14 май новинарските излъчвания демонстрираха съвършената стихия в деяние. По едно и също време се разиграваха две дейности, изцяло разнообразни едно от друго като чувство, значение и обръщение – в Йерусалим американска делегация, отпред с дъщерята на Доналд Тръмп, Иванка, откриваше новото посолство на Съединени американски щати, преместено от Тел Авив, до момента в който в това време израелски снайперисти доведоха до гибелта на десетки души по време на митинги в граничната зона сред Ивицата Газа и Израел. Ранени бяха стотици, в това число публицисти.
Сблъсъци по границата с Израел, хиляди палестинци стачкуват
Очакват се нови конфликти в Газа
Тези събития провокираха още по-голяма вълна на неодобрение измежду палестинците и се чакат още демонстрации. Ден по-късно по улиците на Западния бряг още веднъж се събират хора, чиито яд е ориентиран както против решението на Съединени американски щати да реалокират посолството си от Тел Авив в Йерусалим, по този начин и против продължаващата обсада над Газа. Бурята се развихря с цялостна мощ и можем единствено да гадаем до каква степен ще стигне тя.
„ Марш на завръщането “
Не за първи път в историята на Газа и на Палестина като цяло, се следят кървави събития.
Историята на региона е низ от последици на неприятни политики, които слагат на карта ориста на два народа. 14 май отбелязва 70-годишнината от основаването на Израел. 15 май пък е денят, който палестинците назовават „ накба “ или „ злополука “ и разказва травматичното изселване на близо 700 000 палестинци от израелците през 1948 година Това събитие е изключително значимо за историята на Палестина и за груповата памет на палестинците, като значително дефинира самата им еднаквост. Много от проблемите, породени от тогавашните изселвания остават нерешени и до момента, като да вземем за пример правото на завръщане на бежанците в териториите, които са населявали техните родственици преди 1948 година
Тази част от историята оказва помощ в разбирането на насилието сред израелци и палестинци, което избухна още веднъж последните месеци по границата на Газа. На 30 март стартира серия от митинги, наречени „ Марш на завръщането “. Те привлякоха хиляди хора в граничната зона сред Израел и Газа, изправяйки се против израелската войска от другата страна на границата. Граничните пунктове от своя страна блокират достъпа до околните селища, които през днешния ден са в Израел и от които през 1940-те са изселени множеството от семействата, които през днешния ден живеят в Газа. При митингите тогава починаха 37 души, а 4000 бяха ранени.
ЙЕРУСАЛИМ - ЗАЩО Е СВЕЩЕН ЗА ТРИ РЕЛИГИИ - СНИМКИ
Йерусалим и контролът върху палестинските територии от дълго време са причина за разногласия
След Първата международна война, Обществото на нациите (ОН, предходник на ООН) разрушава териториите на победената Османската империя на обособени мандати, които са оставени под командването на колониалните сили Англия и Франция. Сирия и доста други съвременни арабски страни са били в началото под ръководството на някои от двете страни тъкмо поради тази политика на интернационалната общественост.
Земите, които през днешния ден съставляват Израел и палестинските територии, са сложени под английско ръководство, само че с две очевидни и несъвместими цели. Първо, Англия към този момент се е заела да поддържа неотдавна основаното еврейско националистическо придвижване, което се стреми да сътвори еврейска страна. Второ - английският мандат удостоверява тази цел.
Трето - задължението на Англия влиза в несъгласие с наредбите на Обществото на нациите, които показват, че задачата на мандатите – както на Лондон, по този начин и на Париж - е да се обезпечат „ благоденствието и развиването “ на хората, живеещи в тези територии.
Проблемът, който стои пред Лондон е, че към 90% от популацията на Палестина през 1922 година, когато английският мандат е публично иницииран, е формирано от араби мюсюлмани и християни, а евреите са малцинство. През 1917 година, английският външен министър Артур Балфур издава декларация, която афишира поддръжката на Лондон за основаване на „ еврейски народен дом “. Декларацията е доказана и от английските управляващи в Палестина. Текстът на декларацията е оспорен от арабското население и с това се възпламенява фитилът на недоволството, което провокира към този момент десетилетия принуждение сред евреи и араби.
