Перестройката на Горбачов обещаваше по-добро бъдеще и по-голяма сигурност, както

Перестройката на Горбачов обещаваше по-добро бъдеще и по-голяма сигурност, както и постоянна стопанска система, само че тази реклама към този момент беше позната на всички. През 1986 година Казахстан реши, че повече няма да обслужва непознати ползи и откакто няколко пъти подсети, че желае да бъде самостоятелна територия. На към 4000 километра разстояние стартира един протест, който ще успее да разтресе основите на Съюз на съветските социалистически републики – последното, за което хората от Кремъл са готови.

Демонстрацията през 1986 година няма да се размине безнаказано, изключително откакто Казахстан стартира да се трансформира в образец за всички останали. Причината за гнева на казахстанците е обикновена – бързата промяна на водачи в руския спътник. Като една от 15-те републики на Съюз на съветските социалистически републики, тя също усеща вятъра на смяната, който явно се трансформира в стихия.

Горбачов прави това, което е потребно до някаква степен – премахването на вградените в системата партийци, които от дълго време злоупотребяват с властта. За всички локални, това наподобява на последното разбъркване на картите. Съветските апаратичци са привикнали с тази процедура, с идването на нов лидър са подготвени да пресечен гръбнака си от стойки и чупки, с цел да вземат мястото на началника. В Казахстан има един комунистически водач, който ръководи цели две десетилетия и той явно ще се смени с Генади Колбин, някогашен районен партиец на Съветска Русия.

И до през днешния ден никой не може да разбере какво тъкмо е щукнало в главите на Кремъл, подмяната на казахстански властник с съветски е нещо прекомерно. Следователно за тях това е следващото втурване на парашутист. Мнозина не харесват казахстанския първи Динмухамед Кунаяев, само че въпреки всичко, той най-малко е от същата страна. Още със основаването на Съюз на съветските социалистически републики ще има чувство, че Казахстан се третира като страна от втория свят, както и самите поданици.

Да заявите на една страна, че техният държател на практика не е способен и би трябвало да се смени с различен, може да бъде намерено от дълго време в историята на Руската империя, по-късно на Съюз на съветските социалистически републики и в следствие на самата Руска федерация. Инициативата за митинги е готова от Дос Кушим – млад учител и един от видните бъдещи водачи на страната. Той ще сложи това клонче плява, което ще счупи гърба на камилата. По негови думи, напражението и омразата към Съюз на съветските социалистически републики се е акумулира във всеки един жител. Очевидно е, че в този момент режимът не желае просто тяхната територия, а даже упорства за душите им.

През декември към този момент няма доста самообладание, дискриминирането от страна на руснаци по отношение на казахстанци се е повишила доста. Подмяната на държавния уред е в цялостен ход. Резултатът е демонстрации и митинги, може би някои от най-кървавите в страната. Полиция, жандармерия и даже войска е мобилизирана, с цел да „ успокоява “ напрежението, употребява се и оръжие, даже и откакто Горбачов декларира, че стремежът е да се реализира политическо топене и да даде някаква форма на независимост.

Желтоксанското въстание (желтоксан е думата за декември на казахстански език) оставя един травматичен белег върху страната, националната еднаквост и амбициозното бъдеще. Днес Казахстан чества този празник и го счита за един от нужните за постигането на самостоятелност. След рухването на Съюз на съветските социалистически републики е ясно, че някои неуместни моменти от историята ще бъдат внимателно отстранени. Новият държател е Нурсултан Назарбаев – някогашен руски апаратчик и един от създателите на днешното президентство в Казахстан.

През 80-те години на предишния век има засилено славянско наличие в Казахстан, което датира от цели четири века. Казаците на юг от Сибир вършат своя боен гарнизон през 1584 година и през днешния ден въпросната локация е известна като град Уралск или Урал, както го назовават локалните. До средата на 80-те години по-голямата част от страната е под съветско колониално притежание, траяло повече от 250 години, до момента в който някои западни казашки племена се кълнат във честност на Москва през 1731 година Отнема на руснаците още век, преди да съумеят да се наложат напълно в земите на казахстанските номади, където племената рядко съумяват да се обединят даже и под кханството. До средата на XIX век към този момент ще бъдат напълно под въздействието на Кремъл.

Колониалните сили ще доведат една нова популация от заселници. В предишното Руската империя ще предлага насилствени туристически разходки за всеки един зложелател на народа. Повече от 24 милиона души идват от Русия сред 1907 и 1912 година Това е мнението на казахстанските историци. По време на революцията от 1917 година 45 милиона хектара от най-хубавата земя за обработка е предоставена на славянските заселници. Това слага номадите в доста неизгодна позиция и идната стъпка е още веднъж принуждение. Атаките над разнообразни села и царски територии ще продължи даже през Първата Световна война, когато изгонените от Русия ще не престават да се жалват от неприятното положение и неналичието на каквато и да е помощ от страна на империята.