Палестинските водачи застават против декларацията на Балфур, защото считат, че тя слага началото на основаване на еврейска страна, в която те няма да имат място. След тежки години на протести, които не престават две десетилетия, избухва открит боен спор през 1947 година
Арабският шовинизъм, който поражда по едно и също време със залеза на Османската империя, през 1930-те и 1940-те е във напредък и приема палестинската идея за самостоятелна палестинска страна за своя цел. След Втората международна война, когато английската империя се разпада, а с това и мандатът в Палестина, Организация на обединените нации предлага делене на територията сред евреи и араби, само че концепцията по този начин и не намира действително приложение.
През 20 век има няколко военни конфликта сред арабските страни и Израел. През 1967 година Израел анексира Западния бряг от Йордания и Газа от Египет.
Хуманитарната обстановка в Газа способства за напрежението. Смята се, че Газа е и най-гъстонаселената територия в света – върху 365 кв.км живеят близо 2 милиона души. Според прогнозите, в случай че обстановката остане същата както в този момент, до 2020 година Газа ще бъде негодна за живот поради пренаселване и липса на запаси. Данните на Организация на обединените нации са показателни: 47% от популацията няма непрекъснат достъп до храна; 42% е безработицата; 39% живеят под линията на бедността; близо 46% нямат непрекъснат достъп до електричество, а 4% нямат директен достъп до питейна вода.
Въпреки споразуменията, предшестващи изтеглянето на израелските сили и заселници от Ивицата Газа през 2005, Израел по този начин и не дава достъп на жителите на Газа до прилежащите селища. Блокадата става причина за напрежение от 2005 насам, в това число се стига до няколко военни спора: през 2006, през 2008-2009, през 2010, през 2012 и през 2014. Блокадата над Газа продължава и до през днешния ден, а пограничните военни конфликти сред силите на Хамас и Израел са непрекъснати.
Решението на Тръмп за Йерусалим единствено задълбочи спора
Напрежението в Газа съответства с церемонията в Йерусалим на 14 май за разкриване на ново американско посолство. Решението на Тръмп от 6 декември 2017 да реалокира посолството на Съединени американски щати от Тел Авив в Йерусалим и да признае градът за столица на Израел, подценява палестинските искания за Йерусалим и подрива десетилетни старания на американската администрация за намиране на решение. Именно поради разногласия за статуса на града, през 1980-те и 2000-те избухват протести на палестинското население.
Йерусалим - за какво нажежава пристрастеностите, какво би трябвало да знаем
Бунтовете, наречени с общото наименование „ интифада “, са против дейностите на израелската администрация в окупираните територии. Първият избухва през 1987 година и продължава до 1993, когато е преустановен с договарянията в Осло, които довеждат до основаването на Палестинската автономност, а Организацията за избавление на Палестина признава Израел.
Ситуацията обаче не се трансформира изключително и през 2000 година избухва Втората интифада, откакто Израел заплашва да отстрани храмовият комплекс Ал Акса. Бунтът продължава до 2005 година и води до построяването на израелска разграничителна стена на Западния бряг.
Години по-късно, през 2018, формалната вечеря на 14 май в Йерусалим, наподобява не отразява с нищо тежките исторически събития до момента. Иванка Тръмп усмихната откри американското посолство, до момента в който татко й беше сравняван от американски и израелски консерватори с Месия. Републиканци даже обявиха, че Тръмп извършва знамение. Религиозността на събитието се засилваше от цялостната атмосфера и изявления на присъстващите.
Дни след събитията в Газа и Йерусалим на 14 май, израелски анализатори се питаха по какъв начин ли ще реагира Нетаняху и неговото националистическо обграждане. Реакцията пристигна не от израелския министър председател, а от генералния щаб, който отбрани дейностите на бойците с това, че Израел има право да отбрани границите си.
Междувременно, събитията в Газа през последния месец и изключително тези от 14 май могат действително да доведат до същинска унищожителна стихия като през 2000-те, когато палестинският протест на Западния бряг докара до улични сражения, офанзиви и човешки загуби. Тази мрачна опция, обаче, към този момент не се преглежда съществено от израелските водачи, които – както разказа публицист от „ Аарец “ - се усещат на гребена на вълната на успеха.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