Колонизацията на Русия слага номадите в недружелюбност. Съветските закони ще довършат започнатото и този път ще подсигуряват една бърза промяна. Сталин ще бъде подготвен да оркестрира един азиатски холодомор, като казахстанците ще го изпитат до най-голяма степен през 30-те и 40-те години на предишния век. Някогашният народ в този момент ще бъде малцинство в личната си територия, която епохи наред е наричал дом.

Първият паметен казахстански апетит идва през 30-те години на предишния век, когато цялата страна би трябвало да даде своите хранителни ресурси на Русия. Същото се случва и в Украйна. Колективизирането на земите е концепция на Сталин. Селяните са прогонени от личните си ферми, складовете се разграбват и блъскането за една цяла година остава в историята. Храна на практика няма. От Украйна се взима хляба, а Казахстан дава месото. Очакването за урбанизация и разработка на нови индустриални територии ще закъснее с най-малко още едно десетилетие. Много казахстанци губят живота си, някои умират от апетит, други се трансформират във вечерята.

Още през 1937 година стоманеният човек ще се постарае бързо да затрие архивите и в никакъв случай да не остави загатна за гибелта от апетит и гибел. Казахстанските архиваторите въпреки всичко си спомнят по какъв начин документите са били взимани и изгаряни, а в тях се крие историята им от цели десетилетия. Консервативната цифра на гибелта в този случай е към 2.1 милиона души. Макаш Татимов остава с това мнение и е мъчно някой да го обори, изключително откакто може да покаже забавни обстоятелства. Нещо друго доста значимо е и фактът, че това 1/3 от популацията – тогава те са към 6.2 милиона души. Освен високата смъртност, повече от 1 милион души напущат страната и се заселват в разнообразни точки на Съюз на съветските социалистически републики, както и Турция, Иран и Китай. Възможно е към 400 хиляди да са се върнали по-късно.

Украинският апетит е по-известен от казахстанския. Освен това е и доста по-сериозно политизиран. За някои историци от Украйна, това е първия сериозен образец за геноцид и изтребване на популацията. По мнение на доста други, това е бил опит за унищожаването на страната. Москва и до през днешния ден не приема никаква отговорност за осъществяването на сходни закононарушения.

Онези, които стартират да се отхвърлят от московските корени ще схванат и идващия забавен камшик – депортацията им. Изпратени са в Централна Азия и Сибир. Москва опитва с най-различни лагери и силови премествания през 20-те години. Избира по този начин наречените кулаци (най-богатите селяни в страната), които да изпрати в Сибир за наказване, изключително в случай че са укривали своята храна. По време и след Втората Световна война, депортациите не престават самоуверено напред. Около 1.4 милиона души в Съюз на съветските социалистически републики ще се считат за поддръжници на нацистите и ще бъдат местени от една точка в друга. Повечето се озовават в Казахстан. Сред тях са чеченци, българи, корейци, кюрди, германци, гърци, поляци, турци, украинци и други. Това още повече разклаща и тяхната еднаквост, жителите на тази територия постепенно и несъмнено стартират да се трансформират в малцинство.

През 1939 година тъкмо този факт към този момент е явен. Те са едвам 38% от цялото население на страната, откакто преди този момент са били към 60%. Руснаци и други изпратени перманентни посетители ще съумеят да прескочат 50%-та батерия. След към 50 години по-късно, когато идва време за митинг, Казахстан е единствената Съветска република, която може да стачкува и да се счита за малцинство. Дори и през днешния ден да има равнене на силите, въздействието на Руската федерация продължава да се отразява. Руският език продължава да е вторият най-говорен в страната. Другите вреди също са ясни, по време на Съюз на съветските социалистически републики е наложително да се учи съветски език, затова през днешния ден към 1/3 от популацията даже не може да приказва родния си език.

Съветското държавно управление съумява да нанесе задоволително съществени вреди на обществения свят и да сложи по този начин наречената „ Дружба на народите “ като един от най-важните детайли за съвършена естетика. Няма по какъв начин да липсва естетика, откакто по този начин или другояче няма локално население. За страдание още веднъж излиза наяве, че Русия ще бъде една от най-равните по отношение на всички останали.

През 80-те години излиза наяве, че към този момент нищо не може да се устоя. Държавата е лишена от езика си, от земята си, непрекъснато е подлагана на унижения и в този момент би трябвало да одобри нов водач от Съюз на съветските социалистически републики, който да командва парада. Протестите са просто огромното начало на смяната – кръвта въобще не може да ги тормози. Около 22% от популацията на Алма-Ата е казахстанско – стеснителен резултат за столица. Навсякъде не се предлага на локалните да употребяват своя език, който е по-известен като маймунски, както множеството нови заселници и самите апаратчици го назовават.

До средата на 80-те години, тази страна към този момент е съумяла да се трансформира в тенджъра под налягане. През декември 1986 година капакът избухва, малко след Чернобил и то в миг, когато Съюз на съветските социалистически републики се клати като негоден зъб. 25-тата годишнина беше чествана през 2011 година Някои хора ще запомнят, че са дали живота си за свободата на страната, като централният площад още пази спомените за кървавата борба. Новините за уволняването на Кунаяев и назначението на Генади Колбин ще накарат всеки руски казахстанец да се обърне против своята „ обичана “ Русия.

Всички крещят най-различни обиди, мнозина употребяват „ маймунския си език “, с цел да питат по какъв начин по този начин човек, който в никакъв случай не е чувал за тях. Зад всичко това стои точно Михаил Горбачов. Наследил е потъващия транспортен съд и в този момент би трябвало да мисли разновидности, с които да запълва дупките и да се задържи малко над повърхността, предходните водачи към този момент са съумели да разграбят всичко, което има стойност и с това да приключат съществуването на Съюз на съветските социалистически републики. В главата на Горбачов се ражда концепцията за „ Съветска пролет “.

Най-важното е да се отстранен някои от старите кучета, които дълги години са съумели да се внедрят и да не пускат кокала. Малко по-късно започва и по този начин наречената перестройка, която ще даде малко по-голяма независимост. Всичко звучи в действителност прелестно, само че с една дребна детайлност, подмяната на водачите и слагането на една по-нормална политика. Реформите стартират да се усещат в Казахстан през 1986 година

Единственият въпрос е, че мнозина се чудят след старта на перестройката, за какво демокрацията към момента липсва. Това са и въпросите на протестиращите. По това време даже централния площад носи името „ Леонид Брежнев “. Той е бил първият общоприет секретар на Казахстан, преди да успее да стигне до върховете на партията. За първи път младите ще са подготвени да отвърнат на удара и този път няма да чакат мързеливото развиване, към този момент желаят да бъдат свободни и да открият една нова посока. Съветските жители изпадат в суматоха, тъй като за първи път виждат, че не са на върха на копието и тълпата няма никакво желание да им слуша нелепостите.

Отговорът на Москва не изневерява на традицията. Операция Метел ще включи активирането на 8000 служителя на реда, военни и казахстанските въоръжени сили, които би трябвало да се приготвят за един типичен пердах. Протестиращите взимат лопати, вили, палки и всичко, което може да се употребява и издейства. Работниците във фабриките се събират незабавно на разнообразни бойни групи. Повечето нямат никаква военна подготовка, само че имат огромна упоритост за независимост. Полицията пуска кучета, стартира да постанова всеки, до който се докопа и за няколко часа няма места в арестите.

Масата е ударена с водни оръдия, битите също са полети, с цел да останат на хладно в студените зимни вечери, най-вероятно това ще помогне за раните и синините. 20-годишният студент Кайрат Рускулбеков ще бъде финален. 20-годишният студент е задържан, упрекнат в ликвидиране на съветски служител на реда. Студентът признава всичко след нова порция пердах, само че по-късно отхвърля показанията си. Под натиска на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ще признае наново и ще бъде наказан на гибел. Осъден е на гибел, само че малко по-късно присъдата е понижена на 20 години затвор. Били са нужни единствено четири години, с цел да оцелее и да се радва на свободата, само че вместо това е бил измъчван и унизен, а най-после изпратен в съветски затворнически лагер.

Там следите му се губят. Последната информация е, че е бил открит обесен в своята килия. Според всички, това е самоубийство. Целият Съюз на съветските социалистически републики ще споделя легендата за група холигани и анти-социалистически детайли – другото име на фашизма – които са се опитвали да смъкват страната и да употребяват рискови западни техники, с които да влошат другарството на народите. Около 8500 души са били разпитани по време на митингите. 900 са обвиняване за разнообразни закононарушения, до момента в който стотици губят своя живот.

Казахстанският стихотворец Мукхтар Шакханов ще се срещне с Горбачов няколко години по-късно и ще го попита по какъв начин е допустимо формалният отчет да гласи, че смъртните случаи са към 1400. Всички знаят, че има смъртни случаи, само че никой няма да ги признае, като че ли това в никакъв случай не се е случвало. Комунистическата власт бързо се заема с прикриване. Едва през 1987 година ще открием, че публицист от запад ще посети Казасхтан и ще запише историята на очевидци. Ще премине и през формалните архиви, с цел да види новите числа – 2-ма убити и към 200 ранени.

През 1989 година след видните митинги на Нурсултан Назарбаяев, който неведнъж ще изрази своето мощно неодобрение и ще продължи да стачкува за лъжата. В отговор на това ще получи правото да ръководи страната, като назначението ще бъде персонално от Горбачов. Само две години по-късно той ще води либерален Казахстан към първите избори. Позицията му продължава да стои и до през днешния ден към 27 години по-късно.